Р Е Ш Е Н И Е № 149
гр. Сливен, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на осми юни, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на прокурора КРАСИМИР
МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно
административно-наказателно дело № 155 по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от
ТД на НАП – Бургас, подадена срещу Решение № 103 от 25.02.2022 г., постановено
по АНД № 20212230200927/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е
отменено Наказателно постановление /НП/ № F580373/30.12.2020 г. на Директор
Дирекция "Контрол“ в ТД на НАП – Бургас, с което на "ЧОЛАКОВИ -
МХ" ООД, ЕИК: ********* представлявано от Х.К.Ч. с ЕГН ********** и Д. Х.Ч.
с ЕГН **********, с адрес на управление: *****, е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 25 968, 00 лв. на основание чл. 182,
ал. 1 от ЗДД, за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и на основание чл. 63,
ал.4 от ЗАНН се предупреждава "ЧОЛАКОВИ - МХ" ООД с ЕИК: *********,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
В касационната жалба жалбоподателят
твърди и излага съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение.
Счита, че отговорността на търговското дружество е ангажирана законосъобразно.
Не споделя мотивите на районния съд за приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Моли решението на Районния съд да бъде отменено с произнасяне по същество
с решение, с което процесното НП да бъде потвърдено.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Депозирано е писмено
становище от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба,
редовно призован, чрез упълномощен процесуален представител счита жалбата за
неоснователна. Излага съображенията си относно
правилността на първоинстанционното решение. Моли
същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото
разноски, за което представя доказателства.
Представителят на Окръжна
прокуратура Сливен счита жалбата за неоснователна. Предлага да бъде оставено в
сила решението на първоинстанционния съд.
Касационната жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да отмени НП, Районният съд е приел, че е извършено административното
нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството, но счел, че се
касае за маловажен случай на административно нарушение. При тези мотиви
Районният съд отменил обжалваното НП и предупредил дружеството – жалбоподател, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съдът, след извършена служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материалния закон, приема, че първоинстанционния
съдебен състав е постановил правилен съдебен акт. Изводите на Районния съд са
съобразени със събраните по делото доказателства, и постановеното решение е
валидно, допустимо и правилно.
От съвкупната преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 16.11.2020 г. при извършена
проверка за установяване на факти и обстоятелства, инспектор от ТД НАП – Бургас
установил, че дружеството е регистрирано по ЗДДС лице и като такова не е
изпълнило задължението си да отрази кредитно известие № **********/31.07.2020
г. с данъчна основа в размер на 129 840, 00 лв. и начислен ДДС в размер на 25
968, 00 лв. в дневника за покупки и справка – декларация по ЗДДС за данъчен
период 01.07.2020 г. – 31.07.2020 г., в законоустановения
срок до 14.08.2020 г. Жалбоподателят – ответник в настоящото производство е
издал кредитно известие с получател "Чолакови МХ" ООД № **********/31.07.2020
г. с ДО – 129 840, 00 и ДДС – 25 968, 00 лв., към фактура №
**********/23.07.2020 г., като е следвало да включи кредитното известие в
дневника за покупките и в справка – декларацията по ЗДДС за данъчния период от
01.07.2020 г. – 31.07.2020 г, в срок до 14.08.2020 г. Дължимият ДДС бил
начислен от дружеството през м. септември 2020г., като кредитно известие №
**********/31.07.2020 г. е било включено в дневника за покупки и СД по ЗДДС за
м. 09. 2020 г. с вх. № 20001513633 от 01.10.2020 г. За извършеното на дружеството
бил съставен АУАН № F580373/20.11.2020 г., с който деянието било квалифицирано
по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС. Актът бил предявен на жалбоподателя, който след като
се запознал със съдържанието му е отразил, че има възражения. В законоустановения срок подал писмено възражение, заведено с
вх. № 12549/23.11.2020 г. На основание така съставения АУАН е издадено и процесното НП № F580373/30.12.2020 г.
С приетата по делото СИЕ безспорно
е установено, че : кредитно известие №
**********/31.07.2020 г. е отразено в дневника на покупките към СД по ЗДДС за
м. 09/2020 г.; на 31.07.2020 г., след издаване на кредитно известие №
**********, от "ЗММ България Холдинг" АД издават и фактура №
**********/31.07.2020 г. за сумата от 156 200, 21 лв., от които данъчна основа
130 166, 84 лв. и ДДС 26 033, 37 лв. с посочено основание "струг универсал СU 1250/6000 с окомплектовка"; Фактура №
**********/16.06.2020 г. е включена в дневника на покупките към СД по ЗДДС за
м. 09/2020 г. Експертизата установява, че при анализа на сумите на издадените
кредитно известие № **********/31.07.2020 г. и последващата
го фактура № **********/31.07.2020 г., няма неотразяване водещо до определяне
на данък в по-малък размер и съответно ощетяване на фиска
по отношение на дължимия по доставката данък по ЗДДС, а напротив има отразено
увеличение на данъчната основа с 326, 26 лв. и съответно на дължимия данък за
довнасяне в размер на 65, 32 лв. Кредитно известие № **********/31.07.2020 г. и
фактура № **********/31.07.2020 г. са включени в дневника за покупки към
подадената СД по ЗДДС за м. 09/2020 г.
Въз основа на установеното правилно първоинстанционният
съд е приел, че срока за включване на кредитното известие в дневника за
покупките и в справка-декларацията по ЗДДС за данъчен период 01.07.2020 г. –
31.07.2020 г. е изтекъл на 14.08.2020 г., като то е включено в дневника за
покупки и СД по ЗДДС за м. 09. 2020 г. с вх. № 20001513633 от 01.10.2020 г., но
в случая, макар и формално да е осъществен състава на нарушението по чл. 124,
ал. 5 от ЗДДС, а именно не е отразил кредитно известие № **********/31.07.2020
г. с данъчна основа в размер на 129 840, 00 лв. и начислен ДДС в размер на 25
968, 00 лв. в дневника за покупки и справка – декларация по ЗДДС за данъчен
период 01.07.2020 г. – 31.07.2020 г., в законоустановения
срок до 14.08.2020 г., то деянието е класически пример на маловажно нарушение.
От данните по делото е видно, че процесното кредитно известие е отразено в дневника за
покупки за м. 09. 2020 г. и в подадената за този период справка –декларация, т.
е. преди съставяне на АУАН и по инициатива на наказаното лице. Следва да се
съобрази и обстоятелството, че в самото наказателно постановление е посочено,
че нарушението е за първи път.
Настоящия съдебен състав изцяло
споделя изводите на първоинстанционния съд.
Действително извършеното нарушение по своята същност е формално, но това не
съставлява препятствие преценката за маловажност да бъде направена след
съобразяване с обществената опасност на дееца, тежестта на нарушението и
другите смекчаващи вината обстоятелства. Видно от събраните по делото
доказателства, в настоящия случай безспорно се касае за нарушение, което може
да се квалифицира като „маловажен” случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН: в
случая липсва вреда за фиска, а напротив има отразено
увеличение на данъчната основа с 326, 26 лв. и съответно на дължимия данък за
довнасяне в размер на 65, 32 лв.: кредитно известие № **********/31.07.2020 г.
дан. основа: -129 840. 22 лв. - ДДС 25968. 04 лв.; фактура №
**********/31.07.2020 г. дан. основа: 130 166. 84 лв. - ДДС 26033. 36 лв.;
разлика дан. основа: 326. 26 лв. - ДДС 65. 32 лв.Кредитно известие №
**********/31.07.2020 г. и фактура № **********/31.07.2020 г. са включени в
дневника за покупки към подадената СД по ЗДДС за м. 09/2020 г.
Следва да се вземе предвид, както
правилно е посочил първоинстонционният съд, и
обстоятелството, че тежестта на извършеното нарушение не е голяма и същото
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от този вид. С разпоредбата на ЗАНН е предоставена
възможност на административнонаказващия орган да
освободи от административна отговорност извършителя в случаите на „маловажност”
на нарушението. Прилагането на тази разпоредба, респ. освобождаването от административнонаказателна отговорност не може да се базира
на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на
административни нарушения, административнонаказващият
орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган
не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение и е издал един
незаконосъобразен акт. Наказващият орган е следвало да я приложи и да
предупреди нарушителя, вместо да налага административно наказание.
Въз основа на изложените
съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния
съд, с което е отменено НП, е правилно и законосъобразно и е постановено при
липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Подадената против него
касационна жалба е неоснователна. С оглед на това проверяваният съдебен акт
следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора,
основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба за
присъждане на разноски във вид на адвокатско възнаграждение. Видно от
представения договор за правна помощ и
фактура, на представляващия дружеството адвокат е заплатено изцяло и в брой
възнаграждение за процесуално представителство и защита в касационното съдебно
производство в размер на 2 400,00 лева.
Тези разноски, на основание чл. 63д от ЗАНН следва да се възложат в тежест на
касационния жалбоподател.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във
връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 103 от 25.02.2022 г., постановено по АНД № 20212230200927/2021
г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на "ЧОЛАКОВИ
- МХ" ООД, ЕИК: ********* представлявано от Х.К.Ч. с ЕГН ********** и Д. Х.Ч.
с ЕГН **********, с адрес на управление: *****, разноски по делото в размер на
2 400,00 (две хиляди и четиристотин) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: