Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1279 14.04.2016
Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ІІІ
граждански състав
На 01.03.2016 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Радка Стефанова
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 11951 по описа за 2015 година
намери за установено следното:
Предявени са субективно съединени
искове за собственост с правно основание чл.108 ЗС.
Ищците Г.Р.Т. с ЕГН ********** *** и
Д.Р.Т. с ЕГН ********** *** са предявили иск да се признае за установено по
отношение на ответниците А.Х.Ш. с ЕГН ********** и Р.х.Ш. ***, че ищците са
собственици на следната жилищна сграда, построена в държавно дворно място в
гр.П., кв. С., ул. „В.” №.., цялото застроено и незастроено от 294 кв.м.,
съставялващо имот пл.№ * от кв.68, който имот се включва в очертанията на
парцел І-комплексно застрояван, * от кв.41, а именно: едноетажна еднофамилна с
призем жилищна сграда с обща застроена площ от 72 кв.м., състояща се от две
стаи и кухня с изба под тях, ведно с всички подобрения, ведно с правото на
строеж върху държавно дворно място, която съставлява сграда с идентификатор
56784.554.379.1 по КК и КР на гр.П., одобрени със Заповед № */05.10.2006 г.,
разположена в ПИ с идентификатор 56784.554.379 по същите КК и КР на гр.П. и да
бъдат осъдени ответниците да им предадат описаната сграда, която ползват без
правно основание.
В исковата молба се твърди, че ищците
са собственици при равни права на описаната сграда, като ищецът Г.Т.- на
основание договор за дарение по нотариален акт № *, том *, дело № * г. на н.
при ПРС, а ищецът Д.Т.- на основание договора за дарение по нотариален акт № *,
том *, дело № * г. на н. при ПРС.
На 05.03.2004 г. ищецът Г.Т. сключил с
наследодателя на ответниците- Т. М. М. предварителен договор за продажба на
своята ½ идеална част от сградата, като с Решение по гр.д.№ */2006 г. на
ПРС същият бил обявен за окончателен. Впоследствие, поради неплащане на цената
, решението било обезсилено по молба на ищеца по чл.297, ал.2 ГПК /отм./.
Ответниците ползвали имота след
смъртта на своята *- купувач по предварителния договор, починала на 09.11.2006
г. и отказвали да го освободят.
Въз основа на тези обстоятелства са
предявени настоящите искове. Ангажирани са доказателства. Претендират се
разноски.
Ответниците в отговор на исковата
молба оспорват иск с възражение, че са придобили собствеността върху имота
поради изтекла в тяхна полза придобивна давност, като владеели имота след
смъртта на * си на 09.11.2006 г., към което владение присъединяват и това на
наследодателя си. Също ангажират доказателства. Настояват за отхвърляне на иска
и присъждане на деловодните разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата,
доводите и възраженията на страните, при следното:
Представени са от ищците нотариален
акт № *, том *, дело № * г. на н. при ПРС за дарение на недвижим имот, с който
Г.Т. е придобил ½ ид.ч. от процесната сграда, както и Нотариален акт №
*, том *, дело № * г. на н. при ПРС за дарение на недвижим имот, с който Д.Т. е
придобил другата ½ ид.ч. от имота.
Не се спори по делото, а и е
установено от приложените запазени документи по гр.д.№ 2351/2006 г. на ПРС, че
на 05.03.2004 г. между ищеца Г.Т. като продавач и наследодателя на ответниците-
Т. М. М., като купувач, е бил сключен предварителен договор за продажба на
притежаваната от този ищеца 1/ 2 идеална част от имота, който договор е бил
обявен за окончателен със съдебно решение, влязло в сила на 16.08.2007 г.
Впоследствие, с решение от 20.10.2008 г. по в.гр.д.№ 1775/2008 г. на ПОС,
влязло в сила на 09.12.2008 г., решението за обявяване на договора за
окончателен е обезсилено. Соченото гр.д.№ 2351/2006 г. на ПРС всъщност е било
образувано по искова молба от Г.Т., с която са били предявени в условията на
евентуалност искове против Т. М. М. за разваляне на предварителния договор и
предаване на имота на осн.чл.108 ЗС, по които искове съдът не се е произнесъл
по същество, тъй като първият е бил недопустим, а условието за разглеждане на
втория не се е сбъднало. Решението е постановено по насрещния иск на Т. М. по
чл.19, ал.3 ЗЗД, която е починала по време на висящността на процеса и е била
заместена от наследниците си А.Ш. и
Р.Ш.- ответници и в настоящото производство.
Няма спор също така, че Т. М. е ползвала процесния имот на основание
сключения предварителен договор от 05.03.2004 г., а след смъртта й на
09.11.2006 г.- ответниците като нейни наследници по закон.
От показанията на с..Г. и А. се установява, че Т. М. и семейството й са се
настанили в процесната къща още през 1995 г., когато с ищеца Г.Т. са имали
споразумение да извършат замяна на апартамент на М. с имота на Т.. От тогава
ползвали имота и Т. имал претенции за плащане на парични суми, но не и за
ползването на жилището.
Показанията на свидетелите се подкрепят частично от изявленията на ищеца
Г.Т. в с.з.28.01.2016 г., както и от представен от ответниците с отговора на
исковата молба ръкописен „договор“ между М. и Т. за закупуване на процесния
имот, който документ не съдържа подписи на страните по него, а само на две
трети лица, посочени като с.етели, пред които е било извършено плащане на
капаро по споразумението.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Представените от ищците нотариални актове за дарение ги легитимират като
собственици на процесния имот на основание сключените сделки при равни квоти в
собствеността. Основният спорен въпрос по делото е дали ищците са загубили
собствеността си поради придобиването й от ответниците на наведеното от тях
основание- придобивна давност, текла в периода 1995 г. до настоящия момент на
осн.чл.79, ал.1 ЗС.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост
по отношение на един изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на закона
установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период
по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ, без
противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е
демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на
пълноправен собственик, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Само доколкото
елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по
отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при едно пълно и
пряко доказване в хода на процеса, възражението за собственост поради изтекла
придобивна давност на конкретен недвижим имот, може да бъде уважено. В
разглеждания случай е установено от писмените доказателства- предварителен
договор от 05.03.2004 г., че наследодателят Т. М., а след нея и ответниците като нейни наследници по закон,
са упражнявали фактическа власт върху процесната сграда по силата на сключения
предварителен договор. Т.е., оборена е презумпцията на чл.69 от ЗС, че
ответниците са владяли имота за периода до влизане в сила на решението, с което
този договор е обявен за окончателен- 16.08.2007 г., когато е настъпил и
вещноправния ефект на съдебното решение. Владение в случая би могло да бъде
упражнявано след обезсилване на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД- от 09.12.2008 г.,
считано от когато до датата на предявяване на исковата молба-23.09.2015 г. не е
изтекъл 10-годишния срок по чл.79, ал.1 ЗС. Без правно значение за придобиване
на собствеността поради изтекла давност е ползването на имота от Т. М. за
периода 1995 г.- 03.05.2004 г., тъй като този период само по себе си е
недостатъчен за възникване на претендираното право в нейния патримониум, а и е
прекъснат със сключването на предварителния договор, с който се признават
правото на собственост на насрещната страна.
В аспекта на изложеното, възражението
на ответниците за придобивна давност е неоснователно и се налага извод, че
ищците не са загубили правото си на собственост, придобито на основание
даренията, оформени с горепоменатите Нотариален акт № *, том *, дело № * г. на
н. при ПРС и Нотариален акт № *, том *, дело № * г. на н. при ПРС. Изложеното
обуславя основателност на предявените ревадникационни претенции.
При този изход на спора и на
осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищците ще се присъдят направените деловодни разноски,
които се констатираха в размер от общо 855, 50 лв., съответстващи на приложения
списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
А.Х.Ш. с ЕГН ********** и Р.Х.Ш. ***, че Г.Р.Т. с ЕГН ********** *** и Д.Р.Т. с
ЕГН ********** *** са собственици на основание договори за дарение, оформени с
Нотариален акт № *, том *, дело № * г. на н. при ПРС и Нотариален акт № *, том
*, дело № * г. на н. при ПРС, на следната жилищна сграда, построена в държавно
дворно място в гр.П., кв. С., ул. „В.” №.., цялото застроено и незастроено от
294 кв.м., съставялващо имот пл.№ * от кв.68, който имот се включва в очертанията
на парцел * комплексно застрояван, * от кв.41, а именно: едноетажна еднофамилна
с приземен жилищна сграда с обща застроена площ от 72 кв.м., състояща се от две
стаи и кухня с изба под тях, ведно с всички подобрения, ведно с правото на
строеж върху държавно дворно място, която съставлява сграда с идентификатор
56784.554.379.1 по КК и КР на гр.П., одобрени със Заповед № */05.10.2006 г.,
разположена в ПИ с идентификатор 56784.554.379 по същите КК и КР на гр.П.
ОСЪЖДА А.Х.Ш. с ЕГН ********** и Р.Х.Ш.
***, да предадат на Г.Р.Т. с ЕГН ********** *** и Д.Р.Т. с ЕГН ********** ***
следния недвижим имот: жилищна сграда, построена в държавно дворно място в
гр.П., кв. С., ул. „В.” №.., цялото застроено и незастроено от 294 кв.м.,
съставялващо имот пл.№ * от кв.68, който имот се включва в очертанията на
парцел *комплексно застрояван, УПИ * от кв.41, а именно: едноетажна еднофамилна
с призем жилищна сграда с обща застроена площ от 72 кв.м., състояща се от две
стаи и кухня с изба под тях, ведно с всички подобрения, ведно с правото на
строеж върху държавно дворно място, която съставлява сграда с идентификатор
56784.554.379.1 по КК и КР на гр.П., одобрени със Заповед № */05.10.2006 г.,
разположена в ПИ с идентификатор 56784.554.379 по същите КК и КР на гр.П..
ОСЪЖДА А.Х.Ш. с ЕГН ********** и
Р.Х.Ш. ***, да заплатят на Г.Р.Т. с ЕГН ********** *** и Д.Р.Т. с ЕГН
********** *** сумата от 855,50 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/Таня Георгиева
Вярно с
оригинала
Ц.Т.