РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Пловдив, 20.01.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ – ХХVІІІ състав, в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 2860 по описа
за 2021г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 226 АПК вр. чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет., чл. 18, ал.
5 от ППЗЗДет..
Настоящото
съдебно производство е образувано във връзка с решение № 10812 от 27.10.2021г.,
постановено по адм. д. №8171/2021г. по опос на ВАС, Шесто отделение, с което
отменено решение № 840 от 23.04.2021г. и решение № 1259 от 12.06.2021г. на
Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 2716 от 2020г. и е
върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В решението си
касационният съд е приел, че първоинстанционното решение е постановено при
липса на мотиви.
Жалбоподателят В.А.П., представляван от
процесуалния си представител адв.Т., поддържа първоначално предявената жалба и
моли за отмяна на обжалвания акт поради незаконосъобразността му, като
постановен в нарушение на материалния закон, поради подробни съображения,
изложени в първоначално подадената жалба. В писмена защита се излагат
допълнителни съображения. Претендира се присъждане на направените в настоящото
производство разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр.Пловдив, редовно призован не се явява и не се
представлява. В писмени бележки изразява становище за неоснователност на
жалбата. Излага подробни съображения за законосъобразност на отказа. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна Окръжна
прокуратура – Пловдив, редовно призована, не встъпва в процеса.
Заинтересованата страна - З.Д.М.,
редовно призована, не се явява и не се представлява в открито съдебно
заседание, не заявява становище по оспорването.
Заинтересованата страна - Д.В.П.,
редовно призована, не се явява и не се представлява в открито съдебно
заседание, не заявява становище по оспорването.
Съдът, при спазване на задължителните
указания при новото разглеждане на делото, възприе и приобщи събраните при
предходното разглеждане на делото доказателства. Съобразно тях и представените
такива в настоящото производства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е Отказ, обективиран в писмо изх. № СЛ/Д-РВ-871-121/21.09.2020г.
на Директора на Дирекция Социално подпомагане гр.Пловдив, с който е отказано
издаване на предписания по чл.18, ал.4 от ППЗЗД. Административното производство
е започнало по сигнали с вх. № СИГ/Д-РВ/800 от 06.08.2020г. и вх. №
СИГ/Д-РВ/818 от 11.08.2020г.на жалбоподателя в настоящото производство В.А.П.
до Отдел „Закрила на детето“, ДСП – гр.Пловдив касаещи неспазване на режима на
лични контакти от страна на бившата му съпруга (и майка на детето) М. на
18.08.2020г. и за периода 21-23.08.2020г., с молба за съдействие за изпълнение
на постановения режим за лични контакти,
както и да се издаде задължително предписание на М. за спазване на
заложените плана за действие дейности. На
21.08.2020г., видно от протокол, с В.П. е проведена среща между В.П. и социални
работници от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Пловдив за обсъждане на плана
за действие и дейностите заложените в него по отношение на детето Д.П.. На
24.08.2020г. е проведен разговор с М.Л., социален работник от ЦРДУ към КСУДС
гр.Пловдив, относно детето Д.П.. По делото е приложен Протокол, видно от
съдържанието на който, Л.регулярно провежда сесии с детето. При проведен
разговор с майката, същата е заявила, че няма намерение да насилва Д. да спазва
режима на лични контакти с баща си, ако тя няма желание. На 26.08.2020г. е
проведена срещата за отработване на сигнал с вх. № СИГ/Д-РВ/800 от
06.08.2020г., на която с П. изисква сигналът да бъде проучен и оценен от
социалния работник, който да събере необходимата информация от семейството,
детето, училището роднини, близки, съседи и от други източници. Сочи, че при
отказ за сътрудничество от страна на родител да спазва изготвения план за
действие (чл. 15 и чл. 16а от ППЗЗД), разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД
предвижда издаване на задължително предписание от директора на дирекция
"Социално подпомагане". В тази връзка в протокол от 26.08.2020г.,
социалния работник заявява, че липсва нарушение на плана за действие, защото
такъв действащ няма. Пояснява, че предходният е изтекъл, а всички срещи,
проведени с П. за обсъждане на плана за действие водят до отработване на
сигнали, които П. подава в началото на срещата. На 26.08.2020г. е проведена
среща с П. за отработване на сигнала, подаден на 21.08.2020г., за което е
съставен протокол. На срещата П. отново подава сигнал, със съдържание сходно на
предходния, по повод на който е проведен отделен разговор за отработването му.
По време на разговора В.П. провежда телефонен разговор с дъщеря си пред
социалните работници Веселинова и Д., в резултат на което последните се
самосезират и въвеждат сигнал, тъй като според тях в разговора детето
демонстрира рисково поведение.
Поради рисково протичащата бременност
на М. и епидемичната обстановка, същата е пожелала разговорите с нея по повод
постъпващи сигнали в Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Пловдив да се водят по
телефона. По делото е приложен Протокол от проведен телефонен разговор на
28.08.2020г. с М.. Видно от съдържанието
на протокола, със социалния работник подробно са обсъдени въпросите повдигнати
в подадения от В.П. сигнал. В протокола е записано, че майката потвърждава, че
от 21.08.2020г. детето не желае да се вижда с баща си. М. е провела няколко
разговора с дъщеря си, но тя не иска да изпълни постановения режим за лични
контакти с баща си. Майката посочва, че детето не посочва конкретна причина за
нежеланието си да се срещне с баща си, но предполага, че това се дължи на страх
от наказание.
Във връзка със самосезиране на
социалните работници от ОЗД-Пловдив на 04.09.2020г. е изготвен Социален доклад,
в който се посочва, че към момента детето живее с майката. Отглежда се при
добри битови условия. Майката се стреми да посреща адекватно потребностите на
детето. Д. изказва привързаност и към двамата си родители, но не е съгласна с
методите на възпитание на баща си. Детето не желае да спази режима на лични
контакти с баща си.
С процесното Писмо изх. №
СЛ/Д-РВ/871-121 от 21.09.2020г. П. е уведомен за проведеното допълнително
проучване относно подадените от него сигнали. Проведен е и разговор с майката
на Д., като същата е консултирана да уведомява П. при възникване на
обстоятелства, поради които режимът на лични контакти между тях да не бъде
осъществен. М. е консултирана и че е в интерес на детето да общува и прекарва
време и с двамата си родители, поради което е необходимо тя да разговаря с
дъщеря си и да я мотивира за срещи с бащата.
При така установеното от фактическа
страна, от правна страна настоящият съдебен състав намира следното:
Жалбата до съда е подадена в
предвидения за това срок, при наличие на правен интерес, поради което се явява
и процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна
поради следните за това съображения:
Обжалваното писмо съдържа отказ да бъде
издадено предписание по чл.18, ал.4 от ППЗЗД, който отказ съставлява
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол /така Определение
№8944/18.07.2016г. по адм. дело №8053/2016 на ВАС и Определение №4032/03.04.2017г.
по адм. дело №2330/2017 на ВАС/. Процедурата по издаване на задължителни
предписания е уредена в чл. 9 и сл. от ППЗЗДет. Съгласно чл. 18, ал. 4 от
посочения правилник, предпоставка за издаване на задължително предписание от
директора на дирекция "Социално подпомагане" е отказ от
сътрудничество от страна на лицето, полагащо грижи за детето във връзка с
прилагане на предприетите мерки за закрила. Първоинстанционният съд е приел, че
от доказателствата по делото не се установява да е налице такъв отказ от
сътрудничество от страна на майката на детето. В относимата правна уредба
липсва указание в какво следва да се изразява съдействието от страна на
родителя за осъществяване на мерките за закрила на детето, респ. кое поведение
може да бъде прието за липса на съдействие. Преценката следва да се извършва
във всеки конкретен случай, като бъдат отчетени съдържанието на предприетите
мерки за закрила в съответствие с плана за действие; поведението на лицата,
които са отговорни за отглеждането и възпитанието на детето; цялостното
физическо, емоционално и психологическо развитие на детето и конкретните му
прояви, които служат като индикация за поставянето му в риск; предприетите от
социалните работници конкретни действия за постигане на целите на закрила на
детето в риск. /така в Решение № 9347 от 29.07.2016 г. по адм. д. № 4701/2016
г., VІ отд. на ВАС/..
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4
от ППЗЗД, при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или
попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на
социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално
подпомагане" издава задължително предписание. Следователно, необходима и
задължителна предпоставка за законосъобразно издаване на административен акт по
посочения текст е отказ за сътрудничество от страна на лицето, полагащо грижи
за детето, във връзка с прилагане на предприетите мерки за закрила. По делото
няма спор, че майката и бащата са във влошени отношения помежду си, което влияе
негативно на детето в емоционален план, както и необходимостта от консултиране
на родителите. В административната преписка действително се съдържат документи
и констатации от самите социални работници за оказано във времето
сътрудничество от страна на майката, но от събраните по делото доказателства
може да се приеме за установено по несъмнен начин, че в конкретния случай
майката на детето е отказала да сътрудничи. Несъмнено е налице хипотеза на
„синдром на родителско отчуждение", който възниква, когато резидентният
(отглеждащият) родител напълно отчуждава детето от другия и го държи в реална
изолация от него, като препятства възможността му да контактува пълноценно и
спокойно с неотглеждащия го родител, което поставя детето в риск по отношение
на нарушеното му право на лични отношения, ограничаване на контактите с баща му
и въвличането му в конфликта между родителите. Опасността връзката с някой от
родителите ѝ да бъде необратимо прекъсната е с непредвидими последици за
правилното бъдещо развитие на непълнолетното дете, защото основно право на
детето е да може да общува и с двамата си родители, а всяко дете, попаднало в
тази ситуация, се нуждае от специална и засилена закрила, какъвто е и
конкретният казус. Установено е, че Д.П. е въвлечено в острия конфликт между
родителите си, последвал развода им, че майката на детето, на която вече е
предоставено упражняването на родителските права, препятства осъществяване на
режима на лични отношения и контакти на бащата с дъщеря им. Констатираното
поведение на майката, състоящо се в създаване на разнообразни пречки за
контакти на бащата с общото им дете, независимо от виждането на родителя за
потребностите на детето от грижи, възпитание, емоционално и нравствено
развитие, социални контакти, е неприемливо от гледна точка на интересите на
детето и не съответства на неговите обективни потребности. Действията на
майката на практика водят до пълно родителско отчуждаване между бащата и и
дъщеря им, което поставя детето в риск (по смисъла на § 1, т. 11, б.
"в" от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за закрила на детето
/ЗЗДет/) и определено не е в негов най-добър интерес (по смисъла на § 1, т. 5
от ДР на ЗЗДет). При отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник
или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на
социалния работник, водещ случая, директорът на Дирекция "Социално
подпомагане" е длъжен да предприеме съответна мярка за закрила, която може
да бъде и (както в случая) чрез реализиране на социална работа и ползване на
социална услуга. От посочените обстоятелства може да се направи обоснован
извод, че Д.П. безспорно е „дете в риск“ по смисъла на §1, т. 11 от Закона за
закрила на детето. В този контекст, в настоящото производство съдът не би могъл
да разглежда поведението на майката, включително нейните действия и
бездействия, изолирани от това на детето. Единственият начин за преодоляване на
системните откази на детето за разговори със социалните работници, срещи с
бащата, за учене и изпълняване на поставени домашни работи, е именно активното
съдействие от страна на майката, каквото в процесния случай липсва видно от
доказателствата за поведението на детето. Извършените многократни консултации
на М., относно учене и поведение, не са довели до постигане на преследваните с
плана цели. В случая майката не е направила изричен отказ да сътрудничи за
прилагане на мерките за закрила в семейна среда, но с оглед цялостния анализ на
постъпките ѝ, категорично се установява поведение, което сочи именно на
отказ за сътрудничество. Не може да бъде направен извод за активно съдействие
от страна на майката в изискуемата степен за изпълнение на мерките за закрила
на детето в семейна среща. В случаят е установено и категорично нежелание на
майката да ползва предписаните ѝ социални услуги и да съдейства за
контактите (или поне да не пречи) за социализирането на дъщеря ѝ. От
данните, събрани при извършеното социално проучване и от съставените социални
доклади се налага извода, че при Д.П. има идентифициран риск от синдрома на
родителското отчуждение. Това обстоятелство, налага извод, че за нея е налице
необходимост от оказване на психологическа подкрепа за предотвратяване
настъпване на родителско отчуждение и възстановяване на емоционалната връзка между
Д. и баща ѝ. Отказът от сътрудничество от страна на майката на момичето в
тази насока безспорно е основание за издаването на задължителното предписание.
За реализиране на предприетите мерки в
семейна среда за Д. е необходимо пряка работа от страна на социални работници,
изразяваща се в контакти и срещи с нея, защото отсъствието на такива
възпрепятства изпълнението на мерки за закрила в семейна среда спрямо момичето
и проследяването на ефективността от тях. При отсъствието на контакт на детето
с единия родител, което създава потенциален риск за настъпване на отчуждение,
предписаното в административния акт ползване на социална услуга от непълнолетното
момиче чрез оказване на специализирана помощ и подкрепа от външни за семейния
кръг специалисти обективно ще спомогне за предотвратяване на синдром на
родителското отчуждение в бъдеще и увреждане на психическото, нравственото и
социалното му развитие. С оглед на това, за ефективното провеждане на
социалната услуга безспорно е необходимо издаването на задължително
предписание. Целта на предписаните с него правила на поведение е именно
възстановяване на добрите отношения както между двамата родители, така и между
тях и детето. Освен това е необходимо да се отбележи, че процесното писмо не
съдържа ясна концепция за справяне със съществуващия между родителите на детето
междуличностен конфликт с цел защита интересите на същото. В този смисъл, както
и с оглед гореизложените обстоятелства, се налага извод, че не е установена по
безспорен начин липсата на основание за издаването на задължителни предписания.
С оглед на изложеното, съдът счита, че
отказа за издаване на задължително предписание следва да бъде отменен, а
делото, като преписка, върнато на административния орган за произнасяне с
издаване на задължителни предписания.
С оглед изхода на спора и своевременно
направеното искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя,
Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на В.А.П.
сума в размер на 600 лева адвокатско
възнаграждение.
По
изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Отказ, обективиран в писмо изх. №
СЛ/Д-РВ-871-121/21.09.2020г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане
гр.Пловдив, с който е отказано издаване на предписания по чл.18, ал.4 от ППЗЗД
ВРЪЩА делото като преписка на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Пловдив за ново произнасяне и издаване на задължително
предписание по чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет., съобразно мотивите на настоящото
съдебно решение и дадените в тях указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив да
заплати на В.А.П., с ЕГН ********** разноски от 600.00 /шестстотин/ лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от връчването му.
СЪДИЯ: