М
О Т И
В И
Към присъда по НОХД № 198/2020 г. на АРС-ІІ н.с .
Районна прокуратура–Асеновград е
повдигнала обвинение против подсъдимия А.А.Н., за това че:
І. В периода от 02.12.2019 г. до
23.12.2019 г. включително в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в условията
на продължавано престъпление, в условията на опасен рецидив, като е извършил
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
„лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, и след като е бил осъждан два или повече пъти на
„лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено, чрез разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот е отнел чужди движими вещи и е направил опит да отнеме чужди
движи вещи, съответно:
-на 02.12.2019 г. на кръстовище на път II-86 и път ПДВ 3016 /в гр.
Асеновград, обл. Пловдивска/, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот е отнел чужди движими вещи – пари в размер на общо 90,00 лв. от
владението на В.Б.С.;***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот е отнел чужди движими вещи – пари в размер на общо 50,00 лв. от
владението на В.Т.А.;
-на 17.12.2019 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, е отнел чужди движими
вещи – пари в размер на общо 80,00 лв. от владението на Д.Х.Ш.;
-на 22.12.2019 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи – пари
в размер на общо 15,00 лв. от владението на Ш.Х.С.;
-на 23.12.2019 г. в гр. Асеновград, обл.
Пловдивска, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот е
направил опит да отнеме чужди движими вещи – пари, от владението на Л.Т.К.,
като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца
причини, или чужди движими вещи в размер на общо 235,00 лв. без съгласието на
посочените лица с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр.
с чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и „б“, във
вр. с чл.26, ал.1 от НК.
ІІ. На 24.12.2019 г. като затворник /като е бил
задържан под стража за срок от 72 часа по реда на чл.64, ал.2 от НПК с
Постановление на Районна прокуратура – Асеновград от 24.12.2019 г./ е избягал
/от арестното помещение в РУ „Полиция“ – Асеновград/ - престъпление по чл.297, ал.1 вр. ал.3 от НК.
Съдебното производство протече по реда на гл. 27 от НПК при условията на
съкратено съдебно следствие.
Прокурорът
поддържа така повдигнатото
обвинение спрямо подсъдимия и предлага за първото от горните
престъпления, а именно това по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3,
във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и
„б“, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, да му бъде наложено наказание при условията
на чл. 58А ал.1 от НК, а именно,
лишаване от свобода за срок от четири години и два месеца, което да бъде
изтърпяно ефективно. По отношение на престъплението по чл.297, ал.1 вр. ал.3 от НК се предлага налагане на наказание лишаване от свобода, което след редукцията
по чл. 58а ал.1 от НК да бъде в размер
на осем месеца лишаване от свобода и което да бъде изтърпяно ефективно. Пледира се
и за приложение на разпоредбата на чл. 23 ал.1 от НК, като на подсъдимия Н. бъде определено едно
общо най-тежко наказание за двете престъпления в размер на четири години и два
месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
строг режим.
Подсъдимият се признава за виновен, съжалява за извършеното и прави
самопризнания, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло признава фактите
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съжалява за постъпката
си, като моли за по-малко наказание.
Защитникът на подсъдимия, адв. А.
пледира за по-нисък размер на наказанието. Счита, че са налице смекчаващи
вината обстоятелства, а именно младата възраст на подсъдимия. Моли съда при
постановяване на съдебния си акт, да вземе предвид самопризнанията на подсъдимия.
Съдът на базата и след анализ на събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна.
А.А.Н., роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан, с адрес- гр. *** ЕГН **********.
Подсъдимият А.А.Н. е осъждан
многократно, като от значение за квалификацията на деянието, предмет на
настоящото обвинение са съдебните актове по НОХД № 192/2015 г. по описа на
Районен съд – Асеновград, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и осем месеца. На основание чл.61,
т.2 от ЗИНЗС съдът е постановил посоченото наказание да се изтърпи при
първоначален „строг“ режим. Съдебният акт е влязъл в сила на 30.05.2015 г. С
определение от 24.07.2015 г. по ЧНД №
388/2015 г., влязло в сила на 11.08.2015 г.,
на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК са кумулирани
наказанията, които са наложени на обв. А.Н. по НОХД № 527/2014 г. и по НОХД №
192/2015 г. и двете по описа на Районен съд – Асеновград, като му е наложено
едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и
осем месеца. На основание чл.61, т.2 вр. чл.571 ал.1 от ЗИНЗС съдът е определил
това наказание да се изтърпи при първоначален „строг“режим. На основание чл.25,
ал.2 и чл.59, ал.1 и ал.2 от НК от посоченото общо най-тежко наказание е
приспадната изтърпяната част от наказанието по НОХД № 527/2014 г. по описа на
Районен съд – Асеновград, считано от 14.11.2014 г. до влизане в сила на
определението по частното наказателно дело, а също така и времето, през което
обвиняемият е бил задържан по реда на ЗМВР, по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и
времето, през което е бил с мярка за неотклонение по НОХД № 527/2014 г. по
описа на Районен съд – Асеновград, а именно от 06.03.2014 г. до 14.11.2014 г.
Определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година и осем месеца е изтърпяно от обв. А.Н. от 14.11.2014 г. до 04.11.2015 г.
С присъда по НОХД № 182/2016 г.
по описа на Районен съд – Асеновград, за извършено от обвиняемия престъпление
по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б. „а“ вр. чл.26, ал.1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от четири години, като съдът е постановил да се изтърпи при
първоначален „строг“ режим, на основание чл.61,т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
Това наказание е изтърпяно от 26.11.2015 г. до 11.10.2019 г.
Горепосочените осъждания са от значение за определяне квалификацията на
деянието, предмет на настоящото обвинение, извършено от подс. Н. в условията на
опА.рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
Подсъдимият А.Н. ***. След като
изтърпял наказанието по НОХД № 182/2016 г. по описа на Районен съд –
Асеновград, същият се прибрал в дома си. На 02.12.2012 г., около 15,00 ч. той,
заедно с брат си свид. Ф. А.Н., и приятеля им свид. Я. А. Д., посетили
историческия паметник „Асенова крепост“, находящ се на около два километра край
гр. Асеновград, обл. Пловдивска. След като се снимали там, тримата поели
обратно към посоченото населено място. По същото време свид. В.Б.С. паркирал
лек автомобил „Дачия“, модел „Сандеро“ с рег. № РВ 4892 СМ в района на
кръстовището между път II-86 /който свързвал гр. Асеновград със с. Бачково,
обл. Пловдивска и следващите населени места в посока към гр. Смолян/ и път ПДВ
3016 /който свързвал гр. Асеновград с историческия паметник „Асенова крепост“ и
населените места след него/. Това кръстовище е било в административния район на
гр. Асеновград, обл. Пловдивска. Автомобилът е бил собственост на свид. В.С..
Бил боядисан в жълт цвят и посочения свидетел го използвал за таксиметрови
услуги /като такси/. След като спрял на посоченото място, свид. В.С. заключил
вратите на превозното средство. След това тръгнал към историческия паметник
„Асенова крепост“. Малко по-късно се разминал с обвиняемия, брат му и със свид.
Я. Д.. След това тези три лица се приближили до района на описаното кръстовище.
Тогава обв. А.Н. видял таксиметровия автомобил „Дачия“ на свид. В.С.. Решил да
влезне в него и да отнеме парите, които се намирали там. Във връзка с това си
намерение подс. А.Н. се приближил да
посочения автомобил. Свидетелите Ф. Н. и Я. Д. предположили за намерението на
обв. А.Н.. Те не искали да участват в извършването на противоправни действия.
Поради това продължили да вървят и се отдалечили от инкриминирания автомобил.
Междувременно подс. А.Н. се приближил до
него. След това взел камък, който се намирал до превозното средство. С него
нанесъл няколко удара по стъклото на предната лява /шофьорска/ врата. В резултат на тези негови
действия това стъкло се счупило. След това подс. А.Н. промушил ръката си през
така получената дупка в стъклото и с нея достигнал до сенника над предната лява
седалка. Свалил го и установил, че на него са закрепени пари, които били в
размер на общо 90,00 лв. Те служили за оборотни средства на свид. В.С. и били
негови лични такива. Подсъдимият А.Н. взел тези пари и с тях се отдалечил от
превозното средство. След това настигнал свидетелите Ф. Н. и Я. Д.. Казал им,
че е взел пари от таксиметровия автомобил и им дал малка част от тях – по
двадесет лева на всеки един от тях. Междувременно свид. В.С. се върнал до
автомобила си и установил, че стъклото на предната лява врата е счупено. Видял
и че има камък на предната лява седалка. Установил, че са отнети оборотните му
средства – пари в размер на 90,00 лв. и сезирал за случая РУ „Полиция“ –
Асеновград /л.4, 14,23,34,36 от том II от делото/.
Свидетелят В.Т.А. ***. Същият
притежавал лек автомобил „Хюндай“, модел „IX 20“, с който извършвал
таксиметрови услуги. На 08.12.2019 г. свид. В.А. се придвижил с автомобила си
от гр. Пловдив до гр. Асеновград, обл. Пловдивска. Бил придружаван от съпругата
си и дъщеря си. Пристигнал в гр. Асеновград, обл. Пловдивска около 13,00 ч. на
посочената дата. Паркирал автомобила си на паркинг, който се намирал в
централната част на град, близо до хотел „Асеновец“ и офис на дружеството
„Овергаз“. След това свид. В.А. със семейството му излезнали от превозното
средство и се разходили из гр. Асеновград, обл. Пловдивска. Малко след те започнали
разходката си, обв. А.Н., който също се разхождал в центъра на гр. Асеновград,
обл. Пловдивска, забелязал описания таксиметров автомобил, собственост на свид.
В.А.. Приближил се до него и го огледал. Забелязал, че в купето, близо до
скоростния лост имало пластмасова кутия /която служила преди време за
съхранение на сладолед/, и че в нея имало пари. Те били собственост на свид. В.А..
Подсъдимият А.Н. решил да вземе тези пари. Във връзка с това си намерение той
намерил камък и с него счупил стъклото на предната лява врата на превозното
средство. След това отключил вратата и влезнал в автомобила. Седнал на предната
лява седалка. После започнал да търси пари и в други части от купето – в
жабката, вътрешни джобове на вратите, сенници. Не открил такива. След това взел
пластмасовата кутия до скоростния лост, заедно с парите в нея, които били в
размер на 50,00 лв. и с нея напуснал автомобила. Действията на подс. А.Н. в лекия автомобил „Хюндай“ били забелязани
от свидетелите Н. К. Й. и Б. Д. М.. Те видели и че стъклото на предната лява
врата е счупено. Предположили, че обвиняемият извършва престъпление. Тези двама
свидетели забелязали и лек автомобил „Сеат“, модел „Ибиза“, който бил паркиран
близо до автомобила „Хюндай“, и че в него
и край него имало група лица от ромски произход. Свид. Н. Й.
предположил, че тези лица имат съпричастност към противоправните действия,
които в този момент извършвал подсъдимия А.Н.. За това той снимал регистрационния номер
на лекия автомобил „Сеат“, след което се обадил на тел.112 и съобщил за това,
което е видял. Докато подавал сигнала, подс. А. Н. напуснал местопроизшествието
с пластмасовата кутия и сумата от 50,00 лв., която се намирала в нея.
Впоследствие изхвърлил въпросната кутия. Тези пари изразходвал за лични нужди.
Междувременно е установено, че в лекия автомобил „Сеат“ са били свидетелите З. И.
Я., И. З. Я., В. А. П., И.н Г. М. и И. Д. П., които работили на строителен
обект в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, и че същите нямали нищо общо с
действията на обвиняемото лице /л.5,16,17 -22,34-36/.
На 17.12.2019 г. свид. Д.Х. Ш. продавал плодове, зеленчуци и
млечни продукти в павилион, който се намирал близо до супермаркет „БББ“ на ул. „Цар И. А.***. Самият павилион бил
метален. Горната част била открита и през нея клиентите имали възможност да
видят стоката и да я получат. Имали и достъп до тези стоки. Същия ден там се
предлагали за продан стоки, които били собственост на свид. Ф. Е. Б., която
била съпруга на свид. Д. Ш.. Между 10,00 ч. и 10,30 ч. свид. Д. Ш. се намирал
до павилиона, на разстояние около два метра от него, и разговарял с продавач от
съседна сергия. По това време покрай павилиона минал подс. А.Н.. Той забелязал,
че в горната му част /откритата част/ картонена кутия, и че в нея имало пари. Подсъдимият
Н. се приближил до кутията, и като използвал разсеяността на свид. Д. Ш., успял
да я вземе, заедно с парите в нея /които били собственост на свид. Ф. Б./, без
той да го забележи. След това подс. А.Н. бързо се отдалечил от павилиона. После
взел парите от кутията, които били в размер на 80,00 лв., и служили за оборотни
средства. Самата кутия изхвърлил. Деецът използвал тези пари за лични нужди.
Свид. Д. Ш. установил, че картонената кутия с оборотните пари липсвали около
10,30 ч. на 17.12.2019 г., и сезирал за случая РУ „Полиция“ – Асеновград
/л.9,10, 34-36 от том II от делото/.
Свид. Ш.Х.С. ***. През месец
декември 2019 г. той работил като таксиметров шофьор в „Скай Груп Интернешънъл“
ООД Асеновград, чийто собственик е бил свид. Атанас Стойчев Червенлиев.
Съответно, свид. Ш.С. управлявал таксиметров лек автомобил „Шевролет“, модел
„Авео“ с рег. № РВ 8005 ТТ, собственост на посоченото дружество. На 22.12.2019
г. около 08,30 ч. сутринта свид. Ш.С. паркирал посочения лек автомобил на ул.
„Опълченска“ в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, близо до дома си. След това
напуснал превозното средство, заключил ги и отишъл до жилището си. Там престоял
около половин час. През това време подс. А.Н., който вървял по посочената
улица, забелязал таксиметровия автомобил, който се управлявал от свид. Ш.С..
Деецът се приближил до него и го огледал. Забелязал, че до скоростния лост на
превозното средство имало пари, монети, чийто размер възлизал на общо
петнадесет лева. Те били собственост на свид. Ш.С.. Обв. А.Н. решил да вземе
тези пари. Във връзка с това си намерение той намерил парче от тротоарна
плочка. После с него успял да счупил стъклото на предната лява врата на лекия
автомобил „Шевролет“. След това обвиняемият промушил ръката си през така
получената дупка на стъклото. С нея стигнал да монетите край скоростния лост.
Взел ги всичките /общо петнадесет лева/ и извадил ръката си от автомобила.
После с посочената сума пари подс. А.Н. напуснал местопроизшествието. Малко
след това, около 08,45 ч. на 22.12.2019 г. свид. Ш.С. се върнал до
таксиметровия автомобил. Установил, че стъклото на предната лява врата е разбито
и че от купето са отнети пари. Сезирал за случая РУ „Полиция“ – Асеновград
/л.10, 11, 34-36 от том II на делото/.
Свид. Я. И. Белоперков е бил
собственик на лек автомобил „Шевролет“, модел „Калос“ с рег. № РВ 6759 КМ. Този
автомобил той го предоставил за ползване на свид. Л.Т.К.. Тя го ползвала за
извършване на таксиметрови услуги с него. На 23.12.2019 г. свид. Л.К. се
придвижила с посочения автомобил от гр. Пловдив, където живеела, до гр.
Асеновград, обл. Пловдивска. Пристигнала в гр. Асеновград около 12,00 ч. Там
паркирала превозното средство близо до хотел „Сани“. После излезнала, заключила
вратите му и отишла до една от църквите в гр. Асеновград, обл. Пловдивска.
Междувременно по същото време обв. А.Н. се намирал в района на хотел „Сани“ в
гр. Асеновград, обл. Пловдивска. Той видял описания таксиметров автомобил,
който се ползвал от свид. Л.К.. Обвиняемия решил да влезне в него и да отнеме
парите, които намери там. В връзка с това му намерение той взел един парче от
плочка /тротоарна/ и се приближил до превозното средство. След това като
използвал парчето плочка той счупил стъклото на предната дясна врата на
автомобила. После успял да отключи тази врата и влезнал в купето. Там започнал
да търси пари. Проверил в жабката, сенниците, край скоростния лост, вътрешните
джобове на вратите. Не намерил пари и напуснал автомобила. Отдалечил се на
няколко метра от него и тогава е бил задържан от служители на РУ „Полиция“ –
Асеновград, след като там бил получен сигнал от очевидци на противоправните му
действия около и в автомобила, който се управлявал от свид. Л.К. /л. 24-26 от
том II на делото/. На същата дата – 23.12.2019 г. подс. А.Н. е бил задържан в
арестното помещение на РУ „Полиция“ – Асеновград за срок от 24 часа по реда на
ЗМВР, който срок започнал да тече от 12,00 ч. на обяд /л. 63 от т. I на
делото/. На следващия ден – 24.12.2019 г. подс. А.Н. е бил привлечен като
обвиняем по делото. В тази връзка и с оглед събиране на достатъчно
доказателства, въз основа на които да се иска взимане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ спрямо него, същият е
бил задържан за срок от 72 часа, което е станало с постановление на
Районна прокуратура – Асеновград от 24.12.2019 г. Срокът на това задържане е
започнал да тече от 13,00 ч. на обяд на 24.12.2019 г. Следствените действия с обв. А.Н. били
извършени с него на 24.12.2019 г. от 13,00 ч.
до 13,40 ч. След това същият е бил оставен в арестното помещение на РУ
„Полиция“ - Асеновград, откъдето трябвало да бъде конвоиран до Регионалното
звено на „Следствени арести“ – гр. Пловдив. Докато се намирал в посоченото
помещение, подс. А.Н. решил да избяга оттам. За да реализира това си намерение
той успял да нанесе сам повърхностни наранявания на едната си ръка. След това
легнал на земята на арестното помещение. Свил се и започнал да трепери, а с
краката си леко ритал. С тези си действия обвиняемият искал да заблуди
полицейския служител, който го наблюдавал, че здравословното му състояние е
влошено. Същия ден на пост № 1 в РУ „Полиция“ – Асеновград работил свид. Я. Т. Г..
Именно той следвало да наблюдава състоянието и действията на лицата, които се
намирали в арестното помещение на РУ „Полиция“ – Асеновград. За осъществяването
на този контрол е била монтирана камера в посоченото помещение, която била
свързана с монитор. Този монитор бил поставен в помещението на пост № 1 в
сградата на РУ „Полиция“ – Асеновград. Именно на този монитор, около 14,20 ч.
на 24.12.2019 г. свид. Я. Г. забелязал,
че обв. А.Н. лежал на пода на помещението и треперил. Свид. Г. отишъл до самата
помещение. Видял, че обвиняемият продължавал да лежи на пода и че тялото му
потрепервало. Полицаят извикал по име обвиняемият. Последният не отвърнал.
Започнал да издава хъркащи звуци. Когато ги чул, свид. Я. Г. се притеснил за
здравословното състояние на подс. А.Н.. Поради това отключил вратата на
арестното помещение и влезнал в него. Тогава подс. Н. се обърнал към него. Полицаят забелязал, че
от ръката, която деецът сам наранил, тече кръв. Попитал го какво му се е
случило и как се чувства. Подсъдимият А.Н. отвърнал, че не може да си
спомни какво му се е случило. Посочил,
че му е лошо и че му се вие свят. След това свид. Я. Г. съпроводил подс. А.Н.
до тоалетно помещение, за да се измие. Обвиняемият повтарял, че се чувства зле
и че му се вие свят. В един момент отново паднал на земята. Свид. Я. Г. му
помогнал да се изправи и го отвел в помещение за прием на граждани. Оттам казал
на свой колега да повика медицински екип от „Спешна помощ“. В следващия момент подс.
А.Н. поискал вода от свид. Я. Г.. Последният решил да му даде бутилка с вода,
която се намирала в помещението на пост № 1 в полицията на гр. Асеновград. А
това помещение се намирало на около 3-4 метра от помещението за прием на
граждани. Свид. Я. Г. напуснал това помещение. Оставил там подс. А.Н., сам и
без белезници на ръцете му. Когато свид. Я. Г. влезнал помещението на пост № 1,
подс. А.Н. излезнал от помещението за
прием на граждани и започнал да тича към изхода на сградата на полицията.
Преминал през този изход и продължил да бяга. Свид. Я. Г. го видял и го
последвал. Разпоредил му да се спре, но обвиняемият не го сторил. Продължил да
бяга в посока сградата на РСПБЗН – Асеновград. Свид. Г. не успял да стигне подс.
А.Н.. Последният успял да стигне до ромската махала на гр. Асеновград, обл.
Пловдивска. Част от роднините му го видели и му казали, че трябва да се върне в
полицията. Подсъдимият А.Н. не го сторил. Няколко часа след като избягал от
арестното помещение на РУ „Полиция“ – А.овград, той бил открит от полицейски
служители на тавана на къща в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в която живеел
неговият баща свид. А.А. Н.. Обвиняемият се укривал там, завит с парче брезент.
Бил заловен и върнат в арестното помещение, а оттам е бил конвоиран в
регионалното звено на „Следствени арести“ – Пловдив. Впоследствие, с
определение по ЧНД № 1033/27.12.2019 г. по описа на Районен съд – Асеновград
спрямо подсъдимия А. Н. е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ .
Горната фактическа обстановка, Съдът
приема за безспорно установена на базата
на самопризнанията на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, които бяха приети от
съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на доказателствата събрани
в досъдебната фаза, които ги подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК
съдът ползва, а това са именно показанията на свидетелите: В.Б.С., В.Т.А., Д.Х.Ш.,
Ф. Е. Б., А.. С.Ч., Ш.Х.С., Я. И. Б., Л.Т.К., Я. А. Д., Н. К. Й., Б. Д. М., З. И. Я., И. З. Я., В. А. П., И. Г. М., И. Д. П., Ф. А.Н., М. И. К., С.К. Д.,
Ц. Г. К., Я. Т. Г., М. В. Т., Г.В. А., А.А.
Н., Д. И. У. и А. В. К., а също и от приложените по делото писмени
доказателства и веществени доказателства. Съдът кредитира показанията на
свидетелите като обективни, логични, съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал и кореспондиращи си със самопризнанието на подсъдимия.
При така установената по
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка, Съдът намира, че с деянията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията, както следва:
І.
По чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и
„б“ вр. чл.26, ал.1 от НК
ІІ. По чл.297, ал.1 вр. ал.3 от НК.
От субективна страна всяко от
престъпленията е извършено от подсъдимия умишлено, при
форма на вината пряк умисъл , с
целени и настъпили общественоопасни последици.
При
индивидуализиране на наказанията, Съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства направените от подсъдимия пълни самопризнания, които в значителна
степен спомогнаха за изясняване на
обективната истина по делото и изразеното съжаление за извършеното, младата му
възраст и семейното му положение. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
прецени обремененото съдебно минало на подсъдимия и лошите характеристични
данни. При определяне вида и размера на
наказанията на подсъдимия и индивидуализирането им, съобразно предвиденото в
особената част на НК, съдът отчете сравнително високата степен на обществена опасност на деянията с оглед негативните обществени настроения
против този вид престъпления в региона, поради
значителния им интензитет и степента, в която те засягат този вид правно
защитени обществени отношения. От друга страна прецени, че подсъдимият е
личност с висока степен на обществена опасност, с оглед предишните му осъждания отново за престъпления против собствеността.
С оглед диференцираната процедура по която протече съдебното производство при
определянето на наказанието съдът се съобрази с препратката на чл.372 ал.2 от НК, относно специалните правила при определяне на наказанието, според която
норма при постановяване на осъдителна присъда наказанието се определя при
условията на чл. 58А от НК. Ето защо ръководейки се от разпоредбите на общата
част на НК и след преценка на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и степента на
обществена опасност на деянието и дееца, съдът определи на подсъдимия А.А.Н. за
престъплението по чл.196,
ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и
„б“ вр. чл.26, ал.1 от НК наказание от
четири години и шест месеца лишаване от свобода. Прилагайки
правилото на чл. 58А ал.1 от НК и намалявайки така определеното наказание от четири
години и шест месеца лишаване от свобода с една трета, съдът наложи на
подсъдимия Н. наказание от три години
лишаване от свобода.
По отношение на престъплението по чл.297, ал.1 вр. ал.3 от НК, съдът по общите правила на чл. 54 ал.1 от НК
определи наказание в размер на една година лишаване от свобода. Прилагайки
правилото на чл. 58А ал.1 от НК и редуцирайки наказанието с една трета съдът
наложи на подсъдимия Н. наказание от осем месеца лишаване от свобода.
Тъй като двете престъпления са в
съотношение на реална съвкупност, извършени са преди да има влязла в сила
присъда, за което и да е от тях, съдът приложи нормата на чл. 23 ал.1 от НК
като за горните две престъпления наложи на подсъдимия А.А.Н. едно общо
най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода. Подсъдимият Н. до
настоящия момент неколкократно е осъждан на лишаване от свобода, поради което приложението на чл. 66 ал.1 от НК е изключено
в случая, а и съдът намира, че за поправянето на подсъдимия е наложително
същият да изтърпи ефективно така наложеното му наказание. Ето защо и на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС съдът определи така
наложеното на подсъдимия А.А.Н. общо най-тежко
наказание от три години лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален строг режим.
На основание чл.59 ал.1 т.1 и
ал.2 от НК съдът приспадна при изпълнение
на така наложеното общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода времето, през
което подсъдимият А. А.Н. е бил задържан по реда на ЗМВР, с постановление на Районна прокуратура - Асеновград на
основание чл.64 ал.2 от НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
считано от 23.12.2019 г., до влизане на присъдата в сила, като един ден
задържане, се зачита за един ден лишаване от
свобода.
Според
преценката на Съда именно тези наказания като вид и размер се явяват съответни
на степента на обществена опасност на деянията и дееца и най–добре биха
изпълнили целите на наказанието, посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
По отношение
на приложените по делото веществени доказателства – марлен тампон и 2 бр.
компактдиска, съдът постанови да се унищожат,
като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.
По отношение на вещественото доказателство – парче от тротоарна плочка, находящо се в РУ на МВР
– Асеновград, съдът постанови да се унищожи
като вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила.
Причините за извършване на
престъплението са незачитане от страна на подсъдимия на установения и утвърден в страната правов
ред и в частност незачитане на установените
правила и норми охраняващи правото на собственост, ниска правна култура, както
и желание за лично облагодетелстване по непозволен от закона начин.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: