Р Е Ш Е Н И Е
N
..........
Град Пловдив,
16.12.2009 година
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
ІV-ти граждански състав, на
седемнадесети ноември две хиляди и девета година,
в публично съдебно заседание в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКА КАНДУЗОВА
при секретаря П.Ц.,
като разгледа докладваното гр.дело N 1407 по описа за 2008
година,
за да се произнесе съобрази:
Производството се движи по реда на чл.
341 и следващите от ГПК и се намира в първа фаза - по допускане на делбата.
Предявеният иск е за делба на съсобствен
недвижим имот, с правно основание чл.34 от Закона за собствеността. При
условията на субективно и обективно комулативно съединяване са предявени и
искове с правно основание чл.30 от Закона за наследството за възстановяване на
запазена част на ищците от наследството на майка им С. Р.М., починала на
08.05.2003г., чрез намаляване на универсално завещателно разпореждане на
наследодателката, до размера, необходим за допълване на запазените им части от
наследството. В рамките на делбеното
производство е направено преюдициално възражение, с правно основание чл. 26,
ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко -
продажба, по силата на който наследодателката е прехвърлила на сина си –
ответника по делото, част от имота, чиято делба се иска.
Ищците
Б.З.М., И.З.Д. и Й. З.И. твърдят, че с ответниците М.З.М. и И. Р.П. са
съсобственици на недвижим имот, представляващ едноетажна със сутерен жилищна
сграда, застроена върху 65 кв. м., навес, лятна кухня и 3200/7230 ид. части от
дворно място, цялото застроено и незастроено от 7230 кв.м., съставляващо имот
пл. № в кв. по плана на с., общ., обл.,
който имот е описан в исковата молба съобразно Нотариален акт за собственост на
имот, придобит по обстоятелствена проверка №, том, дело № на Пловдивски
нотариус. Твърдят, че ищците и първия ответник са придобили описания имот по
наследяване от техните родители - съпрузите З. М. М., починал на 05.07.1999 г.
и С. Р.М., починала на 08.05.2003 г. Последните пък придобили описания недвижим
имот, въз основа на давностно владение, за което се снабдили с нотариален акт
за собственост на имот, придобит по обстоятелствена проверка - №, том, дело № на Пловдивски нотариус.
Общите наследодатели на ищците и на ответника М. се разпоредили за след смъртта
си с две универсални нотариални завещания под №, том, дело № и № том, дело №,
двете на нотариус с рег. № по РНК, с
които завещали на двамата ответници – сина си М.М. и И. П., с която
завещателите нямали родствена връзка, цялото си движимо и недвижимо имущество.
След смъртта на баща си З. М. М., ищците поискали от съда направеното от него завещание да бъде намалено и да бъдат възстановени запазените им части от наследството на покойния завещател. С влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № по описа на ПРС, ХІІІ гр.с., исковете на ищците били уважени, като завещанието било намалено в частта, в която било завещано на ответника, но не и в частта, в която било завещано на ответницата П., тъй като последната не била законен наследник на завещателя, а ищците не били приели наследството му по опис, което е задължителна предпоставка за съдебно възстановяване на запазена част от наследство по отношение на заветник, който не е наследник на завещателя.
След смъртта на майка си С. Р.М., ищците приели наследството й по опис, което било вписано в особената за това книга на ПРС и за което било издадено удостоверение от 15.07.2003г. по ч.гр.д. № по описа на Районен съд, ХІ-ти гр.с.
Ищците молят съда да намали завещателните разпореждания на С.Р.М., обективирани в представеното нотариално завещание, до размера на от по 1/6 ид.част, необходим за допълване на запазените им части, както и да допусне извършването на съдебна делба на посочения в исковата молба недвижим имот при квоти от правото на собственост, както следва: от частта от имота на З. М. М. - по 1/12 ид.част за всяка от ищците, 3/12 ид.части за ответника М. и 6/12 ид.части за ответницата П. и от частта от имота на С.Р.М.– по 2/12 ид.части за ищците, 3/12 ид.части за ответника М. и 1/12 ид.част за ответницата П.
В съдебно заседание ищците, чрез надлежно
упълномощения си процесуален представител адв. М., поддържат изцяло предявените
искове.
Ответниците,
също чрез упълномощен процесуален представител адв. П., оспорват иска за делба,
досежно посочените в исковата молба квоти от правото на собственост на
страните. Твърдят, че предмет на делба може да бъде само половината на описания
в исковата молба недвижим имот – тази част, която е била в патримониума на З. М.
към момента на смъртта му, но не и частта, която е останала на неговата
преживяла съпруга С. М., вследствие прекратената със смъртта на М. СИО.
Основават това си твърдение на обстоятелството, че С. М. продала на сина си М.М.
собствената си ½ ид. част от имота, с договор за покупко-продажба,
сключен на 04.10.2001г. с нотариален акт № , том, дело № на нотариус с рег. № по РНК. По силата на този договор ½
ид.част от имата била лична собственост на обветника.
Ищците
оспорват, чрез възражение, представения от ответниците нотариален акт, с който
майка им се е разпоредила в полза на брат им с 1/2 ид. част от имота, като считат, че акта е
нищожен, поради липса на съгласие за сключване не сделката. Твърдят, че майка
им не е изразила воля за сключване на договора, като не е упълномощила
пълномощник да я предстявлява по сделката. Представеното по нотариалното дело
пълномощно не било подписано от продавача – майката на ищците, поради което
сделката била нищожна.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи
следните фактически констатации:
Ищците и ответника М.М. са законни
наследници – преки низходящи на съпрузите З. М. М., починал на 05.07.1999 г. и
С. Р.М., починала на 08.05.2003 г., видно от представените удостоверения за
наследници, приложени на л. 51 и л. 52 по делото. Общите наследодатели са били
собственици на описания в исковата молба недвижим имот, който са придобили въз
основа на давностно владение, за което са се снабдили с нотариален акт за
собственост на имот, придобит по обстоятелствена проверка - №, том, дело № на Пловдивски нотариус.
На 20.04.1999 г. З. М. М. е направил
универсално нотариално завещание, оформено под №, том, дело № на нотариус с
рег. № по РНК, в полза на сина си М.М. и
на И. П., с която завещателят няма родствена връзка. Това завещание е намалено
по силата на влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № по описа на
ПРС, с 3/12 ид. части, в частта, в която З. М. завещал на сина си М.М. 1/2 ид.
част от цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще притежава към момента
на своята смърт. В останалата част, а именно в частта, в която завещателят е
завещал на И. П. 1/2 ид.част от имуществото си, завещанието не е намалено, тъй
като последната не е законен наследник на завещателя, а ищците не са приели
наследството му по опис, като задължителна предпоставка за съдебно
възстановяване на запазените им части в такъв случай.
На същата дата – 20.04.1999 г.
универсално нотариално завещание, със същото съдържание - в полза на сина си М.М.
и на И.П., е направила и съпругата на З. – С. М. Завещанието е оформено под №,
том, дело № на нотариус с рег.№ по РНК.
Преди смъртта си и след влизане в сила на
съдебното решение, с което е намалено завещанието на съпруга й, С. М. се е разпоредила
със собствената си 1/2 ид.част от процесния имот, чрез договор за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт №, том, дело № на нотариус с рег. № по РНК, по силата на който договор е продала
на сина си тази 1/2 ид. част от имота. Продажбата е извършена чрез пълномощник
на продавача – адвокат П.И.П., упълномощена с пълномощно с изх. № от 03.10.2001 г. по регистъра на Кметство с.
Видно от представеното по делото пълномощно /л.81/ върху същото е поставен
отпечатък от пръста на упълномощителят, което е удостоверено от Кмета на с. Й.
С. Д. Автентичността на това пълномощно е оспорена от ищците и по повод
оспорването, в о.з. на 05.03.2009г. ответникът М.М., чрез пълномощника си адв.П.,
е признал, че отпечатъка от пръста е положен от него, а не от майка му.
След смъртта на С. М. /поч. на
08.05.2003г./ нейните дъщери – ищци по делото, са извършили приемане на
наследството й по опис, което е вписано в особената за това книга на ПРС, на
04.07.2003г., с определение на ПРС от същата дата, за което е издадено
удостоверение от 15.07.2003г. по ч.гр.д. № на ПРС.
Ищците са представили по делото скица на
имот №, находящ се в местността в землището на с., община ,с площ от 7,287 дка,
с начин на трайно ползване : „Индивид. застр.”. Липсват доказателства по
делото, които да удостоверяват идентичността между имота, описан в исковата
молба и имота по представената скица.
Установеното от фактическа страна мотивира следните
правни изводи:
Предявеният иск за делба е неоснователен
и като такъв ще се отхвърли. Не се установи по делото актуалното положение на
имота, чиято делба се иска, а делба се допуска върху недвижим имот, с актуални
индивидуализиращи белези. Имотът, чиято делба е поискана, е описан в исковата
молба, съобразно нотариален акт от 1991г., а няма данни по делото, че плана на
с., действащ към 1991г. е действащ и понастоящем. Напротив, представена е скица
на имот, със съвсем различни белези от тези, посочени в исковата молба. Липсват
и доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че имота, описан в исковата
молба и този, отразен в скицата, са идентични. Във връзка с индивидуализацията
на имота съдът е дал подробни указания на ищците, както с определението си по
чл.140 от ГПК от 04.08.2008г., така и с доклада по делото, изнесен в о.з. на
14.10.2008г. Въпреки тези указания ищците не доказаха, че имота, чиято делба се
иска съществува понастоящем така, както са го описали в исковата молба.
Важно е да се отбележи, че самата
искова молба отговаря на общите изисквания на чл.127 и чл.128 ГПК. В нея ясно са индивидуализирани
страните, предмета и основанието, като е описан подробно и имота, чиято делба
се иска, за да може това да се отрази в решението по допускане на делбата.
Посочения в исковата молба обаче предмет на делбата понастоящем не съществува,
което касае не редовността на исковата молба, а основателността на същата.
Именно в тази връзка и с оглед разпределение на доказателствената тежест между
страните, съдът е указал на ищците, че е в тяхна тежест да установят, че имота,
описан в исковата молба е индивидуализиран съобразно действащия регулационен
план на с. Това не се установи по делото, поради което иска за делба ще се
отхвърли, като неоснователен.
След като се отхвърли иска за делба,
ще следва да се отхвърли и искането на ищците съдът да прогласи нищожността на
оспорения от ищците договор за покупко-продажба - №, том, дело № на нотариус с
рег. № по РНК. Това искане бе направено
под формата на преюдициално възражение в рамките на делбеното производство,
поради което по него съдът дължи произнасяне само за нуждите на делбата. При
отхвърляне на иска за делба обаче, съдът не следва да се произнася с отделен
диспозитив по направените във връзка с делбата преюдициални възражения, в т.ч.
и по посоченото такова. Ето защо, дори и да се установи от събраните по делото
доказателства, че оспорения нотариален акт е нищожен на посоченото основание,
то в рамките на делбеното производство не следва да се формира сила на присъдено
нещо по този въпрос, след като иска за делба се отхвърля.
Макар да се отхвърля иска за делба,
ще се уважат комулативно предявените исковете на ищците за намаляване на
завещателното разпореждане и възстановяване на запазените им части от
наследството на майка им С. М. Ищците са низходящи наследници на завещателката
и като такива имат право на запазена част от наследството й, съгласно чл.29,
ал.1 от ЗН. Съгласно чл.30, ал.2 от ЗН когато наследникът иска да се възстанови
запазената му част, то, за да упражни правото си “срещу лица, които не са
наследници по закон”, необходимо е да е приел наследството по опис. В
конкретния случай всички ищци са приели по опис наследството на С. М., така че
тази предпоставка за съдебно възстановяване на запазената част от наследството,
е налице.
Съгласно чл.30 от ЗН, запазената част е накърнена и може да се иска
възстановяването й, само ако наследникът не може да я получи от свободните
наследствени имущества, след като приспадне от нея всичко, което е получил от
наследодателя безвъзмездно – по завещателни разпореждания и по дарения. За да
се определи какъв е конкретният размер на запазената част в дадено наследство,
според чл.31 от ЗН, трябва да се образува наследствена маса. В случая обаче е извършено
универсално завещание, при което не е необходимо да се образува наследствена
маса, а намалението на завещанието става с дробно число. Ето защо, безпредметно
се явява обсъждането на ангажираните от ищците доказателства за стойността на
наследствената маса.
Завещателката
С.Р.М., при откриване на наследството не е оставила съпруг, а само четирима
низходящи наследници – ищците и ответника. В такъв случай, съгласно чл.29, ал.1
от ЗН, запазената част от наследството е в размер на 2/3 от имуществото на
наследодателя. Намалението на завещанието ще се извърши в размер, необходим за
допълване на запазената част само на наследника, направил искане за това. В
случая, такова искане са направили и трите дъщери на завещателя, като всяка
една от тях има право на запазената част от по 1/6 ид. част от цялото
имуществото на завещателя, така че завещанието ще бъде намалено с 3/6 ид.части,
необходими за възстановяване на запазените части на ищците.
Предвид отхвърляне на иска за делба
ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса, на основание чл.9
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Предвид
уважаване на исковете по чл.30 от ЗН, ответниците ще следва да заплатят на
ищците внесената от тях държавна такса по тези искове /150 лв./, внесените
такси за вписване на исковата молба /12 лв. за препис от ИМ/, и разноските по
делото /15 лв. за съдебно удостоверение, 120 лв. – за СТЕ, 360 лв. – за тройна
СТЕ/, като разноските на ищците за адвокатско възнаграждение ще им се присъдят
наполовина /500 лв./, с оглед отхвърляне на иска им за делба.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ВЪЗСТАНОВЯВА
ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ на всяка една от ищците
Б. З.М. с ЕГН: ********** ***, И.З.Д. с ЕГН:********** *** и Й. З.И. с ЕГН: **********
***, трите със съдебен адрес: гр., ул. №, в размер на по 1/6 идеална част от
цялото имущество, останало в патримониума на майка им С. Р.М., починала на
08.05.2003 г., като намалява с 3/6 идеални
части общо завещателно разпореждане, извършено от С. Р.М., на 20.04.1999 г., с нотариално завещание №,
том, дело № на нотариус с рег.№ по РНК, вписано под № в Служба по вписванията –
гр.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Б. З.М. с ЕГН: **********
***, И.З.Д. с ЕГН:********** *** и Й.З.И. с ЕГН: ********** ***, против М.З.М.
с ЕГН: ********** и И. Р.П. с ЕГН: **********,***, ЗА ДЕЛБА на недвижим имот,
представляващ едноетажна със сутерен жилищна сграда, застроена върху 65 кв. м.,
навес, лятна кухня и 3200/7230 ид. части от дворно място, цялото застроено и
незастроено от 7230 кв.м., съставляващо имот пл. № 301 в кв. 74 по плана на с.,
общ., обл..
ОСЪЖДА Б. З.М. с ЕГН: ********** ***, И.З.Д.
с ЕГН:********** *** и Й. З.И. с ЕГН: ********** ***, да заплатят по сметка ***,
държавна такса в размер на 100.00 лв., на основание чл.9 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА М.З.М. с ЕГН: ********** и И. Р.П.
с ЕГН: **********,***, да заплатят на Б. З.М. с ЕГН: ********** ***, И.З.Д. с
ЕГН:********** *** и Й. З.И. с ЕГН: ********** ***, трите със съдебен адрес:
гр., ул. №, сумата 1157.00 лв. /хиляда сто петдесет и седем лева/,
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала
ПЦ