О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260086
гр. Пловдив, 06.11.2020г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав, в
закрито съдебно заседание на 06.11.2020г., в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
след като
разгледа докладваното от с.Арнаучкова
възз.ч.гр.д. № 536 по описа на АС
- Пловдив за 2020г.и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство
по реда на чл. 274-27 ГПК.
Образувано е по частна жалба,
вх.№ 261863/20.10.2020г., подадена от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* чрез
пълномощник Р.И., против Определение № 260051/29.09.2020г., постановено по възз.ч.гр.д.№
637/2020г. по описа на ОС - Пазарджик, с което се оставя без разглеждане
частната жалба на „П.К.Б.“ ЕООД, против Разпореждане № 1101/17.07.2020г.,
постановено по ч.гр.д. № 294/2020г. по описа на РС - Панагюрище за оставяне без
уважение на молбата на „П.К.Б.“ ЕООД, за поправка на допусната очевидна
фактическа грешка в издадената Заповед № 148/11.06.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, и за прекратяване на въззивното производство.Оплакванията
са за незаконосъобразност на обжалваното определение, а искането е за неговата
отмяна и за присъждане на разноски.
Не е изпълнявана процедура по
размяна на съдебни книжа и не е постъпил отговор от насрещната въззиваема
страна С.Н.П., ЕГН **********.
Постъпилата въззивна частна
жалба е допустима, като подадена против подлежащо на обжалване по чл.274, ал.1,
т.1 ГПК определение на окръжен съд от съдебния район, действащ като въззивна
инстанция, в законния срок, от активно процесуално легитимирано лице, имащо
правен интерес от въззивно обжалване, редовна по съдържание и приложения, като,
с оглед характера на производството, не е било необходимо изпълнение
процедурата за изпращане на препис от жалбата на насрещната страна за отговор,
по арг. чл.413, ал.2 ГПК, поради което се поставя на разглеждане по същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията в частната жалба и след като
извърши дължимата служебна проверка за законосъобразност на обжалваното
определение, намира следното:
Производството, в което е
постановено обжалваното разпореждане, възз.ч.гр.д.№ 637/2020г. по описа на ОС -
Пазарджик, е образувано въз основа на частна жалба, вх.№ 260112/26.08.2020г.,
подадена от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******.
Посоченото в жалбата е, че е подадена
против разпореждане за частично отхвърляне на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 294/2020г. по описа на РС - Панагюрище,
но, всъщност, както правилно е приел и съставът на въззивната инстанция по
възз.ч.гр.д.№637/2020г. по описа на ОС - Пазарджик, с нея не се обжалва разпореждането
на заповедния съд в частта за отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК
(Разпореждане № 851/11.06.2020г.), а - последващото разпореждане на заповедния
съд (Разпореждане № 1101/17.07.2020г.), с което е оставена без уважение молбата
на заявителя за отстраняване на очевидна фактическа грешка в издадената по
делото Заповед № 148/11.06.2020г. досежно законната лихва върху главницата,
считано от датата на предсрочната изискуемост на вземането - 28.08.2019г.
По делото е установено
следното:
По заявление на „П.К.Б.“ ЕООД,
ЕИК ******* за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК е образувано заповедно
производство, ч.гр.д.№ 294/2020г. по описа на РС - Панагюрище. Постановено е
Разпореждане № 851/11.06.2020г., с което заявлението на „П.К.Б.“ ЕООД по чл.410 ГПК е частично уважено, респективно частично отхвърлено, като е разпоредено издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за договорна главница в размер на 700лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 10.06.2020г. до
окончателното изплащане, за неплатено договорно възнаграждение в размер на
169.08лв. за периода 15.01.2019г.-28.08.2019г., за лихва за забава за периода
16.01.-28.08.2019г.в размер на 59.47лв. и за разноски в заповедното
производство в размер на 44.39лв. (за които парични вземания е издадена Заповед № 148/11.06.2020г.), а заявлението по чл.410 ГПК е отхвърлено в частта за
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
839.88лв. и такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземанията в размер на
30лв. за част от паричните вземания.
Постановеното в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 294/2020г. по описа на РС - Панагюрище Разпореждане №
851/11.06.2020г. за частично отхвърляне на заявлението е било подлежащо на
въззивно обжалване, на осн. чл.413, ал.2 ГПК, но, като необжалвано, същото е стабилизирано
след изтичане на 24.06.2020г.на едноседмичния срок за обжалване, започнал да
тече от връчването на разпореждането на заявителя на 17.06.2020г.
Подадена е от заявителя молба,
вх.№ 2223/23.06.2020г., която, с оглед въведените твърдения и заявения петитум,
не е жалба против разпореждането за частично отхвърляне на заявлението, а е за
отстраняване на очевидна фактическа грешка в Заповед № 148/11.06.2020г., досежно
законната лихва върху главницата, считано от датата на предсрочната изискуемост
на вземането - 28.08.2019г.
Постановено е Разпореждане №
1101/17.07.2020г., с което молбата на заявителя, вх.№ 2223/23.06.2020г., за
поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед по чл.410 ГПК е оставена
без уважение.
Така по делото е установено, че
постановеното в заповедното производство на 11.06.2020г. разпореждане за частично отхвърляне на заявлението не е
обжалвано и е стабилизирано на 25.06.2020г., след което е постановено на
17.07.2020г. разпореждане за отхвърляне на молбата на заявителя от 24.06.2020г.
за поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение, което
именно разпореждане се обжалва с частна жалба, подадена от „П.К.Б.“ ЕООД, по
която е образувано въззивното производство по
възз.ч.гр.д.№ 637/2020г. по описа на ОС – Пазарджик и е постановено сега
обжалваното определение.
За да постанови сега
обжалваното определение, с което частната жалба на заявителя против
разпореждането за отхвърляне на молбата му за поправка на очевидна фактическа
грешка в заповедта по чл.410 ГПК е оставена без разглеждане, съставът на въззивната
инстанция е приел, че жалбата е подадена
срещу неподлежащо на обжалване определение, непопадащо в нито една от хипотезите
на чл.274, ал.1 от ГПК.
Като законосъобразни, следва да
се споделят мотивите, че обжалваното разпореждане на заповедния съд за отхвърляне
на молбата на заявителя за поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта
по чл.410 ГПК не попада в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като същото не
прегражда развитието на производството, а с него се дава отговор по същество на
подадената до заповедния съд молба.
Приема се, че обжалваното
разпореждане на заповедния съд попада в хипотезата на чл.274, ал.1, т.2, във
вр. с чл.247, ал.4, във вр. чл.413, ал.2 ГПК поради следните съображения:
Съгласно приложимата
в заповедното производство (т.7 ТРОСГТК № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. ) разпоредба на
чл.247, ал.4 ГПК, решението за поправката може да се обжалва по реда, по който
подлежи на обжалване решението.
Съгласно приложимата в
заповедното производство по чл.410 ГПК разпоредба на чл.413, ал.2 ГПК, на
обжалване подлежи единствено разпореждането на заповедния съд за изцяло или
частично отхвърляне на заявлението.
Следователно, на осн. чл.247,
във вр. чл.413, ал.2 ГПК, подлежи на въззивно обжалване разпореждането на
заповедния съд за отхвърляне на молбата за поправка на очевидна фактическа
грешка в издадената заповед за изпълнение, каквото е именно обжалваното в
производството, в което е постановено сега обжалваното определение.
Налага се извод, че не е било
налице посоченото основание за оставяне без разглеждане на жалбата и за
прекратяване на въззивното производство.
Ето защо, като
незаконосъобразно, По молба, вх.№ 2223/23.06.2020г. е постановено от заповедния
съд о4бжалваното определение се отменя и делото се връща на въззивния съд за
разглеждане на частна жалба, вх.№ 260112/26.08.2020г., подадена от „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК ******* против Разпореждане № 1101/17.07.2020г., постановено по
ч.гр.д. № 294/2020г. по описа на РС -( Панагюрище.
Тъй като с настоящото определение
не се приключва производството по делото, с него не се присъждат разноски, а
отговорността за разноски следва да се определи с крайния акт на съда.
Мотивиран от това,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение
№ 260051/29.09.2020г., постановено по възз.ч.гр.д.№ 637/2020г. по описа на ОС -
Пазарджик, с което се оставя без разглеждане частна жалба, вх.№ 260112/26.08.2020г., подадена от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******
против Разпореждане № 1101/17.07.2020г., постановено по ч.гр.д. № 294/2020г. по
описа на РС - Панагюрище, за оставяне без уважение на молбата на „П.К.Б.“ ЕООД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. Н. Н.,
Ц. Г. С., Я. Я. Ч.и Я. К. Ч., чрез юрк. Р.И., за поправка на очевидна
фактическа грешка в издадената Заповед № 148/11.06.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, и за прекратяване на въззивното производство.
ВРЪЩА делото
на ОС - Пазарджик, в същия състав, за разглеждане на частната жалба, вх.№ 260112/26.08.2020г., подадена от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******
против Разпореждане № 1101/17.07.2020г., постановено по ч.гр.д. № 294/2020г. по
описа на РС - Панагюрище.
Делото да се върне на ОС -
Пазарджик.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: