№ 804
гр. Русе, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20224520106497 по описа за 2022 година
Предявеният иск за издръжка е с правно основание чл.139 от СК.
Ищцата М. Д. Д. от гр.Русе, родена на 05.06.2002г. твърди, че ответника Д. К. Д. е
неин баща. Заявява, че малко след нейното раждане, на 4-месечна възраст й е била
поставена диагноза „спастична детска церебрална парализа“ и впоследствие с
експертно решение на ТЕЛК е инвалидизирана, считано от датата на раждане, като е
определена 100% неработоспособност с чужда помощ.
С влязло в сила решение за развод, бракът между родителите на М. Д. бил
прекратен с развод по гр.д.№ 5036/2006г. по описа на Районен съд гр.Русе. С влязло в
сила решение, постановено по гр.д.№ 530/2016г. по описа на Окръжен съд гр.Русе
ищцата била поставена под пълно запрещение, а за неин настойник е определена майка
й Г. М. В..
С влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 7530/2019г. по описа на Районен
съд гр.Русе, размерът на дължимата от ответника издръжка за непълнолетната му към
този момент дъщеря, бил увеличена на 500лв. Към настоящия момент, М. е навършила
пълнолетие. Въпреки това, за да съществува, тя се нуждае от непрекъснати грижи, тъй
като не е в състояние да извършва каквито и да било дейности самостоятелно. Тя не
може да ходи, да говори, да се храни, облича, обслужва, да ползва тоалетна, да
извършва и най- елементарни действия. Всички грижи за ищцата денонощно се оказват
единствено от нейната майка, която преди години е можела да разчита на помощта на
своите родители, но след тяхната кончина, самостоятелно се справя с обгрижването на
1
своята дъщеря. Същевременно, ежемесечните разходи за издръжка са значителни, тъй
като освен необходимите храна и дрехи, включват закупуване на лекарства, памперси,
средства за рехабилитация и осигуряване на други специфични грижи, с оглед
здравословното състояние, което няма да се подобри. Състоянието на М. не само не се
подобрява, но и се влошава, налага се извършването на различни медицински
манипулации, включително и оперативна в началото на 2020г. Майката и настойник на
ищцата е съумяла през известен период от време да работи, за да осигури повече
средства за отглеждането на дъщеря си, ползвайки услугите на социален асистент за
определена част от деня, но задълбочаването на проблемите с болестта, довели до
преустановяване на трудовото й правоотношение през 2020г. и отдаване изцяло и само
на грижите за дъщеря й. През периода от м.март 2020г. до края на м.октомври 2022г. Г.
В. била безработна и за част от периода от година получавала обезщетение за
безработица, а за друга – не й се е полагало такова. В този момент, домакинството и
нуждите и на двете са се свеждали единствено до получаваната социална пенсия от М..
Многобройните разходи принудили В. отново да потърси работа, макар и съчетаването
между работата и грижите за дъщеря й да е изключително трудно. Скоро, на
08.11.2022г. тя била назначена на трудов договор в „Гебр. Хайнеман България“ ООД
на длъжността „продавач-консултант“ с месечно трудово възнаграждение в размер на
минималната за страната работна заплата.
Освен един стар лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№ Р 3028 КР, който
настойникът използва, за да превозва когато и където е необходимо ищцата,
последната не разполага с друго имущество. Тя няма такова, от което може да се
издържа.
Следва да бъде посочено, че ответникът в нито един момент от живота на дъщеря
си не е полагал непосредствени грижи за нея. От години, същият живее във Франция,
където работи в сферата на строителството. Освен, че няма никакъв ангажимент към
М. и повече от 15г. не я е виждал, ответникът не е заплащал доброволно и издръжката,
която е бил осъден да заплаща за дъщеря си, до навършване на пълнолетието й,
въпреки че е имал възможност да стори това и не е бил задължен да издържа други
лица. Едва след повдигане на обвинение за извършено престъпление от общ характер -
неплащане на издръжка, ответникът заплатил дължимите от него суми за периода до
навършване пълнолетието на М.. Промяната във възрастта й обаче не довела до
промяна в грижите, от които се нуждае, дори напротив. Все повече трудности среща
майката в обслужването и обгрижването на дъщеря си, които обуславят и
необходимостта от все повече средства.
Съгласно чл.139 СК, право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не
може да се издържа от имуществото си.
Съгласно чл.140, ал.1 СК лицето, което има право на издръжка, може да я търси в
2
следния ред от: 1. деца и съпруг; 2. родители. Предвид обстоятелството, че е
неработоспособна, не може да се издържа от имуществото си и няма деца и съпруг, М.
Д. може да търси издръжка от своите родители. Ответникът като нейн баща е в
работоспособна възраст, работи в чужбина и реализира доходи по - високи от средните
за страната, поради което следва да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря.
Моли съда да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 600.00лв., считано от 22.12.2022г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства водещи
до изменението или прекратяването й. Претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответника Д. К. Д., чрез ос.представител адв.Ал.Б.
от РАК, е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Сочи, че
издръжката на пълнолетните деца не е безусловна и като такава се дължи само ако
няма да съставлява особено затруднение за родителя, който я дължи. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Между страните не се спори, а и от представеното удостоверение за раждане /л.7/
се установява, че ответникът е баща на ищцата, която понастоящем е пълнолетна /20
годишна/. С решение № 5036/2006г. по описа на Районен съд гр.Русе, брака между
родителите на ищцата е прекратен с развод.
Видно от представеното експертно решение на ТЕЛК от 20.07.2021г., издадено от
УМБАЛ Канев – Русе ищцата е инвалидизирана, считано от 05.06.2002г. -датата на
раждане, като е определена 100% неработоспособност с чужда помощ.
От представеното по делото удостоверение изх.№94Г-1031-1/14.06.2017г. на
Община Русе, е видно, че с решение №482/12.12.2016г., постановено по гр.д.№
530/2016г. по описа на Окръжен съд гр.Русе ищцата е поставена под пълно
запрещение, а за неин настойник е определена майка й Г. М. В..
От удостоверение изх.№1021-17-496/10.05.2023г. , издадено от ТП на НОИ-
гр.Русе ищцата за периода от м.юни 2022г. до м.май 2023г. е общо сумата 6984.45 лв.,
от които 4619.20 лв. – пенсия и 2165.25 лв. –добавка за чужда помощ, или
средномесечно 582.04 лв.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл 139 СК, право на издръжка има нетрудоспособно
лице, което не може да се издържа от имуществото си, а според чл 140, ал. 1 т. 2 СК,
лицето което има право на издръжка, може да я търси от родителите си, но когато
няколко лица от един и същ ред дължат издръжка, задълженията между тях се
3
разпределят съобразно възможностите им- чл 140, ал 3 СК.
В случая М. Д. Д. е поставен под пълно запрещение, поради поставената й
диагноза „детска церебрална парализа, спастична квадрипареза – тежка степен,
умствена изостаналост“ и е инвалидизирана пожизнено с чужда помощ, при 100%
загуба на работоспособността, поради което има нужда от надзор, т.к. не може сама да
се грижи за себе си, не говори, не се обслужва сама, не може да посещава тоалетна, а е
с памперс и за нея се полагат грижи като за малко дете, поради което майка й- Г. М. В.
е определена за неин настойник, съгласно удостоверение № 94Г-1031-1/14.06.2017г. на
органа по настойничество и попечителство при Община Русе.
В тази насока са и показанията на св. Диана Петрова, чиито непосредствени
впечатления са, че ищцата не може да прави нищо самостоятелно и за нея постоянно се
грижи майка й Г. – храни я и я къпе. Не може да се самообслужва и ползва памперси,
които също изискват средства. С възрастта М. започнала да си вади лактите и се
наложило оперативна намеса в София, където й сложили желязна. Понастоящем и на
другата ръка започнала да си вади лакътя и ходел рехабилитатор в дома им да й ги
оправя. Родителите на Г. починали преди години. Отскоро, във връзка с
обстоятелството че майка й започнала работа, М. имала личен асистент, който ходел в
дома им докато майка й е на работа. Бащата на детето бил веднъж на 4-тия й рожден
ден за пръв и последен път. Издръжката на М. на месец, по преценка на свидетелката, е
над 1000.00 лева. Изказва своето мнение за важността на рехабилитационните
процедури, които са необходими на М., както и памперсите без които момичето не
може.
Въпреки данните по делото, че ищцата има необходимост от рехабитиция, а извън
разходите за храна и облекло, има и разходи за памперси, лекарства, допълнително
отопление и транспортни разходи, тя получава лична социална пенсия за инвалидност
в размер на 395.20 лв, както и добавка за чужда помощ-185.25 лв.
В тази връзка съдът приема, че месечната социална пенсия на ищцата е в твърде
нисък размер за да задоволява насъщните нужди на ищцата, а добавката за чужда
помощ е с конкретно предназначение-разходи за болногледач и с нея, не следва да се
задоволяват други нужди на нетрудоспособното инвалидизирано лице, т к това е
помощ, а не пенсия /ТР № 37/01.03.65г по гр д № 15/65г на ВКС-ОСГК/.
Гласните доказателства са категорични, че майката на ищцата се грижи изцяло за
нея- за хигиената й, за смяна на пампесите, за обличането, за храненето й, за
цялостното й денонощно обгрижване и поради това, тя няма възможност да работи.
Майката на ищеца е назначена на 08.11.2022г. по трудов договор на длъжността
„продавач-консултант“ в „Гебр. Хайнеман България“ ООД с месечно трудово
възнаграждение в размер на минималната за страната работна заплата
4
По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че
ответника е нетрудоспособен, да има здравословни проблеми и за обстоятелства, които
да препятстват възможността и усилията от негова страна да полага труд и да получава
доходи, напротив съдът намира, че същият е в трудоспособна възраст - 47г., поради
което и приема, че може да предоставя издръжка на пълнолетното си дете. От значение
в тази връзка е обстоятелството, че ответникът няма ненавършили пълнолетие деца,
тъй като само по себе си това обстоятелство би предполагало евентуалното му
задължение за даване на издръжка. Още повече, че задължението за издръжка на
малолетно дете не изключва автоматично издръжката на пълнолетното.
Съдът приема, че общия размер за месечна издръжка за ищцата е 1400.00 лв, от
които следва да се приспадне размера на инвалидната лична пенсия на М. -395.20лв., а
останалата сума от 1000.00 лв, следва да бъде отделяна общо от родителите му.
Майката на ищцата я обгрижва денонощно и макар отскоро да е започнала работа
по трудово правоотношение, получавания от нея размер е в рамките на минималния за
страната такъв. И т.к., съгл. разпоредбата на чл 139, ал 3 СК, когато няколко лица от
един и същ ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно
възможностите им, то съдът приема, че в случая ответника е със значително по-високи
доходи- предвид стандарта на живот във Франция.
Ето защо съдът счита, че сумата от 600.00 лв месечно е във възможностите на
ответника, да я отделя за болното си пълнолетно дете, след като липсват доказателства,
същият да има заболяване и месечно да са му необходими средства за лекарства или да
има алиментни задължения и към други лица, за които отделя месечно определени
суми.
Съдът счита, че майката на ищеца полага за него непосредствени денонощни
грижи, които не могат да бъдат изразени стойностно в паричен еквивалент, но те
следва да се имат предвид и да бъдат отчетени, при определяне задължението на този
родител към размера на издръжката на нуждаещия се.
С оглед изложеното, съдът намира иска по чл. 139 СК за основателен и доказан и
счита, че същият следва да бъде уважен в претендирания с исковата молба размер от
600.00 лв.
Ищцата е претендирала присъждане на разноски за настоящата инстанция и с
оглед изхода на спора и на основание чл.38 от ЗА и чл.7, ал.1, т.6 от Наредба №1 за
минималните адвокатски възнаграждения, адвокатското възнаграждение на адвК.Х. е в
размер на 500.00лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи държавна такса по с/ка на РРС в
размер на 864.00лв.
По изложените съображения съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, от с.Б., обл.Р., ул.“С.“, №.. да заплаща на М.
Д. Д. ЕГН: **********, действаща чрез настойника си Г. М. В., ЕГН:**********, със
съдебен адрес- гр.Р., ул.“Д.“, №.., чрез адв.К.Х. месечна издръжка в размер на 600.00
лв., считано от 22.12.2022г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на обстоятелства водещи до изменението или прекратяването на
издръжката.
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, от с.Б., обл.Р., ул.“С.“, №.. да заплати на
адвокат К. Д. Х. от гр.Русе, със съдебен адрес- гр.Р., ул.“Д.“, №.. сумата 500.00 лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, от с.Б., обл.Р., ул.“С.“, №.. да заплати по
сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 864.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от 25.05.2023г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6