Решение по дело №109/2020 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 72

гр. Несебър, 12.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на пети март две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа АНД № 109 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „Б.2.” ЕООД срещу наказателно постановление № 458788-F500387/21.08.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв. Жалбоподателят сочи, че управителят на дружеството е чужд гражданин, поради което в производството по съставяне на АУАН следвало да му се назначи преводач. Развиват се съображения за липса на конкретизация в текста на АУАН и НП. Сочи се, че въпросната сума била подготвена за извършване на разплащане и отчетност. Навежда се, че липсва разлика. Излага се, че едновременното посочване като нарушени на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и чл. 33, ал. 1 от Наредбата води до неяснота. Развиват се съображения за неправилно приложена санкционна норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Навежда се, че НП е антидатирано. От съда се иска да отмени НП, алтернативно да намали наложената санкция. Претендират се разноски.

Ответната страна в производството – отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, чрез процесуалния си представител, заема становище, че НП е правилно и законосъобразно. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 10.07.2019г., около 22:42 часа, в търговски обект – бистро „Балкан”, находящ се в гр. Свети Влас, ул. Ц.С.**, стопанисван от „Б.2.” ЕООД, била извършена проверка от служители на НАП, сред които и свидетелят Л. - инспектор по приходите при ЦУ на НАП. Проверката била извършена в присъствието на упълномощено от управителя на дружеството лице. Проверяващите констатирали, че е налице инсталирано фискално устройство с работещи функции „служебно въведени” и „служебно изведени”. Била извършена проверка на касовата наличност във фискалното устройство, при която се установило, че разчетената касова наличност е в размер на 638,90 лв., докато в касата се констатирала фактическа наличност на сумата от 1255 лв. Свидетелят Л. извършила проверка на водената в обекта книга за дневните финансови отчети, като преценила, че се води редовно. За направените констатации от проверяващите бил съставен протокол за извършена проверка № 0342507 от 10.07.2019г., към който били приложени декларации от Александър Атанасов – упълномощено лице, че обектът се стопанисва от „Б.2.” ЕООД, както и, че е надминат оборот от 50 000 лв. С оглед констатираните обстоятелства св. Л. съставила на търговеца АУАН № F500387 от 17.07.2019г. за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., който бил връчен на упълномощеното лице. От упълномощеното лице – Александър Атанасов било подадено възражение с доводи, че става въпрос за лични средства на една от сервитьорките в обекта. Възражението било прието за неоснователно и въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № F500387 от 17.07.2019г., протокол за извършена проверка № 0342507 от 10.07.2019г., ведно с опис на паричните средства в касата, 2 бр. декларации от упълномощеното лице, отчети от фискалното устройство в обекта и списък на работещите в обекта лица към 10.07.2019г., заповед № ЗЦУ - ОПР – 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, свидетелските показания на актосъставителя Л.. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин. Възраженията на жалбоподателя са насочени към правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ - ОПР – 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения са неоснователни. В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. 11 от ПЗР към Наредбата. Ето защо нарушенията на предвидените в цитираната наредба задължения (в това число и на чл. 33, ал. 1 от Наредбата) се наказват точно по реда на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, тъй като представляват нарушения на нормативен акт, издаден във връзка с прилагането на чл. 118 от ЗДДС. Поради тази причина липса и соченото от жалбоподателя противоречие между посочените като нарушени норми. Не се събраха и доказателства, подкрепящи твърдението на жалбоподателя, че НП е антидатирано. В текста на АУАН и НП са описани в пълнота всички относими към соченото нарушение факти, вкл. и това, че сумата от 616,10 лв. представлява въвеждане на пари в касата, която не е регистрирана в паметта на ФУ чрез функциите „служебно въведени” суми. Ето защо нарушението е описано по достатъчно ясен и конкретен начин и липсват сочените в жалбата противоречия. В хода на цялото производство дружеството жалбоподател е било представлявано от упълномощено лице – български гражданин. Представителната власт на това лице не се оспорва по никакъв начин, като самото то се е вписало във всички изготвени по време на проверката документи, вкл. и подадените от него, като „упълномощено лице”. Ето защо не е било необходимо да се осигурява преводач, тъй като на практика дружеството е било представлявано в хода на цялото производство от български гражданин.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, намира следното:

Според чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. От фактическа страна по делото се установява, че по време на извършената проверка в използваното от жалбоподателя фискално устройство била въведена „разчетена касова наличност” в размер на 638,90 лв., докато в касата фактически се е намирала сумата от 1255 лв. Същевременно във ФУ не са направени записи за „служебно въведени” суми, както и записи на начални оборотни средства или други въведени суми. При това положение безспорно търговецът не е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, тъй като при наличието на парични суми в касата не е отразил промяната на касовата наличност, което е довело до необосновано различие в касовата наличност. След като част от наличните пари не са регистрирани във ФУ, то единственият възможен извод е, че тези пари не са въведени по надлежния начин, предписан от чл. 33 от Наредбата.

Извършеното нарушение е подведено и под коректната правна норма на чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Според тази норма на наказание подлежи лице, което извън случаите по ал. 1, извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, което не води до неотразяване на приходи. Самият наказващ орган е приел, че липсва неотразяване на приходи, което го е мотивирало да приложи чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС и да препрати към чл. 185, ал. 1 от ЗДДС при определяне на санкцията. Следователно възраженията на жалбоподателя, че санкционната норма не е определена правилно, са неоснователни. В случая е определена най-благоприятната за жалбоподателя санкционна норма, поради което не е необходимо да се обсъжда дали е било налице укриване на приходи или не. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи на лицето е „имуществена санкция” в минималния предвиден размер в санкционната норма - 500 лв. Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства налагане на наказание над предвидения от закона минимум се явява необосновано и несправедливо. Това е така, тъй като са налице смекчаващи вината обстоятелства, а именно – липсата на данни за предходни нарушения на данъчното законодателство. При наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени, че справедливото наказание в случая е „имуществена санкция” в размер на 500 лв. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната му част, като наложеното на жалбоподателя наказание следва да бъде намалено до „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

При този изход на спора с оглед изричното искане на всяка от страните, в тяхна полза следва да се присъдят разноски съразмерно с отменената, респ. потвърдената част от НП. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК (чл. 63, ал. 3 от ЗАНН). По смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. В Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. по тълкувателно дело № 5/2009г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 120 лв. Като се вземе предвид изменението на НП и намаляването на наложената санкция от 2000 на 500 лв., съдът достигна до извод, че съразмерно с потвърдената част от НП на наказващия орган следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 30 лв. (арг. от чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК). Присъждането на част от претендираните разноски при изменение на НП е в съответствие и с трайната практика на ВАС по дела по ЗОДОВ (по реда, на които са се разглеждали претенциите за разноски преди измененията в чл. 63 от ЗАНН). В този смисъл напр. е Решение № 1168 от 23.01.2020г. по адм. дело № 607/2018г. на ВАС. Посочената сума следва да се присъди в полза на Национална агенция по приходите, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи отдел „Оперативни дейности” - Бургас (чл. 6, ал. 5 от Закона за НАП) – арг. от чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 2 от Закона за НАП вр. пар. 1, т. 6  от ДР на АПК.

От жалбоподателя е доказано извършването на разноски в размер на 350 лв. – платено възнаграждение за един адвокат (договор за правна защита и съдействие на л. 32 от делото). С оглед изложеното по-горе следва да му се присъди сумата от 262,50 лв. – съразмерно на отменената част от НП.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 458788-F500387/21.08.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на „Б.2.” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2000 лв. на 500 лв.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.

ОСЪЖДА „Б.2.” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Национална агенция по приходите, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, сумата от 30 лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на потвърдената част от НП.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Б.2.” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, сумата от 262,50 лв., представляваща направени по делото разноски – платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отменената част от НП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: