РЕШЕНИЕ
гр.Пазарджик,16.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, наказателна колегия в публично заседание на шестнадесети
август през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МИНА
ТРЪНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА
ДЖУНЕВА
ВЕНЦИСЛАВ МАРАТИЛОВ
при участието на секретаря В.Н. като разгледа докладваното от съдия Джунева КАНХД № 585 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.7, ал.3 от УБДХ.
Същото
е образувано във връзка с постъпила жалба от нарушителя Н.А.Ш. *** против
Решение от 12.08.2018г по АНХД № 358/2018 на РС В. с искане да бъде отменено
решението на В.ския районен съд, с което е признат за виновен за извършено
дребно хулиганство по смисъла на чл.1,ал.2 от УБДХ и да се постанови ново решение,
с което да бъдат признат за невиновен в извършването на проява на дребно
хулиганство по смисъла на чл.1,ал.2 от УБДХ.Алтернативно се иска делото да бъде
върнато на В.ският районен съд за разглеждане от друг състав, за назначаване
поисканите в жалбата съдебно-медицинска експертиза,техническа експертиза и разпит на очевидци. В жалбата като основание
за искането са развити доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на обжалваното решение и в частност за упражнено физическо насилие от страна на
полицейските служители спрямо жалбоподателя Ш., игнориране на доказателства и
нарушено право на защита.
В съдебно заседание, жалбоподателя не се явява.За него адв.Р.А.. Защитата поддържа изложените в депозираната
жалба доводи срещу обжалваното решение
на В.ския районен съд и развива същите в съдебно заседание.
Пазарджишкият окръжен съд, след като се
запозна със становищата на страните по делото и приложените към него писмени
доказателства прие за установено следното:
Жалбата
е неоснователна.
С Решение № от 12 .08.2018г. по НАХД№
358/2018г. по описа на РС-В. е признат Н.А.Ш., ЕГН ********** *** за
виновен в това, че на 11.08.2018 година, около 20:00 часа в гр. В., бул. С.,
непосредствено преди пл.М., срещу хотел „Б." е извършил проява на ДРЕБНО
ХУЛИГАНСТВО по смисъла на чл. 1, ал. 1 от УБДХ -изразяващо се в следното:
предизвикал е скандал с полицейските служители на РУП-В., като в нетрезво
състояние се е държал арогантно с тях, викал и им казвал „какви сте вие да ми
искате документите, махайте се от тука", отказвал да ги предаде за
проверка документа си за самоличност, а след което все пак излязъл от
автомобила с личната си карта в ръка, бутнал с двете си ръце полицай К., поради
което и на основание чл.6 ал.1 б."а", във вр. с чл.1 ал.1 т. 2 от
УБДХ, му е наложено административно
наказание"ГЛОБА" в размер на 200 лева /двеста лева /.
В
конкретния казус въз основа на събраните по делото доказателства, районния съд
е приел в своето решение следната фактическа обстановка:
На 11.08.2018 година, около 20.00 часа, в
гр. В., бул. С., непосредствено преди пл.М., срещу хотел „Б." е възникнал
скандал, между лицето Н.А.Ш., ЕГН ********** *** и служителя на РУП-В. - Б.П.К..
Повод за него бил с факта, че полицейския служител К. поискал от Ш. документ за
самоличност, с цел да установи самоличността на лицето с което разговаря, и
което отправяло обвинения срещу всичките четиримата полицейски служители, че не
вземат отношение по извършената маневра на заден ход от друг автомобил, който
излизал от паркинга на хотел Б. и с това препречил движението на автомобила в
който като пътник на предна седалка бил Ш.. Поради тази маневра Ш., който бил в автомобила, който вече бил спрял, въпреки
да бил управляван от съпругата му, натискал продължително клаксона. Последният
започнал да вика и казвал „какви сте вие да ми искате документите, махайте се
от тука" и отказвал да ги предаде за проверка. След което все пак излязъл
от автомобила с личната си карта в ръка, след излизането си бутнал с дете си
ръце мл. и-р К.. През цялото време Ш. вдигал скандал, като крещял високо на
служителите на реда, държал се неуважително към тях, а и поведението му било
арогантно.
Гореописаната
фактическа обстановка районният съд е възприел въз основа на показанията на
свидетелите М.М.А., И.М.Б.и Б.П.К. и тримата служители в
РУП -В., присъствали като преки очевидци на описаните събития.При анализа на
свидетелските показания районният съд като е изходил от обстоятелството, че
разпитаните пред него свидетели възпроизвеждат доказателства в качеството си на
очевидци, приема, че действително Ш. е вдигнал скандал, като е крещял на тях и
е викал „какви сте вие, махайте се от тука". Отказвал и да даде личната си
карта, като и блъснал с ръце колегата им К.. Това му арогантно поведение и
незачитането им като представители на полицията, както и блъскането на техен
колега, ги възмутило силно, поради което и го задържали.
В мотивите си РС В. е посочил също, че по делото няма
доказателства да е нанесена лека или средна телесна повреда на потърпевшия и в
този смисъл да е налице извършено някакво деяние или престъпление, както и че не се установило да отговаря на
действителността твърдението на нарушителя Ш., че той не блъснал полицая, а
само е протегнал ръце срещу него да се предпази от идването му.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка РС е извел извод,че на 11.08.2018г. Н.А.Ш. е осъществил деяние по
смисъла на чл.1 ал.1 от УКАЗ № 904 от 28. XII. 1963 година, като на публично място пред
много хора е проявил оскърбително отношение и държане към органите на властта,
изразяващо в скарване с полицейски служители и незачитане на тяхната функция, с
което е нарушил общественият ред и спокойствие.
Съгласно чл.7 ал.2
от УБДХ в жалбата могат да се визират само касационните основания, предвидени в
НПК. Съгласно чл.348 от НПК нарушение на закона има, когато той е приложен
неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. В
настоящето производство законът е приложен правилно, като деянието на
нарушителя Н.Ш. е квалифицирано по чл.1
ал.1, т.2 от УБДХ с обжалвания съдебен акт. Преди всичко следва да се
подчертае, че в настоящото производство
фактическата необоснованост не съставлява самостоятелно основание за отмяна на
атакувания съдебен акт. Настоящият
съд е съд по правото и се произнася в рамките на фактическите
положения, приети от предходната инстанция, като проверява единствено доколко
са спазени процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на
вътрешното и убеждение при установяване на обстоятелствата, включени в предмета
на доказване.
В този смисъла неоснователни са доводите на
защитата за превратно тълкуване на
събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил всички събрани пред себе си
доказателства, като е изложил подробни и убедителни мотиви защо не дава вяра на
обясненията на нарушителя, а дава вяра на показанията на разпитаните свидетели.
Неоснователни са доводите на защитата, че свидетелските показания на
полицейските служители не следва да се
кредитират, тъй като те били противоречиви.Напротив, настоящият съдебен състав
намира, че не са налице противоречиви свидетелски показания, а точно обратното.И
тримата разпитани свидетели дават еднозначни и взаимно подкрепящи се показания
за начина, по който пред очите им се е развила ситуацията от самото начало на
инцидента като и тримата напълно безпротиворечиво пресъздават как е възникнала
ситуацията по повод натиснатия клаксон от страна на нарушителя, видимо
нетрезвото му състояние,отказа му да
бъде проверена неговата самоличност и изречените
от него думи по адрес на полицаите.Всички тези факти са от решаващо значение,
за да се приеме за правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд, че в
случая нарушителя Ш. дори да не е бил съгласен с извършването на проверката,
това не може да му послужи за оправдание да не зачита авторитета на органите на
реда и да се държи дръзко и арогантно, като крещи срещу тях на обществено място,
нито пък да си позволява да осъществява физически контакт с полицейски служител. Нещо повече,дори и самият
нарушител признава за непристойното си поведение, което на практика се явява
факт в подкрепа на твърдяното от
тримата свидетели. Ето защо така формулирани изводите на районния съд по
фактите и правото напълно се споделят от настоящия съдебен състав.
Неоснователни са и доводите за нарушено право на защита. Първостепенният
съд е изпълнил задължението си да уведоми нарушителя за правото му на защита и
за възможността да му бъде назначена служебна защита, ако не разполага с
финансови средства. Това обстоятелство се удостоверява със съдебния протокол.
Отделно от това производството по чл. 4 и сл. от УБДХ не е задължително
участието на защитник, доколкото липсва изрично условие за неговото присъствие
(арг. от чл. 5, ал.1 от УБДХ, която въвежда изричното условие преписката да се
разгледа в присъствието на нарушителя). Същевременно, пред районния съд не са
били представени писмени доказателства за надлежно упълномощаване на защитник
на нарушителя. Нещо повече, липсва изрично изявление на нарушителя, че желае
делото да се отложи, за да упълномощи защитник. Това обстоятелство се
потвърждава от представения съдебен протокол.
Неоснователни са доводите на защитата, че
съдът не е събрал всички относими доказателства въпреки, че нарушителят ги е
поискал. От прочита на съдебния протокол е видно, че Ш. не е поискал разпит на
свидетели очевидци, не е поискал събиране на веществени доказателства, а само
общо е казал, че има записи от камера. С оглед на това съдът не е бил длъжен да
събира доказателства, които не са ангажирани от страните, още повече , че и
нарушителят пред въззивната инстанция не е оспорил своето противоправно
поведение.
Неоснователни са доводите за допуснато
процесуално нарушение при съставяне на АУАН. Актът е съставен от лице, което не
е разпитано като свидетел по делото.Това, че са събирани обяснения на свидетели
от свидетел по делото е ирелевантно, тъй като тези обяснения не са
доказателство по смисъла на НПК. С оглед на изложеното акта се явява
законосъобразен и не следва да бъде отменян.
Неоснователни са и наведените оплаквания за
нанесен побой от страна на полицейските служители върху жалбоподателя Ш. и то
до степен, че да не знае какви документи подписва.Освен в депозираната пред ОС
Пазарджик жалба, други подобни данни той не е твърдял.Нещо повече, дори и в
съдебно заседание, когато нарушителя Ш. в най-пълна степен е можел да се
защото, по време на изслушването си пред съдия по никакъв начин не споменава да е
упражнено спрямо него физическо насилие, дори недвусмислено заявява, че няма доказателствени искания, а
точно тогава е можел съвсем необезпокоявано да разкаже, че спрямо него е
упражнено насилие.
Представената медицинска документация сочи
нанесени множество телесни увреждания, леки такива по смисъла на НК, което
обаче на настоящия етап е без значение, тъй като дори и да се приеме, че след
ареста на Ш. върху него е упражнено физическо насилие от полицейски служители,
това е станало след настоящото инкриминирано деяние и не е предмет на
разглеждане в настоящия процес.
По
изложените съображения съдът намери жалбата за неоснователна.
Наложеното наказание е в рамките на закона и
е съобразено с тежестта на извършеното и
на обществената опасност на извършителя.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.7
ал.3 от УБДХ съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение от
12.08.2018г по АНХД № 358/2018 на РС В..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.