Решение по дело №3012/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№5565/9.12.2019г.

Гр.Варна,09.12.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание проведено на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при участието на секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3012 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание на чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заведен във ВРС с вх.№ 14 040/25.2.2019 г. от ищцовото дружество „Е.П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** *, представлявано от П. С., Г. К.и Я. Д., чрез юрисконсулт С. С.против ответника А.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***.Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:

В исковата молба се твърди, че ответникът А.С.М., ЕГН ********** има качество клиент на „Е.П.“ АД, с клиентски номер *, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер *, находящ се на адрес: *. През процесния период, сочи ищцовата страна облигационните отношения между страните били регламентирани от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД (с предишно наименование „Е. Б. ПV“ АД), приети на основание чл. 98 а от Закона за енергетиката и одобрени с Решение ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР (ОУПЕЕ, действали от 08.09.2014г. до 14.02.2017г.) и Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П." АД, приети на основание чл. 98 а от Закона за енергетиката и одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР (ОУДПЕЕ, действали до 07.09.2014г. и отново действащи от 15.02.2017г. до настоящия момент).ОУДПЕЕ, сочи ищцовото дружество били приложими и към настоящия момент, като съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД (ОУДПЕЕ), приложими към настоящия момент, потребителят се задължавал да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в същите Общи условия. Сроковете за заплащане на дължимите суми за потребени количества електрическа енергия били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично било посочено, че потребителят се считал за надлежно уведомен, че дължал плащане на консумираната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение, обобщава ищцовата страна, потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да бъдело необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми а в случаите, в които клиентът не е изпълнил задължението си в срок, той дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ /цитиран в исковата молба/. Аналогична, твърди още ищцовата страна била и разпоредбата на Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД (ОУПЕЕ) относно задължението на клиентите за заплащане на дължимите суми за консумирана ел.енергия в сроковете, определени в Общите условия, а именно: чл. 16, ал. 1, т. 1 който повелявал: цитат: „клиентът се задължава да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези ОУПЕЕ“ а сроковете  били регламентирани в чл.27 от ОУПЕЕ, като в ал. 2 на същия член изрично било посочено, че потребителят се считал за надлежно уведомен, че дължал плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали  получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, а съгласно чл. 28, ал. 5 от ОУПЕЕ неполучаването на фактура не освобождавало клиента от задължението му да заплати дължимата сума в срок. При това положение, отново подчертава ищцовото дружество - клиентът изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да бъдело необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. А съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ - в случай на забавено плащане клиентът дължал обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението.Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката от страна на ищцовото дружество било подадено до Районен Съд - Варна Заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу А.С.М., ЕГН ********** по което заявление било образувано ч.г.д. №18011/2018г. по описа на Районен съд Варна. Твърди се ясно, че към момента на подаване на заявлението гпотребителят на ел.енергия /респ. длъжник в заповедното производство и ответник в исковото/ имал неизплатени задължения в общ размер на 973.05 лв. (деветстотин седемдесет и три лева и пет стотинки) за обект на потребление, заведен с абонатен номер *, находящ се на адрес: *. В посочената сума, пояснява ищцовата страна били включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 925.19 лв. (деветстотин двадесет и пет лева и деветнадесет ст.), представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника и такса възстановяване по фактури, издадени за периода от 08.10.2012г. до 21.05.2018г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 47.86 лв. (четиридесет и седем лева и осемдесет и шест ст.), представляваща сбора от мораторната лихва върху главницата по всяка една фактура от падежа й до 15.11.2018 г. Цитираните суми пояснява ищцовото дружество били подробно посочени в Извлечение от сметка на ответника по кл.№*, към същата дата - 15.11.2018 г. В тази връзка, за улеснение на съда е съставена в исковата молба таблица, която била в пълен идентитет с тази от заявлението по чл. 410 от ГПК, което било депозирано до ВРС а именно:

Предвид гореизложеното, ищцовата страна е сезирала РС Варна с искането по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК да бъде постановено Решение по силата на което да бъде установено със СПН, че ответникът А.С.М., ЕГН **********, дължи на „Е.П.“ АД заплащане на сумата от 973.05лв. (деветстотин седемдесет и три лева и пет стотинки) за обект на потребление, заведен с абонатен № *, находящ се на адрес: * /с уточнението, че в посочената сума са включени неплатени фактури за ел.енергия в размер на 925.19лв. (деветстотин двадесет и пет лева и деветнадесет ст.), представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника и такса възстановяване по фактури, издадени в периода 08.10.2012 г. - 21.05.2018 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 47.86 лв. (четиридесет и седем лева и осемдесет и шест ст.), представляваща сборът от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 15.11.2018 г., посочени подробно в Извлечение от сметка на ответника по кл.№*, към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обективирано е искане за присъждане и на направените съдебни разноски по настоящото дело вкл. и юрисконсултско възнаграждение за двете производства на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с Наредба за заплащането на правната помощ приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г.За доказване на изложените по-горе факти и обстоятелства ищцовата страна е направила доказателствени искания а в условията на евентуалност е направено и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по иска А.М. е депозирал отговор на исковата молба чрез назначеният му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат от АК Варна Т.С.. Видно от отговора на искова молба отв. М. намира предявеният иск за неоснователен и недоказан.Според адв. С. действителното потребление на ел.енергия се явявало недоказано доколкото самото фактуриране на същата не било безспорно доказателство. Към представените с исковата молба доказателства, сочи адв. С. липсвали такива относно основателността на издаването на фактури № **********/8.5.2012г. и № **********/12.4.2018 г. – всяка една от тях на единична стойност 19 лв.и двете с наименование на услугата възстановяване на захранването.На следващо място в отговора на искова молба е направено и възражение за изтекла давност на всички претендирани от ищеца вземания отнасящи се за период по-голям от 3 години преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК. Изрично ответникът е заявил, че не се противопоставя на искането на ищцовата страна за провеждане на ССчЕ.

В проведеното по делото на дата 08.11.2019 г. открито съдебно заседание ищцовото дружество, представлявано от юрисконсулт Р.желае ВРС да уважи предявения иск като основателен и доказан ведно с присъждане на разноските сторени и в заповедното и в исковото производство .

В същото съдебно заседание особеният представител на ответника  - адв.Ж./ надлежно назначена след освобождаване на адв.С. / застъпва становище за неоснователност и недоказаност на исковете, като обективира искане за издаване на РКО за осъщественото процесуално представителство по реда на чл. 47, ал.6 ГПК .

СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

От приобщеното по настоящото исково производство частно гражданско дело № 18 011 /2018 год.по описа на Варненски районен съд, ХІV –ти състав безспорно се установява и изяснява, че на 28.11.2018 г. във ВРС е било депозирано заявление по чл. 410 ГПК от „Е. П. П.” АД против А.С.М..Видно от материалите по заповедното производство, въз основа на ясно формулираното по основание и размер искане на заявителя, ВРС, ХІV-ти състав, по частно гр.дело № 18 011/2018 г. е издал в полза на заявителя Заповед № 8994 /30.11.2018год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. От приложената на лист 9 –ти от заповедното дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, се установява,че заповедният съд е разпоредил: Длъжник А.С.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Кредитор Е.П. АД, ЕИК/БУЛСТАТ *, с адрес - * nсума в размер на 925.19 лв. /деветстотин двадесет и пет лева и 19 ст./ лева – дължима ГЛАВНИЦА за незаплатена електрическа енергия за периода от 08.10.2012 год. до 21.05.2018 год. за обект с аб.№ * находящ се в гр. Варна, ул.“Гургулят“ №52; сума в размер на 47.86 лв. /четиридесет и седем лева и 86 ст./ лева – ЛИХВА ЗА ЗАБАВА, за периода от 08.10.2012 год. до 15.11.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.11.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото в размер на 25 лв. /двадесет и пет/ лева – ВНЕСЕНА ДЪРЖАВНА ТАКСА и 50 лв. /петдесет/ лева – ЮРИСКОНСУЛТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ.

В самата заповед заповедния съд е вписал, че паричните вземания произтичат от следните обстоятелства: Дължими суми за незаплатена електрическа енергия за периода от 08.10.2012 год. до 21.05.2018 год. за обект с аб.№ * находящ се в *.От всички останали по заповедното дело писмени доказателства се констатира факта,че Заповедта по чл.410 ГПК, се счита връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, че са били дадени указания на заявителя по реда на чл. 415 ГПК и че специалния положителен установителен иск е предявен в срока  по чл. 415 ГПК.

С проекта за доклад по делото, обявен за окончателен на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, СЪДЪТ е ПРИЕЛ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между страните : че за исковия период страните по спора са се намирали в договорни отношения с предмет доставка и продажба на ел.енергия на адреса на потребление представляващ обект на потребление на ел.енергия.

В подкрепа на горния извод са и ангажираните от ищцовата страна още с исковата молба писмени доказателства – приложените по делото заверени за вярност с оригинала копия на  : извлечение от сметка към 15.11.2018 г. за клиент на „Е. П. П.” АД с клиентски № *; фактура № **********/08.10.2012 г.; фактура № *********/13.11.2015 г.; фактура № **********/18.01.2017 г.; фактура № **********/20.03.2018 г.; фактура № **********/12.04.2018 г.; фактура № **********/19.04.2018 г.; фактура № **********/21.05.2018 г.; справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 29.01.2019 г. за клиент с клиентски № *; извлечение за фактури и плащания към дата 28.01.2019 г. за клиент с клиентски № *; Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. П. П.” АД, одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР; Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Е. П. П.” АД, в съответствие с чл. 98а от ЗЕ, одобрени с Решение ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР.

Така цитираните писмени доказателства безспорно доказват твърденията на ищцовото дружество че ответникът е абонат на ищеца и че потребява ел.енергия като за потребяваната ел.енергия  са били издавани първични счетоводни документи .Неплатените първични счетоводни документи- данъчни фактури за които е водено заповедното производство,продължило в настоящото исково могат да бъдат сравнени в справката за издавани фактури.

С оглед пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото е допусната и проведена ССчЕ, заключението по която е изготвено от в.л. Д.К.П. на дата 14.06.2019г. /л.88 – 90 /.

От заключението на в.л.П. се установява и изяснява, че за процесния период от 08.10.2012 г. - 21.05.2018 г. съществуват задължения и 7 броя фактури за адрес на потребление *, като размера на задължението по фактурите е главница 925,19 лв., мораторна лихва 47,86 лв. за периода от датата на падежа на всяка една фактура до 15.11.2018 г.От същото заключение е видно, че размерът на задълженията по фактурите  периода на фактурирана консумирана ел.енергия ,падеж на всяка фактура в.л.е вписало в справка № 1 на заключението, както и че количествата ел.енергия по процесните фактури са били остойностени съобразно утвърдените цени от ДКЕВР за съответния период СПРАВКА № 1 е инкорпорирана на стр.2 от заключението на в.л.на л.89 –ти по делото.

Допълнително по делото е допусната и проведена и съдебно електротехническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Н.В..

От заключението на в.л.инж. В. / л. 118 – 120 / по същество се изяснява по делото, че електромерът с фабр. номер 1125 0712 1051 6077 обслужващ обекта на потребление на ел.енергия е бил произведен през 2012г. и тогава е минал първоначална метрологична проверка , като срокът на годност на СТЕ  е бил 6 години и изтича 2018 г. При тези обективни данни в.л. инж.В. обобщава, че СТИ за процесния период от 2.2.2018 г.  до 1.5.2018 г. е бил в метрологична годност и от одобрен тип.

От разпита на вещото лице В. се установява още фактурите са издадени от енергийното дружество към абоната за редовен отчет на ел.енергия и по цени утвърдени от ДКЕВР ,действащи за процесния период но не и по цени за технологични разходи , каквито се определят в случаи на едностранна корекция на сметка,т.е.ясно е че в случая се касае за редовен отчет .

Освен цитираните доказателства по делото ,следва да бъде съобразено и представеното от ищцовата страна и приложено на л. 91 –ви по делото заверено за вярност с оригинала копие на ИСКАНЕ с вх. № 263479/22.1.2014 г. изходящо от абоната А.М. , адресирано до Е. П. П.АД с искане за разсрочено плащане на сумата.Това точно искане носи дата 22.1.2014г.и логично следва да бъде отнесено към евентуални задължения на абоната към Е. П. П.АД преди тази дата . Същото искане не е оспорено от ответната страна,поради което съдът приема,че обективира изявлението на абоната в смисъла на признание на дъжимост на парични вземания преди дата 22.11.2014 г.

Предвид така установеното от фактическата обстановка, съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА :

Предявеният от „Е. П. П.„ АД специален положителен установителен иск е с правна квалификация чл.422, ал.1, вр.с чл.415,ал. ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, заявен при наличие на правен интерес – установяване със СПН съществуването на оспореното в заповедното производство парично вземане.

Поради допустимостта на иска съдът следва да разгледа спора по същество.

Предмет на установителния иск е вземане за цена на ел.енергия а именно СУМАТА от 925,19 лв. сбор от главници,47,86 лв. сбор от мораторни лихви

ведно със законната лихва върху главното задължение считано от датата на подаване на заявлението в съда и до окончателното изплащане на вземането.

Безспорно от писмените доказателства ангажирани от ищцовата страна се установява,че партида с клиентски номер абонатен номер визирани в питутма на иска се води при ответното дружество на името на ответника  А.М. ,с обект на потребление на ел.енергия * , съгласно извлеченията за фактури и плащания приложени на л.18-23; справката за потребление на ел.енергия към 29.1.2019 г./ л.15-17/., както и извлечение от сметка към 15.11.2018 г.

За същият клиентски номер и същият титуляр на партида, по делото ищцовата страна е заверени за вярност с оригинала копия на 7  броя данъчни фактури издадени от ответника към ищеца,приобщени по надлежния ред на л. 7-14. Доказателства затова кога точно е била открита партидата на името на ответника и при действието на кои точно Общи условия за продажба и доставка на ел.енергия също са приложени с исковата молба. Ето защо съдът приема,че по делото е установено и доказано а и не е оспорено в срока по чл.131 ГПК, че ответникът и ищцовото дружество са се намирали в договорна връзка с предмет доставка и продажба на ел.енергия. В тази връзка следва да се посочи, че ищцовата страна е представила и по делото са приобщени на л. 24 – 32 и на л.33-42 Общите условия на договорите  продажба на ел.енергия на „Е. П. П.” АД – т.е.  общите условия действали след 2007  година и след 2014г.

С оглед изложеното по-горе, настоящият състав приема, ,че въз основа на всички ангажирани от ищцовата страна доказателства се обуславя  извода,че точно за релевирания исков период от време ищецът е доставял на ответника ел.енергия, чиято цена да се дължи, поради което предявеният специален положителен установителен иск се явява неоснователен и доказан .

За доказаността и основателността на иска съдът съди най – вече от заключенията на вещите лица по допуснатите по делото ССчЕ и СЕТЕ .

При подробния прочит на заключенията на вещите лица ще бъде установено,че в случая претенцията на енергийното дружество е за заплащане на цена на реално доставена и потребена от абоната ел.енергия ,остойностена по цени утвърдени от държавния енергиен регулатор а не се касае за едностранно коригиране на сметката на потребление. Нещо повече – от СЕТЕ се установява ,че СТИ монтирано на обекта е било годно техническо средство, отчитащо правилно и точно потребената ел.енергия .

Ето защо след като за исковия период от време ответникът е ползвал ел.енергия която е била отчетена от СТИ, то дори и само на база принципа на търговската продажба регламентиран в чл.1 от ТЗ  ответникът потребител на ел.енергия дължи заплащането на цената й .

Т.е. след като заключенията на ССчЕ и СЕТЕ се допълват и напълно кореспондират с писмените доказателства, при липса дори на твърдения  ответникът да е заплатил дължимите се от него суми към енергийното дружество за потребената ел.енергия за която са издадени по редовен отчет деветте фактури се налага извода,че възраженията на ответника са останали изцяло недоказани .

В подкрепа на извода затова,че ответникът А.М. е ползвал ел.енергия която не е била редовно плащана е и личното изявление на М. от 2014 г. с което е отправил искане до ищцовото дружество за разсрочено плащане.Именно това искане по своята правна същност е потвърждение на неизгодния за ответника факт на дължимост на исковите суми преди 2014 г.При сравнение на изложеното от ищеца в заповедното и в исковото производство и дори при прочит на извлечението от сметка на абоната към 15.11.2018 г. ще бъде установено,че първата фактура издадена към ответника е от дата 8.10.2012 г. на стойност 19,00 лева .  с падеж 8.10.2012 г.Заповедното производство е било образувано във ВРС на дата 28.11.2018 г. , поради което исковият съд намира възраженията на ответника за приложимост на разпоредбата на чл.111 б. „в“ ЗЗД за частично основателни .

Спор няма в съдебната практика, че задълженията за заплащане на ел.енергия имат периодичен характер и именно поради това се прилага давностния срок от три години визиран в нормата на чл. 111 б. „ в „ ЗЗД .Ето защо , при пресмятане на ВРС считано от 28.11.2018 г. / датата на сезиране на заповедния съд / три години назад във времето обосноват извод,че за периода от 28.11.2018 г. до 28.11.2015 г. всички вземания които Е. П. П.АД е имало към А.М. са погасени по давност .  Т.е. единственото вземане което се явява погасено по давност е по първата фактура от 8.10.2012 г. с падеж  8.10.2012 г. на стойност 19,00 лв., върху което не се претендира нито законна лихва нито мораторна такава.

При така изложеното по горе, при доказаност на дължимост на вземания за главница от общо 925,19 лв. и приспадане на сумата от 19,00 лева като погасена по давност искът за главница следва да се уважи като основателен за сумата от 906,19 лв. а за разликата до пълния размер да се отхвърли поради погасяване на вземането по давност . Искът за мораторните лихви се явява и основателен и доказан поради което следва да бъде уважен в пълнота.На последно място съдът счита,че при доказаност на главното вземане в установения размер от 906,19 лв. следва да уважи и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху тази сума а за разликата до 925,19 лв. акцесорното вземане следва да бъде оставено без уважение.

При този изход на спора, съдът дължи произнасяне по отговорността за разноските.

Установено е по делото,че материалния интерес по исковото производство възлиза на сбора от 925,19 лв. и 47,86 лв. = 973,05лева. При уважен иск с материален интерес 906,19 лв. +47,86 лв.= 954,05 лв. се налага извод,че в процентно съотношение разноските които се дължат на ищцовата страна възлизат на 0,98 % . При това процентно съотношение и исковият съд пресмята разноските които се следват на ищовата страна и в исковото и в заповедното производства .

Видно от л. 121-ви със Списъка по чл. 80 ГПК ищцовата страна претендира следните разноски по делото :1.Юрисконсултско възнаграждение 100 лв., 2.депозит СТЕ 120 лв., 3. Депозит СИЕ-150 лв.,4.държавна такса 75,00 лв., 7. Депозит за особен представител 300 лева = 745 лв.

В заповедното производство разноските които претендира ищцовата страна  са 25 лв. за пратено таса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение- общо 75 лв.С оглед изхода на спора съдът определя в процентно съотношение дължимите се разноски в полза на ищцовата страна- 730,10 лв. в исковото производство и 73,50 лева в заповедното.При този изход на спора,при съобразяване на нормата на чл. 47, ал.56 ГПК , разпорежда издаване на РКО в полза на адвокат Е.И.Ж. *** възнаграждение за особено процесуално представителство в размер на  300 лева / - депозит внесен от ищеца на дата 04.04.2019 г. /л.64/, но след направено искане от особения представител .

 

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовото дружество  „Е.П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** *, представлявано от П. С., Г. К.и Я. Д. и ответника А.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че ответникът А.С.М., ЕГН **********, дължи на „Е.П.“ АД ЕИК *, заплащане на сумата от общо 954,05 лв., за обект на потребление, заведен с абонатен № *, находящ се на адрес: * в която сума са включени неплатени фактури за ел.енергия в размер на общо 906,19 лв.(деветстотин и шест лева и 19 ст.), представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника и такса възстановяване по фактури, издадени в периода 08.10.2012 г. - 21.05.2018 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 47.86 лв. (четиридесет и седем лева и осемдесет и шест ст.), представляваща сборът от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 15.11.2018 г., посочени подробно в Извлечение от сметка на ответника по кл.№*, към същата дата, както и ЗАКОННА ЛИХВА върху главницата от 906,19 лв.,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.11.2018г.,  до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата от установения размер на главница от 906,19 лв.(деветстотин и шест лева и 19 ст.), представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника и такса възстановяване по фактури, издадени в периода 08.10.2012 г. - 21.05.2018 г. до претендирания размер на главница от 925,19 лв. поради погасяване на вземането в размер на 19,00 лева претендирано по ТП **********/8.10.2012 г. с падеж 8.10.2012 г. по давност на основание чл. 111 б.“В „ ЗЗД , ведно с акцесроното искане за присъждане на законна лихва върху заявения размер на главница от 925,19 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането .

 

          ОСЪЖДА А.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е. П. П.“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П. С. С., Я. М. Д.и Г. К.СУМАТА от общо 730,10 лева(седемстотин и тридесет лева и десет стотинки) – сторените от ищцовото дружество съдебно - деловодни разноски в исковото производство,пред настоящата инстанция,както и СУМАТА от общо 73,50 лева (седемдесет и три лева и петдесет стотинки) сторените от ищцовото дружество в заповедното производство по ч.гр.дело № 18 011/2018 г. по описа на ВРС ХIV– ти състав съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част на иска, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК .

 

            РАЗПОРЕЖДА ИЗДАВАНЕ на РКО в полза на адвокат Е.И.Ж. *** за сумата от общо 300 лева -  възнаграждение за особено процесуално представителство  на ответника, на осн. чл.47, ал.6 ГПК .

 

Разпореждането не подлежи на обжалване .

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от връчването му страните пред Варненски окръжен съд.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители.

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: