РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Враца, 22 април 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, IV състав, в публично
заседание на 16.04.2019 г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА, при участието на прокурора Веселин Вътов като разгледа докладваното
от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА исково адм. дело № 458 по описа на АдмС – Враца за 2018
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, чл. 203 и сл. от АПК, във връзка
с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано
е по Искова молба на ** Е.Ц.И.,*** против Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ /ГД“ИН“/ с цена на иска 40000 лева.
След
последващи уточнения на исковата претенция /л. 27, 45/, включително и от * Г. /л. 253 и л.
385/, с определение от 11.01.2019 г. съдът е приел същата за предявена от Е.Ц.И.
- ищец против ГДИН София - ответник, във връзка с извършени незаконосъобразни
действия и бездействия от Началника на Затвора Плевен спрямо лишения от свобода
ищец – Е.Ц.И. за периода 01.10.2017 г. – 01.06.2018 г.
Незаконосъобразното
действие се изразява в преместването му на дата 28.09.2017 г. от изолаторно
помещение във II-ра група, където след два дни, а именно на 01.10.2017 г. е бил
нападнат от други лишени от свобода, които са упражнили физическо насилие върху
него;
Незаконосъобразното
бездействие се изразява в непреместването му в друга група, след датата
01.10.2017 г., като по този начин, административният орган го е поставил в пряк
контакт с лишените от свобода упражнили физическо насилие – на каре, лавка,
телефон, коридор.
Ответната
страна – ГДИН София, чрез процесуалния си представител * П.П., оспорва исковата
претенция. Счита същата за недопустима, поради образувано адм.д. № 254/2018 г.
по описа на Административен съд Плевен със същия предмет, респ. за
неоснователна. В представените по делото справки и въз основа на даваните от съда
указания посочва, че лишеният от свобода е бил в конфликт с останалите лишени
от свобода, при които е бил настанен. Желанието му за настаняване в отделно
помещение е удовлетворено. Счита, че не е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС,
тъй като администрацията на Затвора *** е удовлетворявала всички претенции на
ищеца. На 01.10.2017 г. спрямо ищецът е било упражнено физическо насилие от **
Т.Ж.С. и ** Я.Р.М., на които са наложени дисциплинарни наказания. Посочва, че **
Я.М. и Т.С. са настанени в първа група, а Е.Ц.И. – във втора. Разпределението
на л/св по етажи е както следва: на първият етаж са първа и втора група, на
втория етаж – трета и четвърта, а на третия етаж – пета група. /л. 147/
Окръжна
прокуратура - Враца, чрез прокурор Веселин Вътов дава заключение за
основателност на исковата претенция при съобразяване на чл. 5 от ЗОДОВ –
условия на съпричиняване на вреди.
Съдът, след
преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със
Заповед № 501/22.06.2017 г. на Началник на Затвора ***, още с постъпването си в
Затвора Плевен, ищецът е настанен в отделно помещение като лице с висока степен
на обществена опасност за другите лишени от свобода. Заповедта е сведена до
неговото знание на същата дата, на която е издадена. /л.75/ С последваща
Заповед № 731/28.09.2017 г. на Началник на Затвора *** са преустановени мерките
взети със Заповед № 501/22.06.2017 г. и лицето е настанено във II-ра затворническа група. /л.76/
Съгласно
докладна, Рапорт-предложение и обяснения на други лишени от свобода /л.77-92/ на
01.10.2017 г. ** Я.М. и Т.С. са упражнили физическо насилие спрямо Е.Ц..
Съгласно Заповеди с №№ 784 и 785/12.10.2017 г. на ** Я.М. и Т. С. са наложени
дисциплинарни наказания за извършения върху Е.Ц. побой.
Съгласно
Медицинска справка ** Е.Ц. е постъпил в Затвора на 19.06.2018 г., като на
01.10.2017 г. е прегледан в Спешен кабинет, където му е оказана необходимата
помощ, но лицето е отказало предложеното му наблюдение в болничния стационар на
Затвора ***. На 02.01.2018 г. е прегледан в Здравна служба по повод оплакване
от болки, отказал е да даде изследване и са му дадени таблетки. На
23.05.2018 г. също е преглеждан без да
се констатира здравословен проблем. /л. 106/.
Видно
от Заповед № 767/10.10.2017 г. /л. 432, том втори/ на Началника на Затвора ***,
л/св ищец е настанен в болнична стая, след което е наредено да бъде настанен в
отделно помещение до отпадане на основанието, като лице с висока степен на
обществена опасност за другите лишени от свобода. Със Заповедта ищецът е
запознат на 11.10.2017 г., като в същата изрично е посочено, че подлежи на
обжалване в 7 дневен срок. Отбелязано е също така, че лицето е настанено в
болнична стая и на 22.11.2017 г. в 11:00 ч. е приведена в изпълнение.
Със
Заповед № 1157/22.12.2017 г. са преустановени мерките взети със Заповед №
767/10.10.2017 г. и същият е настанен в пета група.
С
утвърдено Рапорт-Предложение, във връзка с новото разпределение на л/св. по
групи и етажи, считано от 20.03.2018 г. л/св. от пета група /трети етаж/ са
преместени на първия етаж.
Със
Заповед № Л-2259/3 от 22 май 2018 г. на Главен Директор на ГДИН е наредено
преместване на ищец в Затвора *** /л. 454/ и считано от 01.06.2018 г. /л. 392/
е преведен в този Затвор за изтърпяване на наложеното наказание.
Разпитаната
по делото свидетелка Т.Р.И., * на ищеца установява, че след побоя синът й е бил
в тежко състояние, писала е молба до *** да го преместят, но й е отказано. Тормозът
е продължил до момента, в който го преместват във ***. Когато се е срещала с Е.
той почти не е говорил, виждала го е нервен и неспокоен, а преди побоя не е бил
такъв. Двамата с баща му са се опасявали за неговото здраве и живот, синът й е
казвал, че е в близост до нападателите, извеждат го заедно с тях на разходките
в карето и се опасява за здравето си. Молила го е да й каже какво се е случило,
но той не й е казвал с какви думи е наричал ромите преди инцидента. Постоянно е
притеснена от факта, че Е. е в близост до нападателите си, вкл. и след
получаването на писмо от ГДИН, че за него са взети мерки за неговата
безопасност, тъй като от сина си получава информация, че той е в пряк контакт с
тях.
От
показанията на разпитания свидетел П.В.П. се установява, че с Е. се познават от
края на юли, малко след като е пристигнал от Затвора ***, тъй като са настанени
в едно помещение, на един етаж и са били заедно около 2-3 месеца, докато са го
преместили в ***. От лично негово наблюдение е останал с впечатление, че от
както е пристигнал от Затвора *** Е. е бил видимо притеснен, като с течение на
времето нещата са се оправяли. Бълнувал е по цяла нощ, плакал е на сън, изглеждал
е подтиснат и уплашен и не е бил контактен. При опити да поговори с него, той е
отказвал. След около една седмица случайно е чул негов телефонен разговор, при
който той е успокоявал близките си, че вече е в Затвора ***, където е
по-спокойно. След този разговор, Е. му е разказал какво се е случило в Затвора ***
и че притесненията са му от това, което му се е случило там. Бил е въдворен с
други лишени от свобода от ромски произход в една килия, които са упражнявали
физически и психически тормоз върху него. Споделил е, че е усещал страх,
притеснение и уплаха. Притеснявал се и за родители си, тъй като те също се
притесняват и тормозят за него.
По
делото са приложени още: Психологическо становище на л/св ищец /л. 98/, Постановление
за отказ да се образува наказателно производство № В 5252/2017 от 17.01.2018 г.
на РП Плевен /л. 100-103/, здравният картон на ищеца /л. 115-122/, писмо на
Омбудсман на РБългария /л. 126/, искова молба до Районен съд Плевен /л.
219-223/, справка за образуваните от ищеца пред Административен съд Плевен дела
/л. 329-384/, Заповед, с което на ищецът е отказано промяна на режима на
изтърпяване на наказанието, Заповед, с която е отхвърлена молбата му за
преместване в друг Затвор, Решение № 296 от 08.05.2018 г. по адм.д. № 1029/2017
г. на Административен съд Плевен, с което е отменен изричният отказ на ГДИН за
преместване на ** Е.Ц.И. в друг затвор на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС
/л. 32-34/, дневник молби/жалби на л/св за периода 20.03-29.05.2018 г. /л.
482-521/.
Приложено
е адм.д. № 507/2018 г. по описа на Административен съд Враца.
При така
установената фактическа обстановка, Административен съд-Враца, намира от правна
страна следното:
Съгласно
чл. 284, ал. 1 и ал. 5 от ЗИНЗС - Държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. В случаите на ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
Съгласно
чл. 3 от ЗИНЗС – Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно
чл. 204, ал. 4 от АПК - Незаконосъобразността на действието или бездействието
се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
Съдът
намира исковата молба за процесуално допустима – подадена от физическо лице,
което твърди незаконосъобразно бездействие и бездействие на Началника на
Затвора ***.
Възражението
за недопустимост на исковата молба, съдът счита за неоснователно, въпреки
наличието на образувано адм.д. № 254/2018 г. по описа на Административен съд
гр. Плевен, което е със същия предмет. От доказателствата по делото се
установява, че исковият период по цитираното дело е 28.09.2017 – 15.10.2017 г.
/л. 393, 327-384, 219-222/, който е различен от исковия, а именно: 01.10.2017
г. – 01.06.2018 г. В тази връзка единствено по отношение на периодът, който
съвпада исковата молба се явява недопустима и в тази част същата следва да бъде
оставена без разглеждане, като недопустима, а именно: от 01.10.2017 г. до
15.10.2017 г. Исковата претенция за периода 16.10.2017 г. – 01.06.2018 г. е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
За да
бъде реализирана успешно отговорността предвидена в ЗИНЗС и в частност по
настоящото дело, ищецът следва да установи следните материалноправни
предпоставки, а именно: наличие на незаконосъобразно действие и бездействие на
орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна
дейност, които действия/бездействия са довели до нарушаване на чл. 3 от ЗИНЗС. При
надлежното установяване на каквито и да било условия и/или обстоятелства, които
водят до уронване на човешкото достойнство на ищеца или пораждат у него чувство
на страх, незащитеност или малоценност, законът е установил презумпция за настъпването
на неимуществени вреди, като размерът им е въпрос на справедливост с оглед
всички обстоятелства по делото.
С оглед
твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства и
предвид допустимият за разглеждане период, съдът приема, че на основание
Заповед № 767/10.10.2017 г. на Началник на Затвора Плевен /л. 432/, считано от 22.11.2017
г., ищецът, поради нанесен на 01.10.2017 г. побой от други лишени от свобода, е
настанен в самостоятелно помещение, за което е дал и свое съгласие в декларация
от 22.11.2017 г. /л. 111/. Заповедта му е връчена и същата не е оспорвана по
надлежния ред. В тази връзка, считано от 16.10.2017 г. до 22.11.2017 г. същият
е бил временно настанен в болнична стая – обстоятелство отбелязано върху
цитираната Заповед и неоспорвано от ищеца. С последваща Заповед № 1157/22.12.2017
г. на Началник на Затвора Плевен ищецът, считано от 22.12.2017 г. е настанен в
пета група до 20.03.2018 г., когато с Рапорт – Предложение /л. 428/ всички лишени
от свобода, настанени в пета група /трети етаж/ са преместени на първи етаж. Ответната
страна представя справки, от които е видно, че на първия етаж са били настанени
лицата, извършили физическо насилие върху ищеца на въпросната дата 01.10.2017
г. Видно от същите справки на ответната страна, Затворът *** разполага с четири
етажа. Безспорни са и обстоятелствата, че ищецът е правил искане за преместване
в друг затвор, което искане е отхвърлено и в резултат на съдебно обжалване,
същият е преместен в Затвора ***.
Предмет
на настоящото производство не са неимуществени вреди, резултат от отменен
незаконосъобразен ИАА /за преместване в друг затвор/, а такива резултат на
действия/бездействия, с оглед на сочените обстоятелства, пораждащи у ищеца
чувство на страх и незащитеност. В тази връзка настоящият състав приема, че
администрацията на Затвора ***, респ. Началникът на Затвора ***, са
предприемали адекватни действия за поддържане на реда в Затвора, респ. за
овладяване на конкретно възникналата ситуация като са наложили дисциплинарни наказания на
извършителите, видно от приложените Заповеди и същевременно са преместили ищеца
и то за доста продължителен период от време, а именно от 16.10.2017 г. до
20.03.2018 г., в друго самостоятелно помещение, респ. на друг етаж, през който
период същият не е имал основания да изпитва чувство на страх и незащитеност. Тези
мерки, обаче не е следвало да бъдат преустановявани след 20.03.2018 г., още
повече, че е имало отправено искане за преместване в друг Затвор с оглед
породеното чувство на страх от ново нападение, както и наличните данни за
конфликта, съществувал още преди 01.10.2017 г. датата на нанесеното физическо
насилие, видно от Заповед № 501/22.06.2017 г. на Началник на Затвора гр.
Плевен.
Само по
себе си настаняването на лицето в помещение на Затвора, резултат от изпълнение
на влязла в сила присъда, е законосъобразно действие на Началника на Затвора,
но предвид нанесения побой, същият е следвало да настани лицето в помещение,
което се намира на друг етаж, с каквато възможност затворът в *** разполага, за
да избегне причиняване/поддържане на страх, респ. усещане за незащитеност и
съпроваждащите го от това неудобства от психичен характер, които са извън целите
на наказанието.
При
безспорно установени обстоятелства, нарушаващи нормата на чл. 3 от ЗИНЗС,
неимуществените вреди са презумирани от закона.
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД - Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
Съгласно
чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ - Когато пострадалият виновно е допринесъл за
увреждането, обезщетението се намалява.
За да
се определи размерът на претърпените вреди съдът следва да прецени всички
обстоятелства по делото, в това число период, вид и характер на претърпените
вреди, интензитет и всички други факти и обстоятелства, които имат отношение
към този въпрос. В тази връзка периодът, в който ищецът е търпял неимуществени
вреди е малко повече от два месеца – 20.03-01.06.2018 г. и това е времето, в
което се е намирал в един коридор с лишените от свобода, извършили физическо
насилие върху него, което е предпоставка за общото им извеждане и пребиваването
на едно място по едно и също време. Видът и характерът на вредите е безспорно установен
и същите се изразяват в чувство на страх и незащитеност, резултат от пребиваването в един коридор с
нападателите и възможността последните повторно да влязат в неговото спално
помещение. От събраните по делото доказателства, обаче се установява, че ищецът
е имал, както лични притеснения, така и притеснения за своите родители, а
последните не са предмет на обезщетяване. От друга страна самият ищец в друга
искова молба, подадена до Адм.съд Плевен /л. 220/ твърди, че единият от
нападателите, му се е извинил, тъй като е бил „поръчан“ или породените
притеснения са резултат и на други обстоятелства, не единствено от несеното
физическо насилие. В тази връзка по делото са налице данни от самия ищец за
подавано оплакване срещу служител на Затвора ***, с твърдения също за извършено
физическо насилие върху него.
Тези
факти и обстоятелства навеждат на обоснован правен извод, че чувството на
незащитеност, респ. изпитването на страх от други лишени от свобода, извършили физическото
насилие върху него, е възможно да не са изцяло породени от тези лица.
На
следващо място породените в ищеца чувства не могат да бъдат ясно разграничени от
чувствата на явното и силно критично отношение на ищеца към лица от ромски
произход, което обстоятелство безспорно е установено от доказателствата по
делото - мотивите на приложеното решение по № 296 от 08.05.2018 г. по адм.д. №
1029/2017 г. на Адм съд Плевен, обясненията на други лишени от свобода,
психологическото становище от * Г. за ищеца /л. 98/. В тази връзка от
психологическото становище на * Г. се установява, че ищецът от рано
/пубертетните години/ е конфликтна личност с базово ниво на девиация,
затруднена вградимост, добре заучена манипулативност и пълна безкритичност към
собственото си поведение.
Не
следва да се пренебрегват и показанията на разпитания, по адм. дело № 507/2018
г. по описа на Адм.Съд Враца, ** Р.М. – Затвора ***. Показанията на този свидетел
са отразени в Протокол от 21.11.2018 г. по цитираното адм.дело и същите са
изслушани по изрична молба на ищеца, с оглед твърденията му по това дело за неблагоприятни
условия в Затвора ***, нарушаващи чл. 3 от ЗИНЗС. Свидетелят по безспорен и
категоричен начин установява, че от както Е.Ц. е преместен в Затвора в *** му
се струва по-изнервен, тъй като първите три месеца е бил по-спокоен в сравнение
с последните, от както е във ***. Тези показания ясно свидетелстват за
психичното състояние и преживяване на ищеца по време на престоя си в Затвора ***
и са коренно противоречиви на показанията на разпитаните по това дело свидетели.
Очевидно е, че ищецът в различните производства твърди различни изгодни за себе
си обстоятелства, без обаче да може да направи връзка между тях, което
безспорно обуславя достоверността на становището дадено от * Г.. При тези
фактически обстоятелства съдът установява наличие на конкретно претърпяна от
ищеца вреда, предвид законовата презумпция, но не установява тази вреда да е
оставила сериозни, тежки последици върху психичното състояние на ищеца за
съответния период от време. Не е без значение и първопричината, поради която
ищецът е принуден да търпи вреди от този вид и характер, поради което и
становището на Окръжна Прокуратура Враца, че обезщетението следва да бъде
преценявано с оглед наличието на обстоятелствата по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, във
връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 203, ал. 2 от АПК, се явяват
основателни.
С оглед
преценката на всички изложен по-горе факти и обстоятелства, поотделно и в
тяхната съвкупност, настоящият състав приема, че размерът, който би бил
справедлив и обезщетил претърпените от ищеца вреди, последните изразяващи се в
пораждане и поддържане на чувство на страх и незащитеност за периода 20.03.2018
г. – 01.06.2018 г., е в размер на 400 лева.
Мотивиран
от горното, настоящият състав намира исковата претенция за неоснователна.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима ИСКОВАТА МОЛБА на ** Е.Ц.И.,*** против Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД“ИН“/ за периода 01.10.2017 г. – 15.10.2017
г., поради образувано адм.д. № 254/2018 г. по описа на Административен съд гр.
Плевен, със същия предмет.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД“ИН“/ ДА ЗАПЛАТИ на ** Е.Ц.И.,*** сума в
размер на 400 лева представляващи неимуществени вреди за периода 20.03.2018 г.
– 01.06.2018 г., причинени от незаканосъобразни действия и бездействия на
Началник на Затвора ***.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата
молба на ** Е.Ц.И.,*** за присъждане на сума над присъдения размер от 400 лева
до предявения такъв в размер на 40000 лева, както и за периода от 16.10.2017 г.
до 20.03.2018 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез
Административен съд-Враца пред Върховен административен съд-София в 14 дневен
срок от съобщението до страните.
На основание
чл. 138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: