ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /
Апелативен съд
град Варна
търговско отделение, в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Братанова
ЧЛЕНОВЕ: Магдалена Недева Дарина
Маркова
Сложи
за разглеждане докладваното от А.
Братанова въззивно т.дело № 90 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 248 ал.1 ГПК и е образувано по молба от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД – Варна за изменение на постановеното по делото
решение чрез присъждане на пълния размер на претендираните разноски в размер на
8 928 лева с ДДС. Поддържа се, че сторените от
страната разноски за процесуално представителство не надхвърлят в съществен
размер минималното възнаграждение по
Наредба № 1/2004 год. при съобразяване, че защитата е осъществена по обективно
кумулативно съединени претенции.
Насрещната страна „УП България 8“ ООД не е депозирала
писмено становище в срока по чл. 248, ал.2 ГПК.
Молбата за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните
съображения:
С постановеното решение
ВАпС е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете
предявени от "УП България 8" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, пл. Позитано № 2, ет. 5, за осъждане на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г, да заплати на ищеца по Договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник
№ 97/26.08.2009г., сума в размер 37863.73
лева, дължима като цена за произведена и доставена, но неплатена
електрическа енергия за месец ноември 2016 г. по дебитно известие №
**********/31.12.2016 год. към фактура № **********/30.11.2016 год., сума от 10854.29 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 37863.73 лева за периода от 01.02.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба, сума в размер 151777.97
лева, дължима като неизплатения остатък на цена за произведена и доставена,
но неплатена електрическа енергия за месец декември 2016 г. по фактура № **********/31.12.2016 год., сума
от 43509.80 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата 151777.97 лева за периода от 01.02.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба, ведно с законната лихва върху главниците, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 02.12.2019г. до окончателното им
изплащане.
Съдът е приел, че на
основание чл.78 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД направените разноски за адвокатско
възнаграждение. Същите съобразно представен списък по чл. 80 ГПК възлизат на 8928
лева с ДДС. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по
реда на чл.7, ал.2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., възлиза на 6410, 16 лева или 7692,19 лева с ДДС /изчисленията са
извършени при съобразяване на целия материален интерес пред въззивната
инстанция/. Съдът е приел още, че предметът на спора пред въззивната инстанция
има изцяло правен характер, а преюдициалните въпроси са идентични по всички
кумулативно съединени претенции. На посоченото основание е приел, че договореното
и заплатено възнаграждение се явява
прекомерно спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото и
следва да бъде намалено до размер на 7692,19 с ДДС.
Изчисленията на съда не
отчитат факта, че процесуалното представителство е осъществено по два обективно
кумулативно съединени иска – иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 189 641, 70 лева, цена на
произведена и доставена ел.енергия за м.ноември и декември 2016 год. и иск по
чл. 86, ал.1 ЗЗД за съответстващо обезщетение за забавено плащане на главното
вземане в размер на 54 364, 09 лева.
Обстоятелството, че главните притезания касаят два различни периода – м. ноември и декември 2016
год. не обуславя наличието на два обективно съединени главни иска. Главният иск
е един, тъй като за различните индивидуализирани периоди е налице идентично
правно основание на съдебно предявеното вземане
и съвпадащ петитум.
При наличие на обективно съединени претенции минималното
адвокатско възнаграждение по делото следва да се определи като сбор от
минималните възнаграждения според материалния интерес по отделните искове /арг.
от т.18 Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, Определение № 77 от
4.02.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1819/2020 г., II т. о., ТК и др./
Отчитайки горното, заплатеният хонорар не надхвърля сбора
от минималните възнаграждения за престирана адвокатска помощ по Наредба 1/2004
год. за отделните искове, ведно с
дължимото ДДС. На посоченото основание решението следва да бъде изменено чрез
допълнително присъждане на сумата от 1235,
81 лева.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Решение № 260081/14.05.2021 год., постановено по в.т.д.№
90/2021 год. по описа на АС – Варна в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА „УП БЪЛГАРИЯ 8“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК ********* допълнително сумата от 1235, 81 лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски
в производството, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховния касационен съд на Република България.
Председател:
Членове: