Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2021г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, трети тричленен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при участието на секретаря Галина Георгиева
и прокурора Стоян Загоров,
като разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД
№ 1674/2021г.
по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63
ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Агенция "Пътна инфраструктура", представлявана от юрисконсулт
Веселина П., против решение № 221 от 15.06.2021 г. на ВРС, постановено по НАХД
№ 1182/2021 г., по описа на ВРС, с което
е отменен електронен фиш № ********** на Агенция
"Пътна инфраструктура", с който на И.П.П. от гр. Бяла е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 лв., на осн. чл.
179, ал.3 вр. чл. 187 "а" от ЗДвП. С решението Агенцията е осъдена да
заплати на П. сумата от 300 лв., сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
В касационната жалба се поддържа, че
постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради допуснати нарушения на
материалния закон, като се излагат конкретни доводи за това. Счита, че
неправилно е приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното
нарушение е формално. За валидното плащане на винетна такса е от значение
единствено въвеждането на коректни данни по отношение на автомобила,
националността на ППС представлява част от регистрационния номер, като от
значение е и нормата на чл. 5 ал.2 от Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории ППС на база време и на база
изминато разстояние, заплатената винетна такса важи само за едно ППС, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран. Неправилното деклариране на
данни води до извода, че за конкретното ППС не е заплатена дължимата винетна
такса. При неправилно деклариране на данни отговорността е на собственика или
ползвателя. Налице е изрична регламентация за отговорността при неправилно
декларирани данни, вкл. за допуснатите грешки по време на този процес.
Действащата към момента на нарушението законодателна уредба не предвижда
промяна - процедура по поправка на техническа грешка при деклариране на
регистрационния номер на ППС, но това не е основание за освобождаване от
административнонаказателна отговорност. Електронната система не може да
предвиди или изследва възможно грешки извършени от потребителите. Заплащането
на такса за ел. винетка на произволен рег.№ не може да се приеме, за изпълнено
задължени, водещо до отпадане на отговорността. Неплащането на винетна такса е
административно нарушение, дори да е извършено непредпазливо. Наложеното
наказание е за нарушение на нормативно установено задължение за заплащане на
винетна такса, а не за упражняването на право на ползване на платената пътна
мрежа. По изложените доводи моли да се отмени решението на ВРС и да се
постанови друго, с което да се потвърди електронния фиш. В с.з процесуалния
представител на касатора поддържа жалбата, моли да се отмени решението на ВРС,
да се потвърди НП и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. По същество излага доводи, че
решението е правилно и законосъобразно, поради което моли да се потвърди, като
предендира и юрисконсултско възнаграждение. В с.з. адв. Мержданов оспорва
жалбата, счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради
което моли да бъде потвърдено и да бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
Представителят на ВОП счита
жалбата за неоснователна, поддържа, че въззивното решение е правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред Районен
съд Варна е образувано по жалба на И.П.П., против електронен фиш № ********** на Агенция
"Пътна инфраструктура", с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 лв., на осн. чл.
179, ал.3 вр. чл. 187 "а" от ЗДвП.
Въззивния съд е приел за установено
следната фактическа обстановка: на 3.04.2021 г. П. закупил електронна винетка
от "Теленор България" ЕАД. Винетката била годишна, със срок на
действия от 0.00 ч. на 4.04.2021 г. до 3.04.2021 г. и касаела лек автомобил до
3.5 т., с рег. № ****. При въвеждане на данните от оператора на
"Теленор", като националност на МПС била въведена VU - Вануату. На 8.04.2020 г. л.а. "Ауди" с рег.
№ **** преминал покрай устройство -
елемент на електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал.1 от
ЗП. Устройството отчело, че автомобила се движи без заплатена винетна такса по
чл. 10 ал.1 от ЗП. За установеното нарушение бил издаден фиш, с който за
нарушение на чл. 139 ал.5 и ал.6 вр. чл. 102 ал.2 от ЗДвП на П. било наложено
наказание глоба. За нарушението е изготвен и снимков материал. В хода на
производстото е представена справка от "Теленор" с касов бон за
закупуване на ел. винетка.
Сезираният със спора съд в мотивите си е приел,
че електронния фиш е издаден при спазване на изискванията на чл. 189 ал.4 от ЗДвП. Преценил е, че правилно е прието, че П. е допуснал нарушение на чл. 139
ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Преценил е, че от събраните по делото доказателства е
установено, че П. е заплатил винетна такса в размер на 97 лв., за МПС с рег. № ****,
но при въвеждане на данните от оператора на "Теленор" като
националност на МПС е въведена държава Вануату. Преценил е, че неправилното
въвеждане на държавата на регистрация на ППС представлява неправилно въвеждане
на данни и се приравнява на липса на винетка за леки автомобили, съгласно
нормата на чл. 5 ал.4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане
и функциониране на смесена система за таксуване на различни категории ППС на база
време и на база изминато разстояние. Съдът е преценил, че случая е маловажен,
тъй като тежестта на нарушението не е висока, предвид незначителната обществена
опасност и характера на засягане на обществените отношения, от деянието не са
произтекли вредни последици за състоянието на пътя, както и за здравето и
живота на гражданите. Нарушението е първо установено за П., поради което е
направен извод, че нарушнието е с изключително ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид. По изложените доводи е
преценил, че ЕФ е издаден в нарушение на материалния закон и е отменен. С
решението са присъдени в полза на П. и направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Разгледана по същество,
жалбата против решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените от
касатора основания за отмяна /съдът разглежда тези от тях, които съставляват
касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, съобразно препращата норма
на чл. 63 от ЗАНН/.
При постановяване на
решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, извършил е цялостна проверка на обжалваният електронен фиш, съгласно
задължението по чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, приложим по препращане от чл.84
от ЗАНН. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането
на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите
на страните и събраните по делото доказателства.
По приложението на материалния закон, съдът
прецени следното: отговорността на П. е ангажирана за извършено нарушение на
чл. 139 ал.5 и ал.6 от ЗДвП, съгласно които движението на ППС по път, включен в
обхвата на пълатената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.
10 ал.1 от ЗП. В ал.6 на същия тчлен е посочено,, че водача на ППС преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, следва да заплати
такса по чл. 10 ал.1 т.1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според
категорията на превозното средство. Нормата на чл. 10 ал.1 т.1 от ЗП предвижда
такса за ползване на пътната инфраструктура, която се заплаща за преминаването
по републиканските пътища, включени в трансевропейската пътна мрежа, както и за
такива извън нея или по техни участъци. Тази такса дава право на ППС да ползва
за определен срок изброената категория пътища, като размерът й се определя от
МС.
Съдът споделя доводите на ВРС, че извършеното
нарушение е установено по безспорен начин. Правилно въззивния съд е извършил преценка
на събраните по делото доказателства, от които се налага извод, че П. е
заплатил винетна такса в размер на 97 лв. за МПС с рег. № ****, но при
въвеждане на данните за националност на МПС, вместо Република България е
въведена Вануату, което налага извод, че неправилното въвеждане на данни
относно държавата на регистрация на ППС представлява неправилно въвеждане на
данни и се приравнява на липса на винетка за лекия автомобил.
Правилно ВРС е преценил, че извършеното
нарушение е маловажно. Съдът споделя
доводите на касатора, че извършеното нарушение е формално по своя характер, но
това не съставлява пречка да се извърши преценка за маловажност на нарушението.
Правилно ВРС е извършил преценка на обществената опасност на конкретното
нарушение на база на обективни
обстоятелства и предвид субективното отношение на нарушителя. Безспорно
по делото е установено, че са налице данни за заплатена винетна такса, за МПС
със същия регистрационен номер, но при неправилно въведена националност на МПС.
Отделно от това липсват данни за наличие на други извършени нарушения от П..
Извършения анализ сочи, за наличие на изключително ниска степен на обществена
опасност на нарушението, в сравнение с
обичайните случаи от този вид.
Видно от гореизложеното обжалваното решение
не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на
касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка
на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност
и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно
направеното искане за разноски от ответника по касация на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва да се присъди в полза на П. сумата от 300 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горните
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 221 от 15.06.2021 г. на ВРС,
постановено по НАХД № 1182/2021 г., по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да
заплати на И.П.П., ЕГН **********, от гр. Бяла сумата в размер на 300 /триста/ лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: