№ 190
гр. София, 27.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Гражданско дело №
20231800100036 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с предявени от Л. П. П. и М. Г. К.-П. против С. г. с.
и С. а. с. искове с правно основание чл. 2в ЗОДОВ, вр. чл. 4, параграф
3 от Договора за ЕС.
Твърди се в исковата молба, че ищците пострадали от актове,
постановени от съдии при СГС и САС, които не били съобразени с
вътрешното право на страната и с правото на Европейския съюз. По –
конкретно това било сторено в производството по ч. гр. д. №
15576/2019 г. по описа на СГС, в хода на което били постановени
определение № 6915/15.05.2020 г. и решение № 263914/14.06.2021
година. Посочените съдебни актове според ищците следвало не да
признаят, а да отрекат възможността за издаване на изпълнителен лист
въз основа на невлязло в сила осъдително въззивно решение, както и
да потвърдят поддържаната от ищците – длъжници по изпълнително
дело № 707/2016 г. по описа на ЧСИ М. Ц., рег. № 840 на КЧСИ –
теза, че изпълнителното производство било прекратено на основание
чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК, а не да отхвърлят това възражение. Ищците
твърдят, че постановявайки разпореждане за издаване на
изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила въззивно решение в
производството по в. гр. д. № 1626/2015 г. по описа на САС,
ответникът САС нарушил правото на ЕС – чл. 3 от Регламент (ЕО)
805/2004 на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на
европейско изпълнително основание при безспорни вземания и чл. 47
от Хартата на основните права на ЕС за право на ефективни правни
средства за защита и на справедлив съдебен процес. От действията на
съдиите при СГС и САС ищците претърпели имуществени и
неимуществени вреди, за обезщетение на които молят да им се
1
присъдят посочените в петитума на исковата молба парични суми.
Предявените искове са недопустими, което налага връщане на
исковата молба на основание чл. 130 ГПК и прекратяване на
производството по делото.
Искането за присъждане на обезщетение не е основано на
твърдения за претърпени имуществени вреди от нарушение на
общностното право от ответниците, а на твърдения, че съдии при СГС
и САС са постановили неправилни съдебни актове. По правило
пороците на съдебните актове, постановени в исков процес, се
отстраняват по реда на инстанционния контрол или на предвидените в
националния закон извънредни способи. С нормата на чл. 303, ал. 1, т.
7 ГПК е регламентирано основание за отмяна на влязло в сила
решение, когато Европейският съд по правата на човека (EСПЧ) с
окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията или на
протоколите към нея. Налице е специално уреден извънреден способ
за защита срещу съдебни актове, постановени в нарушение на
Конвенцията. ЕСПЧ е създаден, за да осигури спазването на
задълженията, поети от договарящите страни по силата на
Конвенцията и протоколите към нея, и е постоянно действащ.
Съгласно чл. 32, пар. 1 юрисдикцията на съда се разпростира върху
всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на Конвенцията
и протоколите към нея, отнесени до него в съответствие с чл. 33, 34,
46 и 47, т. е. и по отношение разглеждането на индивидуални жалби
по чл. 34 от всяко лице, неправителствена организация или група
лица, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на някоя от
договарящите страни на правата по международния договор. По
повдигнатите от ищците въпроси такова решение на ЕСПЧ не е
налице.
В националното законодателство – ЗОДОВ са предвидени
конкретни основания за отговорност на държавата за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда, вкл. в хипотезите при нарушения на права, защитени по
Конвенцията (чл. 2, т. 1 и 2 от ЗОДОВ). Съгласно измененията на
ЗОДОВ (ДВ бр. 94/29.11.2019 г.) разпоредбата на чл. 2в предвижда и
искове срещу държавата за вреди от достатъчно съществено
нарушение на правото на ЕС. Съдът намира, че в случая такива
нарушения не се твърдят от страна на ищеца. Недопустимо е по повод
иск за вреди от правораздавателна дейност - влязъл в сила съдебен акт
на национална юрисдикция, да се установява порок на съдебния акт,
включително неправилност или недопустимост, както и инициирането
2
на производство по иск за заплащане на обезщетение за такива вреди.
Това е така, тъй като в противен случай би се стигнало до
противоречие с последиците на решението, по-специално със силата
на пресъдено нещо на съдебния акт, съгласно чл. 297 и 298 от ГПК, и
с принципа за задължителност на влязлото в сила решение по
отношение на страните, както и на всички съдилища, учреждения и
др. Зачитането на придадената от националния правов ред сила на
пресъдено нещо на съдебните актове и тяхната неотменяемост е
признато и от СЕС, който приема, че общностното право не налага на
националните юрисдикции да ги нарушават, дори ако това би
позволило да се избегне нарушение на съюзното право, допуснато с
национално съдебно решение (решение на СЕС от 16.03.2006 год. по
дело Rosmarie Kapferer v Schlank & Schick GmbH, дело C-234/04).
Освен това ищецът не сочи нито един конкретен съдебен акт или
норма от правото на Европейския съюз, които да са били нарушени
при постановяването на процесните съдебни актове. Макар да са
изброени множество такива от практиката на СЕС, предметът на
посочените решения не е относим към изнесените в исковата молба
твърдения. Нещо повече - според практиката на СЕС (решения от 13
юни 2006 г. по дело С -173/03, т. 32 и 42 и от 28 юни 2016 г. по дело С
– 168/15, т. 20 и т. 24) отговорност на държавата за вреди, причинени
от национална юрисдикция, постановила акт като последна инстанция
(хипотеза, различна от разглежданата), възниква само в изключителни
случаи при допуснато очевидно нарушение на приложимото ПЕС.
По изложените съображения съдът счита предявните искове за
недопустими.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба, по която е
образувано производството по гр. д. № 36/2023 г. по описа на
Софийски окръжен съд, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски апелативен съд в 1 – седмичен срок от съобщаването му на
ищците с препис.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
3