О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ,
28.03.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
граждански състав в закрито съдебно заседание на двадесет и осми
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.дело № 184 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.413,ал.2 .
Подадена
е частна жалба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град
София, ул.“Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано
от Т.Я. Кънев- управител, чрез юрисконсулт
Д.А., срещу Разпореждане № 131/06.02.2019 г., постановено по ч.гр.дело № 82 по
описа за 2019 година на Луковитския районен съд, с
което е отхвърлено заявлението за неустойка в размер на 271.50 лв. и за разходи
в размер на 18.00 лева.
Жалбоподателят излага, че разпореждането
е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и е необосновано. Изтъква, че в заповедното производство, което е
факултативно, едностранно и формално, съдът дължи проверка на формалната
редовност и необходимите реквизити на заявлението по чл.410 ,
а споровете по обективираните в него материални
субективни права, като тези относно претендираното
вземане за разходи за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, както и
за неустойка за неизпълнение на договорно задължение, следва да се решат по
исков ред, при положение, че длъжникът направи възражение по чл.414 .
По отношение заключението на съда за нищожност на
неустойката, поради противоречие с добрите нрави, развива доводи, основани на
правната същност на неустойката и нейните функции, съгл. чл.92, ал.1 ЗЗД- да
обезпечи изпълнение на задължението и да обезщети кредитора за вредите от
неизпълнението. Затова приема, че неустоечните
задължения са валидно възникнали. Позовава се и на ТР
№ 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и счита, че не е налице визираната в него
хипотеза, при която неустойката е нищожна само, ако единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщата и обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция. Оспорва мотивите на съда, че е нищожна само на основание
противоречие с добрите нрави. Относно претендираната
със заявлението сума за разходи за извънсъдебно събиране на задължението
изтъква, че тя е израз на свободата на договаряне между страните- чл.9 ЗЗД и е
допустима, съгласно чл.10а,ал.1 ЗПК.
Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане на Луковитския районен съд и да се постанови издаване на
заповед за изпълнение за претендираните със
заявлението по чл.410 суми.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по
275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Производството за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от е започнало по повод
заявление, подадено до Луковитския районен съд от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД срещу длъжника Р.Й.Й., ЕГН ********** ***,
п.к. 5783, ул.”Каноското” № 29, община Луковит, за
парично вземане, основано на Договор за паричен
заем с № 3181350 от 21.03.2018 г., сключен с ”Изи Асет Мениджмънт” АД.Договорът съдържа и условие, че заемодетелят има право да прехвърли вземането си на трето
лице. Излага, че предоставеният от ”Изи Асет Мениджмънт” АД на
длъжника кредит е в размер на сумата 500 лева, задължението за лихва е в размер
на 59.92 лева, и сумата от 559.92 лева е следвало да бъде върната на 6 месечни
погасителни вноски. На 01.10.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., на
основание чл.99 ЗЗД, между „Изи Асет
Мениджмънт”АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, който става
титуляр на вземането, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Твърди, че длъжникът е уведомен за извършената продажба на вземане на 06.10.2018
г. с писмо с обратна разписка.
Според заявителя дължимите от заемателя
суми са: 423.35 лв. главница; 43.25 лева договорна лихва за периода от 20.04.2018
г. до 17.09.2018 г.; 19.59 лева законна лихва за периода 18.09.
Районният съд е уважил заявлението и разпоредил
издаване на Заповед № 33/06.02.2019 година за изпълнение на парично задължение
по чл.410 за главницата, договорната лихва, мораторната лихва, законната лихва както и за разноските. С
разпореждане № 131/06.02.2019 г. отхвърлил заявлението за вземане за неустойка
в размер на 271.50 лв. и за разходи в размер на 18 лева. Приел е, че в тази
част искането противоречи на закона и добрите нрави, за което съдът следи
служебно, на основание чл.411, ал.2,т.2 .
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от , заявлението
следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127,
ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от - да съдържа
всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното
в заповедното производство парично вземане, както и да се установява
изискуемостта му. Съгласно разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от , съдът е задължен служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона или на
добрите нрави.
В настоящия случай претенцията на заявителя, наред
с главница, договорна лихва и лихва за забавено плащане на главницата (мораторна лихва), включва и неустойка (271.50 лв.), разходи
за извънсъдебно събиране на задължението по кредитната сделка (18 лева). В
заявлението (т.12) е посочено, че неустойката представлява санкция за длъжника,
който не е изпълнил задължението си в 3-дневен срок да предостави на
заемодателя обезпечение, а именно: две физически лица-поръчители, всяко от
което да отговаря на следните изисквания: да представи на заемателя
служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева, да работи на безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт”АД, да няма неплатени осигуровки за
последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има- кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от 401 „Редовен”, като
поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер-
„Заемодателя”, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора за целия
срок на договора. Посочен е размер на неустойката от 353.40 лв. Таксата за
разходи е отразена като дължима при забавяне заплащането на падежа на
погасителна вноска, която се увеличава при настъпване на дълготрайна забава
(брой дни, изрично посочени в договора) и е определена в размер на 45 лева.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33, ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съдът намира, че посочените от заявителя клаузи в договора за потребителски кредит за начисляване на неустойка и разходи имат за цел да бъдат преодолени ограниченията, които императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК поставя пред кредиторите.
От начина, по който е формулирано задължението на
длъжника да осигури поръчител, към когото са предявени значително завишени
изисквания относно неговата платежоспособност или банкова гаранция в размер на
цялото задължение в изключително кратък срок (3-дневен) след сключване на
договора , а не преди него, се налага изводът, че е нарушен един от основните
принципи в гражданските и търговски правоотношения- този за справедливост,
изискващ закрила и защита на всеки признат от закона интерес.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона.Уговорената в договора за кредит неустойка се отклонява от нейната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, предвидена в чл.92 от ЗЗД и накърнява добрите нрави. С оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.
Настоящият състав приема, че и клаузата в договора за заплащане на такса за бъдещи разходи, каквито са посочените за извънсъдебно събиране на вземането, обвързани с период на забава, също противоречат на добрите нрави и имат за цел да бъде заобиколено императивното изискване на ЗПК обезщетението за забава да не надхвърля законната лихва. Бидейки свързани с управлението на кредита, те противоречат на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
С оглед на това съдът приема, че са налице пречките по чл.411, т.2, пр.2 от за издаване на заповед за изпълнение за тези суми.Претендираното от заявителя вземане за неустойка в размер на 271.50 лв. и за разходи за извънсъдебно събиране в размер на 18 лева, не се дължат от заемателя.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че общият размер на извършените от длъжника плащания са 202.22 лева и съобразявайки изложеното по-горе за нищожност на клаузите на договора досежно неустойката и разходите за извънсъдебно събиране, може да се направи извод, че остатъкът от задължението на заемателя, не съответства на посочения в заявлението. Предвид разпоредбата на чл.271, ал.1, изр.2 обаче, решението на РС не може да бъде отменено в необжалваната част поради това, че положението на жалбоподателя не може да бъде влошено.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че
атакуваното разпореждане на РС- Луковит е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 131/06.02.2019 г., постановено по
ч.гр.дело № 82 по описа за 2019 година на Луковитския
районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: