№ 117
гр. П. , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Камелия Г. Ненкова
като разгледа докладваното от Камелия Г. Ненкова Гражданско дело №
20201720104703 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 159, район Младост,
бл. БенчМарк Бизнес Център, чрез процесуалния си представител адв. П.И.,
преупълномощена от Адвокатско съдружие „Стоянов, Даньовска и
партньори“, срещу БУЛКАР ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П. 2304, ул. „Ю.Г., бл. **, вх. Ж, ет. 3, ап. 1**, с искане да
бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сумата от Сумата от 1056.07 лева, представляваща незаплатена главницата по
фактура № ********** от 05.04.2016 г., издадена на основание чл. 83, ал. 1, т.
6 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл. 51 от Правила за измерване
на количеството електрическа енергия (Г1ИКЕЕ) за доначислена ел. енергия
за периода 02.01.2016г. - 31.03.2016г.;Сумата от 321.83 лева - незаплатена
неустойка за забава върху главницата по фактура № ********** от 05.04.2016
г., за периода от 05.05.2017г. - 05.05.2020г.; Законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № ****
г. на РС П., IV - състав до изплащане на вземането.
Претендират се направени по делото разноски за образуване на
Заповедното производство и за исковото производство.
В исковата молба се твърди, че ЧЕЗ Електро България” АД /по-
долу ”ЧЕЗ Електро”/ е енергийно предприятие по смисъла на Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и лицензиант за дейностите обществено снабдяване, която
изпълнява като краен снабдител, доставчик от последна инстанция и
1
търговец.
Ответното дружество се сочи, че е клиент на ”ЧЕЗ Електро България”-
АД за обект на доставка: гр. П., ул. „Б.Г." № 78, регистрирано в системата на
дружеството под клиентски номер 2001 11100365. Страните са обвързани от
договор за доставка на електрическа енергия
Прилаган Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, издадени на осн. чл.
98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ -
059 от 07.11.2007 г. в сила от 26.11.2007 г., изм. и доп. с Решение № ОУ - 03
от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, като съгласно чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ, чл. 986, ал. 4,
отм. в редакцията преди ДВ, бр. 54/ . Според трайната практика на ВКС,
влизането в сила на Общите условия е регламентирано от чл. 98а, ал. 4 и чл.
986, ал. 4, ЗЕ /нови ДВ бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.07.2007 г./ както и от чл.
93, ал. 2 от Наредба за лицензиране на дейността в енергетиката/ ДВ бр. 53 от
22.06.2004 г.- ДВ бр. 58 от 30.07.2010 г./. С тези норми, в отклонение от чл.
298. ал. 1, т. 1 ТЗ, законодателят посочва, че за влизането им в сила за
потребителите, не е необходимо изричното им писмено приемане от тях.
Безспорно е, че продажбата на електрическа енергия се осъществява чрез
търговска сделка, сключена при общи условия по смисъла на чл. 298 ТЗ, но
при различие между ТЗ и ЗЕ, приложими са специалните норми на ЗЕ.
Описано е, че на 31.03.2016г., на горепосочения адрес на доставка е
установен случай на непълно/ неточно отчитане или неотчитане на
потребяваната в имота на ответника електрическа енергия, за което е
издадена фактура № ********** от 05.04.2016г. на стойност 1056.07 лв,
начислени за периода 02.01.2016г.- 31.03.2016г. През 2016 г. „БУЛКАР”
ЕООД е оспорило дължимостта й с искова молба, депозирана в РС София по
реда на чл. 124 ГПК, но след събиране на множество доказателства /писмени
доказателства, двама свидетеля, експертиза/, със свое Решение от 06.07.2017г.
по в.г.д. 4721/2017г. Софийски градски съд, с което е отменил изцяло
Решение № П-61-16836 от 25.01.2017 г., постановено по гр. дело № **** г. по
описа на Софийският районен съд, II ГО, 61-ви състав и предявеният от
ответното дружество иск по реда на чл. 124 ГПК е отхвърлен като
неоснователен. Въпреки това и до момента установеното по съдебен ред
задължение не е заплатено, което обосновава и правния ни интерес от иска,
въз основа на който да се снабди ищецът с изпълнително основание. Със сила
на присъдено нещо е признато съществуването в полза на „ЧЕЗ Електро
България“ АД на посоченото по-горе изискуемо и ликвидно притезание
срещу ответника.
След датата на падежа на неплатената фактура клиентът дължи и
неустойка за забавено плащане въз основа на чл. 35 от договора между
страните (Общи условия а договорите за продажба на електрическа енергия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
България“ АД, приети от ДКЕВР с Решение №ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и са
изменени и допълнени с Решение №ОУ - 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР),
2
като за плащане на задължението е поканен и със самата фактура.
Неустойката за забавено плащане е в размер на законната лихва, като в
настоящото производство претендираме неустойка за забава в размер на
321.83 лева. начислена върху главницата по процесната фактура за периода от
05.05.2017 г. до 05.05.2020г., т.е. само за три години назад от подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК. Моли се съдът в настоящето производство да
отчетете силата на пресъдено нещо на постановеното вече решение между
същите страни и за същото правоотношение във връзка е отхвърления
отрицателен установителен иск, предявен от ответното дружество. Следвало
да се вземат предвид и всички установени между страните факти и
обстоятелства, които вече са разгледани от СРС и СГС и по които съдът се е
произнесъл - наличие на облигационно правоотношение между страните,
правилността и законосъобразността на извършената проверка и последвалата
корекция на сметка, наличие на основание за извършване на корекция на
сметката на потребителя, както и пълно и точно изпълнение на процедурата
по ПИКЕЕ (отм.) и доказан размер на корекцията. Моли се съдът да уважи
предявеният установителен иск, като приеме и че не са погасени
претендираните суми по давност.
С исковата молба са представени заверени копия на писмени
доказателства, с молба да бъдат приети като такива по делото. Направено е
искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, като са посочени
въпросите, на които вещото лице ще следва да даде отговор. Моли се съдът
да изиска и приложи по делото ч.гр.д. № ****г. по описа на РС П., IV- състав,
по което въз основа на подадено от ищеца заявление по чл. 410 ЕПК, срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение за заплащане на процесиите
суми. Моли се съдът да извърши служебна проверка за обстоятелството, че
Решение от 06.07.2017г. по в.г.д. 4721 /2017г. Софийски градски съд, с което е
отменил изцяло Решение № 11-61-16836 от 25.01.2017 г., постановено по гр.
дело № **** г. по описа на Софийският районен съд, II ЕО, 61-ви състав е
влязло в сила. В случай че размерът на претендираните суми не се оспорва от
ответното дружество, както и че същите не са заплатени от него към
настоящия момент, то моля да се отдели като безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че дължимите и непогасени суми са в размерите, както ги
претендират от Дружеството: 1056.07 лева - незаплатена главница и 321.83
лева – начислена неустойка за забава от 05.05.2017 г. до 05.05.2020 г.В
слушай че не бъде отделено като безспорно, че вземанията на ищеца са в
посочените в исковата молба размери, то се моли на основание чл.195, ал.1 от
ЕПК да бъде допусната съдебно- счетоводна експертиза, с вещо лице
счетоводител, който след като се запознае е материалите по делото и извърши
проверка при упълномощилото ме дружество „ЧЕЗ Електро България АД да
изготви експертно заключение, с което да даде отговори на следните въпроси:
5.1.Отразено ли е в счетоводството на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД
като задължение за плащане от „БУЛКАР" ЕООД приложената към исковата
3
молба фактура?
5.2.Отразено ли е в счетоводството на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ"’
АД извършено плащане по приложената фактура и в какъв размер?
1.3. Какъв е размерът на начислената неустойка за забава по
процесната фактура за периода 05.05.2017 г. до 05.05.2020г.?
1.4. Процесната фактура осчетоводена ли е в счетоводството на..ЧЕЗ
Електро България"' АД и отговаря ли по форма и съдържание на изискванията
на Закона за счетоводството и включена ли е в дневниците за продажби за
месеца на издаването и? Редовно ли са водени счетоводните записи и книги в
ищцовото дружество по партидата на ответника?
1.5. Процесната фактура осчетоводена ли е при ищцовото дружество
по цени, които са утвърдени от Комисия за енергийно и водно регулиране
/КЕВР/ за периода на издаването и.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, е депозирал писмен отговор по
делото. Оспорва претенциите, както по основание, така и по размер и моли за
отхвърляне на иска. Заявява, че не дължи претендираните суми. Посочено е,
че цитираните решение на СРС и СГС не се ползват със СПН в случая, като
се предявява положителен установител иск по настоящото дело. Прави се
и възражение за недопустимост на производството. ПО СЪЩЕСТВО СЕ
оспрова претенцията с конкретни доводи.
По делото е била изслушана и приета СИЕ.
В проведеното с.з. страните молят за уважаване, респ. за отхвърляне на
заявената претенция. В срок процесуалният представител на ответника –адв.
В., депозира допълнителни писмени бележки по спора, като доразвива
доводите си, позовавайки се и на изтекла погасителна давност за вземането.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1057 / 26.5.2020г. по
ч.гр.д. № 02138 по описа на съда за 2020г. по описа на РС П.. Последната е
връчена на длъжника лично.
По делото е представено копие от общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД /ОУ/ като
няма спор, че същите са действащи към процесния период. В тази връзка от
представени копия от в-к. СъП. и в-к. Новинар, както и от удостоверение от
в-к. Телеграф се установява, че общите условия са надлежно публикувани в
поне един централен и един местен ежедневник.
4
По делото е представена лицензия, от която се установява, че ищецът
има право да осъществява обществено снабдяване с електрическа енергия до
2039 г.
От представен по делото констативен протокол № ******** от
31.03.2016 г., за установяване на неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия се установява, че на 31.03.2016г. е извършена проверка
на средството за техническо измерване, отчитащо доставената енергия в
обекта на ищеца като служителите на ответника, придружавани от
представители на Федерацията на потребителите, установили, че средството
за техническо измерване (СТИ) е манипулирано, като е променена схемата на
свързване- констативен протокол № ********/ 31.03.2016г.-стр. 7 от делото.
При извършената проверка било установено, че СТИ е монтирано в табло,
което е без пломба на щита. След оглед на изходящата на таблото линия (към
потребителя) се установило, че е извършена промяна на схемата на свързване,
състояща се в прекъсване на един от фазовите проводници от изходящата
линия и преместването му (от страна на потребителя) към един от фазовите
проводници от линията, захранваща електромерното табло от другата мрежа.
Консумираната по този начин електрическа енергия не се измервала и
заплащала. Въз основа на констатациите на ищеца е начислена електрическа
енергия на стойност 1056,07лв. за периода 02.01.2016г.- 31.03.2016г., за което
е съставена фактура № ********** от 05.04.2016 г., издадена на основание чл.
83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл. 51 от Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (Г1ИКЕЕ) за доначислена
ел. енергия за периода 02.01.2016г. - 31.03.2016г.; И Сумата от 321.83 лева -
незаплатена неустойка за забава върху главницата по фактура № **********
от 05.04.2016 г., за периода от 05.05.2017г. - 05.05.2020г.
По делото са представени влезли в сила съдебни решения, на които се
позовава ищецът, като твърди, че е налице СПН между страните в следния
смисъл: През 2016 г. „БУЛКАР” ЕООД е оспорило дължимостта на същите
суми с искова молба, депозирана в РС София по реда на чл. 124 ГПК, но след
събиране на множество доказателства /писмени доказателства, двама
свидетеля, експертиза/, със свое Решение от 06.07.2017г. по в.г.д. 4721/2017г.
Софийски градски съд, с което е отменил изцяло Решение № П-61-16836
от 25.01.2017 г., постановено по гр. дело № **** г. по описа на Софийският
районен съд, II ГО, 61-ви състав предявеният от ответното дружество иск по
реда на чл. 124 ГПК е отхвърлен като неоснователен. Въпреки това и до
момента установеното по съдебен ред задължение ищецът сочи, че не е
заплатено, което обосновава и правния му интерес от иска, въз основа на
който да се снабди ищецът с изпълнително основание. Със сила на присъдено
нещо е признато съществуването в полза на „ЧЕЗ Електро България“ АД на
посоченото по-горе изискуемо и ликвидно притезание срещу ответника.
След датата на падежа на неплатената фактура на клиента е начислена и
неустойка за забавено плащане въз основа на чл. 35 от договора между
страните (Общи условия а договорите за продажба на електрическа енергия
5
на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
България“ АД, приети от ДКЕВР с Решение №ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и са
изменени и допълнени с Решение №ОУ - 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР),
като за плащане на задължението е поканен и със самата фактура.
Неустойката за забавено плащане е в размер на законната лихва, като в
настоящото производство претендираме неустойка за забава в размер на
321.83 лева. начислена върху главницата по процесната фактура за периода от
05.05.2017 г. до 05.05.2020г., - за три години назад от подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК.
Изготвената фактура,е приложена по делото, с №********** от
05.04.2016 г., издадена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл. 51 от Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (Г1ИКЕЕ) за доначислена ел. енергия за
периода 02.01.2016г. - 31.03.2016г. Фактурата е със срок на плащане до
25.04.2016 г. /стр. 6 от делото/.
По делото е изготвена съдебно икономическа експертиза от вещото
лице В.. Съгласно заключението по същата е посочено, че в счетоводството
на ищцовото дружество има открита партида с клиентски №***********, с
титуляр БУЛКАР ЕООД с адрес и отразено извършено снабдяване с
електрическа енергия за обект гр. П. ул. Б.Г. №78.
Съгласно Общите условия за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД потребителят заплаща на продавача стойността
на електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази
енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно по утвърдените от
ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Продължителността на
периода за плащане е 10 дни.
Дължимата сума за използваната електрическа енергия, дължи на
продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за
всеки просрочен ден.
В счетоводството на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД ВЕЩОТО лице
е описало, че са отразени като задължение за плащане от БУЛКАР ЕООД по
фактура №********** от 05.04.2016г.
По делото е приложен Констативен протокол №******** за проверка на
неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия от
31.03.2016г.
На основание Констативен протокол №******** за проверка на неточно
измерване и/или неизмерване на електрическата енергия от 31.03.2016г. е
издадена фактура №********** от 05.04.2016г на обща стойност 1056,07
лева, като не е извършвано плащане по фактурата.
Вещото лице е посочило, че неплатеното задължение от клиент
БУЛКАР ЕООД с клиентски №************ по фактура №********** от
6
05.04.2016г е в размер на 1377,90 лева , от които 1056,07 лева главница за
доначислена ел. енергия за периода от 02.01.2016г до 31.03.2016г и 321,83
лева лихва за забава върху главницата за периода от 05.05.2017г до
05.05.2020г.
От направената справка в счетоводството на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД експерта установил:
Процесната фактура №********** от 05.04.2016г е осчетоводена в
счетоводството на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”.
Общия размер на задължението на ответника към „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД 1377,90 лева, включващо главницата по издадена и
неплатена фактура №********** от 05.04.2016г в размер на 1056,07 лева и
дължимата лихва за забава по издадена и неплатена фактура №********** от
05.04.2016г за периода от 05.05.2017г. до 05.05.2020г. в размер на 321,83 лева.
Стойността/размера/ на претендираните вземания е 1377,90 лева, от
които главницата по издадена и неплатена фактура №********** от
05.04.2016г в размер на 1056,07 лева и дължимата лихва за забава по издадена
и неплатена фактура №********** от 05.04.2016г за периода от 05.05.2017г.
до 05.05.2020г. в размер на 321,83 лева. Процесната фактура съгласно СИЕ
ОТГОВАРЯ НА изискванията на Закона за счетоводство, включена е
дневниците за продажба за месеца на издаването й - м. април 2016г.
Счетоводството в „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД за процесния
период с титуляр БУЛКАР ЕООД с клиентски №************ е водено
редовно във връзка с издаваната фактура и отразяване на задължение на
абоната. Посочените цени в процесната фактура №********** от 05.04.2016г
е осчетоводена в счетоводството при „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГ АРИЯ” АД по
цени, които са утвърдени от Комисия по енергийно и водно
регулиране/КЕВР/ за периода на издаването й.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 98а, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
електрическа енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед
по ч.гр.д. № **** г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като в
7
срока по чл. 414 от ГПК е депозирано възражение срещу същата. Това е
наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим
като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на
вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на електрическа енергия, както и че същият
е изпълнил задължението си за реално доставяне на електрическа енергия
съответно и нейната стойност. Ищецът следва да докаже и че извършил
едностранна корекция в сметката на ответника при стриктно спазване на
действащите нормативни изисквания съответно изискванията на неговите ОУ.
Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по
делото, като в същия на ищеца е указано и че следва да представи
доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в
процеса.
Съгласно чл. 98а, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
електрическа енергия на клиентите от крайния снабдител, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството. В това
отношение, облигационната връзка между крайния снабдител и клиента на
електроенергия възниква по силата на закона, от момента на възникване
качеството потребител на електроенергия. Последното е определено в чл. 4,
ал. 2 от Общите условия на ищеца, като съгласно тази разпоредба потребител
на електроенергия е всеки собственик респективно ползвател на имот,
присъединен към електроснабдителната мрежа съгласно действащото
законодателство, който ползва електрическа енегрия за домакинството си.
Съгласно ал. 3, чл. 4 от ОУ правата и задълженията на потребител на
електрическа енергия за битови нужди може да бъдат упражнявани и от друго
лице, при условие, че собственикът или титулярът на вещно правно на
ползване върху имота е представил изрично писмено съгласие, дадено пред
продавача или пред нотариус, с нотариална заверка на подписите, това лице
да бъде потребител на електрическа енергия. ОУ на ищеца в тази хипотеза
предвиждат солидарна отговорност между собственика/титуляра на вещното
право на ползване и третото лице. Следователно отношенията между
потребителя и електроснабдителното дружество възникват по силата на
закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент
на електрическа енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален
писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на електрическа енергия, съответно, че общите условия са произвели
действие.
От разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ОУ на ищеца е видно, че потребител
на електрическа енергия е лицето, което получава такава и я използва за
собствени нужди в домакинството си като ползва електроснабдения имот в
8
качеството си на собственик на същия или по силата на учредено в
негова полза вещно право на ползване върху имота. Съгласно общите
условия на ищеца дори собственикът/титулярът на вещно право на ползване
върху имота да е прехвърлил качеството си потребител на друго лице, то
двамата носят солидарна отговорност за задълженията пред крайния
снабдител.
В конкретния случай от представените по делото документи, в това
число и представените съдебни решения се установява, като не се и спори по
делото, че ответникът е клиент на Дружеството и като такъв следва да
заплаща потребената, в случая начислена като корекция сума за електрическа
енергия, описана в процесната фактура, чието плащане се претендира по
делото. Безспорно видно от СИЕ се установява, че освен че счетоводството на
Дружеството- ищец е водено редовно и че фактурата е осчетоводена в
същото, че последната отговаря на всички законови изисквания, както и че
плащане по нея не е настъпило, като законосъобразно е било начислена и
претендираната от Дружеството неустойка. В тази връзка ответникът се явява
свързан във владино облигационно отношение между страните.
На следващо място ищецът следва да докаже, че е извършил
законосъобразно едностранна корекция в сметката за електроенергия на
ответника. При преценка в тази връзка релевантни са ОУ на ищцовото
дружество и ПИКЕЕ /обн. ДВ. бр. 98 от 12.11.2013 г./. Предвид датата на
извършване на проверката – 31.03.2016 г., то следва да се приеме, че същата е
осъществена преди постановяването на Решение № 1500 от 06.02.2017 г. по
адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС, в сила от 14.02.2017 г. В тази връзка и
доколкото решението на ВАС няма обратно действие, то посочените ПИКЕЕ
са действащо занокодателство към датата на проверката по настоящото дело –
31.03.2016 г., а и в хода на процедурата по едностранна корекция – завършила
с издаването на фактура №********** от 05.04.2016г в размер на 1056,07 лева
и дължимата лихва за забава по издадена и неплатена фактура №**********
от 05.04.2016г за периода от 05.05.2017г. до 05.05.2020г. в размер на 321,83
лева.
В настоящия случай след анализ на представените по делото
доказателства съдът намира, че корекцията в сметката на ответника е
извършена законосъобразно. В тази връзка на първо място е съставен КП
№********/31.03.2016 г. Същият е изготвен съгласно чл. 47 от ПИКЕЕ –
съдържа описание на СТИ /електромер/ - като са посочени съответно тип на
устройството и фабрични номера, описани пломбите и установените
нарушения.
Тук следва да се посочи, във връзка с позоваването на ищеца на
представените /заверени копие/от влезли в сила съдебни решение, досежно
СПН за отношенията между страните следното: то същите обвързват
настоящия състав относно наличие на валидно облигационно отношение
9
между страните, че корекцията е извършена правилно досежно сметката,
правилността и законосъобразността на проверката, наличие за основание да
се извърши корекция, както и пълното и точно изпълнение на процедурата по
ПИКЕЕ /ОТМ/. В този смисъл съдът се позовава на Решение № 133 от
26.10.2011 година, пост по т. дело № 133 по описа за 2011г . на ВКС, където
е посочено:“Когато се отхвърля отрицателен установителен иск, силата на
пресъдено нещо има за предмет правото, което ответникът е успял съдебно да
установи с индивидуализиращите това право белези – правопораждащ факт и
съдържание…“/ В този смисъл тя съвпада по предмет със силата на пресъдено
нещо по положителен установителен иск, или при отхвърляне на отрицателен
установителен иск със съдебното решение се установява със сила на
пресъдено нещо съществуването на правото, което ищецът се е опитал да
отрече.
Съдът намира, че следва да добави, че извършената корекция също е
осъществена законосъобразно – доколкото в случая е налице хипотезата на
чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ. В тази връзка и корекцията е извършена съгласно т. 1
от цитирания текст като съвпада и периодът от 90 дни, доколкото няма данни
и твърдения за предходна проверка в този диапазон
КАКТО е посочено в решението на СГС№ 4721 по описа за 2017 год
между страните, в мотивите на същото, то по силата на законова делегация е
предоставена възможност ДКЕВР да приеме Правила, по силата на които да
се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по
който тази електрическа енергия ще се коригира. В този смисъл Определение
№ 556 от 21.06.2016 по дело № 2378/2015 г, I т.о., ВКС. Подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение (чл. 195, ал.1 АПК). Решение № 12897 от 01.12.2015 г. на ВАС,
постановено по адм. дело № 9462/2014 г., е обжалвано като по жалбата е
образувано адм. дело № 2385/2016 г., на петчленен състав на ВАС, по което е
постановено решение № 1500 от 06.02.2017 г., в което съдът е приел, че
ПИКЕЕ са издадени по силата на законовата делегация и в съответствие с чл.
2 от ЗНА, поради което доводите за нищожността им са неоснователни. Тъй
като в приключилото производство, обект на спора е въпросът доколко
органът, който е издал ПИКЕЕ, е имал законово делегирани правомощия за
това, въпросът е разрешен по реда на АПК в посочения смисъл, че ПИКЕЕ са
издадени по силата на законовата делегация и е направен извод за наличие на
материална компетентност на органа, който ги е приел. С решението си, съдът
е обезсилил решение № 12897 от 01.12.2015 г., постановено по адм. дело №
9462/2014 г. на Върховния административен съд в частта, с която се отменят
чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ и делото е прекратено в посочената
част. Обезсилил е обжалваният съдебен акт и в частта, с която се отхвърля
оспорването чл. 47 и на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за извършване
на преизчисления (корекция) на количеството електрическа енергия" от
ПИКЕЕ и е прекратил делото в посочената част. С решението е отменил
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3
10
от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от
12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт, като е
приел, че не е спазена административно производствената процедура по
приемане на ПИКЕЕ. Ефектът на решението на административния съд е
преустановяване занапред действието на отменените правни норми поради
отричане на юридическата им сила. В конкретния случай, към момента на
съставяне на констативния протокол и предложението за корекция, ПИКЕЕ, в
частта относно процедурата по чл. 47 са действали, а към настоящия момент
приложение относно изчислението намират чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ, като ВАС
в мотивите си приема, че същите не са нищожни, поради което намират
приложение до момента, в който същите не бъдат отменени (чл. 195, ал. 1
АПК). Изричното законово указание, че правни последици са възникнали при
прилагане нормите на прогласен за нищожен подзаконов нормативен акт, не е
в стълкновение с правомощието на съда по чл. 15, ал. 3, във вр. с чл. 14 ЗНА
да не приложи подзаконовите норми в правораздавателната си дейност по
конкретното дело. Съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА, ако постановление,
правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-
висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен
акт. Посочено е, че не е налице противоречие между разпоредби на
подзаконовия нормативен акт (ПИКЕЕ) и такива на нормативен акт от по-
висока степен (ЗЕ), обосноваващо прилагане на цитираните текстове от ЗНА.
С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г. съществува
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е
изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електрическа енергия (така Решение
№ 111 от 17.07.2015 г. на ВКС, I ТО, постановено по т.д. № 1650 от 2014 г.,
Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС, II ТО, постановено по т.д. № 3262 от
2014 г., и двете по реда на чл. 290 от ГПК), какъвто ред е предвиден в чл. 17 и
сл. от приложимите ОУ, които са представени по делото.
Следователно, извършената от ответника проверка, обективирана в
констативния протокол № ******** от 31.03.2016 г., за установяване на
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, е осъществена
след влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, поради което и последните са
приложим материален закон към отношенията между страните по повод
извършените от ответника действия по установяване на неточно измерване и
начисление на цена за ел. енергия на основание същото.
11
В действащите към момента текстове на чл. 48 до 51 от ПИКЕЕ са
регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на корекции на
сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде
извършено преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи
като цяло се свеждат до две групи - на констатирано обективно неизмерване,
неправилно или неточно измерване и на субективно въздействие върху
измервателната система. С първата, е въведена обективна отговорност на
потребителя, като изключение от общото правило за наличие на вина при
ангажиране отговорността за вреди - корекция се допуска при липса на
средство за търговско измерване или при установено несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на средството за
търговско измерване /СТИ/ със заложените нормативи /т.е. при отчитане на
грешки извън допустимите/. Втората група случаи обхваща тези, при които
при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или
функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент -
обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при която се
променя схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно
отчитане на потребената електроенергия. И в двата случая се съставя
констативен протокол, подписан от представител на оператора и потребителя
/или от заместващи го две независими лица, присъстващи като свидетели/ -
чл. 47 ал. 1, ал. 3 ПИКЕЕ. За защита както на обществения, така и на личния
интерес на всяка от страните по договора за продажба на електроенергия, в
правилата е предвиден съответен ред, гарантиращ обективното установяване
наличието на обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на
потребителя. Тази гаранция е постигната с участието на независим орган (така
Решение № 104 от 16.08.2016 г. по т.д. № 1671/15 г. I ТО на ВКС, постановено
по реда на чл. 290 ГПК).
Съгласно действащите към датата на проверката разпоредби на чл. 43 и
чл. 47 ПИКЕЕ, операторът на мрежата извършва проверки на измервателните
системи за съответствието им с изискванията на правилата, за които съставя
констативен протокол, по описания ред и с нормативно установените
реквизити. Документът се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и от клиента или негов представител, а в случай на
отсъствие на клиента или при отказ от негова страна да го подпише,
констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са
служители на дружеството. В настоящия случай това условие е спазено, което
е видно от представения по делото констативен протокол №
********/31.03.2016 г., подписан от посочените в него лица, и двамата
представители на Федерацията за защита на потребителите, тъй като, както се
установява от показанията на разпитаните свидетели, представителят на
Дружеството е напуснал мястото на проверката преди нейното довършване,
което може да се приравни на отказ протоколът да бъде подписан.
Представеният констативен протокол представлява частен
свидетелстващ документ, авторството на който не е оборено по надлежния
12
ред, поради което същият се ползва с формална доказателствена сила относно
обстоятелството, че лицата, посочени в него като негови автори са лицата,
които действително са го подписали, поради което и настоящият състав
счита, че посочените в чл. 47, ал. 3 от ПИКЕЕ изисквания са спазени. Що се
отнася до оспорването на ищеца, че същият е неверен, следва да се отбележи,
че частният документ не се ползва с материална доказателствена сила по
отношение на обективираните в него факти, а същите се преценяват с оглед
всички доказателства по делото. Обстоятелството, че фактите, отразени в
протокола са се осъществили, се установи от показанията на разпитаните
свидетели, присъствали на проверката. Освен това протоколът е подписан от
представител на органите на полицията, поради което в тази част документът
има характер на официален свидетелстващ документ, като в тежест на ищеца
по чл. 193, ал. 3 ГПК е да проведе успешно производството по оспорване на
автентичността, респ. верността на документа, в случай че такова оспорване е
налице (в този смисъл цитираното по-горе Решение № 104 от 16.08.2016 г. по
т.д. № 1671/15 г. I ТО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Доколкото по делото ищецът е оспорил единствено верността на документа, в
частта, която има характер на частен документ, но не и досежно неговата
автентичност, респективно автентичност и вярност в официалната част, съдът
счита, че представеният протокол представлява годно писмено доказателство.
В констативният протокол е установено, че е извършена „промяна на схемата
на свързване, състояща се в прекъсване на един от фазовите проводници от
изходящата линия и преместването му към един от фазовите проводници от
линията, захранваща електромерното табло от другата мрежа от другата
страна на СТИ. Консумираната по този начин, по изходящия проводник,
ел.енергия не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща от
потребителя.“Съгласно чл. 47, ал. 5 от ПИКЕЕ, когато при проверката се
установи несъответствие на метрологичните и/или техническите
характеристики на средството за търговско измерване с нормираните,
нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната система,
добавяне на чужд за системата елемент, средството за търговско измерване се
демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака
на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и
уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на
съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване
на компетентния орган за метрологичен надзор в срок до седем дни от датата
на проверката. Според чл. 47, ал. 6 от ПИКЕЕ, в случаите по ал. 5, операторът
на съответната мрежа монтира изправни средства за търговско измерване.
Когато при проверка се установи промяна на схемата на свързване,
операторът на съответната мрежа възстановява правилната схема на
свързване.
Доколкото по делото е установено, че е била налице промяна на схемата
на свързване, а не някоя от хипотезите на чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ, правилно и
законосъобразно проверката и констатацията на намесата в схемата на
свързване е извършена в присъствието на органите на полицията. Съгласно
чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, тяхното присъствие е задължително, когато при
13
проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за
свързване в хипотези, когато външното вмешателство във веригата, от която е
част и СТИ, може да бъде установено с просто око и не касае нарушения в
целостта и/или функционалността на самия електромер или добавяне на чужд
за него, а не за веригата елемент. Присъствие им в хипотезата на промяна на
схемата на свързване е обосновано от обстоятелството, че те, независимо и
безпристрастно, без да са необходими специални знания, могат да
удостоверят наличието на допълнителен проводник, или друг елемент (шунт),
позволяващ отклонение на част от електрическата енергия по начин, който
позволява тя да не преминава през иначе годно СТИ или липсата на СТИ или
неговото заобикаляне чрез неправилно свързване на проводници.
В конкретния случай не е установено несъответствие на СТИ с
нормативно установените изисквания или нарушение в целостта или
функционалността на измервателната система, което да обосновава нуждата
от изпращането му в безшевен чувал в БИМ за проверка, в изпълнение на
процедурата по чл. 47, ал. 5, а е установена промяна на схемата на свързване,
която води до заобикаляне на СТИ. Въпросната промяна, според
констативния протокол, като видно от мотивите на цитираното решение то и
он изслушаната и приета по делото СТЕ е устанвено, че консумираната по
изходящия проводник ел.енергия не се измерва от СТИ. Т.е. при описания
механизъм на промяна на схемата на свързване, при който кабелът, който
трябва иначе да мине през СТИ директно го заобикаля, нито цялата, нито част
от консумираната ел. енергия, протекла по сочения проводник, не преминава
през СТИ като част от веригата, поради което случаят е аналогичен с тези,
при които СТИ липсва въобще. Въз основа на горното, съдът е счел, че
правилно операторът е определил, че приложение към едностранната
корекция в процесния случай намира чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ.
Въз основа на горното, съдът намира, че за оператора е възникнало
правото по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ да извърши едностранна корекция на
сметката на абоната. Доколкото, съгласно приетото по делото заключение по
СИЕ, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвено,
изчислението е извършено математически вярно и на правилното правно
основание, искът се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен за
посочените в исковата молба размери на претенциите.
Възражението на ответника за погасяване на вземането по давност от
своя страна следва да се приеме за неоснователно. Посоченият извод следва
от обстоятелството, че макар действително вземанията на
електроснабдителните дружества за потребена електроенергия принципно да
представляват периодични плащания, погасявани с тригодишна давност, то
процесният случай не е такъв. Както правилно посочва процесуалният
представител на ищеца процесната сума се претендира не за текущо
ежемесечно потребление, а представлява едностранна корекция в
потреблението на ответника, извършена заради неизправност на уреда за
техническо измерване. Същата е начислена еднократно за период от 90 дни
14
съгласно чл. 48 от ПИКЕЕ и не представлява периодично плащане, поради
което и приложима спрямо нея е 5 годишната давност.
Основателен е и искът за неустойка за забава в размер на 321.83 лева.
начислена върху главницата по процесната фактура за периода от 05.05.2017
г. до 05.05.2020г., т.е. само за три години назад от подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК.
С оглед гореизложеното предявените искове са основателни и доказани
и следва да бъдат уважени в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна.
По разноските в производството по ч.гр.д. № **** г. на Пернишкия
РС /заповедно производство/:
В това производството заявителят претендира разноски от 27,56 лева за
държавна такса и 200 лева за юк възнаграджение, които са действително
изрършени. Предвид изхода на делото същите следва да бъдат присъдени
като съдът се произнесе досежно възражението за прекомерност на
претендираното юк възнаграждение, направено от адв В. в последното по
делото с.з, като съдът намира, същото за основателно и счита, че юк
възнаграждение следва да бъде намалено до минимума от 50 лева. Или се
следват разноски на ищеца в размер на сумата от 77,56 лв.
По разноските в исковото производство/:
В това производство ищецът претендира – 27,56 лева държавна такса,
300 лева юриконсултско възнаграждение и 160 лева – депозит за извършване
на експертиза. Посочените разноски са действително извършени поради
което и предвид изхода на делото следва да бъдат присъдени , но оредвид
изхода на делото същите следва да бъдат присъдени като съдът се произнесе
досежно възражението за прекомерност на претендираното юк
възнаграждение, направено от адв В. в последното по делото с.з, като съдът
намира, същото за основателно и счита, че юк възнаграждение следва да бъде
намалено до сумата от 150 лева. Или се следват разноски на ищеца в размер
на сумата от 337,56 лв.
Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, но
предвид уважаване на исковите претенции такива не й се следват.
15
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „БУЛКАР“- ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П. 2304, ул. „Ю.Г.“, бл.
**, вх. Ж, ет. 3, ап. 146, ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1784, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, район Младост, бл. БенчМарк Бизнес Център,
сумата от 1056.07 лева, представляваща незаплатена главницата по фактура
№ ********** от 05.04.2016 г., издадена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл. 51 от Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) за доначислена ел. енергия за
периода 02.01.2016г. - 31.03.2016г.; И Сумата от 321.83 лева - незаплатена
неустойка за забава върху главницата по фактура № ********** от 05.04.2016
г., за периода от 05.05.2017г. - 05.05.2020г.; ВЕДНО със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на ЗИПЗ по ч. гр. д. № **** г. на РС П.-22.05.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №. гр. д. № **** г. на РС
П..
ОСЪЖДА „БУЛКАР“- ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П. 2304, ул. „Ю.Г.“, бл. 46, вх. Ж, ет. 3, ап. 146 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „ЧЕЗ Електро България“ АД,
с ЕИК: ********* сумата от 77,56 87 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № **** г. по описа на Пернишкия РС и сумата от
общо337,56 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д..
№ **** г. на РС П. да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
16