Решение по дело №1726/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 181
Дата: 29 март 2021 г. (в сила от 15 април 2021 г.)
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20205220201726
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Пазарджик , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201726 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. И. Щ., ЕГН- **********, с адрес гр.
Пазарджик, ул. „А.“ № 110, ет.2, ап.24, против Наказателно постановление № 20-
1006-001210 от 20.05.2020 г. издадено от Началник Група в Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР-Пазарджик, с което за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ е
наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.
В жалба се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено въз
основа на АУАН, в който се излагали противоречиви обстоятелства, поради което
неправилно е приложен материалния закон. Иска се отмяна на санкционния акт.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява, но се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага становище, че НП е незаконосъобразно, поради което иска
неговата отмяна. Представя и подробни писмени бележки. Не се претендират
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или
1
процесуален представител. С АНП е изпратено писмено становище, с което се
оспорва депозираната жалба и се излагат доводи за законосъобразност на НП, като
се иска неговото потвърждаване. Не се претендират разноски.
Като взе предвид изложеното в жалбата и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от
ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП за това, че на 01.05.2020
г., в 09,10 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Христо Касабвелев“ срещу кръстовището
образувано с моста „Атлантик“ в посока от с. Звъничево за гр. Пазарджик, е
управлявал лек автомобил „Р.“ с рег. № ***, собственост на Ц. К. Щ.а, във връзка
с чието притежаване и използване към момента на проверката няма сключен и
действащ договор за ЗЗ „ГО” на автомобилистите.
По този повод против жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. №
236868/0.05.2020 г., който му бил предявен и връчен срещу подпис. С АУАН били
иззети СУМПС на водача. При предявяването на акта жалбоподателят не е вписал
възражения по направените констатации.
Въз основа на акта на 20.05.2020 г. било издадено атакуваното НП. То било
връчено лично на санкционираното лице на 21.10.2020 г., видно от разписката към
НП. Жалбата против НП била подадена чрез АНО до съда и била входирана в
деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 26.10.2020 г., поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от
лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
на атакуваното НП пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите
писмени доказателства, показанията на актосъставителя- св. А.Л..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които
по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, разгледана по същество
жалбата против НП е ОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и
2
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АУАН и НП са
съставени от компетентни лица. Съгласно чл.647 ал.1 от КЗ актовете за
установяване на административно нарушение се съставят в случаите по чл.638
ал.1-3 и 5 и чл.639 от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за
движението по пътищата. В настоящия случай актосъставителят А.Л. е заемал
длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Пазарджик, който е териториално звено на ОД на МВР- Пазарджик. Според
чл.647 ал.2 от КЗ наказателното постановление за нарушенията по чл.638 ал.1-3 и
5 и чл.639 се издават от директора на областната дирекция на Министерството на
вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от
оправомощено от него длъжностно лице. Видно от Заповед № 312з-
1590/10.09.2016 г. на Директора на ОДМВР Пазарджик (л.13), сред определените
да съставят НП по КЗ са и началниците на групи в Сектор „ПП“ към ОД на МВР
Пазарджик. В изпълнение на своите правомощия, съгласно цитираната заповед, Ц.
П., като Началник Група в ОДМВР- Пазарджик е съставила обжалваното НП.
На следващо място АУАН е надлежно и своевременно съставен и отговаря
на изискванията на чл.42 и сл. от ЗАНН, с точно и ясно описание на нарушението
с посочване на датата и мястото на извършване на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. Същото се отнася и до атакуваното
НП, което е съставено в съответствие с реквизитите по чл.57 от ЗАНН. Дадената е
правилната правна квалификация- нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ, която
нарушена норма има и санкционна част, нарушената разпоредба съдържа в себе
си както състава на нарушението, така и предвидената санкция при
осъществяването му.
Съдебният контрол е ограничен в рамките на наказателното постановление,
като въз основа на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически и
констатации и правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за
законосъобразност и обоснованост на същото.
Не се спори по делото, че на посочените в НП дата, час и място
жалбоподателят е управлявал посоченото МПС. Не е спорно също, че към
момента на проверката управлявания от него лек автомобил не е имал сключена
3
ЗЗ „ГО“ на автомобилистите. Това обстоятелство се установява и от извършената
справка в Гаранционния фонд, от която става ясно, че сключената застраховка ГО
е била с крайна дата на покритие 27.03.2020 г. 23,59 часа. В този смисъл са и
показанията на св. Л.. Установи се несъмнено също, че след извършената
проверка е била сключена нова валидна застраховка ГО (виж застрахователна
полица на л.10 от делото), факт който се установява и от справката в ГФ. Казано с
други думи жалбоподателят на инкриминираната дата и място е управлявал
посочения в НП автомобил, който не е имал сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Спорен е обаче моментът дали жалбоподателят е следвало да бъде
санкциониран като лице, което не е собственик на автомобила, тоест само като
водач, на който автомобила е предоставен за управление и в този смисъл се
използва от него. Според актосъставителя и АНО жалбоподателят не е собственик
на управлявания от него автомобил без застраховка, като вероятно този извод е
направен на база извършената справка по СРМПС част ІІ на управлявания
автомобил и справка в информационните масиви (АИС ЦБ КАТ), при която се
констатира че автомобилът е регистриран на лицето Ц. К. Щ.а.
Жалбоподателят чрез своя пълномощник обаче, твърди че той е собственик
на автомобила, като ангажира доказателства в тази насока, а именно СРМПС Част
І и Удостоверение за сключен граждански брак. От последното става ясно, че
жалбоподателят и лицето, на чието име е регистриран автомобила са съпрузи,
като са сключили граждански брак на 24.08.1980 г. От СРМПС Част І пък става
ясно, че автомобилът е придобит и регистриран на името на съпругата на
жалбоподателя Ц. Щ.а на 27.03.2012 г. Доказателства за разтрогване на брака на
двамата съпрузи към датата на деянието липсват. Това означава, че към тази
датата жалбоподателят и лицето, на чието име е регистрирано управляваното
МПС, са съпрузи, както и това че автомобилът е придобит от двамата по време на
брака им.
Независимо, че по СРМПС автомобилът е регистриран само на единия от
двамата съпрузи, по закон той е собственост и на двамата. Това е така, т.к. според
Семейния кодекс всички придобити по време на брака, чрез заплащане на
продажна цена, движими и недвижими вещи са семейна имуществена общност. В
този смисъл в случая и двамата съпрузи са собственици на процесното МПС. При
това положение и върху двамата тежи задължението за сключване на договор за
4
ЗЗГО, съгласно чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, като лице което притежава МПС, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.
Като не е изпълнил това си задължение и управлява МПС без да има сключена
застраховка, жалбоподателят извършва нарушение, но не на чл.638 ал.3 от КЗ, а
такова по чл.638 ал.1 т.1 от КЗ. Такова административно обвинение обаче не е
било повдигнато на жалбоподателя, нито е санкциониран за такова.
Същевременно съдът не разполага с правомощието да подменя волята на АНО и
при така направената констатация да измени НП, като санкционира
жалбоподателя за нарушение, в което той не е бил нито обвинен, нито
санкциониран за такова, тъй като неминуемо ще се наруши правото на защита на
жалбоподателя, тъй като за първи път със съдебния акт на него ще му бъде
вменено едно ново нарушение, за което за първи път ще бъде санкциониран. Още
повече, че фактическите обстоятелства елемент от състава на нарушението по
чл.638 ал.1 т.1 от КЗ, не са били описани нито в АУАН, нито в НП, а
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице следва да ъ
запознато със същите и да има възможността да се брани срещу тях.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира че необосновано и неправилно
АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
като го е санкционирал за нарушение, което той не е извършил. Това води до
порочност на издаденото НП, която обуславя необходимостта от неговата отмяна.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик
в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1006-001210 от 20.05.2020 г.
издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-
Пазарджик, с което на С. И. Щ., ЕГН- **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „А.“
№ 110, ет.2, ап.24, за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на
400 (четиристотин) лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в
14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
5
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6