О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№892 , 06.03.2020 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в закритото заседание на шести март две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Росен
Парашкевов
Членове: Кремена
Лазарова
мл. съдия Красен Вълев
като разгледа
докладваното от младши съдия Вълев в.гр.д.№ 669 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С Решение №3651 от 17.12.2019 г. по гр.д. №5425/2016 г. на Районен съд
–Бургас са отхвърлени предявените от З.Д.С., ЕГН – **********, против Главна
дирекция „Гранична полиция” към МВР искове, както следва: да се приеме за
установено по отношение на ответника, че в периода й на работа при него от
10.07.1995 г. до 28.12.2014 г. на различни длъжности, свързани с извършване на
граничен контрол, чрез неизпълнение на задължения по повишаване на
квалификацията й, чрез неизпълнение на задължение за предоставяне на
здравословни и безопасни условия на труд, чрез неизпълнение на задължение за
осигуряване условия за изпълнение на възложената работа – работно облекло и
разходите за него, лично оръжие, разходи за храна и транспорт, чрез
неизпълнение на задължение за предоставяне на документация, свързана с
развитието и прекратяването на служебното правоотношение, и чрез осъществяване
на психически тормоз С. е подложена на пряка и непряка дискриминация, основана
на половата й принадлежност като жена, на семейното й положение на самотна
майка и на служебно положение, и по тези признаци е била по-неблагоприятно
третирана и поставяна в по-неблагоприятно положение; да бъде осъден ответникът
да й заплати сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от дискриминационно отношение, в
периода 26.09.2011 г. до 26.09.2016 г., изразяващи се в мъка, емоционално и
физическо страдание и болка, неудобство и срам, притеснение и стрес, нарушено
психическо спокойствие и равновесие, ведно със законната лихва от предявяване
на иска на 26.09.2016 г. до заплащането на сумата.
С решението З.Д.С., ЕГН – ********** е осъдена да заплати на Главна
дирекция „Гранична полиция” към МВР сумата от 300 (триста) лева разноски по
делото.
Постъпила е въззивна
жалба от З.Д.С. чрез адв. С.К.Л., с която се обжалва Решение №3651 от
17.12.2019 г. по гр.д. №5425/2016 г. на Районен съд –Бургас като неправилно и
необосновано. Иска се отмяна и постановяване на ново решение, с което
предявените искове да бъдат уважени.
Твърди се, че е
налице дискриминационно отношение спрямо З.Д.С., тъй като не ѝ е
проведено ежегодно обучение съгласно Наредба 8121з-346/25.07.2014 г. Сочи се,
че такива обучения са провеждани в други териториални поделения на ГД
„Гранична полиция“. Направено е
позоваване на показанията на свидетеля Андонов и на приложено решение на
РС-Свиленград. Посочени са противоречия в мотивите на първоинстанционният съд
относно изводите му за провеждането на физическа и стрелкова подготовка.
На следващо място се
твърди и неравностойно третиране по отношение на дължимото обезщетение по чл.
234, ал. 1 от ЗМВР с оглед забавеното му изплащане по отношение на
ищцата-жалбоподател.
Оспорва се извода на
РС-Бургас, че неизпълнението на задължението на работодателя за оформяне на
документи във връзка с прекратяване на служебното правоотношение, непопълване
на трудовата книжка и неиздаване на „документ, удостоверяващ работа с рентген“,
само по себе си не може да се квалифицира като дискриминационно. Излагат се
съображения, че предоставянето на документи, за послужване пред НОИ не
заместват данните , които следва да се попълнят в трудовата или служебната
книжка. Твърди се, че поради това ищцата С. е третирана по-неблагоприятно от
всеки друг служител на ГДГП.
Определя се като
неправилен извода на съда за липса на дискриминационно отношение спрямо ищцата
във връзка с нейни дежурства като оперативен дежурен за периода 03.11.2011 г. –
17.11.2011 г. и от 17.12.2011 г. до 25.12.2011 г. Твърди се, че не е установено
други колеги на ищцата да са замествали оперативния дежурен и че не е възможно
обучение от 12 часа да се приравни на обучение от 20 дни и 6 месеца стаж.
На следващо място се
твърди различно третиране и дискриминационно отношение спрямо всички служители
в „Гранична полиция“ извън тези работещи в гр. София, в т.ч. и дискриминация
спрямо ищцата, тъй като само на служителите в гр. София са осигурени ежегодни медицински
прегледи.
Твърди се и
дискриминационно отношение във връзка с непроведено обучение за работа с
рентген, като е направено позоваване на показанията на свидетеля Атанасов.
Не се въвеждат
искания по доказателствата. Претендират се разноски.
Депозираната въззивна
жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263
ал.1 от е постъпил отговор от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР.С отговора
се оспорва изцяло въззивната жалба на З.Д.С.
като неоснователна и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение, като
правилно и обосновано.
Изложени са
съображения, че претенцията на ищцата е неоснователна и недоказана, като се
сочи особеността на работата в МВР, като осъществяване на специфична държавна
дейност.
Сочи се, че е
недоказано твърдението за неизпълнение на задължение за повишаване на
професионалната квалификация, като са цитирани подзаконови нормативни актове,
уреждащи тази дейност. Твърди се, че на ищцата-виззивница са провеждани
дължимите обучения, като тя самата не спори, че е имала обучения по физическа
подготовка, лична полицейска защита, занятия по ЛПЗ и по стрелба, но същите
били недостатъчни.
Относно закъснялото
заплащане на обезщетение по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР се сочи, че в периода е
имало недостиг на финансови средства и са били налице множество съдебни
претенции срещу ГДГП от бивши служители, като всички дължими суми са заплатени,
заедно с лихвите за забава и разноски.
По твърденията за
неблагоприятно третиране на С. във връзка с трудовите ѝ документи се
сочи, че са издадени удостоверение за класиране и пенсия образец В, както и
удостоверение УП-2, а трудовата ѝ книжка не е попълвана, защото С. не е
работила по трудово правоотношение по КТ.
Определят се като
недоказани твърденията за неизпълнение на задълженията за осигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд.
Сочи се, че не са осигурявани медицински прегледи за всички служители, а
не конкретно за С., което е признато от самата нея, като тя самата твърди, че
посочената ѝ причина за това е „липсата на средства“, а не лично
отношение.
Сочи се и липса на дискриминационно отношение
при положените от С. дежурства в ОДЧ, като са изложени съображения за
разпределението на доказателствената тежест.
По твърдението за
дискриминация поради липсата на обучение за работа с рентген се твърди, че тази
претенция не е посочена в исковата молба
и за първи път се въвежда с писмената защита. Сочи се, че няма ѝ
доказателства за неблагоприятно третиране по признак пол, семейно или служебно
положение в тази насока.
Като недоказано се
определя и твърдението за психически тормоз на работа, като от събраните
доказателства не се установява поведение на органа по назначаването, имащи за
последица неблагоприятно третиране по признак пол, семейно или служебно
положение.
Не се въвеждат
искания по доказателствата. Претендират се разноски.
С оглед на изложеното
и на основание чл.267, ал.1 от ГПК и чл.273 от ГПК, Бургаски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на З.Д.С. срещу Решение №3651 от 17.12.2019 г. по гр.д. №5425/2016 г. на
Районен съд –Бургас.
ВНАСЯ в.гр.д.№ 669
по описа за 2020 г. на Бургаски окръжен съд, за разглеждане в открито съдебно
заседание, съгласно Разпореждане от 28.02.2020г. - на 07.04.2020 г. от 15.20 часа.
УКАЗВА
на страните, че могат да уредят доброволно отношенията си във
връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация, извънсъдебно
споразумение или съдебна спогодба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.