РЕШЕНИЕ
№ 465
гр. Пловдив, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Стефка Т. Михова
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300500659 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К. И. Г. против Решение № 348/19.01.2024г.,
пост. по гр.д.№ 14613/2023, ПРС, с което е изменен размера на присъдената по гр. д.
9188/2020г., ПРС месечна издръжка, дължима от жалбоподателя на непълнолетния И.
К. Г., чрез неговата майка и законен представител Р. Т. K., като същата е увеличена от
350 лв. на 480 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 5.10.2023г. до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като са присъдени и
разноски.
Жалбоподателят К. Г. поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че съдът не е извършил съвкупна преценка на събраните
доказателства по делото. Развива съображения, че не се установява наличие на
хипотезата по чл.150 от СК – изменение на обстоятелствата, при които е определен
предходният размер на издръжката. Счита, че освен увеличение на нуждата от
издръжка следва да се установи и възможност на родителя да я дава в завишен размер.
Счита, че по делото не се установява нито увеличена нужда на детето, нито
възможност на родителя да осигурява завишен размер на издръжката. Поддържа, че
1
изминалия период от време сам по себе си не обуславя завишаване на нуждата от
издръжка. Счита, че съдът неправилно е кредитира показанията на водената от
ищцовата страна свидетелка, като не е отчел евентуалната й заинтересованост.
Поддържа, че размерът на необходимата издръжка на ищеца е определен абсолютно
произволно и без да са ангажирани никакви доказателства за нуждите на ищеца. По
отношение на възможностите на майката се поддържа, че същата укрива доходите си,
няма данни за неработоспособност, както и че роднините й също помагат активно за
отглеждането и издръжката на детето. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
отхвърли иска. Прави евентуално искане за редуциране на присъдената издръжка до
400лв. Претендира разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от И. К. Г., действащ като
непълнолетен със съгласието на своята майка Р. Т. К. в който се поддържа правилност
на постановеното решение. Поддържа, че съдът правилно е преценил събраните по
делото доказателства за нарасналите нужди и възможностите на родителите и е
приложил правната норма като е увеличил размера на дължимата издръжка. Моли за
потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано
лице – ответник, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Обжалвано е първоинстанционно решение, с което е уважен, предявен от
непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и законен представител, иск за
изменение на съдебно определена издръжка, дължима от бащата. Предявеният иск е с
правно основание чл.150 от СК – за изменение на определена със съдебно решение
издръжка, дължима от родител на непълнолетно дете.
За да уважи предявения иск първоинстанционният съд е приел, че за изминалия
период от време са налице изменение в обстоятелствата, при които е определен
предходния размер на дължимата от бащата издръжка, като е отчел нарасналите нужди
на детето.
От фактическа страна по делото се установява от приложеното копие на
решение по гр.д.№9188/2020, ПРС, че е определен размер на издръжката дължима от
бащата К. Г. на малолетния И. Г., действащ чрез своята майка и законен представител
Р. Х. в размер на 350лв. От удостоверението за раждане се установява, че детето И. Г.,
род на ***г. има за свои родители Р. Х. и К. Г..
Съгласно удостоверение от ПГ по механотехника „ *********“ детето И. Г. е
редовен ученик през учебната 2023/14г. в *** клас.
2
Представена е карта за фитнес, както и касова бележка за заплащане на месечна
такса от 50лв.
По делото са събирани гласни доказателства – разпитвана е С. Б., баба на детето
по майчина линия, която твърди, че детето тренира баскетбол към клуб „Марица“,
ходи на фитнес, Явява се на олимпиади по техническо чертане. По отношение на тази
му подпоготва ксе налага закупуването на скъпи принадлежности и консумативи –
хартия, рапидограф, моливи, дъска. Детето се представя добре на олимпиадите. За
тренировките по баскетбол заплащали по 70лв. месечно, а за фитнеса – по 50лв.
За майката се установява от приложеното удостоверение за доходи от НАП, че
няма регистриран трудов договор. Притежава два автомобила. Свидетелката Б. твърди,
че майката е безработна от дълги години. Скоро се омъжила и новият й съпруг помагал
на детето в издръжката му.
Бащата К. Г. е представил множество фишове за заплати от които се установява,
че реализира трудов доход около 2500евро.
Като свидетел е разпитана сестрана на Г. – Г. Г., която твърди, че той работи
като шофьор в Германия. Живее на семейни начала с друга жена, от която има дете.
Твърди че получава по 1600-1700евромесечно. Квартирата му струвала по около 600-
700евро месечно. Съпругата му не работела.
При така установената фактическа обстановка се правят следните правни изводи
:
Съгласно чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата може да бъде
променена и вече определения размер на дължимата от родителя издръжка. Съгл.
чл142 от СК издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, като законодателят е въвел минимален размер от не по-малко от ¼ от
минималната работна заплата за страната, а в чл.143 от СК въвежда общото правило,
че родителите са длъжни съобразно своите възможности и материално състояние да
осигуряват условия на жИ.т, необходими за развитието на детето, като задължението за
издръжка е абсолютно. Задължението за плащане на тази издръжка от родителите на
ненавършилите пълнолетие деца не може да отпадне поради това, че съставлява
особено затруднение за тях.
Следователно в настоящето производство следва да се установят налице ли са
изменения в обстоятелствата, при които е определен предходния размер на
издръжката, така също и фактите от значение за определяне на нейния размер -
нуждите на детето и възможностите на родителите му да я предоставят.
По отношение на детето И. се установява, че към момента той е в гимназиален
етап от обучението си, в който всички учебници, пособия и помагала се закупуват от
учениците. Доказа се от свидетелките показания, които кореспондират с писмените
3
доказателства, че И. спортува – тренира баскетбол и посещава фитнес, за което
месечно са му необходими по 120лв. Детето учи и в техническо училище, в което
изучава чертане, за което също се налага да заплаща допълнителни средства за
закупуване на пособия и консумативи. Други доказателства за установяване на
нуждите му не са ангажирани, поради което и съдът преценява същите с оглед
обичайно необходимото за дете на същата възраст – за дрехи, обувки, забавления,
джобни за училище, транспорт и др.
Досежно материалното състояние на майката Р. К. се установяваче не реализира
доходи от трудова дейност, но предвид липсата на данни за неработоспособност, съдът
намира, че тя е в състояние да реализира доход равен на поне минималната работна
заплата. Няма декларирани имоти. Няма и други задължения към низходящи.
Бащата К. Г. реализира брутно трудово възнаграждение от около 2500евро.
Твърди се, че има задължения за издръжка на друго малолетно дете, което е на
съпругата му. Твърденията за разходи за наем се установяат от свидетелските
показания, както и от представено писмо в тази връзка, от което, обаче, не се
установява точния размер на наема. Записванията в него са за наем от 260евро месечно
с плащане на такси от по 180-200евро. Така, съдът приема, че средно месечно наемът
на жилището, в което живее бащата със семейството си е около 450-500евро месечно.
Така с оглед на установеното съдът намира, че по делото се доказват
предпоставките за изменение на определената издръжка на малолетното дете. От
предходното изменение на дължимата издръжка е изминал период едва от около
четири години, в който детето е преминало в по-горен курс на обучение. Установява се
да са нараствали нуждите му от средства както за издръжка, така и за обучение и
физическо развитие. Досежно възможностите на родителите по отношение на майката
се приема, че тя е в състояние да реализира доход от поне минималната работна
заплата за страната, а бащата – доход от 2500 евро. По отношение на съществуването
на задължение за издръжка на друго ненавършило пълнолетие дете, с оглед
твърдението, че ответникът не е негов баща, то липсва задължение за издръжката му.
Обстоятелството, че Г. живее в общо докаменство със съпругата си и роденотопреди
брака им дете, не води до възникване на задължение за издръжката на същото. Още по-
малко това морално задължение може да конкурира със законовото задължение за
издръжка на собствения му син. С оглед установените нужди на детето и възможности
на родителите съдът намира че месечно са необходими и възможни за издръжката на
детето И. по 700лв., от които майката, която полага и непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на детето следва поеме сумата от 220лв., а бащата
остатъка от 480лв.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за изменение на
издръжката, дължима от бащата К. Г. на непълнолетното дете И. Г. е основателен и
4
следва да бъде уважен. Постановеното първоинстанционно решение като правилно и
законосъборазно следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 100лв. заплатен
адвокатско хонорар.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 348/19.01.2024г., пост. по гр.д.№ 14613/2023, ПРС.
ОСЪЖДА К. И. Г., ЕГН ************, да заплати на И. К. Г., ЕГН **********,
действащ като непълнолетен със съгласието на майка си Р. Т. К., ЕГН **********,
сумата от 100лв. разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5