№ 184
гр. Разград , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200171 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба от ОСМ. ИБР. ИСМ. от с. Недоклан, обл. Разград, срещу Наказателно
постановление №38-0000246/04.02.2021г. на Директор на Регионална дирекция
«Автомобилна администрация» гр. Русе, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от Закона
за движението по пътищата във вр. с чл.101, ал.4 и във вр. с Приложение 5, част I, т.5.2.1.,
буква „а“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС и на основание чл.179, ал.6, т.2 от
Закона за движението по пътищата му е наложено административно наказание глоба от 200
лв. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се
моли същото да бъде отменено.
В съдебното заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
За наказващия орган не се явява представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №38-0000246/04.02.2021г. на Директор на
Регионална дирекция «Автомобилна администрация» гр. Русе за нарушение на чл.139, ал.1,
т.1 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл.101, ал.4 и във вр. с Приложение 5,
част I, т.5.2.1., буква „а“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС и на основание
чл.179, ал.6, т.2 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е наложено
1
административно наказание глоба от 200 лв. Същото наказателно постановление е издадено
въз основа на акт за установяване на административно нарушение №285423/23.12.2020г.,
съставен на жалбоподателя от инспектор към наказващия орган. В акта и НП се сочи, че на
23.12.2020 г., около 10.05ч., в област Разград на път Разград – Кубрат, след разклона за с.
Стражец, жалбоподателят като водач на товарен автомобил Скания **** от категория №3, с
рег. №***** и прикачено полуремарке Фелдбиндер ЕУТ52,3 от категория О4, с рег.
№РР3515ЕХ извършвал обществен превоз на товари –фураж от Павликени за Завет, с пътен
лист №616934 от 23.12.2020г. и с товарителница. При проверката контролните органи
установили, че полуремаркето е неизправно, понеже на трети мост отдясно липсвал
скрепителен елемент на колелото. Мястото на скъсване било с корозия, като неизправността
се класифицира като значителна.
По делото е разпитан като свидетел актосъставителя И. И., инспектор към наказващия
орган. Същият потвърждава фактическите обстоятелства отразени в акта и НП. Сочи, че на
процесната дата била извършена проверка на автомобила и полуремаркето, управлявани от
жалбоподателя и са констатирани съществени неизправности по полуремаркето. На третия
мост на полуремаркето в дясната страна липсвал скрепителен елемент. Приложена е и
снимка /л.10 от делото/ от която твърдяната неизправност е видна – липсва гайка на
колелото и болта видимо е скъсан. Свидетелят сочи наличие на дълбока корозия по
елемента, което говори за натрупване от дълъг период от време. Разпитан е и св. Ф. Ф. –
управител и механик във фирмата, от чието име превозът е извършван. Същият сочи, че
предния ден извършвал преглед на автомобила и полуремаркето и твърди, че такава
неизправност не била налична. Изтъква, че това може да е станало впоследствие при
движение или товарене. Съдът намира за установено, че жалбоподателят е управлявал
процесния автомобил с полуремарке с установената неизправност. Доколкото се оспорва
субективната страна, то съдът намира, че действително не може да се установи, кога
скрепителният елемент се е скъсал, но неизправността е била налична и преди самото
скъсване, доколкото, както сочи актосъставителя, е била налична дълбока корозия
натрупана в продължителен период и това е било установимо, поради което автомобилът и
полуремаркето не е следвало да се привеждат в движение без отстраняване на тази именно
неизправност, довела до вече констатирания резултат – липса на скрепителен елемент на
колелото. Именно с тази ситуация жалбоподателят, в качеството си на водач, е следвало да
е наясно при проява на необходимо внимание. Жалбоподателят обаче е допуснал
небрежност и в този смисъл е управлявал технически неизправно пътно превозно средство.
С оглед изложеното съдът приема, че фактическата обстановка по акта и НП е установена
по несъмнен начин.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
Наказателното постановление, ангажиращо наказателната отговорност на жалбоподателя е
законосъобразно – съставено е от компетентен орган и при спазване на нормативните
изисквания. Не са допуснати нарушения при административнонаказателното производство.
Несъмнена е компетентността както на наказващия орган /заповед на л.8/ така и на
2
актосъставителя. Свидетелят по акта е индивидуализиран в достатъчна степен. От
фактическа страна относимите обстоятелства са описани по ясен и пълен начин и по-голяма
конкретика в случая не е била необходима. Жалбоподателят е извършвал превоз на товари,
като не се е уверил в изправността на ползваното полуремарке и е извършвал превоз с ППС,
което разкрива значителна неизправност. Чл.101, ал.4 от ЗДвП препраща към Наредба №Н-
32 от 16.12.2011г. на МТИТС относно класификацията на неизправностите. Според
Приложение 5, част I, т.5.2.1., буква „а“ от същата Наредба липса или хлабаво закрепване на
тези именно скрепителни елементи винаги се явява значителна или опасна неизправност.
Извършвайки превоза с такова ППС жалбоподателят е нарушил чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП,
като съдът приема, че е действал небрежно от субективна страна, но това не го оневинява.
Именно съществената опасност на разглежданото нарушение, с оглед възможните
последици от същото, изключва квалифицирането на случая като маловажен. При това
жалбоподателят правилно е санкциониран на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, като
наложеното му наказание е в абсолютно определения законов размер. С оглед всички данни,
остава изводът, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №38-0000246/04.02.2021г. на Директор
на Регионална дирекция «Автомобилна администрация» гр. Русе, с което за нарушение на
чл.139, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл.101, ал.4 и във вр. с
Приложение 5, част I, т.5.2.1., буква „а“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС и на
основание чл.179, ал.6, т.2 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя ОСМ.
ИБР. ИСМ. от с. Недоклан, обл. Разград е наложено административно наказание глоба от
200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3