РЕШЕНИЕ
№ 18103
гр. С., 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20251110113413 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника К. П. З., ЕГН:
**********, с адрес /адрес/, че същия дължи на ищеца следните суми:: сумата от 62,80 лева
- главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан под
абонатен № ******, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение –10.12.2024 г. до окончателното плащане на
дължимото и сумата от 84,12 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
15.09.2022 г. до 29.11.2024 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия топлинна
енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т.С.“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага
съображения за неоснователност. Не оспорва исковете по размер, но прави възаржение за
1
погасителна давност на задължението.
С определение от 16.06.2025 г. е конституирана като трето лице помагач на страната
на ищеца „Т.С.“ ООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответника, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е
постъпило писмено становище, с което моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 3133/2022 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 62,80 лева (шестдесет и два лева и 80
стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г. за имот, находящ се на адрес: /адрес/, инсталация
*********/аб.№ ******, ведно със законна лихва от 10.12.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата от 84,12 лева (осемдесет и четири лева и 12 стотинки), представляваща законна
лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 29.11.2024 г.С възражение от 05.02.2025 г.
ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи.
Съгласно Договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от 15.06.1993г.,
писмо от СО-район Люлин и удостоврение за наследници на Е.Е., починала на 20.08.2016г.,
ответника е придобил по наследство процесния недвижим имот, находящ се в /адрес/,
представляващ /адрес/. С Нотариален акт №***/30.06.2021г. за прехвърляне на недижим
имот, ответника го е прехвърил на трето лице.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на клиентите в гр. С., се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Договор №****/23.08.2002г. между ЕС с адрес /адрес/ и
ФДР „Т.С.“ ЕООД и Договор от 03.06.2020г., сключен между „Т.С.“ АД и „Т.С.“ ЕООД.
По делото са приети индивидуална справка за отопление и топла вода, представени
от „Т.С.“ ЕООД за периода от 01.05.21г. до 30.04.22г. и формуляр за извършен отчет.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщение към фактура № **********/31.07.2022г. и справка за задължения на
абонатен № **********.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представените по делото Договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ
от 15.06.1993г., писмо от СО-район Л., удостоврение за наследници на Е.Е., починала на
20.08.2016г. и Нотариален акт №***/30.06.2021г., се установява по категоричен начин, че за
процесния период ответника е бил собственик на процесния недвижим имот, за който
ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия. В този смисъл по отношение
на него е налице пасивна материална легитимация по иска, като собственик на процесния
имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
2
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. С. и са
издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения
между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което
същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2021 г. до 30.06.2021 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
По делото е представена издадената от ищеца обща фактура след края на
отоплителния сезон, както и справка за задълженията за абонатния номер, под който се води
партидата на процесния имот. Същите не са оспорени от ответника, поради което съдът ги
кредитира при преценка на размера на предявените искове.
По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от
01.05.2021 г. до 30.06.2021 г., в процесния имот, е доставена и потребена топлинна енергия
на обща стойност от 62,80 лева.
Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът
намира за основателно. По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и
периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 10.12.2024 г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която
дата на основание чл.422, ал.1 ГПК, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват
всички вземания преди 10.12.2024 г. Т.е. включените в исковия период задължения, са
погасени по давност, тъй като последното задължение за м. юни 2021г., е с падеж 14.08.2021
г.
Предвид гореизложеното, писка за главница следва да бъде отхвърлен, поради
основателност на възражението за настъпила погасителна давност. Недължимостта на
вземането за главница води и до липсата на задължение за заплащане на лихви, поради което
акцесорния иск за лихва също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ответника има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 73732/2024 г. по описа на СРС, по което се е развило
заповедното производство между страните, съдът намира, че ищеца следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 480 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, за признаване за установено по отношение на К. П. З., ЕГН: **********,
с адрес /адрес/, че последния дължи на ищеца следните суми: сумата от 62,80 лева -
главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан под
абонатен № ******, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение –10.12.2024 г. до окончателното плащане на
дължимото и сумата от 84,12 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
15.09.2022 г. до 29.11.2024 г., за които суми е издадена Заповед №39840/19.12.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 73732/2024 г. на СРС, 159
състав.
ОСЪЖДА „Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/,
да заплати на К. П. З., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, сумата от 480,00 лв.
(четиристотин и осемдесет лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 73732/2024 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4