Р Е Ш Е Н И Е
№………/………….2013г., гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-20 състав, на десети май две хиляди и тринадесета година в открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: Г.С.
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 1192 по описа за 2012 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по обективно
съединени искове, предявени от „П.и с.” ЕАД с ЕИК********, със седалище и адрес
на управление: гр. С. 1619, ул.”Е.Ч.” №**, представлявано от изпълнителния директор Д.Д. срещу
„Л.с.” ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. С. 1278,
район С., ж.к.Б., Л.М., бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, представлявано от управителя Л.К.П..
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди,
че на 20.10.2010г. в гр.С., между страните по делото, е сключен договор за
възстановяване на пътна настилка на обект: „Изместване на водопровод ф900 по
бул.”П. В.”, в участъка от бул „Р.Д.” до ул.”Г.Т.”. Възложител по договора е „Л.С.”
ЕООД, а изпълнител „П.и с.” ЕАД. От страна на изпълнителя задълженията,
възникнали въз онова на договора са изпълнени и поради това била издадена
фактура № 2336/30.11.2010 г. за сумата от 52 307,75 лв. с ДДС, от които
главница са 43 589,79 лв. и 8 717,96 лв. - ДДС. На 30.11.2010 г. сума в размер от
3 000 лв. била изплатена от страна на възложителя по посочената фактура .
налице бил остатък в размер на 49 309,75 лв. - неизплатен и до настоящия
момент. Във връзка с извършване на възложените СМР-та бил съставен и подписан
протокол между страните. Твърди се, че няма възражение по изпълнението от
страна на възложителя. Наред с това се
твърди, че в чл. 15 от договор за възстановяване на пътната настилка е
посочено, че при неизпълнение от страна на възложителя, същият дължи неустойка
в размер на 0,05% от договореното възнаграждение на обекта за всеки просрочен
ден, но не повече от 10% от общото възнаграждение. Ето защо и поради неплащане
от страна на възложителя се твърди, че последния дължи неустойка, поради
неизпълнението в размер на 10% от изискуемото вземане, което равнявало на
4 930,78 лв.. Освен това възложителят дължал и лихва за забава считано от
31.01.2011 г. - датата след изтичане на
60-дневния срок след подписване на фактурата и двустранния протокол от
30.11.2010г. – задължение възникнало съгласно чл. 4, ал. 1 от договора. Същото
било в размер на 4 902,32 лв. Съобразно изложеното се претендира от ищцовото
дружество да бъде осъден ответника да заплати
главница в размер на 49 307,75 лв., представляваща неизплатеното
възнаграждение по договора и издадената фактура № 2336/30.11.2010 г., сумата 4
902,32 лв., представляваща лихва за
забава съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за периода 31.01.2011 г. до 16.01.2012
г. и сумата 4 930,87 лв., представляваща неустойка по чл. 15 от договора.
Претендират разноските, сторени в настоящото производство.
В подкрепа на твърденията си
ищцовото дружество е представило писмени доказателства. Не е направило други
доказателствени искания.
В сроковете по чл.367 и сл.
от ГПК ответното дружество„Л.с.” ЕООД *** не е взело становище по предявените искове.
Същото не се е представлявало в първото по делото съдебно заседание, не е
изразило становище делото да се гледа в негово отсъствие. Ето защо ищцовото
дружество чрез процесуалния си пълномощник адв.С. е направило искане за
постановяване на неприсъствено решение против ответника при условията на чл.238
от ГПК.
Съдът като съобрази данните
по делото и по повод направеното искане по реда на чл.238 ал.1 от ГПК приема
следното:
В настоящето производство
съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.266 от ЗЗД и във връзка с чл.288 от ТЗ – главният иск,
акцесорен иск по чл.294 от ТЗ във връзка с чл.86 от ЗЗД и иск по чл.92 от ЗЗД
във връзка с чл.288 от ТЗ.
Съдът като съобрази данните по делото намира, че не са
налице формалните предпоставки, съгласно чл. 238 ал. 1 от ГПК, за
удовлетворяване искането на ищецът за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. В тази насока съдът прецени, че са изпълнени част от
изискванията на чл. 239 ал. 1 от ГПК, която урежда предпоставките по същество -
на ответника са указани последиците от неспазване срока за подаване на отговор
и от неявяването му в съдебно заседание. Последният не е подал отговор в сроковете
по чл.367 и сл. от ГПК, както и не се явил при разглеждане на делото в открито
съдебно заседание. Не е налице обаче последната от предпоставките визирани в
цитираната законова норма, а именно от изложените в исковата молба
обстоятелства и представените по делото доказателства, предявените искове да са
вероятно основателни. Затова срещу ответника не следва да се постановява
неприсъствено решение, а такова по реда на чл.235 и чл.236 от ГПК.
Съобразно изложеното съдът като съобрази доводите на
ищеца и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорно е по делото, че
страните са търговски дружества, надлежно регистрирани по реда на ТЗ.
От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че помежду им на 20.10.2010г. е сключен Договор за възстановяване на пътна настилка на обект:
„Изместване на водопровод ф900 по бул.”П. В.”, в участъка от бул „Р.Д.” до ул.”Г.Т.”.
Възложител по договора е „Л.С.” ЕООД, а изпълнител „П.и с.” ЕАД.
В чл.1 от договора са
уговорени единичните цени, включващи видовете материали и количества работи,
като общата им стойност е в размер на 46 951,32 лева без ДДС, ДДС- 9390,26
лева или общо 56 341,58 лева. Плащането, съгласно чл.4(1) е следвало да се
извърши в седмодневен срок от изпълнението на възложената работа след като „С.В.”
АД е платила на възложителя – ответното дружество, но не по – късно от 60 дни
след подписването на двустранен протокол за действително извършените работи и
издаването на фактура.
Във връзка с изпълнението на
процесните СМР-та и съгласно постигнатото съгласие между страните в цитираният
чл.4(1), от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на
30.11.2010г. е съставен протокол, както е и издадена фактура № 2336/30.11.2010 г. за сумата от
52 307,75 лв. с ДДС, от които главница са 43 589,79 лв. и 8 717,96 лв. - ДДС. Протоколът е подписан от възложителя –
ответното дружество без в него да са вписани възражения във връзка с
изпълнението. От приетата по делото СИЕ, която съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвена и неоспорена от страните, се установява, че в НАП С. –
офис С. в Дневниците за покупките за данъчен период месец ноември 2010г. на „Л.с.”
ЕООД е отразена процесната фактура № **********/30.11.2010 г. на стойност
52 307,75 лв. с ДДС с посочен обхват и вид на услугата „ извършени СМР” от
контрагент / доставчик/ „П.и с.” ЕАД. Установява се и още, че по банков път на
30.11.2010г. е извършено частично плащане по фактурата в размер на 3000 лева от
страна на ответното дружество. Остатъка от задължението не е изплатен и към
настоящият момент. Анализът на така установените факти и при липса на оспорване
от страна на ответното дружество се налага извода, че процесните СМР-та са
изпълнени и приети от възложителя без възражение.
Съгласно чл.15 от договора за възстановяване на
пътната настилка, при неизпълнение от страна на възложителя, същият дължи
неустойка в размер на 0,05% от договореното възнаграждение за обекта за всеки
просрочен ден, но не повече от 10% от общото възнаграждение. От приетата СИЕ се
установява, че размера на неустойката е
4 930,78 лева и представлява 10% от общата стойност на неизплатеното
възнаграждение.
Пак от СИЕ се установява, че размерът на лихвата за
забава считано от 31.01.2011 г. до
датата на завеждането на исковата молба в съда е 5 516,72 лева.
Така от безспорно
установеното по делото от фактическа страна, се налага извода, че сключения между
страните Договор за възстановяване на
пътна настилка на обект: „Изместване на водопровод ф900 по бул.”П. В.”, в
участъка от бул „Р.Д.” до ул.”Г.Т.” е за строителство, поради което по отношение на
възникналите между страните правоотношения намират приложение разпоредбите на
договора за изработка - чл.258 – 269 от ЗЗД . Съгласно чл.266 ал.1 от ЗЗД поръчващият следва да заплати стойността на
приетата работа. В конкретният случай ответното дружество „Л.С.” ЕООД не е
изпълнило задължението си за плащане въпреки, че е приело извършените от
ищцовото дружество СМР, което обстоятелство безспорно се установи в процеса. Съдът счита, че с подписването на двустранен протокол за
изпълнение натурални видове строително – монтажни работи от 30.11.2010г., извършената от изпълнителя работа по
поръчка на „Л.С.” ЕООД по сключения договор за възстановяване на пътната
настилка от 20.10.2010г., следва да се счита приета на основание чл.264, ал.3 ЗЗД, след като възложителят при приемане на работата не се е възползвал от
правото си по чл.264, ал.2 ЗЗД да направи възражения за неправилно изпълнение. Ето защо претенцията на ищцовото дружество за заплащане от страна на възложителя на сумата 49 307,75 лева с вкл. ДДС се явява основателна и като такава
ще следва да се уважи.
Относно останалите две
претенции – по
чл.294 от ТЗ във връзка с чл.86 от ЗЗД и по чл.92 от ЗЗД във връзка с чл.288 от ТЗ, съдът приема следното:
Акцесорната претенция за
заплащане на обезщетение за забава за минал период по смисъла на чл.86 от ЗЗД е
неоснователна при наличието на изрично постигната уговорка между страните по
договора за заплащане на неустойка по чл.92 от ЗЗД. Този извод на съда е
съобразен с константната съдебна практика, че след като в договора страните изрично са уговорили неустойка в случай на
неизпълнение на задължението за плащане, то в рамките на този процес ищецът
може да претендира единствено уговорената неустойка, но не и лихва за забава,
защото ако се допусне тяхното кумулиране би се допуснало двойно обезщетение за
едно и също неизпълнение. И в случаят това е така. Налице е изрично постигната уговорка за
заплащане на неустойка при преизпълнение в
чл.15 от договора за възстановяване на пътната настилка - при неизпълнение от
страна на възложителя, същият дължи неустойка в размер на 0,05% от договореното
възнаграждение за обекта за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от общото
възнаграждение. Неизпълнението е безспорно установено, поради което и
възложителят дължи неустойка за забава на плащането. Ето защо претенцията за лихвата в предявения размер се
явява неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли, а искът по чл.92 от ЗЗД като
основателен ще следва да се уважи в
размер на 4 930,78 лева.
С оглед изхода на делото и
на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответното дружество дължи на ищцовото дружество
сторените от последното разноски по делото в размер на 4 298,45 лева,
представляващи платена ДТ, възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар.
Воден от горното и на
основание чл.235 и чл.236 от ГПК Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Л.С.”
ЕООД с ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление: гр. С. 1278, район С., ж.к.Б., Л.М., бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, представлявано от управителя Л.К.П. да заплати на „П.И С.” ЕАД
с ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1619, ул.”Е.Ч.” №**, представлявано от изпълнителния директор Д.Д. сума в размер на 49 307,75
лева, представляваща неизплатеното
възнаграждение по договор за
възстановяване на пътната настилка от 20.10.2010г. сключен между страните по
делото и издадената фактура № **********/30.11.2010
г., сума в размер на 4 930,87 лева,
представляваща неустойка по чл. 15 от договор за възстановяване на пътната настилка от 20.10.2010г. сключен
между страните по делото, както
и сума в размер на 4 298,45 лева, представляваща сторени от
ищеца разноски по делото
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
„П.И С.” ЕАД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр. С.
1619, ул.”Е.Ч.” №**, представлявано от
изпълнителния директор Д.Д. срещу „Л.С.”
ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. С. 1278, район С.,
ж.к.Б., Л.М., бл.***, вх.*, ет.*, ап.**,
представлявано от управителя Л.К.П. иск
за сумата 4 902,32 лева, представляваща лихва за забава съгласно чл. 4, ал. 1 от за възстановяване на пътната настилка от
20.10.2010г. сключен между страните по делото за периода 31.01.2011 г. до 16.01.2012г., като неоснователен.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.
СЪДИЯ: