О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260140 26.01.2021г. Град Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и шести януари през две хиляди и двадесет и
първа година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
като разгледа
докладваното от съдия МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело номер 1041 по описа
за 2021 година.
Производството
е образувано по частна жалба на „У.Б.“ АД гр.С. против разпореждане № 263284 от
07.12.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 4938/2020г. по описа на Старозагорския
районен съд, в частта му, в която се отхвърля молбата им за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК срещу длъжника М.К.М.
за сумата 346.38 лв. - обезщетение за забава от 30.09.2019г. до 30.11.2020г.,
със 72 лв. разходи за уведомяване.
Жалбоподателят
твърди, че разпореждането в обжалваната част е неправилно. Излага съображения,
че извлечението от сметки съдържа изискуемата по закон информация и е редовно
от външна страна, както и че следва да се издаде заповед за изпълнение за всички суми. Моли да се отмени разпореждането в
обжалваната част и да се постанови друго, с което да бъде уважено искането за издаване
на заповед за изпълнение за претендираните суми. Претендира разноски за държавна такса.
Съдът,
като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и данните по
първоинстанционното дело, намира за установено следното:
Частната
жалба е допустима, с оглед подаването й в предвидения от закона срок, от
процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване на
постановеното определение.
С разпореждане
№ 263284 от 07.12.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 4938/2020г. по описа на
Старозагорския районен съд, в обжалваната му част, съдът е отхвърлил молбата на
„У.Б.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист по чл. 418 ГПК срещу длъжника М.К.М. за сумата 346.38 лв. - обезщетение за
забава от 30.09.2019г. до 30.11.2020г. и 72 лв. разходи за уведомяване.
Първоинстанционният
съд е приел, че в представеното извлечение от счетоводните книги не е посочен
размера (процента), в който е начислена лихвата върху просрочената главница, и
се е позовал на разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК.
Съгласно чл.
411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.
410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на
изискванията на чл.
127, ал. 1 и 3
и чл.
128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице
обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на
територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на
територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК. В хипотезата на чл.417 ГПК съдът
постановява издаване на заповед за изпълнение въз основа документите,
предвидени в нормата. Законът им придава формална доказателствена сила и въз
основа на тях съдът прави изводите си дали вземането е изискуемо и ликвидно.
Ето защо когато документът по чл. 417, ал. 2 ГПК е нередовен от външна страна или не удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане, съдът следва да отхвърли заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Когато документът е извлечение от
счетоводните книги на заявителя, съдържанието му трябва да доказва по несъмнен
начин подлежащото на изпълнение вземане - чл.
418, ал. 2 ГПК. В случая представеното със заявлението извлечение от
счетоводната книга по смисъла на чл. 417, т.
2 ГПК доказва подлежащо на изпълнение вземане за лихва за забава. Посочен е
размерът на обезщетението за забава на просрочените плащания. Съгласно чл. 60,
ал.2 ЗКИ извлечението от счетоводните книги трябва да съдържа най-малко
информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за
плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; общия
размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя,
включваща главница и непогасената договорена лихва и размера на обезщетението
за забава за просрочените плащания. Законодателят не изисква да се сочи размера
на лихвения процент. Процентът не следва да се отъждествява със самия размер на
обезщетението, тъй като чрез него само се изчислява този размер. Дали размерът
на лихвите е изчислен в размер, по -
голям от законната лихва, респ. дали е налице нарушение на чл.33, ал.2 ЗПК се
проверява от договора, който задължително се прилага към заявлението по силата
на разпоредбата на 410, ал.3 ГПК. Видно е от клаузата на 5.7. е, че законната
лихва е в размер на 10%. Дали изчислението е вярно, не се преценява в
заповедното производство.
Налице
са пречките по чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК за присъждане на суми за разходи за уведомяване,
поради противоречие на закона. Съгласно
разпоредбата на чл.10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче
забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Безспорно,
обявяването на предсрочна изискуемост, както и уведомяването на длъжника за
това, са действия по управление на кредита. Следователно кредиторът не може да
събира суми под каквато и да е форма за дейности, свързани с управлението на
кредита, вкл. и за обявяването му за предсрочно изискуем. Освен това задължението
за уведомяването на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на вземането
тежи върху кредитора и в договора няма клауза, според която разноските за
изпълнението на това задължение да се поемат от длъжника. От друга страна, със заплащането на това
възнаграждение от потребителя се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 411,
ал.2, ГПК, в последната му редакция - ДВ бр.100/ 20.12.2019г., съдът издава
заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави или искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната
жалба е частично основателна. Разпореждането следва да бъде отменено в частта
относно сумата за лихви за забава и неустойки в размер на 346.38 лв., а в
останалата част - потвърдено.
Его
защо въззивният съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
разпореждане № 263284 от 07.12.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 4938/2020г. по
описа на Старозагорския районен съд, в частта му, в която се отхвърля молбата
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.
418 ГПК срещу длъжника М.К.М. за сумата 346.38 лв. - обезщетение за забава от
30.09.2019г. до 30.11.2020г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на ,,У.Б.“ АД, гр. С.
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.
418 ГПК срещу длъжника М.К.М. за сумата 346.38 лв. - обезщетение за забава от
30.09.2019г. до 30.11.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата обжалвана част.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: