№ 1899
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20213100502447 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 262374/26.07.2021 год., постановено по гр.д. № 13923/2020 год., ВРС –
35-ти състав е отхвърлил предявените от „ЧАСТНО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ МЕЧТАТЕЛИ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна срещу
ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА, ЕИК *********, със седалище гр.Варна
искове за присъждане на суми, платени на неосъществено основание, както следва: 13 330
лева, представляваща заплатена цена по Договор № 184/30.08.2016 год. за периода
14.05.2020-31.05.2020 год.; 15 040 лева, представляваща заплатена цена по Договор № РД15-
122/19.09.2017 год. за периода 14.05.2020-31.05.2020 год.; 9 776 лева, представляваща
заплатена цена по Договор № РД15-115/11.09.2019 год. за периода 14.05.2020-31.05.2020
год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1 предл.второ ЗЗД,
както и за разноски.
Недоволен от горното е останал ищеца, който обжалва постановеното решение с
доводите за неговата неправилност като включително същото е постановено при незаявени
обстоятелства и необсъждане на наведените от ищеца твърдения за факти. Излага, че както
в исковата молба, така и в уточняващата такава се е поддържало, че непреодолима сила е
налице по отношение на задължението на ответника наемодател да осигури ползването на
наетия обект, съобразно договора за наем, както и че изпълнението на паричното
задължение за заплащане на наемна цена е било по договор, чието изпълнение е било
спряно, на основание чл.306, ал.4 ТЗ, по които доводи не е налице отговор в постановеното
1
решение. Поддържа, че извънредната епидемична обстановка в страната за периода от
14.05.2020 год. до 30.06.2020 год., както и придружаващата я забрана за присъствена учебна
дейност, съставляват форсмажорни обстоятелства, относими към задължението на
наемодателя да осигури безпрепятствено ползване на наетия имот по предназначението, с
оглед на което е сключен и договора за наем, както предвижда чл.230 ЗЗД. Твърди, че при
горната ситуация е налице спряно задължение на наемодателя, водещо до спиране на
изпълнението на договора, респективно до спиране на размяна на престации, но доколкото
това се разбира с изтичане на периода и след плащане на наема хипотезата е при
неосъществено основание. Като поддържа твърденията за приложимост на чл.306, ал.4 вр.
ал.2 ТЗ и неотносимост на насрещните твърдения за осъществявано в процесния период
обучение в електронна среда, както и че получените субсидии не могат да се използват за
плащане наеми за сградите, моли за отмяна на решението и постановяване на друго по
същество на спора.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
жалбата. Поддържа, че решението е правилно и обосновано. Сочи, че ответинкът е получил
парични суми за дължими по действащи договори за наем наемни цени и има основание да
задържи исковите суми, а ищецът не е доказал разместване на имуществени блага при
твърдяното от него основание – неосъществено такова. Оспорва твърдението за
непреодомила сила, още повече такава да е била налице спрямо задължението на
наемодателя, което не е възпрепятствал достъпа на ищеца до наетото помещение като дали
същото ще се ползва фактически или не от наемателя е ирелевантно за изпълнение на
задължението на ответника. Нещо повече, че заплащаните разходи за консумативи в
процесния период сочи на реално ползване на обекта. Моли за потвърждаване на съдебното
решение и присъждане на разноски.
В с.з. по същество, представляващият въззивника моли за обезсилване на
постановеното решение и връщането му за ново разглеждане от първоинстанционния съд,
евентуално – за неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, чрез пълномощника си, оспорва жалбата и
моли за потвърждаване на решението на ВРС.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
2
реквизитите на чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното
искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими.
Доводите на въззивника за недопустимост на съдебното решение поради липса на
мотиви относно твърденията на страните не се споделят от състава, тъй като последното
обуславя евентуална небоснованост на решението, а не неговата недопустимост.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението.
Видно от релевираните в исковата молба твърдения, поддържани в хода на
проведеното производство, претенцията си ищецът извежда от наличието на сключени с
ответника три договора за наем, чието действие за периода от 14.05.2020 год. до 30.06.2020
год., поради обявеното в страната извънредно положение – обективно обстоятелство от
извънреден характер, съставляващо по естеството си непреодолима сила, е било спряно.
Сочи, че поради горното няма основание за насрещни престации по договора и доколкото
наемната цена е била заплатена същата се явява платена на неосъществено основание с
оглед невъзможността на наемодателя да изпълни задължението си – да предостави
ползването на обектите за целите, за които са наети.
Ответникът не оспорва факта на сключените с ицщовото дружество договори за наем,
заплатените по тях суми за наемна цена, както и е ноторен факта на въведената със Заповед
на Министъра за здравеопазването, в Република България е въведено извънредна
епидемиологична обстановка, считано от 14.05.2020 год., включително и в периода
14.05.2020 год. – 30.06.2020 год.
Не е налице спор и че процесните помещения са ползвани от ищеца за осъществяване
на учебна дейност, като по силата на Заповед на Министъра за здравеопазването е наложена
забрана за осъществяване на присъствена предучилищна дейност в периода 14.05.2020 год. –
22.05.2020 год.
Основателността на предявения с правно основание чл.55, ал.1 предл.второ ЗЗД иск
се предпоставя от установяването на наличие на обедняване на ищеца и обогатяване на
ответника във връзка с бъдещо основание, което е останало неосъществено.
Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да докаже фактическото разместване на имуществени права, извършено при условие
за бъдещо осъществяване на определено основание, а в тежест на ответника е да установи
наличието на правно основание за задържане на получената сума.
Съгласно дадените в Постановление № 1 от 28.V.1979 год. по гр. д. № 1/79 год. на
Пленума на ВС, за да е налице от своя страна осъществен втория фактическия състав на
чл.55, ал.1 ЗЗД се изисква престацията да е извършена с оглед на очаквано в бъдеще
основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. Посочено е, че текстът намира
приложение при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси
3
поради невъзможност за изпълнение, при сделки под отлагателно условие, когато то не се
сбъдне и т. н. Наличие на невъзможност за изпълнение от страна на наемодателя по
договора се твърди, но не се доказва от ищеца, а соченото от него обстоятелство от
извънреден характер не се субсумира в хипотезата на чл.55, ал.1 предл.второ ЗЗД при
наличие на действащ договор за наем.
Доводите за временна невъзможност за изпълнение на задължението на наемодателя
поради обстоятелство от извънреден характер и оттам – приложимост по аналогия на
правилата на чл.306, ал.4 ТЗ не се споделят от състава. Видно от твърденията, въззивникът
извежда горната невъзможност не от неизпълнение на задължението на наемодателя да му
предостави ползването на наетия имот, доколкото същото вече е изпълнено, а от
невъзможността да ползва същия съобразно предназначението, за което е нает –
присъствена училищна дейност. Невъзможността наемателят да упражни придобити права,
произтичащи от наемно правоотношение, обаче обуславя разваляне на договора по право,
съответно прекратяването му от кредитора, който няма интерес от изпълнението. Това не се
твърди от страните.
Както вече се посочи, ищецът не може да черпи доводи и права от непреодолимата
сила като основание за освобождаване от отговорност при неизпълнение на задължението на
наемодателя доколкото същото вече е изпълнено, видно от представените договори. А сам, с
оглед насрещното си задължение за заплащане на наемната цена, не може да се позове на
форсмажора, тъй като неплащането не може да се обоснове с невъзможност.
Прочее, настоящият състав на ВОС счита, че заплащайки сумата наемната цена по
сключените наемни договори, осъществената от ищеца престация е не с оглед на
неосъществено основание – спрели действието си наемни договори, а в изпълнение на
същите.
И след като не се установи нарушение на императивна материалноправна разпоредба,
за което съгласно ТР №1/2013 г. на ОСГТК въззивният съд следи дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване, първоинстанционното решение
следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора и направеното искане, в полза на въззиваемата страна следва
да се присъдят сторените разноски в размер на 450 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262374/26.07.2021 год., постановено по гр.д. №
13923/2020 год., ВРС – 35-ти състав.
ОСЪЖДА Частно средно училище Мечтатели” ООД, ЕИК: *********, със седалище
4
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Евлоги Георгиев” № 24 да заплати на
ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ 77 сумата от 450 лева, представляваща
извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5