Присъда по дело №628/2009 на Окръжен съд - Стара Загора

МОТИВИ

към присъда № 111/18.03.2011 год. по НОХ дело № 628/2009 год. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора.

 

Обвинението против подсъдимият А.С. /***/ e по чл. 343, ал. 4, във връзка с ал. 3, предл. ІV, б. ”Б”, предл. ІІ във връзка с чл. 343, ал. 1, б. ”В” във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 06.03.2009 год. в гр. Стара Загора по път І - 5 в посока юг, на кръстовището с ул. ”Р.” на км. 228 + 6, при управление на МПС – автобус, марка „***”, модел *** с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата:

-Чл. 20, ал. 1 от – “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства които управляват”.

-Чл. 20, ал. 2 от – “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия за видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”

-Чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП – “При избиране скоростта на движение, на водача на ППС е забранено да превишава стойността на скоростта, която се сигнализира с пътен знак”.

и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - П. И.П. ЕГН - **********; И. В. Е. ЕГН - **********; П. Т.Т. ЕГН - **********; Т.Г.Ч. ЕГН - **********; И. С. /***/ и Р. Д. /***/, като деянието представлява особено тежък случай.

По делото бяха депозирани молби от:

-И.В.П. и Д.В.П., наследници на П. И.П.;

-Т.П.Т. и М.К.Т., наследници на П. Т.Т.;

-В.И.Е. и Ц.И.Е., наследници на И. В. Е.;

-Г.Т.Ч. и В.П.Д., наследници на Т.Г.Ч.,

с които на основание чл. 76 от НПК молят да бъдат конституирани в настоящото производство като частни обвинители.

Съдът счете, че молбите са своевременно предявени. От приложените по делото удостоверения за наследници е видно, че молителите са пострадали от деянието и участието им в настоящото производство е допустимо, поради което и на основание чл. 76 от НПК бяха приети и молителите бяха конституирани като частни обвинители, всички чрез повереника им адв. П.К. и пострадалата Д.В.П. и чрез повереника й адв. М..

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура, базирайки се на събраните в хода на производството доказателства, поддържа първоначално повдигнатото обвинение, като доказано по безспорен начин. Намира, че всички те доказват фактическата обстановка описана в обвинителния акт и е налице пряка причинна връзка между настъпилото ПТП и травматичните увреждания и последвалата смърт на пострадалите.

Предлага да бъдат кредитирани изготвените и приложени по делото съдебно медицински експертизи, които са отчели всички телесни увреждания, които са причинени на пострадалите и доказват пряката причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Предлага да бъдат кредитирани изводите на петорната авто-техническата експерта и седморната такава, които са категорични относно начина на настъпване на ПТП и вината на подсъдимия за това.

Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание около средния размер, но не по-малко от 10 години “лишаване от свобода”.

Адвокат К. подкрепя тезата на прокурора. Намира, че подсъдимия, със своите обяснения, не дава възможност да се направи извод относно причините за настъпване на вредоносния резултат, което може да се постигне чрез анализ на останалите доказателства по делото. Твърди, че ако подсъдимия се е бил движил със скорост съобразена с пътната обстановка е щял да предотврати настъпването на ПТП. Моли да се приеме, че нарушавайки ЗДвП, подсъдимия е предизвикал ПТП с настъпилия в резултат на това съставомерен вредоносен резултат. Относно наказанието, предлага на съда да определи наказание от максимално предвидения от закона размер, а именно 15 години лишаване от свобода.

Частните обвинители се присъединяват към казаното от адв. К..

Адвокат М. счита, че събраните по делото доказателства безспорно и ясно сочат виновността на подсъдимия, която се изразява в причиняване на смърт на 6 лица. Моли съда да постанови максималното предвидено в закона наказание по отношение на подсъдимия, а именно 15 години лишаване от свобода с оглед на изключително тежкия резултат.

В съдебно заседание защитниците на подсъдимия адв. М. и адв. Х. считат, че не би следвало подсъдимия да носи наказателна отговорност. Пледират за оправдателна присъда, като считат, че вината за настъпване на ПТП е изцяло на пострадалия П. И.П., които като водач на лекия автомобил “****” с регистрационен № *** не е спрял на знак “В 2” - “Стоп” и не е изчакал преминаването на автобуса.

Подсъдимият изказва съжаление за случилото се, счита, че няма вина за ПТП и моли съда да вземе правилно решение.

От събраните в хода на производството доказателства: писмо изх. № ***/19.01.2010 год. на Директора на “ОПУ” гр. Стара Загора с приложена към същото схема на пътните съоръжения и знаци в района на път І-5, заключение на допълнителна авто-техническа експертиза, протокол за оглед на пътно транспортно произшествие от 06.03.2009 год., фотоалбум за посетено местопроизшествие ПТП между автобус *** с рег. № **** и лек автомобил “***” с регистрационен № **** извършено на 06.03.2009 год. – първи оглед с приложени скици, протокол за оглед на ПТП от 07.03.2009 год., фотоалбум за посетено местопроизшествие ПТП между автобус *** с рег. № *** и лек автомобил “***” с регистрационен № **** извършен на 07.03.2009 год., фотоалбум за повторен оглед на автобус *** с рег. № 34 DYA 08 и лек автомобил “Фолксваген голф” с регистрационен № СТ 5878 СА от 07 и 08.03.2009 год., фотоалбум за повторен оглед на ПТП между автобус *** с рег.№ *** и лек автомобил “***” с рег. № *** извършен на 07.03.2009 год.; протокол за оглед на веществени доказателства, фотоалбум за оглед на веществени доказателства лек автомобил “***” с регистрационен № **** от 10.04.2010 год., протокол за следствен експеримент от 27.04.2010 год., ДВД диск със заснето ПТП от 07.03.2009 год.; 1 бр. тахошайба от 06.03.2009 год.; 14 бр. тахошайби от различни дати, справка за съдимост, справка за семейно и материално положение и имотно състояние, удостоверение за наследници № ***/13.03.2009 год., удостоверение за наследници № ***/13.03.2009 год., удостоверение за наследници № ***/13.03.2009 год., удостоверение за наследници № ***/13.03.2009 год., съдебно медицинска експертиза на труп
№ **/2009 год., съдебно медицинска експертиза на труп № ***/2009 год., съдебно медицинска експертиза на труп № ***/2009 год., съдебно медицинска експертиза на труп № **/2009 год., съдебно медицинска експертиза на труп № ***/2009 год., съдебно медицинска експертиза на труп № **/2009 год., съдебно авто-техническа експертиза № ***/2009 год., петорна авто-техническа експертиза с 2 бр. приложения на мащабни скици, протоколи за техническа експертиза с № № 207, 206, 208 и 209, протокол за ПТП № ***, акт № ***/04.03.2009 год. за установяване на административно нарушение, акт № *** от 07.08.2008 год. за установяване на административно нарушение, протокол за доброволно предаване, зелена карта и полица към същата и останалите приети по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 06.03.2009 год. около 21,30 ч. по път І - 5, в района на километър 228+6 – околовръстното шосе, северно от гр. Стара Загора, посока юг се движил автобус марка „***” с турска регистрация и регистрационен № ****, номер на рама - ****, собственост на „С. Т.” ООД гр. И., с водач подсъдимия А.С.. Автобусът извършвал превоз на пътници по маршрут гр. Б., Р. за гр. И., Т.. Автобусът се движил с включени къси светлини, при нощна видимост с валеж от дъжд по мокър асфалтов път.

След като излязъл от ляв завой процесният автобус продължил движението си по неосветен прав участък от пътя, сигнализиран с пътен знак „В - 26”, който определя максималната разрешена скорост за движение на МПС – 50 км/ч и пътен знак „А - 26” - кръстовище с път без предимство.

Районът на кръстовището между главен път І - 5 с ул. ”Р.” е урегулирано освен с посочените по – горе пътни знаци и с пътна маркировка. С двойна непрекъсната линия пътят е разделен на две платна, като платното предназначено за движение на МПС в посока север – юг е разделено с прекъсната линия на две ленти, като всяка една от тях е обозначена със стрелка – елемент от пътната маркировка - едната за движение направо, а другата предназначена за завиващите на ляво МПС.

По същото това време по ул. „Р.”, в посока запад - изток се движил лек автомобил „Ф. г.” с рег. № ***, управляван от П. И.П.. С него пътували в автомобила трима негови приятели и съученици, отпред в дясно - И. В. Е., отзад в дясно - П. Т.Т. и отзад в ляво - Т.Г.Ч.. Кръстовището на ул. „Р.” с път І - 5 е сигнализирано със знак „В2” - „Стоп” и маркировка - „стоп линия”. При приближаване на кръстовището, лекият автомобил намалил скоростта си на движение, тъй като водачът му натиснал спирачка и когато достигнал до знак „В - 2” – „Стоп” и „стоп линията” - маркирана на пътя, скоростта му била около 5 км/ч. Без да спре напълно в един момент лекия автомобил рязко увеличил скоростта си и предприел пресичане на главен път І - 5.

Въпреки, че подсъдимия А.С. предприел аварийно спиране, управлявания от него автобус не могъл да спре и навлязъл в кръстовището, където блъснал пресичащия същото това кръстовище лек автомобил, управляван от пострадалия П. И.П..

От заключенията на назначената в хода на досъдебното производство петорна авто-техническа експертиза и назначената в съдебно заседание проведено на 03.02.2011 гад. допълнителна седморна авто-техническа експертиза е видно, че скоростта на автобуса в момента на удара е в границите на 92 – 96 км/ч, а скоростта на лекия автомобил в същия този момент е била 21 - 22 км/ч, а скоростта на движение на автобуса преди подсъдимия А.С. да възприеме опасността и да задейства спирачната система е 105 – 115 км/ч, при ограничение на скоростта от 50 км/ч.

Според заключенията на назначената в хода на досъдебното производство петорна авто-техническа експертиза и назначената в съдебно заседание проведено на 03.02.2011 гад. допълнителна седморна авто-техническа експертиза, водачът на лекия автомобил е намалил скоростта към момента на преминаване през „стоп-линията” до около 5 км/ч, след което е ускорил движението си, достигайки 21 км/ч към момента на удара.

Като за последващия анализ експертизите приемат при изчисленията си минимално възможната изчислена скорост на автобуса в момента на удара - 92 км/ч, а преди ПТП - 105 км/ч, а съответната скорост на движение на лекия автомобил в момента на удара 21 км/ч.

От данните, събрани чрез проведения следствен експеримент е видно, че при скорост на движение за автобуса от 55 км/ч ефективният му спирачен път при мокър асфалт е 22,25 м. По този начин, по категоричен и безспорен начин е установено, че реалната скорост на автобуса по време на ПТП е била значително по-висока, тъй като от момента на предприемане на спиране от водача, до крайното си положение, масовия център  на автобуса е изминал път от 117,7 метра.

От заключението на назначената по делото двойна техническа експертиза на тахографа на автобуса (л. 47 до л. 59 от Том № 3 от ДП) е видно, че тахографа е бил изправен и е бил сверен с точното часово време към 06.03.2009 год. Процесният тахограф конструктивно следва да работи едновременно с два тахографски листа /тахошайби/, като по време на работата единия е на режим „работещ” и по него пише писеца, а другия е в режим „почивка” и по него се изчертава линия, от която е видно, че е в тахографа, но е в режим „почивка”. Изследван е тахографски лист от 06.03.2009 год. на името на свидетелят М.Б. /вторият водач на автобуса/, иззет от тахографа на автобуса след ПТП. При извършения оглед на местопроизшествието не е намерен и иззет друг тахографски лист, намиращ се в тахографа на автобуса. От заключението на експертизата е видно, че тахографа е започнал да работи по намерения и предоставен на експертизата тахографски лист на 06.03.2009 год. в 15.00 ч. в режим „шофиране” и е работил по него до 19,30 ч. когато е бил превключен в режим „почивка” до 22,20 ч. , като по листа има отметка в 21,35 ч., отбелязана и фиксирана от експертите, която според заключението е вследствие на отваряне на тахографа. Останалите данни изписани по тахографския лист след 22,00 ч. отбелязани от експертите, кореспондират с местенето на автобуса, на произшествието с оглед провеждането на операциите за изваждането на телата на румънските гражданки под автобуса, до 04,20 ч. на 07.03.2009 год., когато е изваден и иззет тахографския лист от тахографа.

При извършения оглед от пода на автобуса, покрай мястото на водача са намерени и иззети общо 14 бр. тахографски листове от дати преди настъпване на ПТП, подробно описани в протокола за оглед. По-голяма част от тях са на името на подсъдимия А.С.. От заключението на двойната техническа експертиза е видно, че процесния автобус се е движил многократно продължително време със скорост значително по-висока от 100 км/ч, поради което експертизата счита, че не е работил ограничителя на скоростта.

В момента на удара автобуса е бил почти изцяло в лявата лента за движение на дясното полуплатно, която е предназначена и обозначена със стрелка за завиващите на ляво МПС. Лекият автомобил е бил разположен и върху трите ленти за движение на пътното платно – лентата за насрещно движение, лентата за завиване на ляво и лентата за движение направо. Ударът между двете МПС е страничен, кос като първоначалния контакт е между предния, десен край на автобуса и предната част на задния ляв калник на лекия автомобил, в последствие ударът е между цялата предна част на автобуса и страничната лява на автомобила, основно в зоната на двете леви врати.

След удара автобусът продължил движението си в посока юг- югоизток, като лекия автомобил е бил в пряк контакт с него и се е плъзгал странично по асфалтовото покритие с дясната си страна в посока юг- югоизток, като впоследствие, при движението на механичната система „автобус - лек автомобил”, настъпил удар между автомобила и източната предпазна ограда /мантинела/, като първоначалния контакт е бил в предната част на предния десен калник на лекия автомобил.

Вследствие на удара, лекият автомобил увеличил ъгловата си скорост, обратна на часовниковата стрелка, гледано от горе. Лекият автомобил продължил движението си, плъзгайки се по предпазната мантинела със страничната част на предния си десен калник, оставайки в контакт с предния десен ръб на автобуса.

След първоначалния контакт на лекия автомобил с мантинелата, автобусът проникнал максимално с предния си десен ръб навътре в лявата страница на лекия автомобил, след което автобуса се отделил от него и започнал да се плъзга с предните си гуми по източния скат, а със задните - все още по асфалтовото покритие. Автобусът започнал леко да изпреварва лекия автомобил и в резултат на получената силна ротация, се обърнал на 180 градуса, преобърнал се около дясната си страна е паднал върху нея, след което преустановил движението си, като останал легнал на дясната си страна, върху банкета над ската, насочен с предната си част на север. Лекият автомобил спрял движението си и останал в ската на дълбочина - 2,4 - 2,6 м. под нивото на пътя, насочен с предната си част на север.

В резултат на първоначалния удар между двете МПС, настъпил в кръстовището, била причинена смъртта на водача на лекия автомобил и всички пътници, намиращи се в него. При завъртането на автобуса, вследствие на центробежната сила и преобръщането му, от него изпаднали возещите се на задната седалка в същия, пътнички – румънските гражданки - И. С. /***/ и Р. Д. /***/, които били затиснати от автобуса и вследствие на това починали.

От заключенията на назначените по делото шест броя съдебно - медицински експертизи е видно, че:

Експертиза № ***/2009 год. (л. 3 до л. 6 от Том № 3) - причината за смъртта на П. Т.Т. е тежката съчетана множествена травма, която е в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.

Експертиза № **/2009 год. (л. 10 до л.14 от Том № 3) - причината за смъртта на Т.Г.Ч. е тежката съчетана множествена травма, която е в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.

Експертиза № *** (л. 18 до л. 21 от Том № 3) - причината за смъртта на И. В. Е. е тежката съчетана множествена травма, която е в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.

Експертиза № ** (л. 25 до л. 29 от Том № 3) - причината за смъртта на П. И.П. е тежката съчетана множествена травма, която е в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.

Експертиза № ** (л. 33 до л. 36 от Том № 3) - причината за смъртта на И. С. /***/ е механична асфиксия от притискане на снагата, която е в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.

Експертиза № ** (л. 40 до л. 43 от Том № 3) - причината за смъртта на Р. Д. /***/ е механична асфиксия от притискане на снагата, която е в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.

От заключенията на всички съдебно – медицински експертизи е видно, че за всички починали лица - механичните увреждания са прижизнени и към момента на настъпване на смъртта тези лица не са били под влияние на алкохол.

От заключенията на изготвените по делото химически експертизи (л. 130 до л. 139 от Том № 3 на ДП) за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на водача на автобуса - подсъдимия А.С. и колегата му – свидетелят М.Б., е видно, че резултатите са отрицателни и не се установява съдържанието на такива.

От заключенията на назначената в хода на досъдебното производство петорна авто-техническа експертиза и назначената в съдебно заседание проведено на 03.02.2011 гад. допълнителна седморна авто-техническа експертиза (л. 66 до л. 121 от Том № 3 от ДП и л. 236 до л. 255 от СП) е видно, че техническата причина за възникване на ПТП е високата скорост на движение на автобуса преди настъпване на ПТП, която е било не по - ниска от 105 км/ч. Опасната зона за спиране на автобуса при тази скорост е 162 м. Поради това, подсъдимия А.С. не е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране. Съгласно заключенията на същите експертизи, скоростта, при която водачът на автобуса - подсъдимия А.С. е имал техническа възможност да спре в зоната на видимост на къси светлини е около 66 км./ч. и всяка по - малка от нея. Скоростта на движение на автобуса от 105 км/ч е технически несъобразена с реалната видимост и пътните условия на мокър асфалт.

От заключенията на двете авто - технически експертизи е видно и това, че към момента на пресичането на „стоп линията” от лекия автомобил, автобуса е бил на разстояние 69 м. от мястото на удара, а водачът на автобуса е възприел опасността, чрез предприемане на аварийно спиране, когато автобуса се е намирал на 66. м от мястото на удара.

Експертизите по безспорен и категоричен начин установяват, че ако автобуса се е движил със скорост от 50 км/ч, каквато е сигнализираната максимална  скорост за движение в пътния участък, не би възникнало ПТП. При аналогично спиране от водача на автобуса, същият би спрял на около 20 м. преди мястото на удара, а при равномерно движение направо /без задействане на спирачния механизъм/ двете моторни превозни средства биха се разминали безпрепятствено.

При движение на автобуса с технически съобразена скорост от 66 км/ч също не би възникнало ПТП, тъй като при аналогично спиране на водача на автобуса, двете МПС - та биха се разминали безпрепятствено.

Максималната скорост на движение, при която подсъдимия А.С. би спрял управлявания от него автобус преди мястото на удара е 61,5 км/ч или всяка по - малка от нея скорост.

Причините за настъпване на ПТП са:

- водачът на автобуса – подсъдимия А.С. е управлявал същия със скорост по - висока  от максимално разрешената – 50 км/ч;

-от технически възможната за безопасно спиране преди мястото на удара – 61, 5 км/ч

- и от технически съобразената скорост, при която двете МПС –та биха се разминали – 66 км/ч.

По описания начин подсъдимият А.С., като управлявал автобуса с несъобразена скорост на движение е нарушил правилата за движение, а именно:

-Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства които управляват .”

-Чл. 20,  ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия за видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”

-Чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП - При избиране скоростта на движение, на водача на ППС е забранено да превишава стойността на скоростта, която се сигнализира с пътен знак.”

Тези нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат - смъртта на П. И.П. ЕГН - **********; И. В. Е. с ЕГН - **********; П. Т.Т. ЕГН - **********; Т.Г.Ч. ЕГН - **********; И. С. /***/ и Р. Д. /***/.

Водачът на лекия автомобил – пострадалия П. И.П. е имал техническа възможност да предотврати ПТП като своевременно възприеме движещия се по пътя с предимство автобус, да се съобрази с неговото положение и скорост, да спре на стоп –линията, съгласно пътен знак „В - 2” – „стоп” и да го пропусне.

По описания начин пострадалия П. И.П., като не е спрял на кръстовището при пресичане на път с предимство и не е пропуснал движещото се по него МПС  е нарушил чл. 50, ал. 1 от .

Това негово нарушение е в пряка – причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на И. В. Е. ЕГН - **********; П. Т.Т. ЕГН - **********; Т.Г.Ч. ЕГН - **********; И. С. /***/ и Р. Д. /***/, но тъй като същият е починал, на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК срещу него не е било образувано наказателно производство.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и в пълното от изготвените авто – технически експертизи.

 

Правна квалификация

Предвид гореизложеното съдът счита, че подсъдимият А.С. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 343, ал. 4, във връзка с ал. 3, предл. ІV, б. ”Б”, предл. ІІ във връзка с чл. 343, ал. 1, б. ”В” във връзка с чл. 342, ал. 1от НК, като на 06.03.2009 год. в гр. Стара Загора по път І - 5 в посока юг, на кръстовището с ул. ”Р.” на км. 228 + 6, при управление на МПС – автобус, марка „***”, модел *** с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата:

 -Чл. 20, ал. 1 от – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства които управляват”.

-Чл. 20, ал. 2 от – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия за видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”

 -Чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП – “При избиране скоростта на движение, на водача на ППС е забранено да превишава стойността на скоростта, която се сигнализира с пътен знак”.

и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - П. И.П. ЕГН - **********; И. В. Е. ЕГН - **********; П. Т.Т. ЕГН - **********; Т.Г.Ч. ЕГН - **********; И. С. /***/ и Р. Д. /****/, като деянието представлява особено тежък случай,

 

Деянието е извършено по непредпазливост, като конкретния вид на непредпазливостта е престъпна небрежност. Подсъдимият не е предвиждал обществено - опасните последици, но в конкретния случай е бил длъжен и е могъл да предвиди, че те ще настъпят.

В съзнанието на А.С. не се е отразило свойството на деянието, нито престъпните последици – причиняване смърт на другиго, нито причинната връзка между деянието, извършено от него и престъпния резултат. Но от друга страна той е нарушил разпоредбите на ЗДвП и бил правно задължен да предвиди последиците, както и е имал реална възможност да осъществи такава мисловна дейност.

 

Вид и размер на наказанието

При определяне видът и размерът на наказанието на подсъдимия А.С., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства: чисто съдебно минало, добрите характеристични данни, направените самопризнания и възрастта му, а като отегчаващо вината обстоятелство: не критичното отношение към случилото се наличните данни за системно превишаване на максимално разрешената скорост за движение в Република България и изключително високата обществена опасност на деянието и изключително тежкият резултат.

При така изложеното съдът счита, че на подсъдимия А.С. следва да бъде определено наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства в рамките на предвиденият от законодателя среден размер за това престъпление, а именно ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, като по този начин биха се постигнали целите на чл. 36 от НК, като по отношение на индивидуалната, така и по отношение на генералната превенция.

Така определеното наказание съгласно разпоредбите на чл. 59, ал. 1 във връзка с чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС подсъдимия А.С. следва да изтърпи при първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от открит тип.

Съгласно разпоредбата на чл. 343г от НК задължително следва да се наложи санкцията по чл. 37, т. 7 от НК, поради което подсъдимият А.С. следва да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от ТРИ ГОДИНИ, с оглед поредицата от нарушения на ЗДвП допуснати от същия.

 

Подсъдимият А.С. следва да заплати направените по делото от частните обвинители съдебни и деловодни разноски за адвокатска защита както следва:

-на И.В.П., ЕГН ********** и Д.В.П. ЕГН ********** в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

-на Т.П.Т., ЕГН ********** и М.К.Т. ЕГН ********** в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

-на В.И.Е. ЕГН ********** и Ц.И.Е. ЕГН ********** в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

-на Г.Т.Ч. ЕГН ********** и В.П.Д. в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият А.С. следва да заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 11 628,44  лв. по сметка на Окръжен съд гр. Стара Загора.

 

Причини за извършване на деянието – престъпна небрежност и незачитане правилата за движение, съгласно изискванията на ЗДвП и ППЗДвП.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: