№ 16568
гр. С., 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110158953 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 07.12.2023 г.
относно името на ищеца (на лист 12 от делото), на С. С. И. срещу „С.В“ АД, с
която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи 1/2 част от следните суми: 2569,40 лева –
цена за потребена вода в периода 10.01.2011 г. – 14.05.2013 г., ведно със
законната лихва от 05.10.2015 г. до окончателното плащане, 123,38 лева –
законна лихва за забава за периода от 09.02.2011 г. до 09.04.2013 г., и 378,11
лева – разноски – вземания по Изпълнителен лист от 20.09.2016 г. по частно
гражданско дело № 59835/2015 г. на Софийския районен съд, 54. състав.,
издаден срещу бащата на ищеца – С.А.И..
В исковата молба се твърди, че срещу бащата на ищеца е издаден
посочения по-горе изпълнителен лист, по който е било образувано
изпълнително дело № 2******* на частен съдебен изпълнител С.Х. Бащата на
ищеца обаче бил починал на 26.02.2017 г. и ищецът получил съобщение, че е
конституиран като длъжник на 21.03.2018 г. (последната дата, на която
евентуално може да се приеме, че са извършени някакви изпълнителни
действия). Поддържа се, че по делото не са извършвани същински
изпълнителни действия, поради което вземанията са погасени поради
изтичане на 5-годишна давност. Затова се иска съдът да признае, че ищецът не
ги дължи и да му се присъдят разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „С.В“ АД, с
който предявеният иск се признава. Твърди се, че повод за водене на делото не
е даден и се иска разноските да останат в тежест на ищеца.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
1
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно изпълнителен лист от 20.09.2016 г., издаден по частно
гражданско дело № 59835/2015 г. на Софийски районен съд, 54. състав (на
лист 5 от делото) С.А.И. е осъден да заплати на „С.В“ АД сумата от 2569,40
лева, представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от
10.01.2011 г. до 14.05.2013 г., ведно със законната лихва от 05.09.2015 г. до
изплащане на вземането, 123,38 лева – мораторна лихва за периода 09.02.2011
г. до 09.04.2013 г., 378,11 лева – разноски по делото.
Съгласно удостоверение за наследници, представено на лист 6 по
делото, С.А.И. е починал на 26.02.2017 г. и е оставил за свои наследници по
закон Нина С.а И.а (дъщеря) и С. С. И. (син).
Съгласно съобщение за образуване на изпълнително дело, изх. №
******* г., издадено от ЧСИ С.Х (на лист 4) ищецът С. С. И. е конституиран
като наследник на С.А.И. по изп. дело № ***********, образувано въз основа
на изпълнителен лист от 20.09.2016 г., издаден по частно гражданско дело №
59835/2015 г. на Софийския районен съд, 54. състав, като задълженията му са
в размер на 2 395,69 лева, от които главница в размер на 1284,70 лева, ведно
със законната лихва в размер на 325,58 лева за периода 05.10.2015 г. –
04.04.2018 г., 61,69 лева неолихвяеми вземания, 189,06 лева разноски, 75 лева
разноски по изпълнителното дело и 459,66 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ,
дължими към 04.04.2018 г.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск за установяване на недължимост на вземания, за които е
допуснато принудително изпълнение, поради изтекла в хода на изпълнителния
процес давност, с правна квалификация чл. 439 ГПК във връзка с чл. 117, ал. 2
ГПК.
Този иск се разглежда, ако ищецът докаже, че срещу него има издаден
изпълнителен титул, и се уважава, ако съдът не установи, че давността е
прекъсната. За делото е даден повод за водене, ако ответникът е бил поканен
да преустанови изпълнителните действия и не го е направил.
От представеното съобщение за образуване на изпълнително дело става
ясно, че ответникът е образувал изпълнително дело срещу ищеца за събиране
на вземанията – предмет на настоящото производство, като към настоящия
момент изпълнителното производство не е прекратено. Именно
извънпроцесуалното поведение на ответника дава основание на съда да
приеме, че ищецът има интерес да установи недължимостта на погасените по
давност вземания, поради което предявеният иск е допустим.
Ответникът признава в отговора на исковата молба, че смята вземането
за погасено, поради което искът следва да се уважи с оглед на това, че
страните не спорят, че дълг няма. Доколкото извънпроцесуалното поведение
на ответника противоречи на процесуалното такова, искът следва да се уважи
изцяло по същество, а не делото да се прекратява.
2
Относно разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане, право на
разноски има ищецът съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Не е налице основание за
прилагане на изключението по чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като според справката
ответникът недобросъвестно не е поискал прекратяване на изпълнителното
производство срещу ищеца.
Ищецът доказва разноски в размер на 61,42 лева за държавна такса
(платежно нареждане на лист 13 по делото) и адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева (договор за правна защита и съдействие на лист 8 по
делото). Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съдът
намира, че съобразно положения от адвоката труд (на практика е изготвил
искова молба, уточнителна молба и становище и не се е явил в откритото
съдебно заседание) и действителната правна и фактическа сложност на делото
(относително ниска), адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено
на 300 лева. Съдът не обосновава преценката си за дължимия размер на
адвокатското възнаграждение с Наредба № 1/2004 г., тъй като с Решение от
25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 Ем акаунт БГ,
същата е обявена за неприложима. Поради това, и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 361,42
лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от С. С. И. установителен
иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във връзка с чл. 117, ал. 2 ЗЗД по
отношение на „С.В“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: С., бул.
„Ц.Б III“ № ***, че С. С. И., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „О. 2“, *****,
не дължи на дружеството 1/2 част от следните суми: 2569,40 лева (две
хиляди петстотин шестдесет и девет лева и 40 стотинки) – цена за потребена
вода в периода 10.01.2011 г. – 14.05.2013 г., ведно със законната лихва от
05.10.2015 г. до окончателното плащане, 123,38 лева (сто двадесет и три лева
и 38 стотинки) – законна лихва за забава за периода от 09.02.2011 г. до
09.04.2013 г., и 378,11 лева (триста седемдесет и осем лева и 11 стотинки) –
разноски – вземания по Изпълнителен лист от 20.09.2016 г. по частно
гражданско дело № 59835/2015 г. на Софийския районен съд, 54. състав,
издаден срещу бащата на ищеца – С.А.И..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 „С.В“ АД, с ЕИК: *********, и
адрес на управление: С., бул. „Ц.Б III“ № ***, да заплати на С. С. И., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ж.к. „О. 2“, ***** сумата от 361,42 лева разноски в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4