№ 170123
гр. София, 20.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Частно гражданско
дело № 20241110166417 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу П. С. за заплащане на вземания по договор
за потребителски кредит, сред които следните суми:
240 лв. - възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст;
360 лв. - възнаграждение за закупена услуга Флекси;
30 лв. - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането;
400 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с
повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит.
Съдът, като съобрази данните по делото, намери следното:
В процесния договор за потребителски кредит е уговорено заплащането на
възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер от
600 лв. при главница по кредита от 600 лв. Така уговорените възнаграждения не
отговарят на изискванията на специалния закон. На първо място съгласно чл. 10а, ал. 2
от Закона за потребителският кредит /ЗПК/ кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
От съдържанието на раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи
условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит
/ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание:
чл. 15.1 – клиентът, закупил допълнителна услуга „Фаст“, получава приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите без
закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на 1 час считано от постъпването на
искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „Профи Кредит
България“ ЕООД. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил услуга „Флекси“,
получава право да променя погасителния си план при изпълнение на специфични
изисквания, описани по-долу в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3.
Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги, свързани
със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и
услуги, свързани с неговото изпълнение. Услуга „Фаст“ е свързана с отношенията
между страните по сключването на договора и отпускането на кредита, поради което
също попада в обхвата на посочената забрана, тъй като не представлява допълнителна
услуга, свързана с договора, а касае действията по отпускане на сумата по кредита.
На следващо място, клаузите относно вземането за допълнителна услуга
„Флекси“ са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Видно от Общите условия на
кредитора „Профи Кредит България" ЕООД, съставляващи неразделна част от
1
договора за потребителски кредит, съгласно клаузата на чл. 15 „Допълнителни услуги“
са описани условията, при които потребителят може да се възползва от допълнителни
услуги. В подточка а/ на чл. 15.2.1 от ОУ са посочени причините, поради които
клиентът може да поиска отлагането на определения брой погасителни вноски:
Дългосрочна неработоспособност на клиента или на друго лице, участващо с доходите
си в домакинството му, като под дългосрочна се разбира неработоспособност,
започнала най-рано от деня на подписването на ДПК и продължаваща повече от три
седмици /т.е. при неработоспособност продължила по-малко от три седмици клиентът
няма право да поиска отлагането на заплащането на погасителна вноска/; прекратен
трудов договор на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в
домакинството му; неплатен отпуск на клиента, който е по-дълъг от 10 дни и др. Тоест
за ползването на предварително заплатената от потребителя на услуга „Флекси“,
изразяваща се в отлагане на заплащането на една погасителна вноска, е установена
процедура, която следва да се спази преди клиентът да има възможността да се
възползва от насрещната договорна престация на кредитора. В подточка б/ е посочена
процедурата в тази връзка, като клиентът е длъжен да представи на кредитора
собственоръчно заверено копие от изброените документи: - лекарско заключение,
показващо времетраенето на неработоспособността; документ, потвърждаващ
регистрация в бюро по труда; заповед за уволнение, споразумение за прекратяване на
трудов договор или друг документ, доказващ прекратяване на трудово
правоотношение; документ от работодател за намаляване на трудово възнаграждение
или забавяне на неговото изплащане; смъртен акт и удостоверение за наследници;
документ, доказващ наличие на застрахователни щети. Според чл.15.2.1.1 от Общите
условия заявлението заедно със съответните документи, доказващи наличието на
посочените условия, трябва да бъде подадено от клиента към кредитора не по-късно от
25 календарни дни от падежа на погасителната вноска, като документите трябва да са
издадени не повече от два месеца преди датата на подаване на заявлението.
Аналогични са правилата за намаляване на погасителните вноски в чл. 15.2.2 от ОУ,
съгласно който кредиторът намалява размера на поискания от клиента брой
погасителни вноски съобразно посочените в клаузата условия и при изпълнение на чл.
15.2.1, буква „а“, чл. 15.2.1 буква „б“ и чл. 15.2.1.1. От изложеното се налага извод, че
потребителят дължи предварително възнаграждение за услуги, които кредиторът може
по своя преценка да не предостави, ако не са спазени правилата, установени
едностранно от кредитора в неговите общи условия.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а
не за хипотетично ползване на такава, поставено в зависимост от изпълнение на
всички определени едностранно от кредитора условия. В тази насока са и нормите на
чл. 143, ал. 2, т. 3 и т. 15 ЗЗП, определящи като неравноправни клаузите, които
поставят изпълнението на задълженията на търговеца в зависимост от условие, което
зависи единствено от неговата воля, както и клаузите, които налагат на потребителят
да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът на изпълни своите. Предвид
изложеното съдът приема, че клаузите на чл. 15.1 и чл. 15.2 от Общите условия с
всички нейни подточки представлява неравноправна клауза на основание чл. 143 вр.
чл. 146 ЗЗП. Същите се явяват част от общи условия, поради което следва да се
приеме за целите на настоящото производство, че потребителят не е имал възможност
да влияе на тяхното съдържание.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК
заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по
отношение на претенциите за сумите в съответни размери за услугите „Фаст“ и
Флекси“.
Що се касае до претендираните такси за извънсъдебно събиране на вземането,
същите са уредени в тарифа към договора. Не са посочени какво представляват
начислените такси, както и в действителност кредиторът извършил ли е действия по
извънсъдебно събиране на вземания. С оглед на обстоятелството, че се претендират
вреди от забава на длъжника, то съдът намира, че с посочените такси се кумулира
лихва за забава, с оглед на което клаузата е нищожна поради противоречие с
2
императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите заявлението следва да бъде
отхвърлено и в съответна част за разноските при определен от съда общ размер на
юрисконсултското възнаграждение от 15 лв.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
„Профи Кредит България“ ЕООД срещу П. С. за заплащане на вземания по договор за
потребителски кредит, сред които следните суми:
240 лв. - възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст;
360 лв. - възнаграждение за закупена услуга Флекси;
30 лв. - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането;
400 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с
повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит,
както и В ЧАСТТА за разноските за разликата над сумата от 17,62 лв. за
държавна такса и над 7,52 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3