№ 499
гр. Русе, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20244500500801 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Г. П. У., чрез процесуалния си представител адв.К. Б., от АК-Русе, е
обжалвал решение №1037 от 17.07.2024г. на Русенския районен съд, постановено по
гр.д.№ 1938/24г., с което е отхвърлен предявеният от него установителен иск да се
признае за установено, че не дължи на „Топлофикация Русе” АД- Русе сумата в
размер на 57,98лв.-неплатена цена за доставена топлинна енергия за битова гореща
вода по фактура №6359750 от 30.09.2023г.Излага доводи за неправилност на
решението и моли окръжният съд да го отмени и да уважи иска, при законните
последици.
Ответникът по жалбата „Топлофикация Русе”- АД-Русе, ЕИК *********,
представлявано от изп.директор СЖ, не изразява становище по основателността на
жалбата.
След преценка на събраните доказателства и като обсъди оплакванията по
жалбата, Окръжният съд приема за установено следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок
и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Г. П. У., от
1
гр.Русе против „Топлофикация Русе” АД- Русе , с която е предявен отрицателен
установителен иск да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата 57,98лв.начислена по фактура №6359750/30.09.2023г., с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
При отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи при
условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало,
както и неговия размер, а в тежест на ищеца е да установи правоизключващите,
правопогасяващите или други възражения срещу правото на ответника. С оглед
разпределението на доказателствената тежест при предявения иск и предвид
становището в отговора на исковата молба, в тежест на ответното дружество е в
процеса на доказване да установи доставката на услугата след като ищецът е придобил
правото на собственост, респ. право на ползване на имота и стойността на услугата,
както всъщност правилно първоинстанционният съд е разпределил
доказателствената тежест в доклада си по чл. 146, ал. 1 ГПК.
С исковата молба е представено заверено копие от фактура за топлинна енергия
№ **********/30.09.2023г. за период 11.09.2023г.-29.09.2023г. издадена от
„Топлофикация Русе“-АД като доставчик на потребител Г. П. У. с абонатен № ***.във
фактурата е посочено, че „общата сума за плащане за отчетния период е 59,54лв“, от
които дължима сума за топлинна енергия за гореща вода 57,98лв с вкл.ДДС и услуга
дялово разпределение – 1,56лв.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №55 от 24.03.2023г.
на пом.нотариус по заместване при нотариус рег.№*** на НК, с район на действие РС-
Русе, вписан с вх.рег.№3196/24.03.2023г., акт №124, т.8 по описа на СлВп-Русе, се
установява, че ищецът по делото Г. У. има учредено право на ползване върху
недвижим имот, находящ се в гр.Русе, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** с адрес гр.Русе, ул.***, подробно описан в нотариалния акт, както
и че е купил имота от ДГС в полза на трето лице. Със заявление от 04.04.2023г. до
изп.директор на „Топлофикация Русе“-АД, ищецът е поискал да му бъде открита
партида за плащане на топлоенергия на посочения адрес-представил е горецитирания
нотариален акт.
От констативно – съобразителната част на приетата в първоинстанционното
производство експертиза се установява, че процесният имот е разположен в сграда,
която е присъединена към топлопроводната мрежа на ответното дружество.В
експертизата е посочено, че измерването на топлоенергията за отопление в отделните
имоти се извършва чрез индивидуални разпределители на топлинна енергия.
Подготовката на БГВ (битова гореща вода) се извършва в груповата абонатна станция,
измерването й по отделните имоти е с индивидуални водомери.При изготвяне на
заключението вещото лице е съобразило данните по справка от „Водоснабдяване и
2
канализация“-ООД-Русе за консумация на абонат 193008 по фактури издадени от
01.01.2019 до 28.02.2024 г. – справката е представена с исковата молба. Справката
съдържа информация за два водомера - единият отчитан по карнет №193, другият - по
№168. Според показанията вещото лице установява, че единият е за студена вода,
другият - за БГВ / битова гореща вода/.По карнет №168 (който вероятно е за БГВ) има
издадени фактури само през периода 10.12.2018 - 10.08.2021, които са на собственик
ЗТС.За периода 15.04.2022 - 12.04.2023 е издадена само една фактура по карнет №193
на собственик ДГС. По карнет № 168 не му е издавана фактура. За периода 12.05.23 -
10.10.2023 г. по карнет №193 са издадени 5 фактури на собственик Г. П. У., по карнет
№ 168 не му е издавана фактура - т.е. от ВиК не е регистрирано потребление на БГВ.
От издадените 5 фактури за студена вода 4 са сторнирани, не е сторнирана фактурата
за периода 14.08.2023 - 10.10.2023г. Показанието на водомера за БГВ - 88 м.куб., е
регистрирано като отчетено за периода 13.04.2020 - 13.05.2020 г. (по карнет 168 -
фактура № **********/01.06.2020г.-вж.л.6-а от гр.д.№1938/24г. на РРС.
Пред първоинстанционния съд е представен Протокол № ********** от
03.10.2023 г. за демонтаж и монтаж на водомер за БГВ, издаден от „Дикей-Л“ ООД –
Русе. От протокола е видно, че е демонтиран и монтиран един и същ водомер с
фабричен № 53604332 и показание 88 м.куб. Като причина за демонтажа е записано
„Нова инсталация“.Вещото лице посочва, че 6куб.м битова гореща вода / разликата от
82 до 88куб.м/ са заплатени на ВиК-ООД с фактура №
**********/01.06.2020г.Експертизата констатира, че представените от ответника
карнети обхващат периода м.май 2020г.-м.февруари 2022г. За целият обхванат период
като собственик е записана ЗТС.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че ВиК –
ООД – Русе е регистрирало показание 88куб.м на водомера за БГВ към 13.05.2020г.,
когато собственик е ЗТС.В съдебно заседание вещото лице е заявило, че единственият
отчет от страна на „Топлофикация-Русе“-АД екогато са снели водомера /03.10.2023г./.
При така изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за
установено следното : Жалбоподателят не е бил абонат на ответното търговско
дружество към момента на издаване на фактура №**********/01.06.2020г. за 6куб.м
битова гореща вода / разликата от 82 до 88 куб.м/.От данните в справката е видно, че
се касае за показания за периода м.04-м.05.2020г., когато собственик е друго лице -
ЗС.Съгласно разпоредбата на чл.76 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на потребители от системата на „Топлофикация Русе“-ЕАД
при неуреждане на взаимоотношенията между предишния собственик или ползвател и
новия собственик или ползвател, съгласно чл.73, ал.1 и 2, продавачът събира
дължимите суми от стария собственик до датата на промяна на партидата.От
справките и от експертизата безспорно е установено, че потреблението на процесните
3
6куб.м е от 2020г. и данните в протокола от 3.10.2023г. не променят този извод.На
3.10.2023г. е демонтиран и монтиран един и същ водомер. Партидата е променена след
промяна на собственика и подаване на заявлението от 04.04.2023г.
Предвид изложеното искът е основателен и отрицателния установителен иск за
недължимост на вземането на ответника за сумата 57,98лв следва да бъде уважен.
Съгласно чл.78 от ГПК решението следва да бъде отменено и в частта, с
която жалбоподателят е осъден да заплати на ответното дружество разноски.
Ответникът по жалбата дължи на жалбоподателя 75лв деловодни разноски за двете
инстанции.
Разноски се претендират и от адв. К. Б. за осъщественото от нея безплатно
процесуално представителство на жалбоподателя, ищец по делото, по чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗА, в размер от по 400лв за двете инстанции. В договорите за правна помощ, сключени
между жалбоподателя и упълномощения адвокат, е удостоверено, че е оказана
безплатна правна помощ, на основание чл.38,ал.1,т.3 от ЗА. Съгласно разпоредбата на
чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, основана на разясненията
в мотивите към т. 3 от ТР № 6/2012г. от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, основният
критерий, от който изхожда съдът когато определя размер на адвокатско
възнаграждение /респ. – размер на разноски за такова/, е законоустановеният критерий
в чл. 78, ал. 5 от ГПК – действителната правна и фактическа сложност на делото,
съотнесена към цената на предоставената по него адвокатска защита. Съгласно
актуалната съдебна практика, формирана въз основа на приетото в решението от
25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС /също задължително за съдилищата съгласно чл.
633 от ГПК/ при определяне размера на адвокатското възнаграждение /респ. – размера
на разноските за такова/ съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските
възнаграждения, установени с НМРАВ№ 1/09.07.2004 г. Минималните размери по
НМРАВ и по НЗПП могат да служат единствено като ориентир, но без да обвързват
съда, т. е. те не са задължителен критерий, а от значение като такива за определяне
цената на предоставените адвокатски услуги са: видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа, и преди всичко – фактическата и правна
сложност на делото – вж. Опр. №638 от 18.03.2024г. по ч. т. д. № 757/2023 г. на I т.о. на
ВКС.
В решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС е разяснено още, че
не следва да се извършват произволни, под пазарните нива, намаления на разноските
4
за адвокатско възнаграждение, тъй като би се достигнало до обратен на целения с чл.
101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция. Тези
разяснения са в съответствие с трайно възприетия в практиката на СЕС принцип за
разумност и пропорционалност, като именно въз основа на тази практика – решението
от 28.07.2016 г. по дело C-57/15 на СЕС и решение от 28.04.2022 г. по дело C-531/20 на
СЕС, в мотивите към т. 2 от ТР № 3/2022 от 01.08.2024 г. на ОСГТК на ВКС е
разяснено, че разноските за адвокатско възнаграждение са разумни, когато не са
ненужно скъпи и прекомерни (поради необичайно висок хонорар или предоставяне на
услуги, които не са необходими), а пропорционални – когато са значителна и
подходяща част от разноските, следващи се на спечелилата страна. В случая, като
съобразява стойността на защитимия интерес, респ. – цената на иска – 57,98лв.,
липсата на фактическа и правна сложност на делото, липсата на усложнени и
многобройни процесуални действия – в първоинстанционното и във въззивното
производство са проведени по едно съдебно заседание, съдът определя
възнаграждение от по 200лв за всяка инстанция.
Мотивиран така въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1037 от 17.VII.2024г. постановено по гр.д.№ 1938/24г.
на Русенския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Топлофикация Русе“-АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул. ТЕЦ Изток №1,
представлявано от изп.директор СЖ, че Г. П. У., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“***
НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Русе“ – АД, ЕИК *********, сумата 57,98лв. по
партида с абонатен № ***, начислена по фактура №6359750/30.09.2023г.
ОСЪЖДА „Топлофикация Русе”-АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
гр.Русе, представлявано от изп.директор СЖ да заплати на Г. П. У., ЕГН **********,
от гр.Русе, ул.“*** сумата 75лв разноски по делото за двете инстанции.
ОСЪЖДА „Топлофикация Русе”-АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
гр.Русе, представлявано от изп.директор СЖ да заплати на адв.К. И. Б., от АК-Русе,
ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността гр.София, ул.“***, адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6