№ 4148
гр. Варна , 15.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100503394 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт А.Н, срещу Решение № 26179 от 31.08.2020 г., постановено
по гр.д. № 16225/2019 г. по описа на РС-Варна, 42 с-в, с което e ОСЪДЕНА Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, ДА
ЗАПЛАТИ НА М. Б. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 131, вх. 3,
ет. 6, ап. 67 , сумата от общо 1295,71 лв. /хиляда двеста деветдесет и пет лева и 71 ст./,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
15.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд
от ищеца с коефицент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 09.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
от 143,98 лв. /сто и четиридесет и три лева и 98 ст./, представляваща лихва за забава върху
главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение – допълнително възнаграждение
за извънреден труд за периода 01.07.2017 г. – 30.09.2019 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Жалбоподателят Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, счита първоинстанционното
решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на
ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ,
включително и за прилагане на издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни
актове, в т.ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че
размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно
разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди, и е недопустимо прилагането на
горепосочената Наредба. Твърди още, че от чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ се прави извод, че същата
не намира приложение спрямо служители на МВР. Допълнително излага подробни
съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски за
двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемaта М.Д, чрез адв. С.Т, депозира писмен отговор, с който
оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на първоинстанционното
решение и наличието на основание за заплащане на нощен труд от страна на работодателя в
претендирания размер при коефициент 1.143. Моли за потвърждаване на решението и
1
присъждане на разноски.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения. Представени са доказателства за заплатена държавна такса.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт А.Н, срещу
Решение № 26179 от 31.08.2020 г., постановено по гр.д. № 16225/2019 г. по описа на РС-
Варна, 42 с-в.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 3394/2020 г. на ОС-Варна за 18.01.2021г. от
14,00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2