Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 104
17.06.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №433 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №2631/07.02.2020г., подадена
от Главна дирекция Национална полиция - МВР, представлявана от Христо
Терзийски, чрез процесуалния представител Габриела Розенова – юрисконсулт, с която се обжалва Решение №3427
от 06.12.2019г., постановено по гр.д. №6320/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
осъдил Главна
Дирекция „Национална полиция“ МВР, представлявана от Директора Комисар Христо
Терзийски, със седалище: гр. София, бул. „Александър Малинов“ №1, да заплати на
П.С.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адвокат Е.Д., съдебен адрес: ***,
сумата от 1392,57 лева (хиляда триста деветдесет и два лева и петдесет и седем
стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за 138,56 часа
извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен
труд през периода 01.12.2017г. - 31.07.2019г. и преизчисления такъв с
коефициент 1,143 и сумата от 63,32 лева (шестдесет и три лева и тридесет и две
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода 31.01.2018г. – 30.07.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 350,00 лева (триста и
петдесет лева), представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Осъдена е Главна Дирекция „Национална
полиция“ МВР, представлявана от Директора Комисар Христо Терзийски, със седалище:
гр. София, бул. „Александър Малинов“ №1, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 105,70 лева
(сто и пет лева и седемдесет стотинки) и сумата от 230,00 лева (двеста и
тридесет лева) – възнаграждение за вещо лице.
Постановено е предварително изпълнение на
решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово
възнаграждение и лихва върху него.
Твърди се във въззивната жалба, че
първоинстанционното решение е неправилно. Сочи се, че в случая не е налице
празнота в специалната нормативна уредба, която следва да бъде преодоляна чрез
приложение по аналогия на нормите на КТ. Излагат се
съображения, че за държавните служители, чиито правоотношения се уреждат от
ЗМВР, разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ е неприложима, поради обстоятелството, че
не са налице две от нейните четири предпоставки: продължителност на нощното
работно време, по-малка от дневното и трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми. Посочва се, че чл.187, ал.3 от ЗМВР допуска полагане на нощен
труд до 8 часа, за разлика от чл.140, ал.1 от КТ, където нощният труд е
ограничен до 7 часа и в тази връзка, дори да се приложи механизмът по чл.9 от
НСОРЗ, се получава коефициент 1 и няма основание за прилагане на друг различен
коефициент. Оспорва се като неправилен изводът на първоинстанционния съд, че
ако не бъдат приложени субсидиарно правилата на НСОРЗ, ще бъдат поставени
служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители
и от лицата, работещи по трудово правоотношение. Твърди се, че правните изводи
на първоинстанционния съд противоречат на основни принципи на прилагането по
аналогия и тълкуването на нормативните актове.
Поради неоснователността на главния иск се
твърди, че неоснователни са и исковете за мораторна лихва. Претендира се отмяна
на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят
предявените искове. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение. Направено е искане,
в случай, че съдът уважи въззивната жалба, размерът на адвокатското
възнаграждение на въззиваемия да бъде намален до минималния такъв, определен
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В законоустановения срок не е подаден отговор
от въззиваемия П.С.Д..
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание за въззивника „Главна
дирекция Национална полиция“ не се явява представител.
В съдебно заседание въззиваемият П.С.Д.,
не се явява, не се представлява.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд се е произнесъл по искове с
правно основание чл.179, ал.1 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от П.С.Д., чрез пълномощника адв. Димова,
срещу ГД „Национална полиция“, с която се претендира да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца сумата от 383 лв., от които: 348 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 58 часа, за
целия процесен период от 01.12.2017г. до 31.07.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, сумата от 35 лв.,
представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, явяващи се
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за горепосочения период,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143
от момента, в който сумите са станали изискуеми, ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че през
периода 01.12.2017г. до 31.07.2019г., ищецът е полагал труд на длъжността
„старши полицай, младши инспектор“ в група 01 ППД /патрулно постова дейност/
към СООРЖТ /Сектор „Охрана на обществения ред, железопътен транспорт“/ в
Зонално жандармерийско управление гр. Бургас, което е звено към дирекция
„Жандармерия“, която от своя страна е на структурно подчинение на Главна
Дирекция „Национална полиция“ към МВР, като се посочва, че същият е със статут
на държавен служител.
Посочва се, че за периода от 01.12.2017г.
до 31.07.2019г. ищецът е положил общо 404 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 възлиза на 462 часа дневен труд. Сочи, че това преизчисляване
води до 58 часа труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.
Посочен и е размерът на задължението – 348 лв.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК
е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по
основание и размер. Твърди се, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на
МВР, тъй като по отношение на тях има изрична уредба, касаеща начина на
изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано
отработено време на тримесечен период. Претендира се отхвърляне на исковете.
Ангажирани са доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски.
За установяване на твърдените от страните
обстоятелства по делото са представени доказателства.
В съдебно заседание, проведено пред
първата инстанция на 29.11.2019г., ищецът е изменил претенцията си на 1025,49
лв. за положен нощен труд от 138,56 часа, както и сумата от 63,32 лв. мораторна
лихва.
Безспорно е между страните
обстоятелството, а и се установява от доказателствата по делото, че през
процесния период са били в служебно правоотношение. Друго безспорно
обстоятелство е полагането на нощен труд от страна на ищеца.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-икономическа експертиза, от неоспореното заключение, на която се
установява, че за процесния период, ищецът е положил 969 часа нощен труд.
Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 969 часа става на
1107,56 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен
труд е 138,56 часа, а общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден
труд от 138,56 часа възлиза на 1025,49 лв. Вещото лице е изчислило лихвата за
забава в размер на 63,32 лв.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е уважил предявените искове.
На основание чл.269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият състав счита, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно. По наведените от
въззивника оплаквания за неправилност намира следното:
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на
изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд
за така преобразуваните часове труд.
Оплакването на въззивника в жалбата се
свежда до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство
на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и
обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби
на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила
действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно
действието във времето на релевантните за спора подзаконови нормативни актове
съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 01.12.2017г. до
31.07.2019г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с
протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на специално правило,
което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да
се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо
правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление
на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно
време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Ето защо, съдът намира за неоснователни
изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения
в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
По изложените съображения, настоящият
състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен се явява доказана по основание. От приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период ищецът е
положил нощен труд в размер на 969 часа, преизчислени с коефициент 1,143 и
приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 1107,56 часа, като
разликата от 138,56 часа експертизата отчита като извънреден труд, който не е
отчетен по протоколи за положен труд и не е начислен, съответно – не е изплатен
по платежни бележки. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че
изчислена по този начин дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като
дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1025,49 лева,
а лихвата за забава е в размер на 63,32 лв.
Поради гореизложеното исковата претенция
за заплащане на положен извънреден труд, получен в резултат на приравняване на
нощен труд към дневен за процесния период се явява основателна за сумата от
1025,49 лв. и като такава следва да се уважи. Поради основателността на главния
иск, основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ
изплащане.
Предвид забавата в плащането на дължимите
суми, основателен е и акцесорният иск за сумата от 63,32 лв.
Ищецът претендира сумата от 1025,49 лв.,
съгласно измененията, направени в съдебно заседание пред първоинстанционния
съд, проведено на 29.11.2019г.
Настоящият състав констатира, че
първоинстанционният съд се е позовал на заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза, според което за периода 01.12.2017 г. –
31.07.2019 г. ищецът е положил общо 969 часа нощен труд, които преизчислени с
коефициент 1,143 се равняват на 1107,56 часа дневен труд, т.е. налице е разлика
от 138,56 часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение,
но вместо изчисления от вещото лице размер от 1025,49 лв. и претендирания от
ищеца такъв, е посочил, че размерът на претендираната главница е 1392,57 лева, за
този размер е приел, че искът е основателен и е осъдил ответника да заплати
сумата от 1392,57 лв. Искът за мораторна лихва е посочен в правилен размер от
63,32 лв.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение следва да се обезсили за разликата над 1025,49 лв., до 1392,57 лв., т.е. за сумата от 367,08 лв., тъй като размерът на претендираната главница е 1025,49 лв. Като е уважил иска за сумата от 1392,57 лв., вместо претендирания размер от 1025,49 лв., съдът се е произнесъл по непредявен иск за сумата от 367,08 лв. и решението в тази част е недопустимо.
В останалата част първоинстанционното
решение следва да се потвърди.
При този изход на спора, във въззивното
производство, право на присъждане на разноски има въззиваемият П.С.Д.. Искането
за присъждане на разноски е направено своевременно, представен е договор за
правна защита и съдействие, видно от който договореното и заплатено
възнаграждение е в размер на 300 лв. Във въззивната жалба е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата
страна. Съдът намира същото за основателно, предвид измененията в Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения №1/2004г. - изм. ДВ. бр.45 от 15 Май 2020г. Съгласно
чл.7, ал.2, т.2 от горепосочената наредба, за защита по дела с определен
интерес възнагражденията са следните: при интерес от 1000 до 5000 лв. - 200 лв.
+ 6 % за горницата над 1000 лв., което в настоящия случай е 205,33 лв.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №3427 от 06.12.2019г.,
постановено по гр. дело №6320/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, в
частта, с която е осъдена Главна дирекция „Национална полиция“ МВР,
представлявана от Директора Комисар Христо Терзийски, със седалище: гр. София,
бул. „Александър Малинов“ №1, да заплати на П.С.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез адвокат Ели Димова, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Ген.Гурко“ №11, ет.2,
сумата над 1025,49 лв., до 1392,57 лв., т е. за сумата от 367,08 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3427 от 06.12.2019г.,
постановено по гр. дело №6320/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, в
останалата част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална
полиция“ МВР, представлявана от Директора Комисар Христо Терзийски, със
седалище: гр. София, бул. „Александър Малинов“ №1, да заплати на П.С.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез адвокат Е.Д., съдебен адрес: ***, сумата от 205,33 /двеста и
пет лева и тридесет и три стотинки/ лева, представляваща направените
съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: