Решение по дело №687/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261139
Дата: 11 ноември 2020 г. (в сила от 3 декември 2020 г.)
Съдия: Моника Любчова Жекова
Дело: 20203110100687
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№261139/11.11.2020г.

гр. Варна,11.11.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLІІ – ри състав, в публично заседание проведено на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 687 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, от ищцовото дружество „В.и к.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. В.- Управител чрез пълномощник юрисконсулт П. В.против ответника И.Й.И., ЕГН **********, с адрес *** с цена на иска за главници 715,02 лева и 69,36 лв. за иска за лихви за забава.

Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните фактически твърдения: В депозираната пред ВРС искова молба ищцовото дружество релевира, че „В.и к.“ ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с посл. изм.), предоставяло В и К услуги на И.Й.И.,ЕГН **********, с адрес ***, който в качеството си на потребител ги получавал и ползвал на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитали по партида с клиентски номер *с титуляр на партидата отв.Ив. И.. Съгласно чл. 5, т. 6 от Общите условия, потребителите били длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник), ищцовото дружество твърди, че не бил направил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът бил длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпадал в забава.Твърди се, че на дата 23.04.2019 г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу длъжника –сега ответник, въз основа на което било образувано ЧГД № 6296/2019г. по описа на ВРС, ГК-35 състав. На 25.04.2019г. съдът издал Заповед № 3360 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на И. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 715,02 лв.представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 16.08.2016 г. до 11.04.2019 г.сумата от 69,36 лв. представляваща лихва за забава върху посочената главница за периода от 21.10.2016 г. до 17.04.2019 г., законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането , както и сторените съдебно деловодни разноски изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.Твърди се още, че на 18.12.2019 г. заявителят – сега ищец бил уведомен, че на основание чл. 415, ал. 1 , т. 2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си. Твърди се, че претендираните от ВИК Варна от ответника суми за главници и лихви по фактури били подробно описани в Справка за недобора  на частен абонат № *– посочени в табличен вид на стр. 2-ра от исковата молба от фактурата № *********/21.09.2016 г. до фактура № **********/12.4.1019г., даващи общия сбор на главници от 715, 02 лева и на лихви 69,36 лева.

Предвид изложеното по – горе, ищцовото дружество е обосновало правния си интерес от водене на специалния положителен установителен иск за сумите за които е било снабдено със Заповед за изпълнение на парично задължение, като в съответствие с изложеното и по-горе е формулирано и искането си по см.на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК а именно да бъде постановено Решение по силата на което да бъдат установени паричните вземания на ищеца против ответника съгласно издадената по ч.гр.д. №6296/2019  по описа на РС Варна, ХXХV – ти състав, Заповед № 3360/25.4.2019г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК по силата на която е било разпоредено длъжникът И.Й.И., ЕГН **********, с адрес: ***,да заплати на Кредитора „В. И. К. - В-” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В. В., чрез пълномощник юрисконсулт П. В.,сумата от 784.38 (седемстотин осемдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки) лева, формирана, както следва: сумата от 715.02 (седемстотин и петнадесет лева и две стотинки) лева, представляваща дължима главница за периода от 16.08.2016 г. до 11.04.2019 г., за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен номер *, за които са издадени фактури за периода от 21.09.2016 г. до 12.04.2019 г., за обект - имот, находящ се в *; сумата от 69.36 (шестдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки) лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.10.2016 г. до 17.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 23.4.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410, т. 1 ГПК, както и направените съдебно-деловодни разноски (вземане, произтичащо от следните обстоятелства: дължима сума за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен номер *, за които са издадени фактури за периода от 21.09.2016 г. до 12.04.2019 г., за обект - имот, находящ се в *).

Обективирано е искане за уважаване на предявения иск ведно с присъждане на разноските и по заповедното и по исковото производства.

Видно от исковата молба ищцовата страна в подкрепа на твърденията си е направила доказателствени искания за приемане като писмени доказателства на приложените с исковата молба заверени за вярност с оригинала документи; прилагане на частното дело, образувано по заявлението по чл.410 ГПК, формулирала е и искане за допускане на Съдебно - счетоводна експертиза със задачи формулирани в исковата молба (въпроси с номера от 1 до 4 -/страница 2 –ра от исковата молба - лист 3 - ти от делото).

В срока по чл.131 ГПК ответникът Ив.И., чрез надлежно назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат Т.С. от ВАК е изразил следното становище по предявените искове:

Ответникът чрез адв.С. намира предявените искове за допустими, но неоснователни.

Наведено е в срока по чл. 131 ГПК възражение за „изтекла погасителна давност“, оспорени са разноските.

По отношение на всички доказателствени искания направени от ищцовата страна ответникът не се е противопоставил, като е заявил изрично че след събиране на доказателствата ще посочи и представи и други доказателства.

В проведеното по делото открито заседание от 16.10.2020 г. ищцовото дружество,представлявано от юрисконсулт Пл.В.желае съда да уважи предявения иск като доказан и по основание и по размер, вкл.и да бъдат присъдени сторените съдебно - деловодни разноски и в исковото и в заповедното производство съгласно списъка по чл.80 ГПК .

В същото съдебно заседание,ответникът,чрез надлежно назначеният му особен представител адв. С. от ВАК моли исковете да бъдат отхвърлени и да му бъде издаден РКО.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че по предявения специален положителен установителен иск, за доказване и на основанието и на размера на претенцията си ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства;  приобщено е частно гражданско дело № 6269 / 2019 год. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVти състав, инициирало настоящия исков процес, проведена и необходима съдебно - счетоводна експертиза. Именно за доказване на основанието и на размера на предявения иск по чл.422 ГПК, ищцовото дружество още с исковата си молба е представило и по делото са приобщени като писмени доказателства заверени за вярност с оригинала копия на : Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В. И. К. - В-” ООД; Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, ведно с публикация във вестник; Решение № Ц-23/30.06.2016 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; Решение № Ц-20/28.12.2018 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; Решение № Ц-34/15.12.2017 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; Решение № БП-Ц-3/28.04.2017 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; справка за недобора на частен абонат за периода от 21.09.2016 г. до 17.04.2019 г., за абонатен № *.

Допълнително по делото са приобщени ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства : справка № 319031/16.10.2020 г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – Варна за период от 01.01.1993 г. до 16.10.2020 г.; заверени за вярност с оригинала 3 бр. карнети за абонатен № *и заверено за вярност с оригинала копие на Констативен протокол № **********/05.06.2018 г.

При така събрания писмен доказателствен материал, анализиран в съвкупност и поотделно настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното: С писмено заявление от дата 23.04.2019 г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника И.Й.И..Размерите и основанията на вземането са визирани в т. 9 от заявлението като изрично е посочено, че паричните вземания се претендират като дължими за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер *, за които има издадени фактури за периода от 21.09.2016 г. до 12.04.2019 г., за обект – имот, находящ се в *.

Констатира се от материалите по частното дело, че въз основа на Разпореждане №18143/25.4.2019г., по ч. гр.д. № 6296/2019 г. по описа на ВРС, ХХХV –ти състав,заповедният съд е приел, че заявлението отговоря на изискванията за редовност, поради което е била издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение.От оригинала на Заповед № 3360/25.4.2019 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена от Председателя на ХХХV – ти състав, приобщен на л. 9– ти по частното дело се установява, че е било разпоредено : „Длъжникът И.Й.И., ЕГН **********, с адрес: ***,да заплати на Кредитора „В. И. К. - В-” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В. В., чрез пълномощник юрисконсулт П. В.,сумата от 784.38 (седемстотин осемдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки) лева, формирана, както следва: сумата от 715.02 (седемстотин и петнадесет лева и две стотинки) лева, представляваща дължима главница за периода от 16.08.2016 г. до 11.04.2019 г., за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен номер *, за които са издадени фактури за периода от 21.09.2016 г. до 12.04.2019 г., за обект - имот, находящ се в *; сумата от 69.36 (шестдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки) лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.10.2016 г. до 17.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 23.4.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410, т. 1 ГПК,както и направените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 75.00 (седемдесет и пет) лева, от които: 25.00 (двадесет и пет) лева – заплатена държавна такса и 50.00 (петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП.(Вземане, произтича от следните обстоятелства: дължима сума за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен номер *, за които са издадени фактури за периода от 21.09.2016 г. до 12.04.2019 г., за обект - имот, находящ се в *).От всички останали писмени доказателства по заповедното дело от л.10 - ти до л. 32 -ри се изяснява,че заповедта по чл.410 ГПК се счита връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК,че заповедният съд е дал указания на заявителя по реда на чл. 415 ГПК и че специалният положителен установителен иск е предявен в рамките на преклузивния срок. При така изложеното по-горе исковият съд приема, че искът е допустим поради което следва да даде отговор по същество на спора дали искът е доказан по основание и размери.

На първо място следва да бъде посочено, че искът е предявен от „ В и К Варна „ ООД против ответника И.И. *** за вземания за ползвани и неплатени В и К услуги по партида водена на името на ответника с абонатен номер *на адрес *  за периода от 21.09.2016 год. до 12.04.2019 г.

Факт е, че ответникът по делото, поради приложението на нормата на чл.47, ал.5 ГПК, в исковото производство е представляван от надлежно назначен особен представител.

При така изложеното по-горе исковият съд следва да даде отговор първо на въпроса дали ответникът и ищцовото дружество са били във валидни договорни отношения в целия исков период .Ответникът чрез назначения му особен представител не е оспорил качеството „потребител „ на В и К услуги , което ищцовото дружество е твърдяло и в заповедното и в исковото производство че има абонатът .Макар и да липсва възражение направено от особения представител на ответника , по делото на база на преставените от ищцовата страна и описани по-горе писмени доказателства се извежд единствения извод, че ответникът е потребител на В и К услуги  доставяни му от ищцовото дружество до ап. * в *. От общите условия на дружеството В и К оператор и приложените извадки от печатни издания и Решения на ДКЕВР/КЕВР, справки за недобора, извлечение от АВ СВ , карнетни  листи и протокол /последните представени в о.с.з./ се налага извода, че между страните по делото е имало валидна облигационна връзка с предмет доставка на В и К услуги, които услуги потребителят е следвало да заплаща съгласно ОУ на „* „ООД .

В подкрепа на извода затова,че страните по спора са страни и по облигационно правоотношение и че ответникът не е осигурявал достъп до имота за да може инкасатора да извърши отчет на водомера са и приложените на листи 82 – 89 писмени доказателства. Писмените доказателства представени от процесуалния представител на ищцовото дружество не са били оспорени от ответника чрез адв.С.,като е било наведено само възражение че е недопустимо представянето йм, т.к. това е могло да стане с исковата молба.Именно на база на цитираните доказателства се доказва факта,че ответникът притежава вещно право на собственост върху недвижимия имот във Варна, в ж.к. Възраждане, че на дата 05.06.2018 г. е осигурил достъп до имота си  за да може инкасатора да отчете показанията на водомера и поради това в трите карнетни листи, относими към исковия период, се съдържат данни за служебно начислени количества потребена вода .

За пълното изясняване на фактическата страна на спора по делото е проведена и необходимата Съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Д.П. .

Изготвената ССчЕ не е оспорена от страните и заключението е прието по делото на листи от 79 – ти и 81 – ви .От изключително подробното заключение на в.л. П. се установява несъмнено по делото, че задълженията на абоната – ответник към * не са погасени чрез плащане.На база вписаното от вещото лице в справка - 1 в хронологичен ред и срещу всяка отделна данъчна фактура издадена от * към абоната –ответник, вещото лице е обобщило изводите си в заключителната част на л. 81–ви .

От заключението на в.л.П. се установява,че за ВиК услуги по партида с абонатен номер *за периода от 16.08.2016 г. до 11.04.2019 г.

общия размер на главниците възлиза на 715,02 лева, размера на лихвите за забава по установените задължения за главници, считано от съответната дата на техния падеж до 17.04.2019 г. възлиза на 69,36 лв.

При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявеният по делото специален положителен установителен иск е заявен от ищцовото дружество „ * „ ООД против ответника И.И. с него ищцовата страна цели да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на паричното вземане за което в полза на заявителя е била издадена Заповед по чл.410 ГПК, респективно влизане в сила на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Предявеният иск е процесуално допустим, т.к. е предявен от заявителя в заповедното производство против длъжника и в рамките на преклузивния срок, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.

Видно и от предварителния доклад по делото, обявен за окончателен, съдът е разпределил доказателствената тежест в исковия процес между страните като е възложил в тежест на ищцовата страна да установи и докаже, че между * ООД и ответника, е имало валиден договор за ползване на В и К услуги за посочения в заповедното и исково производства имот, изпълнението по което е извършено пълно и точно от * ООД за релевантния за спора исков период, както и че във връзка с това облигационно правоотношение е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на кредитора – ищец, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и че е спазен срока за предявяване на иска с правно осн. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. В тежест на същата страна съдът е възложил да установи и докаже, че в качеството си на доставчик на В и К услуги е изпълнила точно задълженията си като е доставила на адреса на потребление на ответника незаплатените от последния количества потребена вода, респективно услуги; да установи и докаже, че е заведено и водено заповедно производство въз основа на Заявление по чл. 410 ГПК, че е налице ликвидно и изискуемо вземане в посочените в петитума на исковата молба размери и основание,вкл. че ответникът е изпаднал в забава и че е налице фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, поради което е и инициирано производството по чл.410 ГПК. В тежест на ответника, в случай, че ищецът докаже горните факти и обстоятелства, съдът е възложил  да установи и докаже, че е заплатил претендираните суми при настъпване на падежите. В тежест на ответника е и да наведе правопогасяващи или правоизключващи възражения, като за целта се позове на положителни факти и обстоятелства – т.е. без да доказва отрицателни факти.

При така разпределената тежест на доказване и на база на събрания доказателствен материал,съдът намира,че ищцовата страна е провела пълно и главно доказване,като излага следните мотиви : За да се произнесе по същество на спора, настоящият съдебен състав съобрази следното: Общите условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „*-” ЕООД, са одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ – 018 от 09.06.2006 г. и с решение ОУ -09 от от 11.08.2014 г. Последните са и приобщени по делото, поради което и на основание чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ съдът приема, че Общите условия са влезли в сила спрямо страните по спора. На това основание съдът приема, че между страните по делото е налице валидно възникнало правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди до потребител - ползвател на обекта находящ се в *. Ответникът по делото И.И. има качеството на потребител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. ”б” от ЗРВКУ /в сила от 20.01.2005г./ и в това си качество дължи заплащане на предоставените му В и К услуги по цени, утвърдени от ДКЕВР/КЕВР и въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено и разпределено по реда на чл. 23 /чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ и чл. 29 и чл. 31 от Общите условия/.

При сторените от ответника възражения в срока по чл.131 ГПК и в о.с.з. съдът намира, че съгласно действащите между страните общи условия приложими в конкретния случай са изрично визираните правила в раздел Втори на общите условия „Отчитане на количествата питейна вода „ ( л.8 от делото ). Отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, а при липса на такъв, отчетът се подписва от свидетел съгласно чл. 21, ал. 4 от ОУ. От представените по делото карнетни листи се установява факта на извършения периодичен отчет в сроковете и при условията уредени в чл. 21, ал. 2-4 от ОУ. В този смисъл обективираните количества в представените карнетни листи, въз основа на които са съставени и фактурите за цена на доставени ВиК услуги за спорния период, са съобразени с правилата за отчитане и разпределяне на количествата питейна вода по раздел ІІ на ОУ.Размерът на предоставените услуги в рамките на заявения исков период а от приложения и констативен протокол / неоспорен от ответника/ се установява,че потребителят не е осигурявал достъп до имота си поради което и служебно са му били начислявани количествата потребена вода . От друга страна съгласно кредитираното като обективно и компетентно дадено заключение на ССчЕ е установен и доказан размера на главните и акцесорни искове. От заключението на в.л.Д.П. се установа, че задълженията на ответника И. за ВиК услуги по партида с абонатен номер *за периода от 16.08.2016 г. до 11.04.2019 г. са в общи размер на 715,02 лева  за главници и 69,36 лв. за лихвите за забава по установените задължения за главници, считано от съответната дата на техния падеж до 17.04.2019 г. Данни по делото тези задължения да са погасени няма, липсват и възражения на ответника в този смисъл.

В обобщение, установеният размер и на главни и на акцесрони задължения напълно съвпада с предявените от ищцовата страна както в заповедното производство , така и в исковото производства.

С оглед изложеното по-горе съдът приема, че предявените главни искове като доказани по основание и размер се явяват основателни и следва да бъдат уважени.Приемайки исковете за доказани и по основание и по размер съдът дължи произнасяне и по направеното своевременно възражение в срока по чл.131 ГПК за погасяване на вземанията по давност.Безспорно плащанията от страна на потребителите на В и К услуги към В и К оператора имат характера на периодични плащания.В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18 май 2012 г. по т.д. № 3 по описа за 2011 г. на ОСГТК ( поместено например и на страница 665- та от Сборник Съдебна практика по граждански дела на ВС и ВКС на РБ 1953-2008 г. 2008 -2016 г, второ допълнено издание на „Нова Звезда „ 2016 г. ) . Съгласно ТР № 3/2011 и нормата на чл.111 буква „ в „ ЗЗД главните вземания за потребени ВИК услуги от потребителя ответник се оказват погасени по давност с изтичане на три годишен срок от падежа на съответното задължение.

Не е спорно,че заповедното производство е заведено във ВРС на дата 23.04.2019 г. Видно от т. 9 от заявлението заявителят сега ищец е претендирал главница от 715,02 лв. за периода от 16.08.2016 г.до  11.04.2019 г. При така заявената претенция още в заповедното производство, поддържана и в исковото, се оказва че най – ранната дата от която главниците биха били дължими от ответника към ищеца е три години назад, считано от 23.04.2019 г. Или всички претендирани вземания от ищцовата страна преди 23.04.2016 г. са погасени с изтичане на тригодишния давностен срок съгл.чл.111 б. „ в „ ЗЗД . Ищцовата страна е заявила и поддържала иска си за главници от 715,02 лв. за периода от 16.08.2016г. или около почти четири месеца след като са били погасени по давност предходно дължими главници.

Ето защо и съдът намира,че претенцията на ищцовата страна не е погасена по давност, т.к. началния период е след дата 23.04.2016 г. а и заявлението е подадено на 23.04.2019 г. води до прекъсване на давността  съгл. чл.116 б. „б“ ЗЗД. Съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност а новата давност не изтекла .При така установеното по делото, съдът намира, че възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност е останало недоказано .

При този изход на спора ищецът има право на разноски съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 и ал. 8 ГПК.Видно от материалите по делото ищцовата страна на л.90 –ти е ангажирала списък по чл. 80 ГПК, в който претендира следните разноски : 1.По заповедното производство ищцовата страна претендира разноски от 25,00 лв. за платена такса и 50 ,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение -общо 75,00 лв. 2.В исковото производство ищцовата страна претендира сумата от 75 ,00 лева за платена такса; 100,00 лева депозит за особен представител ; 120 лева депозит за ССчЕ , 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение – общо 395,00 лв. Така сторените несъмнено разноски от ищцовата страна и в заповедното и в исковото производство са извършени от ищцовата страна и следва да бъдат присъдени изцяло.Възражението на ответника направено в отговора на искова молба против разноските е неоснователно, т.к. заплатените такси и депозити са съобразени с материалния интерес а юрисконсултското възнаграждение отговаря на минималния размер в заповедното производство .В исковото производство съдът счита,че юрисконсултското възнаграждение от 100 лева е равно на депозита за особен представител също 100 лева, не е прекомерно високо и следва да бъде присъдено в полза на *.

С оглед горното съдът присъжда в полза на * ООД  СУМАТА от общо 75 лева разноски по заповедното дело и сумата от общо 395,00 лева разноски в исковото производство на осн. чл. 78 ал.1 и ал. 8 ГПК .

Съдът не присъжда разноски съгласно чл. 78, ал.3 ГПК т.к. такова искане няма а по отношение на осъщественото процесуално представителство на ответника в полза на особеният му представител следва да бъде издаден РКО за внесената сума от 100,00 лв. / внесения депозит видно от л. 61 –ви / .

 

 

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните – ищцовата страна „В.и к.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. В.- Управител чрез пълномощник юрисконсулт П. В.и ответника И.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, че съществуват паричните вземания на ищеца против ответника, за които е била издадена по ч.гр.д. №6296/2019 по описа на РС Варна, ХXХV – ти състав, Заповед № 3360/25.4.2019г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК а именно : че ответникът И.Й.И., ЕГН **********, с адрес: ***,ДЪЛЖИ  на  ищцовото дружество „В. И. К. - В-” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В. В., чрез пълномощник юрисконсулт П. В., СУМАТА от 784.38 (седемстотин осемдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки) лева, формирана, както следва: сумата от 715.02 (седемстотин и петнадесет лева и две стотинки) лева, представляваща дължима главница за периода от 16.08.2016 г. до 11.04.2019 г., за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен номер *, за които са издадени фактури за периода от 21.09.2016 г. до 12.04.2019 г., за обект - имот, находящ се в *; сумата от 69.36 (шестдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки) лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.10.2016 г. до 17.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 23.4.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415,ал.1 ГПК вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

 

 

 

ОСЪЖДА И.Й.И., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “В.и к.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. В.- Управител чрез пълномощник юрисконсулт П. В.СУМАТА от общо 75,00 лева (седемдесет и пет ) - сторените от ищцовата страна в качеството й на заявител в заповедното производство по частно гр.дело № 6296/2019 год. по описа на ВРС ХХХV –ти състав съдебно деловодни разноски и СУМАТА от общо 395,00 лева (триста деветдесет и пет лева ) - представляваща сторените от ищцовото дружество съдебно-деловодни разноски в исковото производство, пред настоящата инстанция на основание чл. 78 , ал.1 и ал. 8 ГПК .

 

 

РАЗПОРЕЖДА издаване на РКО в полза на адвокат Т.С. от ВАК за осъщественото особено процесуално представителство на ответника пред настоящата инстанция в размер на сумата от общо  100,00 лева (сто лева) – заплатения от ищцовата страна депозит, на основание чл. 47, ал .6 ГПК.

Разпореждането не подлежи на обжалване .

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

 

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: