№ 2543
гр. Бургас, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Детелина К. Димова
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Гражданско дело №
20222120100392 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв.”Победа”, ул.”Генерал
Владимир Вазов” 3, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. против С. А. Е., ЕГН
**********, с адрес гр. Б., с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на
ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 378,01 лева, представляваща неплатена
цена за доставена, отведена и пречистена вода до абонатен № *** за отчетен период от
12.07.2018 г. до 07.12.2020 г., за които задължения са съставени фактури в периода от
27.08.2018 г. до 22.12.2020 г., както и сумата от 69,15 лева обезщетение за забава, начислено
за периода от 26.09.2018 г. до 15.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
20.09.2021 г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК 2401 от 21.09.2021 г. по ч. гр. д. № 6507/2021 г. по описа на РС Бургас.
В исковата молба се излагат твърдения за това, че между страните по делото е
възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по
отношение на водоснабден недвижим имот, представляващ апартамент с административен
адрес: гр. Б. – собственост на ответницата, за който е открита партида с абонатен номер
***/. Твърди се, че, считано от момента на придобиване на правото на собственост върху
посочения имот, ответницата е придобила качеството „потребител на ВиК услуги“ по
смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Изложени
са твърдения относно начина, по който е извършено отчитането на водомера на абоната, а
именно по електронен път, чрез сканиране на баркод, поставен в близост до водомера и отразен
статус в системата на ищеца „видян“. Това означавало, че на инкасаторът е бил осигурен достъп
до водомера и същият е успял реално да отчете неговите показания. Ищецът пояснява и другите
два съществуващи варианта на отчитане – „служебно отчитане“ (в случаите, когато на инкасатора
не е осигурен достъп в имота) и т.нар. „самоотчет“ (когато когато клиента сам предоставя на ВиК
оператора данните от водомерните устройства). Приложеният начин на отчитане за всеки месец от
процесния период е видим от справката – извлечения за показанията на водомера, приложена към
исковата молба. За отчетените данни от водомерното устройство в процесния период са издадени
фактури, по които са начислени претендираните с иска суми. Искът за заплащане на
1
претендираното обезщетение за забава се обоснова с твърдения за несвоевременно заплащане от
страна на ответницата на дължимите суми по издадените фактури, като периода на забава е
уточнен считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на плащането. Към исковата
молба са представени писмени доказателства – фактури, справки за показанията на водомера,
решения на КЕВР относно приложимите единични цени за всяка от предоставените от ВиК
оператора услуги. Направено е искане за прилагане на ч.гр.д. № 6507/2021 г. на БРС.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът чрез особен представител е
депозирал отговор на исковата молба. Посочено е, че претенцията е неоснователна и се моли
за отхвърляне на исковете. Възразява се единствено, че ответницата не е „потребител на
ВиК услуги“ и че твърдението на ищеца в този смисъл е недоказано.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
В първото по делото съдебно заседание, ищецът, с оглед дадените от съда указания
относно разпределението на доказателствената тежест представя допълнително писмени
доказателства, а именно документ за собственост по отношение на процесния имот и
заявление за смяна на партидата.
От така приетите и неоспорени доказателства се установява, че съгласно нотариален
акт № ***. ответницата С. Е. е придобила право на собственост върху процесния
водоснабден имот, представляващ апартамент № 1***. Със заявление за промяна на
партида вх. № 3693 от 21.12.2021 г. е заявена промяна на партидата, открита при ищцовото
дружество за описания имот и отчитана под № ***, като същата се прехвърля на името на
ответницата.
От приложените към исковата молба два броя справки – извлечения за показанията
на водомерите, монтирани в имота на ответницата и отчитани по партидата на Е., с
потребителски номер ***, се установяват датите, на отчетните периоди, начина, по който е
ставало отчитането, показанията на водомерите – нови и стари, както и количество на
потребената вода.
За отчетеното потребление на вода и водоснабдителни услуги през процесния
период, ищцовото дружество е издало 15 броя фактури, също представени към исковата
молба. Във всяка една от фактурите е посочен отчетния период, за който се отнася,
показанията на съответния водомер (старо от последното отчитане и новоотчетеното),
разликата между показанията, както и дължимата обща сума, включваща стойността на
доставена, отведена и пречистена вода за периода. Посочен е и крайния срок на плащането,
който съобразно общите условия на дружеството е 30 дена от датата на издаване на
съответната фактура. Отчетният период по всички издадени фактури в времевия интервал
между 12.07.2018 г. до 07.12.2020 г. Сборът от дължимите суми по представените фактури
възлиза на процесната сума от 378,01 лева.
За установяване на иска по размер, ищецът представя Решения на КЕВР от
25.12.2017 г., от 28.12.2018 г. и от 23.12.2019 г. за изменение на одобрените цени на
водоснадбителните и канализационните услуги съответно за 2018, 2019 за 2020 г.
По делото е изискано и прието като доказателство ч.гр.д. № 6507/2021 г. по описа на
БРС, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 2401/21.09.2021 г. , с която ответницата С. Е. е осъдена да заплати на „ВИК“ ЕАД
процесните суми (378.01 лева – главница и 69,15 лева – мораторна лихва), както и сумата от
75 лева съдебни разноски. С разпореждане от 15.12.2021 г. съдът е приел, че препис от
заповедта е бил връчен на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и е дал указания
на заявителя – кредитор да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен
срок от съобщението. Препис от разпореждането е връчен на страната на 04.01.2022 г., а
исковата молба е предявена на 24.01.2022 г., поради което същата е преценена за допустима.
При така ангажираните от страните доказателства, от правна страна намира следното:
Предявени са главен и акцесорен иск, съответно с правна квалификация по чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
2
За да бъде уважен предявения иск, следваше ищеца да установи по делото указаните с
доклада обстоятелства, от които произтичат спорните вземания, а именно: наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните в процесния период от време,
изпълнението на задълженията си като доставчик на вик услуги, наличието на възникнало
срещу ответника вземане за заплащане на претендираните парични суми, както и размера на
потребената от ответника вода и предоставените му услуги, съответно тяхната стойност. По
иска за заплащане на обезщетението за забава, ищецът следваше да докаже, че ответницата е
изпаднала в забава при изпълнение на задълженията си по договора. В тежест на ответника
е да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно стойността на услугите.
От събраните по делото доказателства се установяват предпоставките за уважаване на
иска. На първо място по делото се установи, че ответницата е имала качеството „потребител
на ВиК услуги“ през процесния период. На следващо място, от представените справки –
извлечения за извършените отчитания на водомерите, намиращи се в процесния имот, се
установява, че ищецът през процесния период е изпълнявал задължението си да доставка,
отвеждане и пречистване на вода, като индиция за това е разликата в отчетените количества
през отделните подотчетни периоди. Доказва се и наличието на възникналото в полза на
ищеца вземане за заплащане на претендираните парични суми. Според разпоредбата на
чл.32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (за
краткост Наредбата) услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. Съгласно чл. 33, ал.1 от Общите условия на
дружеството (за краткост ОУ) операторът издава ежемесечни фактури (дори и при служебно
начисляване на количества), като потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях услуги в 30- дневен срок след датата на фактурирането – чл.33, ал.2 от
ОУ.
С оглед на горното и при липсата на твърдения и доказателства ответницата да е
заплатила на ищеца процесната главница, съдът намира, че предявеният установителен иск в
частта относно главницата е основателен и доказан. Следва да се посочи, че единственото
възражение на ответната страна, имащо за предмет оспорване на твърдението на ищеца, че
за процесния период същата не е имала качеството „потребител на вик услуги“ не бе
доказано. Напротив в резултат на проведеното от ищеца насрещно доказване, съдът прие
това обстоятелство за установено по делото.
Предвид дължимостта на главницата и липсата на извършено от ответницата
доброволно плащане, се налага извода , че същата дължи и лихва за забава върху отделните
вземания, считано от изпадането й в забава до претендираната в заявлението дата. С оглед
на което, и акцесорният иск за заплащане на претендираното обезщетение за забава се явява
основателен и доказан. На осн. чл. 86 от ГПК ответницата дължи и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 20.09.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед материално-правния изход на спора на ищеца се дължат разноски.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Когато ищецът в
производството е представляван от юрисконсулт, на същия следва да се присъди
възнаграждение в размер, определен от съда, в максимален размер, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. С оглед изложеното, ответницата следва да заплати на
ищеца направените от него съдебно-деловодни разноски в настоящото производство,
възлизащи на сума в общ размер от 375 лв. (включващи 75 лв. държавна такса, 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 150 лева – възнаграждение за особен представител).
Съгласно указанията, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т. д.
№ 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, исковият съд следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, които възлизат на сума в размер на 75
лева.
3
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. А. Е., ЕГН **********, с адрес
гр. Б., че същата дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Генерал Владимир Вазов” №
3, ет. 4, представлявано от Г.Й.Т., в качеството й на потребител за имот, находящ се в гр. Б.,
с абонатен № ***, сумата от 378,01 лева (триста седемдесет и осем лева и една стотинка)–
главница, представляваща дължима за доставена, отведена и пречистена вода до имота, за
отчетен период от 12.07.2018 г. до 07.12.2020 г., съгласно фактури, издадени в периода от
27.08.2018 г. до 22.12.2020 г., както и сумата от 69,15 лева (шестдесет и девет лева и
петнадесет стотинки)– сборно обезщетение за забавено плащане върху главниците по
отделните фактури, начислено за периода от 26.09.2018 г. до 15.09.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение - 20.09.2021 г. до окончателното й плащане, за които вземания е
издадена Заповед № 2401/21.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6507/2021 г. по описа на РС Бургас.
ОСЪЖДА С. А. Е., ЕГН **********, с адрес гр. Б. да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв.
„Победа”, ул. „Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4, представлявано от Г.Й.Т., сумата от
375,00 лв. (триста седемдесет и пет лева), представляваща направените от ищеца разноски в
настоящото производство, както и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), направените от
него разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4