№ 576
гр. Перник, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720100481 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на И.Н.И.. срещу „Топлофикация
Перник“ АД, с която се иска да се признае за установено в отношенията между
страните, че поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение,
ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1061,53 лева, представляваща
главница за неплатени задължения за топлинна енергия за периода от 01.09.1997г. до
31.10.2000 г., сумата от 95,87 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 14.11.1997 г. до 28.03.2001 г., както и законната
лихва за забава върху главницата, считано от 19.06.2001 г. до окончателното й
изплащане, както и направените разноски в размер на 26,15 лв., за които е бил издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 878/2021г. по описа на ПРС и образувано изп. дело №
3218/2001 г. по описа на ДСИ при РС-Перник.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който признава
предявените искове, като сочи, че не е станало причина за завеждане на делото.
В съдебно заседание ищцовата страна, чрез процесуалния си представител, е
направила искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл.
237 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира че са
налице условията за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на предявената искова претенция, като се признае за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 1061,53 лева, представляваща главница за неплатени задължения
за топлинна енергия за периода от 01.09.1997г. до 31.10.2000 г., сумата от 95,87 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
14.11.1997 г. до 28.03.2001 г., както и законната лихва за забава върху главницата,
считано от 19.06.2001 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски
1
в размер на 26,15 лв., за които е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 878/2021г.
по описа на ПРС и образувано изп. дело № 3218/2001 г. по описа на ДСИ при РС-
Перник, поради погасяване по давност на вземанията.
Предвид изложеното и на основание чл. 237 ГПК настоящият състав намира, че
исковете са основателни и следва да се уважат, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК
съдът не следва да излага мотиви за това.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, за да се възложат разноските по
делото в тежест на ищеца, независимо от обстоятелството, че предявеният иск бъде
уважен, е необходимо при условията на кумулативност ответникът с поведението си да
не е дал повод за завеждане на делото и да е признал предявения иск. В разглеждания
случай, съдът намира, че не са налице и двете предпоставките на посочената
разпоредба по следните съображения. Страната, която претендира извънсъдебно дори
несъществуващо вземане не дава повод за предявяване на иск за несъществуване на
претендираното вземане. При действието на стария ГПК иск за несъществуване на
претендирано вземане е допустим само когато претендиращият кредитор разполага с
изпълнителен титул (изпълнителен лист или пряко изпълнително основание и затова
може да осъществи принудително изпълнение) или с други средства за
извънпроцесуална принуда (напр. да спре занапред доставката на стоки или услуги).
Без наличието на една от тези две предпоставки отрицателният иск беше недопустим
(поради отсъствие на правен интерес), а ответникът никога не дължи разноски по
недопустим иск. Новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от
спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на
пресъдено нещо.Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и
когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална),
тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на стария
ГПК не беше необходимо да се изискват служебно доказателства за наличието на
интерес от предявения установителен иск (когато той не е очевиден), тъй като искът
ставаше допустим, ако ответникът го оспори или е оспорвал претенциите на ищеца с
извънпроцесуалното си поведение. При действието на новия ГПК ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи
разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга
извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.
В този смисъл са Определение № 468/18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2
4586/2018 г., III г. о. и Определение № 474/7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019
г., IV г. о.).
Съобразявайки тези постановки, настоящият съдебен състав намира, че дори и
при прекратено изпълнителното дело, след като ответникът разполага с изпълнителен
титул, макар и признал иска, не му се дължат разноски.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски за държавна
такса от 50,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., чието заплащане
е удостоверено в представен договор за правна защита и съдействие от 04.01.22г.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124 ГПК, че И.Н.И.., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. П. ул. *********, че НЕ ДЪЛЖИ на
„Топлофикация Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. „Мошино“- ТЕЦ „Република“, сумата от 1061,53 / хиляда шестдесет
и един лева и петдесет и три стотинки/ лева, представляваща главница за неплатени
задължения за топлинна енергия за периода от 01.09.1997г. до 31.10.2000 г., сумата от
95,87 /деветдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/ лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 14.11.1997 г. до
28.03.2001 г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от
19.06.2001 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски в размер на
26,15 / двадесет и шест лева и петнадесет стотинки/ лева, за които е бил издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 878/2021г. по описа на ПРС, поради погасяване по
давност на правото на принудително изпълнение на вземането.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино“- ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на
И.Н.И.., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П. ул. *********, сумата от 400
/четиристотин/ лева- разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3