Р
Е Ш Е Н И Е
№
260868 15.06.2021г.
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, LVIII граждански състав
На двадесети май
през две хиляди двадесет и първа година
В публично
съдебно заседание в следния състав:
Председател: Мариела Иванова
Секретар: Станка
Добрева
като разгледа
докладваното от съдия Иванова гражданско дело номер 776 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по повод постъпила искова молба от „Сева Логистик“ ЕООД с
ЕИК *със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. *, бл. 113, вх.А, ет.4,
ап.4 против „Бул инс“ АД с ЕИК *със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. Джеймс Баучер № 87. В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е
собственик на лек автомобил BMW, серия 6 с рег.№ А *ХР. За този автомобил между страните по делото е
сключен договор за застраховка „Автокаско“ полица Е 19990016407 по клауза
„П-Пълно автокаско“. Твърди се още, че на 11.07.2020г., докато автомобилът е
бил паркиран на селски път в близост до гр.Етрополе, в отсъствие на водача, са
нанесени увреждания на автомобила, изразяващи се в следното: вдлъбнати и
одраскана боя на облицовка предна броня, преден ляв калник, предна лява врата,
панел заден ляв калник 3вр., капачка странично ляво огледало-долна част, ляво
странично огледало, ляв праг, преден калник, счупен преден ляв фар.
За констатираните
увреждания е образувана щета № ********** при застрахователя и на 13.07.2020г.
е извършен опис, а на 15.07.2020г. е отказано изплащане на застрахователно
обезщетение с мотива, че характерът на щетите по описаните елементи не
кореспондира с такива, получени в паркирано състояние, а с щети, получени при
движение на автомобила.
След отказа на
застрахователя ищецът е посетил сервиз на „Пи Ен Пи Ауто“ в гр.Бургас, където са
били възстановени и пребоядисани пострадалите части на автомобила срещу сумата
от 2 806.20лв., а от фирма „Тарос Трейд Бг“ ООД е закупил фар втора употреба
срещу сумата от 1 239.20лв. В последствие отправил писмена покана до ответника
да му заплати сумата от 4 045.40лв., представляваща стойността на ремонтните
дейности и закупените артикули, но плащане не постъпило.
Предвид изложеното
е направено искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4
045.40лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-02.02.2021г. до
окончателното изплащане на сумата. Представя и ангажира доказателства.
В с.з. исковата
молба се поддържа, като се прави уточнението, че лекият автомобил е бил
паркиран на третокласен път.
В срока по чл.
131, ал.1 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който е
оспорило изложените твърдения в исковата молба, както и размера на вредите.
Твърди се, че вредите са настъпили при движение извън Републиканската пътна
мрежа, при което застрахователят не носи отговорност. Представя и ангажира
доказателства.
В с.з. ответникът не изпраща представител.
Бургаският районен
съд, като взе предвид искането на молителя, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно
представено по делото копие на Свидетелство за регистрация част I „Сева Логистик“ ЕООД
се явява собственик
на лек автомобил BMW, серия 6 с рег.№ А *ХР.
Между страните
няма спор относно факта, че между тях е сключен договор за застраховка
„Автокаско“ полица Е 19990016407 по клауза „П-Пълно автокаско“ за лек автомобил
BMW с рег.№ А *ХР. Срокът на договора е от 12.09.2019г. до 11.09.2020г.
На 13.07.2020г.
ищецът е подал уведомление за щета по застраховка „каско на МПС“ до
застрахователя, в която е посочил, че на 11.07.2020г. в 13:30ч. застрахованият
автомобил е паркиран извън с.Лопян, общ.Етрополе. След като шофьорът се върнал
при автомобила установил, че последният е ударен и веднага се обадил на
мобилната група. По уведомлението е образувана щета №**********/13.07.2020г.
Същият ден в
извършен опис по щетата, като в него са отразени следните увреждания: облицовка
предна броня с отвори за халогени и датчици за парктроник, калник преден ляв,
предна врата- лява, панел заден ляв калник 3вр., капачка странично ляво
огледало-долна част, ляво странично огледало, ляв праг, преден капак, ляв фар
за подмяна.
На 15.07.2020г. е
отказано изплащане на застрахователно обезщетение с мотива, че характерът на
щетите по описаните елементи не кореспондира с такива, получени в паркирано
състояние, а с щети, получени при маневра /движение/ на автомобила. В този
случай за застрахователя не е налице основание за изплащане на застрахователното
обезщетение.
По делото са
представени две фактури- фактура №********** от 21.09.2020г., издадена от „Пи
Ен Пи Ауто“ в гр.Бургас за възстановени и пребоядисани части на автомобила за
сумата от 2 806.20лв. Към фактурата е представен касов бон за същата сума.
Представена е и фактура №********** от 17.07.2020г. от фирма „Тарос Трейд Бг“
ООД за части втора употреба на стойност 1 239.20лв.
От назначената и
изслушана съдебна авто-техническа експертиза се установява, че стойността на
ремонта за лекия автомобил с ДДС е в размер на 7 386.17лв. Според вещото
лице предвид липсата на двустранен констативен протокол или някакво описание на
настъпилото ПТП не може да се даде еднозначен отговор за това дали ПТП е
самостоятелно причинено от самия водач при маневра или е дело на друг
извършител, който е напуснал мястото на произшествието. Поради липса на
достатъчно материали не може да се даде точен отговор относно механизма на ПТП
и причинно-следствената връзка между произшествието и вредите.
Съгласно т. 1.4.5 от Раздел
„Изключени рискове“ от Общите условия на застрахователя не са покрити рискове, загуби и повреди на
ППРС при несени
щети на ППС, в следствие на движение извън Републиканската пътна мрежа, освен
ако не е договорено друго или при представени неверни данни за ППС при сключване на застраховката,
при доказване на застрахователното събитие или при оценка на щетите. В тези
случаи Застрахователят отказва изплащане на застрахователното
обезщетение- т. 1.5.
Предвид така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен по следните
съобтаженния:
За
основателността на предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
"Каско" относно процесния лек автомобил, настъпването в срока на
застрахователното покритие на договора на соченото застрахователно събитие, за
което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното
събитие и настъпилите вреди, действителния размер на вредите.
В
тежест на ответника е да докаже наличието на основание за изключване на
застрахователната му отговорност – твърдяно неизпълнение на договорното
задължение от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя и е довело до възникване на застрахователното събитие, респ. при
доказване на фактите, които са в тежест на ищеца, носи тежестта да докаже, че е
погасил задължението си чрез плащане.
Наличието на
застрахователно правоотношение към 11.07.2020г. не е спорно между страните.
Спорен по делото е
въпросът относно механизма на застрахователно събитие и причинната връзка с
което да са настъпили процесните щети на автомобила.
От страна на ищеца
са въведени фактически твърдения, че щетите са настъпили на 11.07.2020г.,
докато процесният автомобил е бил в паркирано състояние извън населено място на
третокласен път. За установяване на твърдените обстоятелства е представено
уведомление за щета от 13.07.2020г. от собственика на автомобила, в което сочи,
че е паркирал последния и го е намерил охлузен, опис на щетите, изслушано е
заключение на САТЕ, от което се установява, че механизмът на настъпването им не
може да определи еднозначно, т.е. може да настъпят както в паркирано състояние,
така и при извършване на маневра от водача.
Съдът приема за
безспорно доказан факта, че към 13.07.2020г. на застрахования автомобил са
нанесени описаните щети. Това е така, тъй като съставеният опис от подписан от
ответната страна и я обвърза с оглед на факта, че доказва неизгодни за нея
факти.
Съгласно т. 3.7.1. от раздел „застрахователно обезщетение“ при щети, настъпили вследствие
на ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба
компетентните органи не посещават мястото на събитието,застрахователят приема заявление за изплащане на
застрахователно обещетение в случай, че са изпълнени инструкциите, дадени при
регистриране на събитието на телефон 0 700 166 33.
Съгласно чл. 6 от Наредба №Iз-41 от 12 януари 2009 г.
за документите и реда за съставянето им при ПТП протокол за ПТП не се съставя
при повреди на МПС, възникнали
в паркирано състояние. В подаденото на 13.07.2020г. заявление за щета изрично е отбелязано, че
за настъпилите щети е съобщено на мобилна група 7-1- обстоятелство, което не е
било оспорено от застрахователя.
Ако ответната
страна твърди, че щетите са причинени умишлено от застрахования или по начин,
по който не следва да се ангажира отговорността му, то той носи тежестта да
докаже това си твърдение, което в процесния случай не е сторено. Следва да се
има предвид, че отговорността на ответника е във връзка застраховка „Каско“, а
не „Гражданска отговорност“, при която застрахователят не носи отговорност за
вреди на застрахования автомобил, причинени от самия застрахован.
Направеното възражение, че ответникът не дължи заплащане на застрахователно
обезщетение, поради обстоятелството, че щетите са нанесени при движение извън
Републиканската пътна мрежа е неоснователно. На първо място следва да се посочи, че в тежест
на застрахователя е било още с отговора на исковата молба да представи
доказателства, от които безпротиворечиво да е видно, че застрахованият е бил
запознат и се е съгласил с ОУ към застраховката „КАСКО“. Това е така тъй като в
разпоредбата на чл.348 ал.1 от КЗ се
предвижда, че Общите условия на застрахователя, установени предварително за
сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако
са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил
писмено, че ги приема. Приетите от застраховащия общи условия са неразделна
част от застрахователния договор. Едва в този случай приетите от застрахования
ОУ са неразделна част от застрахователния договор.
В настоящия случай застрахователят
не е представил своевременно доказателства, от които да е видно, че
застрахованият е приел ОУ. Тъй като това твърдение е изложено от него още в отговора
на ИМ, то е следвало към този момент да изчерпи и да представи всички свои
доказателства по въпроса. След като застрахователят не е установил по безспорен
начин това обстоятелство той не може да се позове на тази допълнителна клауза и
следва да изплати обезщетението.
По отношение на
възражението за неизпълнението на всички задължения от Общите условия на
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение следва да се добави
следното:
Съгласно установената с решение № 313 от 6.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3012/2017 г., II т. о., решение № 102 от
02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 207 от
13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124 от
04.08.2015 г. по т. д. № 440/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 77 от
16.07.2015 г. по т. д. № 1048/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 185 от
05.03.2014 г. по т. д. 350/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 49 от
29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 211 от 06.12.2012
г. по т. д. № 1029/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. практика не всяко неизпълнение
на договорно задължение води до изключване отговорността на застрахователя, а е
необходимо да не е изпълнено задължение, което е предвидено в закона или
договора и което е значително с оглед интереса на застрахователя. Става дума
както за значителност на неизпълнението, така и на самото задължение с оглед на
неговия вид и характер - такова задължение на застрахования, което е от
съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали
съществени пречки за него да осъществява своята дейност. Прието е, че
прилагането на чл. 408,ал.1,т.3
КЗ / чл.211, т. 2 КЗ отм./ е обусловено от установяването на пряка причинно - следствена връзка
между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в общите условия към
застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя, и
настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото, както и че не може по договорен път причинната
връзка да бъде презюмирана, а следва да се докаже в процеса от застрахователя.
Предвид изложеното съдът намира, че не може да се
приеме, че твърдяното неизпълнение на задължението е в причинна връзка с
настъпилите вреди, поради което застрахователят не се освобождава от
задължението си по договора да заплати обезщетение.
От заключението на
САТЕ се установява, че действителната стойност на ремонта за описаните щети в
размер на 7 386.17лв., което е в повече от претендираната с исковата молба
сума, поради което последната следва да се присъди в пълен размер.
С оглед
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че всички материални
предпоставки за уважаване на предявения иск са безспорно установени.
С оглед изхода от
делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи заплащане на
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 681,90лв., от
които 161,90лв.-държавна такса и 520лв. адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от
горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Бул инс“ АД с ЕИК *със седалище
и адрес на управление гр.София, бул. Джеймс Баучер № 87 да заплати на „Сева
Логистик“ ЕООД с ЕИК *със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. *, бл.
113, вх.А, ет.4, ап.4 сумата от 4
045.40лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба-02.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Бул инс“ АД с ЕИК *със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. Джеймс Баучер № 87 да заплати на „Сева Логистик“ ЕООД с ЕИК *със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. *, бл. 113, вх.А, ет.4, ап.4 сумата от 681,90лв. съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: М.
Иванова
Вярно с оригинала!
С. Добрева