№ 417
гр. П., 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20231230100555 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно (кумулативно) съединени искове по чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Ищецът – „ЗАД А““ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „С.
К.“ № 2, ЕИК ***, твърди, че на 30.10.2017 г., около 23:59 ч., на автомагистрала „С.“,
при километър 161, е било реализирано пътно-транспортно произшествие (ПТП), при
което лек автомобил марка „БМВ“, модел „750“, с рег. № ***, движейки се от ГКПП
„К. – Промахон“ към гр. С., е блъснал животно (куче), навлязло на пътното платно.
Заявява, че моторното превозно средство (МПС) е било застраховано при него по
застраховка „Каско“. Поддържа, че вследствие на пътния инцидент по застрахования
автомобил са били нанесени материални щети, за което е изплатил застрахователно
обезщетение от 7 171,81 лв. и е направил обичайни ликвидационни разноски от 10 лв.,
но претендира само половината от вземането – 3 590,91 лв. Изтъква, че ответникът има
принос за настъпването на произшествието, тъй като е бил длъжен да организира
поддържането на пътя, на който то се е случило, което не е сторил надлежно. Смята, че
по тази причина ответната страна му дължи последната визирана сума, а също така и
мораторна лихва от 1 094,23 лв., начислена върху нея, за периода от 07.10.2019 г. до
06.10.2022 г. Иска тези вземания да му бъдат присъдени, ведно със законната лихва
върху главното от тях, считано от датата на подаване на исковата молба в
първоначално сезирания съд – 07.10.2022 г., до погасяването. Претендира и съдебни
1
разноски.
Ответникът – А. „П. и.“, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „М.“
№ 3, с код по БУЛСТАТ ***, намира предявените искове за неоснователни, настоява за
отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че:
застрахователната сделка, на която се позовава ищецът, не е действала към деня на
твърдяното транспортно произшествие, поради неплащане на застрахователната
премия по нея; соченото застрахователно събитие няма характера на риск, който да е
покрит от застраховката; настъпването му е било предизвикано само от виновното
поведение на застрахования, който е допуснал груба небрежност; не е доказано, че
П.та злополука е станала заради появата на животно на пътното платно, а дори да е
така, отговорен за вредите е собственикът му; размерът на застрахователното
обезщетение не е бил определен правилно.
Съдът, след като прецени становищата на страните, извърши анализ на
доказателствата, относими към решаването на спора, и съобрази закона,
приложим към него, приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
Уважаването на исковете, поставени за решаване, е детерминирано от
кумулативното наличие на определени предпоставки:
- За главницата – 1/ сключване на договор за имуществено застраховане
между ищеца (в качеството му на застраховател) и трето лице (застрахован); 2/
настъпване на събитие в срока на покритието на договора, за което застрахователят
носи риска; 3/ застрахователното събитие да е реализирано вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът; 4/ изплащане на
обезщетение от застрахователя в полза на застрахования, както и извършването на
ликвидационни разходи в тази връзка, и 5/ неизпълнение на задължението на ответника
да възстанови на ищеца вземането, възникнало по този повод.
- За мораторната лихва – 1/ съществуването на главния дълг, чийто падеж е
настъпил, и 2/ непогасяването му в срок, както и непогасяване на самото лихвено
задължение.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищцовата страна да установи на
положителните условия, формиращи фактическия състав на исковете, а на ответната –
погасяването на претендираните вземания.
Видно e от приложената към исковата молба застрахователна полица №
0306Х0331946/07.10.2017 г., че ищецът е имал качеството на застраховател по
имуществена застраховка „Каско”, чийто обект е бил лекият автомобил „БМВ“, модел
„750“, с рег. № ***, собственост на „Г.“ ООД. Периодът на застрахователното
покритие е бил от 00:00 ч. на 10.10.2017 г. до 23:59 ч. на 09.10.2018 г. В обсега на
2
застрахователната сделка, съгласно Раздел III, т. 12 във вр. с т. 8.3 от общите й
условия, се включва и повреждането на застрахованото МПС, произтекло от удар в
животни. Оттук следва изводът, че сблъсъкът на движещия се застрахован автомобил с
куче, появило се на платното за движение, несъмнено притежава характеристиките на
покрит риск.
Виждането на ответника, че анализираният застрахователен договор е бил
прекратен поради неплащане на вноската, чийто падеж е бил настъпил към деня на
застрахователното събитие, е необосновано. От ангажираните от ищеца квитанции с №
**********/07.10.2017 г. и с № **********/01.11.2017 г. се потвърждава, че първата
погасителна вноска по застрахователната премия е била изцяло платена от
застрахования още на падежа й – 07.10.2017 г., а следващите три вноски, с падежи на
08.01.2018 г., на 10.04.2018 г. и на 10.07.2018 г., са били изплатени предсрочно – на
01.11.2017 г. Тук обаче е важно да се подчертае, че прекратяването на договора за
застраховка заради неплатени в срок вноски от застрахователната премия е
потестативно право на застрахователя (чл. 368, ал. 2, т. 3 КЗ), чието упражняване
зависи от неговата преценка, а не от тази на други субекти. Затова и лице, срещу което
насочена суброгаторната претенция по чл. 410, ал. 1 КЗ поначало не би могло да
противопоставя подобни възражения, освен ако са налице категорични доказателства,
че застрахователят вече е упражнил коментираното право да прекрати (развали)
застрахователния договор, каквито данни в конкретната хипотеза няма.
С приобщеното към доказателствената съвкупност уведомление-декларация за
щета от 01.11.2017 г., свидетелят Г. Д., в качеството му на управител на търговското
дружеството – собственик на застрахования лек автомобил, е уведомил ищеца, че: на
30.10.2017 г. е управлявал превозното средство по автомагистрала „С.“ от ГКПП „К. –
Промахон“ към гр. С.; по време на движение, в района на километър 161 от
магистралата, е настъпил удар между автомобила и куче, което се е появило на пътното
платно; от удара е била засегната предната дясна част на автомобила.
Съобразно представените с исковата молба три броя банкови преводни
нареждания, ищецът е заплатил за отремонтирането на лекия автомобил „БМВ“, с рег.
№ *** общо 7 171,81 лв., от които:
- На 12.12.2017 г. са били заплатени 430,49 лв. на „Б. Р. А.“ ЕООД, за
репатрирането на автомобила (по фактура с № **********/04.11.2017 г., ведно със
списък към нея за ликвидационни преписки).
- На 13.02.2018 г. са били заплатени 5 045,50 лв. на „Т. К.“ ЕАД, за
авточасти (по фактура с № **********/16.12.2017 г.).
- На 14.03.2018 г. са били заплатени 1 695,82 лв. на „Л. С.“ ЕООД, за
авточасти и за авторемонтни работи (по фактура с № **********/30.11.2017 г.).
Свидетелят Г. Д., при разпита му, проведен по делегация пред Софийския
районен съд, на практика потвърждава обстоятелствата, които е декларирал пред
3
ищеца във връзка с транспортната злополука, дала повод за делото, като допълнително
уточнява, че:
- Движението на застрахования автомобил при произшествието е било в
средната П. лента, с около 120 км/ч., чрез използване на електронната система
„автопилот“, в тъмната част на денонощието (около 24:00 ч.) и в пътен участък без
изкуствено осветление.
- Свидетелят не е видял предмета, който се е сблъскал с превозното
средство, а само е усетил настъпването на самия удар, при което е отбил в аварийната
лента на магистралата.
- Тогава е забелязал повреди в предната дясна част на лекия автомобил,
както и следи, които е възприел като такива от кръв.
- Свързал се е с контактния център на застрахователя и е подал сигнал до
органите на МВР.
- Местопроизшествието е било посетено от полицейски автопатрул,
служителите от които са направили обход и са установили, че на около 300 метра по-
назад има ударено куче.
- Служителите на полицията са съставили служебна документация за
инцидента.
В показанията на свидетеля Н. С., разпитан пред настоящия съдебен състав, се
съобщава, че:
- Той работи при ответника на длъжността „главен специалист“, с
месторабота Районна П. служба – гр. П. към Областно пътно управление – гр. Б..
- „Лот 4“ на автомагистрала „С.“, който се простира от километър 152+200
до километър 166+500, в посока гр. С. – ГКПП К., се включва в зоната на отговорност
на ответника и той се грижи за неговата поддръжка.
- Километър 161 – ляво от автомагистрала „С.“ е част от посочения пътен
участък, осигурява движение от ГКПП К. към гр. С., намира се срещу с. М., общ. П. и
представлява прав участък с лек вираж.
- От въвеждането в експлоатация на „Лот 4“ от автомагистрала „С.“ през
2016 г. до края на месец октомври на 2017 г., за района на километър 161 (включително
на по два километра по дължината му от двете страни), не са установявани
компрометирани участъци в предпазните телени огради, които са част от
магистралната и. и служат за ограничаване на достъпа на хора и на животни.
Гласните доказателствени средства, създадени с участието на двамата
свидетели, подлежат на кредитиране, защото са логични, последователни,
безпротиворечиви и са формирани от лични впечатления.
От приетите като писмени доказателства писмо от 15.05.2023 г. на началника на
сектор „КАТ – ПП“ при ОД на МВР – гр. Б. и приложенията към него (писмо от
11.05.2023 г. на началника на РУ на МВР – гр. П. и преписи от констативен протокол с
4
№ 1580782/31.10.2017 г., 00:03 ч.), акт за установяване на административно нарушение
серия Д и № 002935/31.10.2017 г. на ОД на МВР – гр. Б., както и от заключението на
изслушаната съдебна автотехническа експертиза, се констатира, че:
- Пътното произшествие, във връзка с което се води сегашното съдебно
производство, действително е било реализирано на споменатите вече дата и място.
- Платното за движение, по което свидетелят Д. тогава е управлявал лекия
автомобил „БМВ 750“, с рег. № ***, е било с две активни пътни ленти и една лента за
аварийно спиране, като превозното средство се е движило в дясната активна лента, а
П.та обстановка е била нормална – без данни за валежи, за пътни неравности или други
особености.
- Произшествието е настъпило в резултат на сблъсък между превозното
средство и куче, което към този момент се е намирало на платното за движение.
- Вследствие на удара са били засегнати възли и детайли по предната дясна
част на лекия автомобил (подробно описани в заключението на вещото лице), чиято
обща средна пазарна стойност е 7 450,40 лв. и обхваща ремонта (с нови части и труд),
репатрирането и обичайните ликвидационни разходи на застрахователя.
- За инцидента спрямо водача на автомобила е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, който той е
подписал без никакви възражения. Наказателно постановление въз основа на този акт
не е било издадено, тъй като същият е бил изпратен от ОД на МВР – гр. Б. в РУ на
МВР – гр. П., по териториална компетентност, където е бил разпределен на служител,
който вече е освободен от работа, а самият акт не може да бъде открит.
Протоколът за ПТП е съставен от полицейски служител след посещение на
мястото на произшествието, поради което по отношение на фактите, възприети от
изготвилото го длъжностно лице (за видимите щети по автомобила и за наличието на
ударено куче на пътното платно), този документ има характер на официален
удостоверителен такъв по смисъла на чл. 179 ГПК (вж. Решение № 15/25.07.2014 г. по
т. д. № 1506/13 г., I т. о. на ВКС).
Заключението на автотехническата експертиза също заслужава кредит на
доверие. То дава точен отговор на поставените задачи и се базира на внимателна
преценка на гласните и на писмените доказателства (показания на свидетеля Д. и
констативният протокол за ПТП), относими към обекта на експертното изследване.
Оплакванията на ответника, че заключението на вещото лице не почивало на
физическо и на математическо описание на механизма на произшествието не са опора
за друг извод. Липсата на подобна експертна обосновка се дължи на отсъствието на
доказателствени източници, които да възпроизвеждат по точен начин всички следи от
произшествието към момента на настъпването му. Това обаче съвсем не означава, че се
опровергават констатациите на автоексперта, че щетите по застрахования автомобил са
в причинна връзка от несъмнено доказания сблъсък на автомобила с кучето, което е
5
било на платното за движение.
С писмена покана, изпратена от ищеца до ответника и получена от последния на
17.04.2018 г., е поискано възстановяването на част от застрахователното обезщетение,
което първият е изплатил за вредите по лекия автомобил „БМВ 750“, с рег. № ***,
свързани с процесното ПТП, като изрично е признато, че водачът му е допуснал
съпричиняване от 50 % на вредните последици.
В обобщение на казаното дотук може да се заключи, че са установени
основанията за уважаването на предявените искове, тъй като:
- Пътят е ивица от земната повърхност, която е специално пригодена за
движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически
изисквания (§ 1, т. 1 от ДР на ЗП), а предпазните огради са част от пътя, тъй като се
числят към неговите принадлежности (по аргумент от § 1, т. 4 от ДР на ЗП).
Републиканските пътища, сред които са и автомагистралите, са публична държавна
собственост (чл. 3, ал. 2 във вр. с чл. 8, ал. 2 ЗП) и тяхното изграждане, ремонт и
поддържане трябва да се осъществява от А. „П. и.“ (чл. 30, ал. 1 ЗП). Лицата, които
стопанисват даден път, са длъжни да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-
кратък срок (чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП), а „поддържането на пътищата“ е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение
през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и
защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата (§ 1, т. 14 от ДР на
ЗП). Ето защо и А. „П. и.“ отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, които са причинени от
неправилното стопанисване на републиканските пътища (вж. Решение №
110/16.10.2023 г. по гр. д. № 148/23 г., I г. о. на ВКС), включително при ПТП, настъпило
от появата на животно на пътното платно на автомагистрала (вж. Решение №
223/27.12.2016 г. по гр. д. № 1839/16 г., III г. о. на ВКС).
- Обективният факт, че дадено животно се е намирало на платното за
движение на автомагистрала и между него и МПС е настъпил сблъсък, дори и да не е
установен точният участък от компрометираната предпазна мрежа, създава достатъчно
основание, за да се приеме, че А. „П. и.“ не е организирала правилно вменените й
законови задължения за осигуряване на непрекъснато безопасно движение (вж.
Решение № 122/16.11.2017 г. по гр. д. № 5185/16 г., III г. о. на ВКС ).
- Настоящият случай е точно такъв, а ищецът е застраховател по
имуществена застраховка „Каско“ и е изплатил обезщетение за повреди по
застраховано имущество, произтекли от удар с животно, появило се на автомагистрала.
Ето защо и в тази ситуация застрахователят разполага с материалноправната
легитимация по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД да получи частта от
платеното обезщетение и от ликвидационните разходи, направени по неговото
определяне, като се приспадне приносът на застрахованото лице за настъпването на
6
вредите.
- Както беше изяснено, ищецът сам признава, че съпричиняването на
вредоносния резултат от страна на водача на застрахования автомобил е 50 %, което
признание подлежи на възприемане, съгласно чл. 175 ГПК, доколкото не са налице
данни по делото, които да променят посочената величина на съпричиняването.
Насрещното възражение на ответника, че вредите изцяло се дължат на поведението на
свидетеля Д. не почива на конкретни обстоятелства за действията на последния в тази
насока, нито пък е подкрепено с доказателства. А възраженията от такъв порядък
трябва да са конкретизирани чрез визиране на фактическите действия, които са в
причинна връзка и са допринесли или изцяло са предизвикали увреждането (вж.
Решение № 61/13.07.2022 г. по т. д. № 237/21 г., I т. о. на ВКС).
- За отговорността на ответника в обсъждания аспект няма значение, че
отговорност за вредите носи и собственикът на животното, участвало в
произшествието (по чл. 45 ЗЗД, респ. по чл. 50 от същия закон), защото субектите, от
чието поведение произтича даден деликт, носят солидарна отговорност за вредите от
него (чл. 53 ЗЗД).
- Върху заявеното главно вземане се дължи и търсената мораторна лихва,
тъй като с поканата, връчена на ответника на 17.04.2018 г., е започнала забавата в
неговото погасяване (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Размерът на закъснителната лихва не е оспорен
от ответната страна, а и кореспондира с претендирания такъв (при проверката му,
извършена от съда по реда на чл. 162 ГПК, с изчислителния модул, достъпен в правно-
информационната система „Апис“).
2. Относно съдебните разноски:
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на
ищеца съдебни разноски от 944,38 лв.
Те са формирани на базата на внесената държавна такса (198,90 лв.), платеното
възнаграждение за вещо лице (615,48 лв.), заплатеното възнаграждение за разпит на
свидетел, при режим на призоваване (30 лв.) и юрисконсултското възнаграждение (100
лв.), определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (приета с ПМС № 4/06.01.2006 г. и
обнародвана в бр. 5/06 г.).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. „П. и.“, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „М.“ №
7
3, с код по БУЛСТАТ ***, да заплати на „ЗАД А““ АД , със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „С. К.“ № 2, ЕИК ***, следните суми:
- 3 590,91 лв., на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД,
представляваща дължимата част от застрахователното обезщетение, което „ЗАД А““
АД е изплатило за вреди по застрахования при него по застраховка „Каско“ лек
автомобил марка „БМВ“, модел „750“, с рег. № ***, които вреди са настъпили от
пътно-транспортно произшествие, станало на 30.10.2017 г., около 23:59 ч., на
автомагистрала „С.“, при километър 161, в резултат на сблъсък между този автомобил
и куче, появило се на пътното платно на автомагистралата, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в първоначално сезирания съд
– 07.10.2022 г., до погасяването;
- 1 094,23 лв., на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, представляваща
мораторна лихва, начислена върху посоченото главно вземане, за периода от
07.10.2019 г. до 06.10.2022 г., и
- 944,38 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща съдебни
разноски, дължими за първоинстанционното производство по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8