Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.
Ловеч, 16.08.2013 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав,
в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и тринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........П.М......................................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1177 по описа за 2013 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производство
с правно основание чл. 50 от Семейния
кодекс.
Постъпила
е молба от Р.М.А., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, и Й.Ю.А., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, за развод по взаимно съгласие по чл. 50 от СК.
Молителите
твърдят, че са сключили граждански брак на 05.08.2000 г., като от брака си имат родено едно дете,
ненавършило пълнолетие – Айхан Р. Махмуд, с ЕГН **********. Посочват, че между
тях е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака,
като са изложили споразумение, с което уреждат отношенията си.
Молят,
да се прекрати брака им и се утвърди постигнатото между тях споразумение по чл.
51 от СК.
В
съдебно заседание молителите се явяват лично и с процесуален представител –
адв. И.И.. Поддържат молбата за развод по взаимно съгласие. Молят да се прекрати
брака и се утвърди споразумението.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства, становищата на страните и постигнатото
споразумение между тях по чл. 51 ал. 1 от СК, приема за установено следното:
Процесуалната
легитимация на страните се установява от Удостоверение за сключен граждански
брак-дубликат от 01.04.2013 г. на Община
Ловеч, от което е видно, че са сключили
граждански брак на 05.08.2000 г., в гр. Ловеч, за което е съставен Акт № 0129/05.08.2000
г. на Община Ловеч. Преди сключването на брака, молителката е била с фамилно
име ХАСАНОВА, като при сключването му е приела фамилното име А.. От брака си
страните имат родено едно дете, ненавършило пълнолетие – Айхан Р. Махмуд, роден
на *** г., с ЕГН **********.
Съдът намира, че молбата
за развод по взаимно съгласие е основателна. Страните са постигнали сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака, като волята им в тази
насока е категорична, потвърдена и в съдебно заседание. С оглед на това, молбата
за развод следва да бъде уважена, без да се издирват мотивите на страните за
прекратяване на брака. Постигнатото между тях писмено споразумение по чл. 51
ал. 1 от СК е изчерпателно, законосъобразно и не противоречи на добрите нрави,
с него се уреждат предвидените в чл. 51 ал. 1 от СК последици, свързани с
прекратяването на брака, като интересите на детето са добре защитени. При
изслушването на социалния работник от Отдел “Закрила на детето” при Дирекция
“Социално подпомагане” – Ловеч, на основание чл. 15 ал. 6 от ЗЗДт, същият
изрази становище, че споразумението
между страните е интерес на детето, като то е споделило, че при баща си се
чувства добре, както и че поддържа контакти с майка си. При изслушването на
детето по реда на чл. 15 ал. 1 от ЗЗДт, то заяви, че желае да живее при баща
си, като ще се вижда и с майка си и поддържа добри отношения с нея.
С оглед на изложеното,
съдът счита, че споразумението между страните следва да бъде утвърдено.
При този изход на процеса, на
основание чл. 6 т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя 40.00 лева окончателна държавна такса, от
които 25.00 лева са внесени при образуването на делото, като разликата от 15.00
лева следва да се заплати от молителите по сметка на ЛРС по равно /по 7.50 лева
от всеки от тях/. Молителката, като дължаща издръжка, следва да заплати по
сметка на ЛРС сумата 57.60 лева, представляваща държавна такса върху тригодишните платежи на издръжката за детето
/чл. 7 т. 2 от посочената по-горе Тарифа за държавните такси/.
Разноските по делото остават в тежест на страните така, както са направени, на основание чл. 329 ал. 1, изр. второ от ГПК, и предвид уговорката в споразумението.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 05.08.2000 г.,
в гр. Ловеч, с Акт № 0129/05.08.2000 г. на Община Ловеч, между Р.М.А., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, и Й.Ю.А., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, чрез развод, при сериозно
и непоколебимо взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК.
УТВЪРЖДАВА
следното споразумение между страните, на основание чл. 51 ал. 1 от СК:
1. Родителските права по отношение на
роденото от брака дете АЙХАН Р. МАХМУД, с ЕГН **********,
ще се упражняват от бащата Р.М.А., при режим на лични отношения на майката Й.Ю.А.
с детето: всяка първа и трета неделя от месеца, за времето от 09.00 часа до
18.00 часа, както и един месец през всяко лято по време, когато бащата не е в
годишен отпуск. Майката ще може да се среща с детето и във време, извън
посоченото, при съгласие на бащата.
2. Ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. Ловеч, ул. “Иван Вазов” № 116, се предоставя на Р.М.А., като детето Айхан Р. Махмуд, с ЕГН **********,
ще живее заедно с баща си Р.М.А. в същото.
3. Й.Ю.А. ще заплаща
в полза на детето АЙХАН Р. МАХМУД, с ЕГН **********, чрез неговия баща и
законен представител Р.М.А., месечна издръжка в размер на 80.00 лв. /осемдесет
лева/, с начална дата - датата на влизане в сила на решението за прекратяване
на брака с развод до настъпване на законно основание за изменението или
прекратяването на издръжката.
4. През време на
брака съпрузите не са придобили жилище, МПС или други вещи на значителна
стойност, поради което нямат претенции един към друг за придобити влогове,
права и вещи на името на единия от тях.
5. Страните нямат
претенции един към друг за заплащане на издръжка след развода.
6. След прекратяване
на брака, жената ще носи предбрачното си фамилно име – ХАСАНОВА.
7. Всички разноски по
делото ще се поемат от страните по равно.
ОСЪЖДА
Р.М.А., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да заплати по
сметка на Ловешкия районен съд сумата 7.50
лв. /седем лева и петдесет стотинки/, представляваща държавна такса за
прекратяване на брака.
ОСЪЖДА
Й.Ю.А., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да заплати по
сметка на Ловешкия районен съд сумата 7.50
лв. /седем лева и петдесет стотинки/, представляваща държавна такса за
прекратяване на брака, както и сумата 57.60 лв. /петдесет и седем лева и шестдесет
стотинки/, представляваща държавна такса върху тригодишните платежи на
издръжката за детето.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно чл. 330 ал. 5 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: