Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Ихтиман, 04.03.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР Г.
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 216/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление №20-0274-000390/15.04.2020г. на началника на РУ- Ихтиман, с което на И.Д.С., ЕГН **********, за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.
За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, в писмено становище се поддържа, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
Срещу жалбоподателят е съставен АУАН за това, че на 07.03.2020г. около 07,08ч. в гр. Ихтиман, по ул. И. Вазов, пред дом №27, с посока пл. Съединение, управлява л.а. О. К.с рег. №********, негова собственост, като след ясно разпореждане- възприето и разбрано от лицето, отказва да предаде документите си и потегля с автомобила и осуетява полицейска проверка, което е квалифицирано като нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН и издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на обжалване акт и от
легитимирана страна, поради което се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата се явява основателна.
На
първо място съдът
приема, че в производството по ангажиране на административнонакадзателна
отговорност на жалбоподателя е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, ограничаващо правото на защита. В
АУАН и в НП е посочено, че е извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП,
като съгласно тази разпоредба при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно
в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя
на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
С атакуваното
наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран на основание чл.
175, ал.1, т.3 от ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за
водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или
по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за
контрол. Следователно в настоящия случай приложената санкционна норма не
кореспондира с правната квалификация на нарушението.
Наред с това в АУАН и в НП изобщо не е посочено дали е подаван сигнал за спиране, който да не е бил изпълнен от водача. Следователно отказът за представяне на документи не е нарушение по чл. 103 от ЗДвП, тъй като в АУАН и НП не е посочено жалбоподателят да не се е подчинил на подаден сигнал за спиране, а това е съществен елемент от нарушението по чл. 103 от ЗДвП, което е вменено на жалбоподателя.
Горепосочените нарушения на процесуалните правила ограничават правото на защита на наказаното лице и правят невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност и правилност на НП.
На второ място дори да се приеме, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, то съдът намира, че не е доказано извършването на нарушението. Нарушението е описано по следния начин: „след ясно разпореждане- възприето и разбрано от лицето, отказва да предаде документите си и потегля с автомобила и осуетява полицейска проверка“.
Същевременно между показанията на актосъставителя и свидетеля по акта са налице съществени противоречия. От една страна св. М. заявява, че водачът се е подчинил на сигнала и е спрял автомобила, поискани са му документи, но той е отказал да ги даде, след което е превключил на задна скорост, преместил е автомобила 20 метра назад и се е прибрал във входа на блока, в който живее. От друга страна св. А. заявява, че водачът изобщо не е спрял на подадения сигнал, а е продължил движението си, паркирал е автомобила и се е прибрал на адреса, където живее. Следователно не се установи спрял ли е водачът за проверка или не, респ. поискани ли са му документи или не. Констатираните разминавания в показанията на свидетелите- очевидци водят до недоказаност на нарушението, имайки предвид, че в настоящото производство съответният наказващ орган е носител на тежестта на доказване.
Този извод се потвърждава и от представеното по делото друго НП, а именно- НП №20-0274-000331/15.04.2020г. (л. 26 от делото), по силата на което жалбоподателят е санкциониран за извършени по същото време и на същото място (на 07.03.2020г. около 07,08ч. в гр. Ихтиман, по ул. И. Вазов) нарушения, сред които и неносене на СУМПС и контролен талон към него. След като водачът е бил санкциониран за неносене на СУМПС и контролен талон към него по същото време и на същото място, то няма как да се приеме, че водачът е отказал да предаде документите си и проверка не е извършена, респ. че същата е осуетена.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0274-000390/15.04.2020г. на началника на РУ- Ихтиман, с което на И.Д.С., ЕГН **********, за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: