Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 08,06,2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Г.а като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 14288 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от Т.Х.П. срещу Н.Д.К.
иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.23, ал.1 от СК за признаване
за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик
на следните недвижими имоти- апартамент /мезонет/ №4, находящ се в
град София, м. *********2, на втори и трети етаж, с обща застроена площ от
146,75кв.м., състоящ се от: първо ниво - спалня, дневна, кухня и сервизни
помещения и вторo ниво, състоящо се от две спални и сервизни
помещения, заедно с мазе № 12, с полезна площ 7,67кв.м., заедно с 4,19% ид.ч.
от общите части на блок „В и Г“ и 1,768% ид.ч. от дворното място с площ от 3175
кв.м., и гараж № 1 на партерния етаж на блока със застроена площ от 19,89кв.м.,
заедно с 0,55% ид.ч. от общите части на блока и 0,239% от дворното място,
вследствие на пълна трансформация на лични средства в размер на 40 000 щатски
долара.
Твърди се, че страните са бивши съпрузи, като
бракът им- сключен на 07,07,1990год. е прекратен с развод, с влязло в сила решение по гр.д.№ 22918 по описа на Софийски
районен съд за 2012 г. По време на брака ищецът закупил семейно жилище-
апартамент/мезонет/ № 4, гр.София, м. „Манастирски ливади-изток“, с договор за
покупко-продажба, обективиран с Нотариален акт №176, том LXIV, дело № 12849/96
г. от 20.06.1996г. на С.М., първи нотариус при Софийска нотариална служба към
СРС. Цената на имота в общ размер от 2749203/неденоминирани/ лева сочи да е
заплатена поетапно със 7 броя квитанции. Придобитият, чрез договор за покупко -
продажба имот, сключен през времетраенето на брака на ищеца и ответницата
попада в режима на СИО. Излагат се доводи, че процесните имоти са придобити
изцяло с лични средства на ищеца, получени като дарение и наследство от
родителите му.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-Н.Д.
К. в указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК излага
становище за неоснователност на исковата претенция. Поддържа, че процесните
недвижими имоти са придобити със семейни средства и със средства, дарени от
родителите й. Твърди, че към 20.06.1996г. - датата на съставяне на нотариалния
акт за покупко-продажба, процесинте имоти са напълно изплатени. Оспорва
плащането на сума от 532 860 лв., отразено в квитанция № 164/22.10.1997г., като
сума платена след покупката на апартамента и гаража. Сочи, че първата вноска за
плащане апартамента в размер на 1 000 000 лв. /неденоминирани/, платена на
31,03,1994год., съставлява сума, дарена от родителите й. Оспорва твърденията на
ищеца, че е получил като наследство сума в размер на 40 000 щатски долара и че
последната е вложена за закупуване на процесния имот. Оспорва истинността на
Споразумението от 07.09.1993 г., с което е разпределено наследствено имущество
на бащата на ищеца. Твърди, че документът е антидатиран, с невярно съдържание и
не е подписан от Р.П.. Излага доводи, че родителите на ищеца не са получавали
доходи от труд или друго имущество, които да позволяват да бъдат закупени
описаните в споразумението движими и недвижими вещи и да бъдат спестени
посочените в него суми.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде отхвърлена. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното Удостоверение за сключен
граждански брак № 098350, серия ГБ-90, издадено от ОНС- Красно село на 07,07,1990
г. /л. 8/ се установява, че ищците са сключили граждански брак на 07,07,1990 г.
С решение № III-117-138 от 08,07,2013г.,
постановено по гр.д. № 22918/2014 г. по описа на СРС, 117 с-в. /л. 22/,
поправено с решение от 23,10,2014 г. /л. 23/, бракът между страните е
прекратен.
От представеното по делото удостоверение за наследници
изх. № 546/08,07,2005 г. от 03,11,2015год. на Столична община /л. 6/ се
установява, че след смъртта си Х.Г.П. е оставил наследници по закон: Р.А.П.-съпруга,
Т.Х.П.-син иГ.Х.П.-син.
Видно от удостоверение за наследници изх. №
530/17,07,2002год. от 03,11,2015год. на Столична община /л. 7/ Р.А.П.е оставила
наследници по закон: Т.Х.П. иГ.Х.П..
Със споразумение от 07,09,1993 г. /л. 9/, сключено
между Р.А.П., Т.Х.П. иГ.Х.П., е извършена доброволна делба на оставено в
наследство от Х.Г.П. имущество, а именно: Апартамент в ж.к. „********, ап. ***,
вила с дворно място в с. Говедарци, лек автомобил Фолксваген Голф II –
дизел /червен/, л.а. Фолксваген Голф III – бензинов /тъмно сив/,
парични средства в размер на 54450 щ.д. Уговорено, чеГ.П. ***, като Т.П. се
задължава да му прехвърли неговите идеални части с нот. договор, а Т.П.
получава вилата в с. Говедарци, катоГ.П. се задължава да прехвърли неговите
идеални части с нот. договор. Уговорено е лекият автомобил Фолксваген Голф II –
дизел /червен/
да бъде продаден като Т.П. иГ.П. ще си поделят получената сума поравно.
Предвидено е, че Т.П. получава 40000,00 щ.д. от откритите в семейния сейф
парични суми, аГ.П. 14450 щ.д. Уговорено, че Т.П. получава и две от картините
наследени от баща му, към които има лично отношение – с автор М.И.– м.б. платно
и с автор Х.Я./К./ боя в/у хартия от 59 г. Предвидено е че и двамата ще се
грижат еднакво и според възможностите си за майка им Р.П., която ще живее сГ.П.
в апартамента в Младост III.
Безспорно е между страните, че с нотариален акт №
176, том LXIV, дело № 12849/1996год. на С.М., I-ви
нотариус при Софийска нотариална служба към СРС /л. 10/,Г.Д.Г., действащ като
едноличен търговец с фирма „Ж. –Г.Г.“ и съпругата му Д.Й.Г.чрез пълномощника им
П.Х. П. са продали на Т.Х.П. недвижим имот, представляващ апартамент /мезонет/
№4, завършен на груб строеж, находящ се в град София, м. *********2, на втори и
трети етаж, с обща застроена площ от 146,75 кв.м., състоящ се от: първо ниво -
спалня, дневна, кухня и сервизни помещения и втори ниво, състоящо се от две
спални и сервизни помещения, заедно с мазе № 12, с полезна площ 7,67 кв.м., заедно с 4,19%
ид.ч. от общите части на блок „В и Г“ и 1,768% ид.ч. от дворното място с площ
от 3175 кв.м., съставляващо парцел IV-39, в квартал 14 по
плана на гр. София, местността „Манастирски ливади - Изток“, при граници за
парцела: улица, парцел I -39, парцел II-39, парцел
III-519 и парцел V – 50 за сумата от 734000,00
лв.
С нотариалния акт на ищеца е прехвърлена
собствеността на Гараж № 1, завършен на груб строеж, находящ се в жилищен блок
„В-Г“, вход „2“ на партерния етаж, със застроена площ от 19.89 кв.м., при
граници гараж № 2, двор, стълбище и коридор, заедно с 0,55 % идеални части от
общите части на блок „В-Г“ и 0.239 % идеални части от гореописаното дворно
място срещу продажна цена от 96000,00лв.
В т. II на нотариалния акт е
посочено, че дължимата по него продажна цена за двата недвижими имота в размер
на 830000,00 лв. е заплатена изцяло.
Не е спорно и от представените 7 бр. квитанции,
издадени от ЕТ „Ж.“, се установяват извършени от името на ищеца плащания/л.
11-12/:
-квитанция от 31,03,1994год. към приходен касов
ордер № 38, с основание I-ва вноска за закупуване на апартамент в
строеж, за сумата от 1000000,00лв;
-квитанция от 21,12,1995год. към приходен касов
орден № 261, с основание вноска за ап. № 4, б. „Г“, кв. Е.М., за сумата от 200 000,00лв.;
-квитанция от 16,04,1996год. към приходен касов
ордер № 82, с основание вноска за ап. № 4 бл. „Г“, кв. Е.М., за сумата от 100000,00
лв.;
-квитанция от 13,03,1996год. към приходен касов
ордер № 53, с основание вноска за ап. № 4, бл. „Г“, кв. Е. М., за сумата от 100
000,00 лв.;
-квитанция от 29,05,1996год. към приходен касов
ордер № 160, с основание вноска за ап. 4, бл. „Г“, кв. Ем М., за сумата от 609 080,00лв.;
-квитанция от 19,06,1996год. към приходен касов
ордер № 212, с основание вноска за ап. № 4 бл. „Г“, кв. Е.М. 10 % от стойността
– последна вноска, за сумата от 207263,00 лв.;
-квитанция от 22,10,1997год. към приходен касов
ордер № 164, с основание вноска към ап. 4 бл. „Г“, врата гаража и телефон за
сумата от 532860,00лв.;
По делото е представена служебна бележка изх.№
31-14980/2екз от 18,11,2015г. /36/, с която се посочва годишния брутен и нетен
доход на ответницата за периода 07,1994 г. – 02,2009 г. С удостоверение от
23,11,2015 г. на Държавна агенция „Национална сигурност“ се посочва и нейния
годишен нетен и брутен доход за периода от 27,02,2009 г. до 31,10,2015 г. /л.
37/.
Представените по делото социален доклад изх. №
ЗД11-307/24,04,2013 г. на Агенция за социално подпомагане, дирекция за социално
подпомагане Лозенец /л. 38/, изготвен по гр.д. № 22918/2012 г., извадка от
електронно издание blitz.bg,-съдът намира за
ирелевантни за предмета на спора.
В удостоверение изх. № 1023-21-3767#1/15,12,2016
г. на НАП, ТД – София – град, дирекция „Пенсии“ се посочват получаваните от
майката на ищеца Р.А.П.суми от пенсии и добавки /л. 62/за периода от
01,02,2001год. до 01,04,2002год.
В удостоверение изх. № 046/27,02,2017 г. на „Парк
хотел „Москва“ АД /л. 88/ е посочено, че за периода от 15,02,1995 г. до
24,04,1996 г., ищецът е заемал позицията „Юрисконсулт“ и е получил брутно
трудово възнаграждение от 483976,63 лв. (неденоминирани).
Ищецът Т.П., по реда на чл. 176 от ГПК, излага че не му е известно родителите на ответницата да са работили извън
пределите на страната. Посочва, че са му споделяли посочения факт, но не може
да потвърди. Не му е известно какви доходи и в каква валута са получавали.
Излага, че той и ответницата не са получавали никакви пари в дарение от
родителите ѝ. Докато е живял в жилището им е заплащал половината от
разходите. Посочва, че процесното жилище е заплатено изцяло със средства
получени по наследство от баща му. Не му е известно ответницата да е получавала
суми в дарение от родителите си и дори да е получила такива, тя се е
разпореждала сама с тях. Излага, че сумата за която е придобит имота е тази
посочена в квитанциите, тъй като по това време е имало инфлация, сумите са били
плащани в долари, а са били отразявани в лева. За построяването на апартамента
е платил около 30000,00 щ.д., а останалите 10000,00 щ.д. са използвани за
обзавеждане на жилището. Тези пари са били получени по наследство и в брой.
Свидетелката В.Т.К. – майка на ответницата, чиито
показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК сочи, че след сключването на
брака между страните, те са живели в общо домакинство, като през това време те
са издържали младото семейството и децата им. Дава показания, че при започване
на строежа на процесния апартамент са предоставили на ищцата и ответника сума
от 10000,00щ.д. Свидетелства, че съпругът ѝ работел в МВТ, началник
„Балкански страни“ и е бил два мандата в чужбина. Първият мандат е бил в Атина,
където живели 5 години, като по това време тя работила като секретар в
продължение на 3 години. Вторият мандат бил в Белград, където живели 7 години.
След пенсионирането си, мъжът ѝ основал дружество за внос на маслини,
което просъществувало 4-5 години, като предоставените парични средства били
събрани от тази дейност. Не знае родителите на ищеца да са дарявали суми за
закупуването на този апартамент. Няма информация от къде ищецът е набавил други
средства за придобиване на апартамента.
Свидетелят Д. Г. Т.кум на страните поддържа, че две седмици след смъртта наХ.П., е поканен от
наследниците му да присъства при отварянето на личния сейф на починалия.
Свидетелства, че са били два сейфа един в друг. В него имало ценности, около
55000,00 щ.д., документи засягащи австрийска фирма и университетската
печатница, които той получил. Впоследствие разбрал, че по-голямата част от
паричната сума е била получена от ищеца. Майката и бащата приживе споделяли, че
имали желание да помогнат на младото семейство на ищеца и ответницата. Една година
след панахидата, свидетелят разбрал за сключен от ищеца предварителен договор
за апартамента. Т.П. споделил, че получил около 40000,00 щ.д. от наследството. Ищецът
е имал и друг източник на средства, но не знае дали част от тях са отишли за
закупуване на апартамента. Семейството на ищеца имало две коли като една от тях
продали. Свидетелства, че майката на ищеца редовно му споделяла, че ищецът имал
противоречия с родителите на съпругата си. Свидетелства, че в наследство от
родителите си ищецът е получил вила в с. Говедарци.
СвидетелятГ.Х.П. – брат на ищеца, свидетелства, че
жилището е закупено от ищеца с парите, които е получил по наследство от баща
им. Дава показания, че след смъртта на баща си, намерил ключовете за сейфа му,
след което се обадил на брат си да го отворят заедно. Отворил го заедно с брат
си, майка си и свидетеля Д. Т.- близък семеен приятел и кум на ищеца. Открили два
кафяви плика с лични вещи на баща му, като имало паспорти – задграничен,
дипломатически и служебен, няколко златни и сребърни монети и документи
свързани с работата му. В двата плика, имало пари – в единия 30000,00 щ.д., а в
другия – 20445 долара. Подписали споразумение, с което разделили имуществото
останало в наследство от баща им. Ищецът получил по голямата част от парите –
40000,00 щ.д., а за свидетелят остатъка. Сочи, че както ищецът, така и майка му
са споделяли никой да не е помагал на Т.П. при закупуването на апартамента. Не
му е известно ответницата да е давала пари за жилището. От намерените пари
40000,00 щ.д. били за брат му, а 14450,00 щ.д. за него.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Бракът между страните по делото е сключен на 07,07,1990год. и прекратен с
решение на 08,07,2013год. За заварените от
новия Семеен кодекс/в сила от 01,10,2009год./ бракове са приложими
разпоредбите на законовия режим за възникване на съпружеска
имуществена общност /СИО/, доколкото съпрузите не са уредили
отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на разделност. Съгласно разпоредбата
на чл.21, ал.3, вр.ал.1 от СК вещните права, придобити по време
на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити. Когато
придобиването на вещи и вещни права се реализира по време на
брака, но с лично имущество на единия съпруг/ средства, придобити по дарение,
наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 СК/,
съвместния принос е изключен и е основание за пълна или частична
трансформация съгласно разпоредбата на
чл.23 от СК.
Презумпцията установена в чл.21, ал.3 от СК за съвместен принос е оборима,
като в тежест на ищеца е да установи наличие на пълна трансформация на
лично имущество за придобиване на имот по време на брака-в конкретния случай се
твърди влагане на придобити по наследство отХ.П. парични средства в размер на
40000щ.д. Ето защо в тежест на ищеца е установяването на елементите от
фактическия състав-придобивната стойност на имота, която с
оглед релевирания придобивен способ договор за покупко-продажба е продажната
цена, наличие на лично имущество /придобито по наследство и дарение/ в размер съответстващ
изцяло или частично за реализиране на придобивния способ и влагането на
тези средства при придобиването на имота.
Съобразно
изложеното по иска с правна квалификация чл.23 от СК основния спор между
страните е относно произхода на средствата, вложени за придобиване на имота
като от значение е момента на придобиване на имота. За установяване на релевантните факти е необходимо да бъдат
преценени всички събрани доказателства в тяхната съвкупност. Съгласно
тълкуването разяснено с решение № 188 от 25.07.2012 г. по
гр. д. № 171/2012 г., ГК, ІІ ГО на ВКС
при доказване произхода
на вложените средства от бившите съпрузи са допустими писмени
и гласни доказателства и доказателствените средства, включително
за установяването на
дарствен мотив. В този смисъл и Решение № 150 от
08.05.2014г., постановено по гр. д. №4125/2013 г., ГК, ІV ГО на ВКС, съгласно което „ограниченията на свидетелските показания по чл. 164 ГПК са изключение от общото правило, че всякакви факти може да се доказват, чрез
разпит на свидетели“, а в претенции
за пълна/частична трансформация това са обстоятелствата по влагане на
средствата за придобиване на вещта и произхода на същите.
В процесната хипотеза не се спори между страните, че по време на брака е
придобит недвижим имот, съобразно НА №176/20,06,1996год. С оглед обективираната
сделка за покупко-продажба и консенсуалния характер на договора, прехвърлянето
на собствеността са извършва със сключването на договора или това е момента,
към който следва да се извърши преценка относно наличие на трансформация на
лично имущество. Стойността на придобитите имоти по НА е 830000лв./неденоминирани/,
която видно от нотариалното удостоверяване на изявлението на продавача, съдът
следва да приема да е платена към посочената дата. От приложените квитанции към
приходни касови ордери на ЕТ Ж. Г.Г. за платени суми с посочено основание
вноска за апартамент №4, кв.Ем.М., в периода от 31,03,1994год. до
19,06,1996год. е видно платена сума в размер на 2216343,00лв./неденоминирани/.
Съдът намира за неотносима към твърдяната трансформация вноска за сума 532860,00лв. на
22,10,1997год., с оглед изложените по-горе мотиви за преценка на
трансформацията към осъществяване на придобивния способ-20,06,1996год., а от
друга страна, с оглед посоченото основание „врата, гаража и телефон“. Относно
доказване наличието на лично имущество –оставена в наследство парична сума в
размер на 40000щ.д., от които ищецът при дадените обяснения по реда на чл.176
от ГПК в с.з. проведено на 29,05,2017год. сочи да е вложил за закупуване на
имота 30000щ.д., е представено споразумение от 07,09,1993год., оспорено от
ответника. Настоящия състав намира, че визирания частен диспозитивен документ
следва да бъде изключен от доказателствата по делото предвид непредставяне на
същия в оригинал, въпреки изрично отправеното искане от ответника по реда на чл.183
от ГПК. В тази връзка съдът съобрази разясненията дадени в установената съдебна
практика, предвид която в случай, че ответната страна поиска да види
оригинал на представен от страната заверен препис/183 ГПК/, заверилата го страна следва
да представи оригинал на документа или официално заверен препис от него. При
неизпълнение на това задължение преписът се изключва от
доказателствата по делото, доколкото не се установява същствуването
на документа. В този смисъл практика на ВКС, съдържаща се в решения
№ 81 от 8.7.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5665/2013 г., III Г. О., № 174 от
7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1992/2013 г., II Г. О., № 239 от 16.07.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 1050/2012 г., IV Г. О., № 95 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 662/2012 г., II Г. О., № 231 от 8.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 325/2010
г., II Т. О, ТК, № 133 от 5.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 73/2010 г., I Т. О.,
ТК. Съобразно изложеното, съдът намира за безпредметно обсъждането на
възражението на ответника относно автентичност на споразумението, в частта относно положен подпис за лицето Р.П./майка
на ищеца/.
От ангажираните по делото гласни доказателства, чрез показанията на
свидетеля Томов, ценени в съвкупност с показанията на свидетеляГ.П. се установява след смъртта на наследодателяХ.П.,
през месец май 1993год. да е отворен личен сейф на наследодателя, в който са открити около
55000долара, монети и документи. Парите са преброени / в размер на
54450щ.долара/ и отново оставени в касата. Свидетелят П. сочи по-голямата част от парите в размер на
40000щ.д. да е получена от ищеца няколко месеца по- късно. От изложеното се
обосновава извод ищецът да е получил по
наследство/съответстващата 1/6ид.част от паричната сума-9075щ.д./ и по дарение
/получената в наследство отГ.П. и Р.П. съобразно квотите в наследствеността
½ част за преживелия съпруг и 1/6ид.част за неговия брат. Получените в
наследство парични средства отГ.П. и Р.П. са в общ размер 18150щ.д. като за
разликата до 40000щ.д. сумата е дарена от личния дял на Р.П../
За
неустановена съдът намира следващата предпоставка на фактическия състав, а
именно установяване влагането на личното имущество за придобиване на
недвижимите имоти. Събраните в тази
връзка гласни доказателства, съдът намира да не установяват пряко и категорично
влагането на паричните средства за покупка на имота. Свидетелят Т.има преки
впечатления за установяване наличността на паричните средства след смъртта на
наследодателя, но не и относно влагането им за придобиване на имота. В тази
насока показанията възпроизвеждат данни от трети лица/ищеца и майка му/.
Показанията на св.Г.П. в тази насока също не възпроизвеждат преки впечатления.
Не излага конкретни обстоятелства за знание сумата за ищеца да е вложена за
придобиване на апартамента. Този извод не може да се обоснове и от приходните
квитанции, тъй като платените суми са лева, а не във валута, в който случай при
съвкупната преценка на доказателствата да се обоснове еднозначен извод в тази
насока. Безспорно, доколкото се касае за парични средства, то влагането се
изразява в стойността, която имат паричните знаци, а не конкретно движимите
вещи, но с оглед установения факт, че ответницата в този период също е получавала доходи във връзка с упражнявано
трудово правоотношение /стр.36 от делото/, съдът намира да не е оборена
презумпцията за съвместен принос. Още
повече, че св.К. също сочи за закупуване
на спорното жилище тя и съпругът и да са дарили на семейството сума в размер на
10000щ.д. Въпреки, че не е установено пряко тази сума да е вложена за
закупуване на имотите, то този факт е достатъчен да опровергае твърдението на
ищеца сто процента от стойността на придобитите имоти да е в резултат на
трансформиране на лично имущество.
Съобразно
изложеното исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.1 от ГПК
на ищеца разноски не се дължат.
Предвид изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК
на ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на
1000,00лв. /По делото е представен втори договор за правна защита и съдействие
от 06,05,2018год. за платена сума в размер на 1000,00лв., но посоченото
основание е „отговор на въззивна и касационна жалба“. Ето защо съдът приема
отговорността за разноски за посоченото адв.възнаграждение да е обусловена от
евентуално произнасяне по въззивна/касационна жалба, а не в настоящото
производство/.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Х. П., с ЕГН **********, с адрес *** срещу Н. Д. К.,
с ЕГН **********, с адрес *** иск с пр.кв.чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.23,
ал.1 от СК за признаване собствеността на ищеца върху следните недвижими
имоти: апартамент /мезонет/
№4, находящ се в град София, м. *********2,
на втори и трети етаж, с обща застроена площ от 146,75кв.м., състоящ се от:
първо ниво - спалня, дневна, кухня и сервизни помещения и вторo ниво, състоящо се от две спални и сервизни помещения, заедно с мазе № 12,
с полезна площ 7,67кв.м., заедно с 4,19% ид.ч. от общите части на блок „В и Г“
и 1,768% ид.ч. от дворното място с площ от 3175 кв.м., и гараж № 1 на партерния етаж на блока със застроена площ от
19,89кв.м., заедно с 0,55% ид.ч. от общите части на блока и 0,239% от дворното
място, вследствие на трансформация на лични средства като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.Х. П., с
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Н.
Д. К., с ЕГН **********, с адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на
1000,00лева
- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: