№ 37
гр. гр. Добрич, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500399 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 260027/26.01.2022 год. на А. И. А., ЕГН **********, от гр. Т.,
общ.Т., обл. Д., ул. “Д.** срещу решение №260087/31.12.2021 год. по гр.д.№
6/2019 год. на Районен съд Т., с което :1./ на основание чл.194 , ал.2 от ГПК е
признато, че направеното от него оспорване на компетентността на
съставителя на протокол за ПТП № 1606327 от 09.09.2017 год. и верността
на протокол за ПТП № 1606327 от 09.09.2017 год., т.е. съответствието на
фактическото положение с удостовереното в него, съответно дали водача „1”
е ответникът по делото, налице ли е виновно поведение за възникналото ПТП,
съответно причинно следствена връзка между поведението на ответника и
причинените имуществени вреди на посочените по схемата МПС-
съдържанието на протокол за ПТП в частта по отношение посочената в
него дата, час, посоченото в “обстоятелства нарушения, причини и условия
за ПТП“,“видими щети на МПС“ и “схема на ПТП“, за недоказано;2./
признато е за установено по иска с правно основание чл.124 от ГПК във
вр. с чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 500 ал. 1, т. 3 от КЗ, във вр.с чл.
1
45 от ЗЗД ,че дължи на “ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , ЕИК ***
,със седалище и адрес на управление гр. С.**, ЖК “Д.“, бул.“Г.М. Д.*
сумата от 8056.96 лв.,съставляваща застрахователно обезщетение
изплатено по щета под № РС 08-000590 / 2018-01., както и 3./законна лихва
върху сумата от 06.07.2018 година до 31.10.2018 година – в размер на 265.00
лв., ведно със законната лихва върху задълженията от датата на подаване на
заявлението при съда -29.10.2018 год. до окончателното изплащане на
задължението, за които и суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №447/05.11.2018 год. по ч. гр.д. №623 / 2018
год. на ТРС;4./осъден е да заплати на застрахователното дружество сторените
по ч.гр.дело №632 по описа на ТРС за 2018 г. разноски в размер на 166.50лв.-
внЕ.а държавна такса и 100.00- адвокатско възнаграждение,както и 5./
осъден е да заплати на застрахователното дружество сторените по
настоящото производство разноски в общ размер на 1870.00 лв.
С доводи ,че обжалваното решение е нищожно, недопустимо,
неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения се претендира отмяната му и постановяване на ново по
съществото на спора за отхвърляне в цялост на исковата претенция и
присъждане на сторените разноски.
Въззивникът възразява срещу разпределението на доказателствената тежест
между страните в хипотезата на чл.194 от ГПК, както и изводите на
първоинстанционния съд за недоказаност на оспорването на протокол за
ПТП, третиран като верен , точен и поставен в основата на другите
доказателства-примерно назначените по делото експертизи. Необосновано
било прието, че фактическата обстановка не е оспорена ,въпреки направени
още с отговора на исковата молба и в хода на делото оспорвания на
фактическите твърдения на срещупоставената страна, изтъкнати възражения
и правни доводи, представени доказателства, останали неразгледани и
необсъдени от съда. Елементите от фактическия състав на чл. 500 ал.1 т.3 от
КЗ за претендираната регресна отговорност не били налични, нито пък
материално-правните предпоставки по чл. 45 от ЗЗД, които да ангажират
гражданската отговорност на въззивника. Становището на въззивника
относно неправилността на обжалваното решение на практика е основано на
всички излагани от него пред първата инстанция фактически твърдения и
правни доводи по повод основателността на претенцията и настоява те да
2
бъдат повторно съобразени и обсъдени от въззивния съд в пълния обем на
заявяването им .
При данни за връчване на съдебния акт на дата 11.01.2022 год., жалба
рег.№ 260027/26.01.2022 год. ,изпратена чрез ССЕВ на дата 25.01.2022 год. е
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК ,от активно легитимирана страна и
носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение
,предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му
сфера чрез уважаване на исковите претенции и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна “ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД счита
жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.
Въз основа на подадено “ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД
заявление рег.№ 2889/01.11.2018 год. е била издадена заповед № 447 за
изпълнение на парично задължение по чл.412 от ГПК от дата 05.11.2018 год.
по ч. гр. д.№ 623/2018 год. на Районен съд Т. , с която е разпоредено
длъжникът А. И. А. да заплати на кредитора “ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД сумата от 8 056. 96 лв. ,представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № РС 08-000590/ 2018-01 , сумата от
265.00 лв. , законната лихва върху главницата за времето от 06.07.2018 год.-
31.10.2018 год. ,ведно със законната лихва върху задълженията от датата на
подаване на заявлението-29.10.2018 год. до окончателното плащане на
задължението ,както и сумата от 166.50 лв.-платена държавна такса и 100 лв.-
юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта е било подадено от
длъжника възражение рег.№ 3152/23.11.2018 год.
Обжалваното решение е постановено по искове на “ЗАД
ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , ЕИК *** ,със седалище и адрес на
управление гр. С.**, ЖК “Д.“, бул.“Г.М. Д.* срещу А. И. А., ЕГН
**********, от гр. Т., общ.Т., обл. Д., ул. “Д.** по чл.422 ал.1 от ГПК ,във
връзка с чл.415 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл. 500 ал.1 т.3 от КЗ, във връзка с
чл. 45 от ЗЗД, заявени в срока по чл. 415 ал.4 от ГПК с искова молба рег.№ 44
/08.01.2019 год. и основани на твърдения ,че на 09.09.2017 год. в КК А
по вина на ответника А. е реализирано ПТП, между моторно провозно
средство марка “Волво“ модел “В40“ с рег № ***, собственост на С.Б.Г. и
управлявано от ответника А. и МПС марка „ Шкода“ модел „ Супърб“ ,с рег.
№ ***, собственост на „ДСК Лизинг- клон В.“ АД с ЕИК *** и с ползувател
3
В.М.И.. За настъпилото застрахователно събитие бил съставен Констативен
протокол за ПТП с №1600327 от 09.09.2017 год., в който констативен
протокол е отразяване, че водача на моторно провозно средство „ Волво“
модел В40 с рег № ***- ответника А. в качеството си на виновен водач е
напуснал мястото на ПТП преди пристигането на органите за контрол на
движението по пътищата. Протокола е издаден от компетентните държавни
органи при РУ Полиция А. при ОД на МВР Д. при и по повод
изпълнението на служебните им задължения и в него е отразено по
надлежните форма и ред, че причините за произшествието се дължат по
вина на водача на лек автомобил „Волво“ модел В40 с рег № ***, собственост
на С.Б.Г. и управлявано от ответника А.. Горният факт се признавал и от
ответника в подписана от него декларация и приета от младши
автоконтрольор при РУП А. при ОД на МВР-Д. М.К..Моторно провозно
средство „ Волво“ модел В40 с рег № *** е било застраховано по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ищцовото дружество, със застрахователна полица № BG /
30/117000253110 валидна към момента на настъпването на
застрахователното събитие. При дружеството ищец е била заведена щета под
№ РС 08-000590/ 2018-01, като след направена оценка на щетата
собственика на увреденото МПС /имущество/ е бил обезщетен, като е било
възстановено /ремонтирано/ увреденото МПС, чрез автосервиз „Колор Груп
В.“ ЕООД на който е било възложено извършването на ремонта на
увреденото имущество и на който е било изплатено всичко до размера на
дължащото се на „ДСК Лизинг- клон В.“ АД застрахователно обезщетение по
сключена застраховка „Автокаско“ от „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД след
получена регресна покана. На основание чл. 411 и чл. 412 от Кодекса ищцът е
възстановил изплатеното застрахователно обезщетение, заедно с лихви и
разноски в размер на 8056,96 лева, съгласно авизо за плащане от 06.07.2018
година за изплащане на застрахователно обезщетение по щета № РС 08-
000590 / 2018- 01.
Отправено е искане да бъде установено съществуване на вземанията на
застрахователното дружество на основанията и в размерите ,посочени в
заповед № 447 за изпълнение на парично задължение по чл.412 от ГПК от
дата 05.11.2018 год. по ч. гр. д.№ 623/2018 год. на Районен съд Т..
Претенцията е оспорена с подаден от А. И. А. в срока и по реда на чл. 131
4
от ГПК отговор рег.№ 480/25.02.2019 год. поради липсата на необходимите
предпоставки за пораждане на правото н регрес в полза на застрахователя:
виновният водач да е напуснал мястото на произшествието и посещаването
на мястото на произшествието от страна на органите по контрол на
движението по пътищата да е задължително по закон. Мястото на
произшествието било частен имот, собственост на “А.“ АД , нямал статут на
път , а в условията на евентуалност със статут на път, който не е отворен за
обществено ползване ,по отношение на който органите по контрол на
движението по пътищата нямали правомощия. Вън от горното ,сочените от
застрахователното дружество хипотези за задължително посещение на
мястото на произшествието по чл.125 т.7 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от
ЗДвП.Оспорен е механизма на настъпване на ПТП .Липсвало виновно
поведение на ответника като водач на МПС ,което да е в причинна връзка с
щети .Налично било и съпричиняване –в целия курортен комплекс било
забранено паркирането на места, извън специално обозначените ,а увреденият
автомобил бил паркиран в нарушение на чл. 98 ал.1 т.6 от ЗДвП, съобразно
която е забранено паркирането на кръстовище и на по-малко от 5 метра от
тях.ПТП настъпило поради заслепяването от идващ отсреща автомобил,
между управлявания от него автомобил и пострадалия автомобил въобще не е
имало съприкосновение. Претенцията е оспорена и поради завишен размер
на претендираното обезщетение бил завишен .Оспорен е и съставения
констативен протокол за ПТП № 1606327/09.09.2017 год.
При служебната проверка на решението , съдът установи порок, който
го определя като недопустим акт в частта на произнасянето по направено
оспорване на документ.
Оспорването на истинността на документ се извършва по реда на чл. 193
от ГПК и при доказана неистинност има за последица изключването му от
доказателствата. Целта на производството е във висящия исков процес да се
определи доказателствената стойност на представено писмено доказателство,
от значение за обсъждането или не на този документ при изграждане на
фактическите и правни изводи на решаващия съд. Ако съдът не се е
произнесъл с определението по чл. 194, ал.2 от ГПК преди даване ход на
устните прения, той коментира този въпрос в мотивите на решението, а не с
отделен диспозитив-така чл. 194 ал.3 от ГПК.
5
Горното налага на основание чл. 270 ал.3 изр.1-во от ГПК , въззивната
инстанция да обезсили първоинстанционния съдебен акт в тази му част и да
прекрати производството по делото.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и
правни изводи както следва:
Не е спорно между страните ,че към датата на настъпване на
застрахователното събитие- 09.09.2017 год. между тях е налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“ касателно лек автомобил "Волво В40" с per. № *** по силата на
Застрахователна полица № BG/30/117000253110, с период на валидност
12.01.2017 год. до 12.01.2018 год. ,както и че лек автомобил „Шкода супърб“ с
рег. *** собственост на „ ДСК Лизинг- клон В.“ АД и с ползвател В.М.И. е
бил застрахован по застраховка „ Каско“ в „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
Не е спорно и обстоятелството ,че ответникът А. е напуснал мястото на
ПТП.
За ПТП е съставен протокол с № 606327/09.09.2017 год. с начертана
схема на ПТП и описание на времето, мястото, обстоятелствата и причините,
при които е възникнало ПТП и конкретния резултат от него. В протокола е
описано следното: Време: 09.09.2017 год. в 02: 20 часа. Място: КК"А." срещу
хотел " О.". В раздела: Участници в ПТП е посочено: Участник 1: л. а. "Волво
В40" с рег. Ш***,управляван от ответника по делото ,а като участник 3 : л. а.
"Шкода Супърб" с рег. №*** В.М.И.. Описани са видимите щети на л. а.
"Шкода Супърб". В раздела за обстоятелства и причини за ПТП е посочено:
".. Участник 1 при движение с несъобразена с пътните условия скорост в ляв
завой удря паркирания л. а. "Рено‘‘-участник 2. Той от своя страна удря
паркиралия участник 3 /***/, който удря предно л. а. Нисан, ***. Водачът
напуска мястото на ПТП и се укрива... ".
Констативния протокол за ПТП е изготвен и подписан от свидетелят
М.Т.К., който сочи, че той е изготвил констативният протокол, той го е
подписал, при посещение на местопроизшествието след подаден сигнал. При
пристигане на мястото водача не е бил там, впоследствие, чрез табелите за
регистрация на автомобила открили водача, като се свързали със собственика
на автомобила, тъй като този автомобил не е бил негов и след определено
време е довел водача на автомобила. Произшествието е станало след
6
полунощ в ранните часове и след около 4 /четири/ часа в сутрешните светли
часове се явил водача, доведен от своя баща. Свидетелят сочи, че е имало
видими увреждания на МПС-то, бил с видими нанЕ.и материални щети, не
бил в движение. Г.Ж.Г. свидетелства че докато е била на работа / нощна
смяна/ като рецепционист в хотел „М.“, чула силен трясък, излязла, имало
хора, видяла една кола, в която нямало никой, извикали полицията, след
което се върнала на работа. Не може да посочи марката на колата. Колата
била съвсем леко наранена. Не видяла водача да е там.
Вещото лице , изготвило назначените по делото автотехнически
експертизи е дало заключение, че на 09.09.2017 година около 02, 20 часа в
тъмната част на деня в курортен комплекс "А." срещу хотел "О." е станало
ПТП, при което лекият автомобил "Волво В40" с рег. М***, собственост на
С.Б.Г. от гр. Д. и управляван от ответника , в района на ляв завой е блъснал
паркирания до десния тротоар лек автомобил "Рено Меган" с pez. №***,
който в резултат на удара се е придвижил напред и е ударил паркираният пред
него лек автомобил "Шкода Супърб" с рег. №***, който от своя страна също в
резултат на удара се придвижил напред е ударил паркираният пред него лек
автомобил "Нисан" с рег. №***. Първоначалния удар е настъпил при
движение на управляваното от ответника МПС с несъобразена скорост.
Пострадалият автомобил се е намирал на по-голямо разстояние от 5 метра от
кръстовище ,не по-малко от 6.20 метра след края на пешоходна пътека,
разположена на вход/изход на паркинг,вдясно от пътя ,по който е станало
произшествието.
В резултат на станалото ПТП лекият автомобил "Шкода Супърб" с рег.
№*** е получил увреждания ,подробно описани в протокол за оглед за
нуждите на Досъдебно производство № 147/2017 год. на РУ А. и в опис-
заключение по щета № 44010311707672/11.09.2017 год. Констатираните от
застрахователя щети върху пострадалия автомобил могат да бъдат причинени
вследствие на съприкосновението на двата автомобила при процесното
събитие и за отстраняването на повредите по пострадалото МПС е била
необходима сумата, която кореспондира с тази/ има пренебрежително марка
разлика/ , която ищцовото дружество претендира с исковата си молба.
Вещото лице ,изготвило съдебно-счетоводната експертиза е дало
заключение , че при „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД има преписка ,по
7
която и процесната щета е заведена при застрахователя под № РС08-
000590/2018-01.Налично е преводно нареждане №
963В100181875TRO/06.07.2020 година от което се установява , че от
настоящия ищец „ ЗАД Далл Богг Живот и здраве“ с ЕИК *** има плащане
в полза на „ ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД на сума в размер на 12102,86
лева ,част от която съобразно приложен опис е и щетата за 8056,96 лева
.Според вещото лице същата информация се потвърждава и от проверката
на застрахователаната система на ищеца по настоящото дело – „ ЗАД Далл
Богг Живот и здраве“ с ЕИК *** ,като по представената справка са били
отразени всички извършени плащания по застрахователна
полицаBG/30/1170002533110 но само една от тях е по щета под № РС08-
000590/2018-01,за сума в размер на 8056,96 лева Според анализа на
вещото лице същата информация се потвърждава и след извършена проверка
в счетоводнния модел на системата от коята се вижда,че по банковата сметка
на „ ДЗИ-Общо страховане“ ЕАД е преведена същата сума, посочена в
платежното нареждане . Плащането според експерта е било извършено за
същите суми и за същите щети , както в посочените в описа .
Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ урежда правото на регрес на
застрахователя срещу виновния водач. Застрахователят има право да получи
от виновния водач обезщетението, което е платил, когато последният е
напуснал мястото на настъпване на пътно-транспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Изключение за възникване на правото на регрес са случаите, в които е
напуснал местопроизшествието, защото е било наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
По смисъла на § 6 30 от ДР на ЗДвП “пътнотранспортно произшествие"
е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, а по
смисъла на § 6 т.27 от ДР на ЗДвП “участник в пътнотранспортно
произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с
поведението си е допринесъл за настъпването му. Съгласно разпоредбата на
чл.123 ал.1 т.3 б.“б“ от ЗДвП ,ако между участниците в произшествието има
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те съставят двустранен
8
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие ,а съгласно
чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, ако между тях липсва съгласие, те без да
напускат местопроизшествието ,уведомят съответната служба за контрол на
МВР. Във втория случай на разногласие между участниците, посещаване на
мястото на ПТП от службите за контрол на МВР е задължително-чл. 125 т.7
от ЗДвП. Преценката , налице ли е съгласие/разногласие между участниците
в произшествието и преценката за необходимостта , органите на МВР да
посетят произшествието във втория случай, се прави към един и същи
момент и той е към настъпването на ПТП , а преценката е обусловена от
наличието на двустранно съставен протокол, който законът ( чл. 123, ал. 1, т.
3 б. "б" от ЗДвП и чл. 5 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 год. за документите
и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд ) ,предвиждат като формалния
документ, установяващ безспорността на фактите по ПТП ,а несъставянето
му в предвидената от закона форма, като разногласие между водачите. В
случаите на реализирано ПТП между моторни превозни средства, водача на
едно от които не е присъствал на събитието , съставянето на двустранен
констативен протокол обективно е невъзможно. При това положение не може
да бъде направен извод, че между участниците в пътно-транспортното
произшествие има съгласие относно обстоятелствата свързани с него и е
налице необходимостта от посещение на съответните служби на контрол .
Неоснователно ответникът оспорва правомощията на органите по
контрол на движението по пътищата с оглед легални дефиниции и
регламентации на § 1 т.1 и 7 от ДР на ЗП , чл.2 ал.1 -3 от ЗДвП , чл.165 от
ЗДвП.
Неоснователно е и оспорването на констативния протокол за ПТП ,като
обстоятелствата по настъпване на произшествието са установени от всички
доказателства по делото-свидетелски показания, заключение на вещо лице,
материалите от досъдебно производство ,вкл. дадените по него обяснения на
ответника .
Установени по делото са предпоставките за ангажиране на ответника за
непозволено увреждане- противоправното деяние е извършено, настъпили са
имуществени вреди от него, налице е причинна връзка между тях, вината му
9
се предполага.
Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за
настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или
бездействие на деликвента. За установяване на причинна връзка между
противоправното деяние и настъпилите вреди – на първо място се прилага т.
нар. теория за равноценността, съгласно която е налице причинна връзка
между вредите и извършеното деяние, когато последното се явява
необходимо условие за настъпването на вредите .Наличието на причинната
връзка се проверява като мисловно се отстрани деянието от цялата
съвкупност от условия, предизвикали вредите. Ако вредите настъпват и без да
е налице деяние, то причинна връзка не е налице и обратното – ако вреди не
настъпват без да е налице деяние, то причинна връзка е налице. Независимо
,че не е налице пряко съприкосновение между двата автомобила-
управлявания от ответника и пострадалия ,след като повредите на последния
за отстраняването на които е изплатено обезщетението не биха настъпили
,възражението е неоснователно. Неоснователни са и доводите във връзка с
непозволено паркиране на увредения автомобил ,основани на
административна заповед на собственик на курортния комплекс , а не на
задължително предписание на закон,респ. поставени забранителни,
предупредителни знаци или маркировка ,още повече при данни ,че
собственика на автомобила е гост на хотел в комплекса, поради което спрямо
него не са приложими административните ограничения. Съгласно
разпоредбата на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени:
на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Установено е по делото ,че в
случая разстоянието е по-голямо-над 6 метра,т.е. не е налице твърдяното
нарушение ,което да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Вън от горното идеята на законодателя, обективирана в разпоредбата на чл.
98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, е елиминиране на възможността за ограничаване
видимостта на водачите на МПС при навлизане в кръстовище, с цел
минимизиране възможността за реализиране на ПТП. Както се посочи по-
горе в изложението, причина за реализиране на процесното ПТП е
поведението на ответника ,като водач на лек автомобил
Защитна позиция на страна /ищеца по настоящото дело/ по предявен
срещу нея иск по друго дело пред Районен съд Козлодуй с изложени доводи ,
да не бъде ангажирана отговорността й , не съставлява опровергаване на
10
презумпцията по чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Изплатено е застрахователно обезщетение от застраховател по
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и е налице регресното
основание . Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително
причинените вреди, но не повече от размера на задължението на
застрахователя по застраховка "Каско" и не повече от размера на
действително платената сума. Съпоставени тези три стойности сочат, че
размера на дълга на ответника е възникнал именно в размера на вземането
,което се претендира да бъде установено по настоящото дело.
В съответствие с изхода по спора и на основание чл. 78 ал.8 от ГПК, във
връзка с чл. 37 от ЗПП и чл.25 ал.1 от НЗПП , на застрахователното
дружество следва да се присъди сумата от 100 лв. за защита от юрисконсулт.
По изложените съображения и на основание чл.270 ал.3 изр.1-во от ГПК и
чл.271 ал.1 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260087/31.12.2021 год. по гр.д.№ 6/2019 год. на
Районен съд Т. ,с което на основание чл.194 , ал.2 от ГПК е признато за
недоказано , направеното от А. И. А., ЕГН **********, от гр. Т., общ.Т., обл.
Д., ул. “Д.** оспорване на компетентността на съставителя на протокол за
ПТП № 1606327 от 09.09.2017 год. и верността на протокол за ПТП №
1606327 от 09.09.2017 год., т.е. съответствието на фактическото положение с
удостовереното в него, съответно дали водача „1” е ответникът по делото,
налице ли е виновно поведение за възникналото ПТП, съответно причинно
следствена връзка между поведението на ответника и причинените
имуществени вреди на посочените по схемата МПС- съдържанието на
протокол за ПТП в частта по отношение посочената в него дата, час,
посоченото в “обстоятелства нарушения, причини и условия за ПТП“
,“видими щети на МПС“ и “схема на ПТП“ и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по делото.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260087/31.12.2021 год. по гр.д.№ 6/2019 год. на
Районен съд Т. в останалата му част.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН **********, от гр. Т., общ.Т., обл. Д., ул. “Д.** ДА
11
ЗАПЛАТИ на “ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , ЕИК *** ,със
седалище и адрес на управление гр. С.**, ЖК “Д.“, бул.“Г.М. Д.* сумата от
100 лв. за защита от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12