Р Е Ш
Е Н И Е
№ 282
гр. Б., 02.03.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Б., осемнадесети състав, в открито съдебно
заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: М. Николова
при секретаря Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдията
Николова административно дело № 1838 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с приложението
на чл.168 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Образувано
е по жалба на А.Й.С., с адрес: ***, със съдебен адрес:***, партер, офис 2, адв.
С.К. против принудителна административна мярка - преместване на паркирано ППС –
лек автомобил „БМВ“, с рег. № А 9046 НВ от 02.07.2021 год., наложена от Г. П.
Д.- полицейски инспектор V степен в група „Охранителна полиция” към РУ - П. при
ОДМВР гр.Б., обективирана в Протокол за осъществено преместване на неправилно паркирано
пътно превозно средство № ********** от 02.07.2021 год.
В жалбата се твърди, че
оспорената ПАМ е нищожна, необоснована и незаконосъобразна. Сочи се, че
автомобилът не е бил паркиран неправилно в нарушение на поставени пътни знаци и
не е създавал опасност или пречел на преминаването на другите участници в
движението, поради което ПАМ е наложена в противоречие с принципите на АПК и
ЗДвП.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените
в същата съображения и ангажира доказателства. Иска се от съда жалбата да бъде
уважена, а оспореното принудително преместване отменено като незаконосъобразно.
Претендира се присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата - полицейски инспектор V степен в група
„Охранителна полиция” към РУ- П. при ОДМВР гр.Б. – Г.Д., редовно
призован, в съдебно заседание, оспорва
жалбата и дава обяснения. Моли съда да потвърди наложената мярка, като сочи, че
на мястото няма парапети, който да ограничават внезапно излизащите на пътното
платно пешеходци.
Административен
съд - Б., осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото
доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че на
02.07.2021 г., в гр.П., на ул.Ч., жалбоподателят С. е паркирала управлявания от
нея лек автомобил марка „БМВ”, с рег. А9046 НВ върху пътна маркировка М 14. На
метри пред автомобила се виждали и поставени неподвижен пътен знак B27
(Забранени са престоят и паркирането) и допълнителна табела Т17,
предупреждаваща, че нарушителите се преместват принудително.
От представен по делото Протокол за осъществено преместване
на неправилно паркирано пътно превозно средство № ********** от 02.07.2021 г.,
става ясно, че Г.Д. - полицейски инспектор V степен в група
„Охранителна полиция” към РУ- П. при ОДМВР гр.Б., е разпоредил
принудително преместване на моторното превозно средство, поради паркирането му
върху пътна маркировка М 14. Автомобилът е бил репатриран в 16.20 ч. до
специализиран паркинг в гр. П., като на същия ден е освободен след заплащане на
изисканата сума.
В хода на проведеното съдебно
оспорване на ПАМ, в качеството на свидетел е разпитан И.И.А. - „инкасатор” в ОП „СУОИ” Община П., посочен в оспорения акт като длъжностно лице
извършило преместването. В разпита си, свид. А. е посочил, че МПС е било
паркирано на ул. „Ч.“ върху пътна маркировка „М14“, пред пешеходна алея, идваща
от плажа. Бил е с колегата си - шофьор К.Я.С., като е получил нареждане за
вдигане на автомобила от ответника Д.. Описал е принципно процедурата около
репатрирането, като е посочил, че за конкретния случай е получил обаждане по
телефона от Д.. На МПС са били направени снимки /приложени към
административната преписка/ и е бил съставен Протокол за репатриране. Свидетелят
е показал на снимките виждащата се под гумите на автомобила пътна маркировка,
като изрично е посочил, че в протокола не е записано наличието на знак,
забраняващ паркирането в този пътен участък.
По
делото в качеството на свидетел е разпитан и П. И. Р., който е посочил че
процесния ден е придружавал С. при пътуването й до гр.П.. Според показанията на
свид. Р., С. е паркирала на място, където не е имало нито забранителен знак,
нито маркировка, като на 10-15 метра пред МПС е имало знак „Забранено
спирането“. Посочил е, че на мястото е имало и други спрени автомобили и е
описал случилото се след установяване на репатрирането. На въпрос на
процесуалния представител на жалбоподателя С. дали е видял на мястото да има
пешеходна пътека или зона за пешеходци, на която да пречи автомобилът, свид. Р.
е отговорил отрицателно.
В хода на съдебното производство обяснения е дал
и ответникът, като е посочил, че на мястото, където е бил паркиран автомобила,
е имало положена пътна маркировка „М14“, забраняваща паркирането на МПС,
положена с протокол на Община П.. Ответникът е заявил, че мястото е
изключително опасно за преминаващи пешеходци, които изскачат внезапно между
паркирани моторни превозни средства и създават реални предпоставки за
настъпването на пътно-транспортни произшествия с нанасянето на телесни повреди
за пешеходците. Ответникът е посочил, че не може да си спомни как е разпоредил
преместването – дали е звънял на служител или в Районното управление.
По
делото са изискани доказателства, удостоверяващи компетентността, като са
представени трудови договори и Заповеди на кмета на Община П. за служителите,
извършили преместването, както и удостоверение за заеманата длъжност и длъжността характеристика за ответника
Г.Д.. Представени са и
одобрения проект за сигнализиране с
пътни знаци и пътна маркировка на процесния участък, находящ се на ул.„Ч.”, в
района на хотел „С. ризорт”, както и справка от която е видно, че одобрения
проект е бил изпълнен към датата – 02.07.2021 год. Приложени са допълнителни
писмени доказателства, в които е посочено къде точно и каква дейност е
осъществявал инспектор Г.Д. на 02.07.2021 год., за времето от 13,30 ч. до 16,30
ч.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е насочена срещу принудителна административна мярка,
обективирана в Протокол за осъществено преместване на неправилно паркирано
пътно превозно средство № ********** от 02.07.2021 год.
Жалбоподателят С. е адресат на
оспорената ПАМ, правата й са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради
което за нея е налице правен интерес от оспорването. ПАМ е наложена на
02.07.2021 година, а жалбата е депозирана на 12.07.2021 год. /в преклузивния
14-дневен срок/, като съдържа необходимите форма и реквизити, поради което
съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, след
извършена служебна проверка на оспорения административен акт, съгласно чл.168
от АПК, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА,
по следните съображения:
По въпросът за компетентността, съдът намира, че
принудителната административна мярка не е наложена от компетентен орган.
Съгласно чл.171, т.5, б. “б” от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е
паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението. Компетентността на лицата,
имащи право да издават нареждания за преместване на МПС се определя в чл.168,
ал.1 от ЗДвП – това са определените от министъра на вътрешните работи
длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя, които могат да преместват
или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на
отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач. Анализът на разпоредба
сочи, че компетентните да налагат визираната в нея ПАМ длъжностни лица са: 1/
определените от министъра на вътрешните работи и/или 2/ определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя. Между страните по делото
не се спори, че администрацията, управляваща пътя, от където е репатриран
автомобила на жалбоподателя С.,***.
В случая, видно от приложения по делото Протокол
за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство №
********** от 02.07.2021 год.,
преместването е извършено от служители при Община – П., но е констатирано и
наредено от Г.Д. - полицейски инспектор V степен в група
„Охранителна полиция” към РУ- П. при ОДМВР гр.Б.. По делото, обаче, не е
приложена Заповед, издадена от министъра на
вътрешните работи, с
която е извършено изискуемото от закона оправомощаване, а само Заповед на Кмета на Община П., в която в т. II е
посочено, че принудителното преместване се осъществява в присъствието и по
разпореждане на служител на РУ - П.. В Заповедта изрично е посочено, че
Началникът на РУ-П. следва да осигури необходимия брой упълномощени длъжностни
лица за установяването на нарушенията и осъществяването на процедурата по
принудително преместване.
Още с Разпореждане № 3981 от 08.09.2021 год., съдът е
задължил Началник
РУ-П. при ОДМВР гр. Б. да представи доказателства, удостоверяващи
компетентността на Д. за налагане на процесната мярка, но заповед на министъра на вътрешните работи, с която е извършено изискуемото от
закона оправомощаване не е била представена.
Впоследствие, с
Определение № 2068/15.10.2021 год. за насрочване на делото, съдът изрично е
указал на ответника, че трябва да
установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания
административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му,
но в проведените три съдебни заседания, такива доказателства не са ангажирани.
Следователно, по делото не са налични
доказателства, че към момента на прилагане на процесната ПАМ, ответникът Д. е
бил оправомощен за това от министъра на вътрешните работи, което мотивира
извод, че оспорената ПАМ е нищожна.
За пълнота, съдът счита за необходимо да обсъди и
материалната законосъобразност на оспорената ПАМ.
Случаите, при които може да бъде приложена ПАМ
"преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач" са регламентирани изрично в
чл.171, ал.1, т.5 ЗДвП. С нормата на чл.171, ал.1, т.5, б. "б" ЗДвП са
предвидени три отделни хипотези, в които може да се приложи ПАМ, а именно: 1)
когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство; 2) когато ППС създава опасност; или 3) когато
ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки,
административният орган прилага в условията на обвързана компетентност
предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административното нарушение.
В издадения Протокол за осъществено преместване
на неправилно паркирано пътно превозно средство № ********** от 02.07.2021 год. не е посочено правно основание, но от събраните по
делото доказателства, следва да се заключи, че преместването не е осъществено в
хипотезата на т.1, тъй като от приложените снимки и от разпита на свидетелите и
обясненията на ответника не се установява наличието на пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Твърди
се в съдебно заседание, че преместването е осъществено в хипотезата на т.2 -
когато ППС създава опасност, като ответникът сочи, че опасността е за преминаващите
пешеходци, които „изскачат внезапно между паркирани моторни превозни средства и
създават реални предпоставки за настъпването на пътно-транспортни произшествия
с нанасянето на телесни повреди за пешеходците”.
Видно от представените по делото
веществени доказателства – цветни снимки и одобрения
проект за сигнализиране с пътни знаци и пътна маркировка на процесния участък, се установява, че автомобилът на жалбоподателя С. е бил
паркиран на място, обозначено с начупена линия М14 – нарушение, посочено и в
оспорената ПАМ, като съдът не кредитира показанията на свидетеля Р. и изразената от него субективна увереност, че автомобилът
не е бил паркиран на забранено място.
Въпреки това, според настоящия
състав, в случая не се откриват предпоставките за прилагане на ПАМ по чл.171,
т.5, б. "б" от ЗДвП.
Принудителната административна мярка – преместване на превозното средство без
знанието на собственика, е изключително сериозно въздействие върху
гарантираното от Конституцията
неприкосновено право на частна собственост. Нарушението на забрана за паркиране
на определено място, като административно нарушение, е основание за налагане на
административно наказание на основание чл.186 вр. чл.183,
ал.2, т.1 от ЗДвП. Но това нарушение само по себе си
не е достатъчно, за да се приложи принудителната мярка - преместване на
превозното средство без знанието на водача. Не случайно законодателят е създал
една изключителна ограниченост на ситуациите, при които е допустима тази пряко
въздействаща върху правото на неприкосновеност на личната собственост мярка.
Разпоредбата на чл.171, т.5, б."б" от ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието, на които
законодателят е дал право на компетентните органи да налагат ПАМ - преместване
на пътното превозно средство без знанието на собственика, които са детайлно
описани по-горе в изложението на съдебния акт.
В нормата на чл.65,
т.5 от ППЗДвП е регламентирана пътна маркировка
"Начупена линия" - М14, която очертава площ, забранена за паркиране
на пътни превозни средства. Паркирането върху такава маркировка обаче само по
себе не изпълнява предпоставките на чл.171,
т.5, б. "б" от ЗДвП.
По делото не се спори, че липсва
пътен знак за принудително преместване на паркирано превозно средство, поради
което първата хипотеза не е приложима.
Според съда от анализа на събраните по делото доказателства
се установява, че в случая не са налице и втората и третата хипотеза на чл.171,
ал.5, б."б" от ЗДвП
за прилагане на ПАМ, а именно: когато паркираното пътно превозно средство
създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в
движението. Според обясненията на ответника, местоположението на автомобила не
е била такова, че да прави невъзможно преминаването на другите участници в
движението, а ППС създавало опасност за преминаващите пешеходци, които изскачали
внезапно между паркирани моторни превозни средства и създавали реални
предпоставки за настъпването на пътно-транспортни произшествия с нанасянето на
телесни повреди за пешеходците. Т.е.,
твърди се създаването на опасност за внезапно изскачащите пешеходци, като
обаче, видно от приложените цветни снимки, одобрения
проект и свидетелските показания, лекият
автомобил, управлявания от жалбоподателя С., е паркиран на място, което не е в
непосредствен близост до пешеходна пътека по смисъла на § 6, т.54 от ЗДвП,
до спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници или до място,
предназначено за спиране или престой на таксиметрови автомобили. От събраните
по делото доказателства, безспорно се установява, че паркирайки на пътна
маркировка М 14, С. е осъществила административно нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП. В случая обаче, не всяко паркиране
върху пътна маркировка М 14 създава опасност или е пречка за движението по
смисъла на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Този извод се подкрепя от второто изречение на чл.65,
т.5 от ППЗДвП, съгласно което, тази маркировка
съвместно със символа "BUS" обозначава спирка от редовните линии за
обществен превоз на пътници, а със символа "TAXI" - място,
предназначено за престой на таксиметрови превозни средства. В този смисъл, в
определени случаи пътната маркировка М 14 обозначава място, предназначено за
спиране или престой на определени пътни превозни средства /превозни средства на
градския транспорт или таксиметрови автомобили/, поради което не следва да се
извежда извод, че паркирането върху пътна маркировка М 14 задължително
съставлява опасност или пречка за останалите участници в движението. Според §
6, т.28 от ДР на ЗДвП, "участник в движението"
е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие
оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците,
пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. Видно от приложените към
административната преписка снимки се установява, че лекият автомобил, управляван
от С. е паркиран на място, което по никакъв начин не създава опасност или
осуетява преминаването на останалите автомобили – напротив, същите преминават и
маневрират свободно.
С оглед на това, следва да се заключи, че не са налице
доказателства, от които да се обоснове извод, че така паркираният лек автомобил
създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в
движението, поради което не са налице останалите хипотезите на чл.171,
т.5, б. "б" от ЗДвП,
следователно оспорената ПАМ "преместване на МПС" е наложена, без да
са налице изискванията на закона за това. Предвид факта обаче, че ПАМ не е
наложена от компетентен орган, се налага извод, че съдът следва да обяви
нищожността й.
При този изход на делото, искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно, като ОД
на МВР – гр.Б. следва да бъде осъдено да заплати на А.Й.С. сторените
по делото разноски в общ размер на 462.40 лева, от които 10 лева държавна
такса, 400 лева адвокатско възнаграждение и 52.40 лева разноски за призоваване
на свидетел.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на принудителна
административна мярка - преместване на паркирано ППС – лек автомобил „БМВ“, с
рег. № А 9046 НВ от 02.07.2021 год., наложена от Г. П. Д.- полицейски инспектор
V степен в група „Охранителна полиция” към РУ- П. при ОДМВР гр.Б., обективирана в Протокол за осъществено преместване на неправилно паркирано
пътно превозно средство № ********** от 02.07.2021 год.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Б., да заплати на А.Й.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 462.40 лева /четиристотин шестдесет и два лева и 40
стотинки/, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен
срок, от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: