№ 13190
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря М. В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110160048 по описа за 2022 година
Ищцата Р. К. К. твърди, че работела при ответника „ДСК Л.“ АД по трудов договор от
23.2.2011 г., като последно заемала длъжността „юрисконсулт“ в дирекция Правна, с
последно основно възнаграждение в размер на 2300 лв. Трудовото правоотношение било
прекратено по взаимно съгласие на 31.10.2019 г., след което ищцата заела длъжността
„старши юрисконсулт“ в ОТП Л. ЕООД, дружество от същата банкова група. Докато
работела при ответното дружество, на 17.4.2019 г. между нея и работодателя било
подписано допълнително споразумение за участие на служителя в изпълнението на
фирмените цели срещу допълнително годишно възнаграждение. Въпреки постигнатите и
преизпълнени фирмени резултати за 2019 г., ответното дружество не й заплатило
дължимото за това допълнително възнаграждение, възлизащо на 8034.67 лв. Ето защо
ищцата моли да се осъди ответникът да ѝ плати сумата от 8034.67 лв. неплатено
допълнително възнаграждение за постигнати резултати за 2019 г., както и лихва за забава в
размер на 1921.63 лв. за периода от 26.6.2020 г. до 3.11.2022 г. Претендира разноските по
делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва исковете.
Излага съображения, че се касае до допълнително възнаграждение, което не е постоянен
елемент от трудовото възнаграждение и изплащането му зависи изцяло от работодателя,
която преценка не подлежи на съдебен контрол. Поддържа, че не са се и реализирали
условията, за изплащане на този бонус, както с оглед финансовите резултати на
дружеството за 2019 г., така и предвид липсата на изготвена оценка за индивидуалното
представяне на ищцата, само въз основа на която би могло да се определи и изплати такова
възнаграждение, и наличието на взето решение на УС на дружеството да не се начисляват и
1
изплащат бонуси за 2019 г. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
С оглед на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на
страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
128, т.2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, и чл. 86 ЗЗД.
Установява се от представените трудов договор и допълнителни споразумения
съществувало между страните трудово правоотношение, възникнало на 23.2.2011 г., по
което ищцата последно заемала длъжността „юрисконсулт“ в Дирекция „Правна“, с
последно основно месечно възнаграждение в размер на 2300 лв. Трудовият договор е
прекратен по взаимно съгласие на страните считано от 1.11.2019 г. /в заповедта е
разпоредено да се изплати на служителя обезщетение за неизползван отпуск/.
Считано от същия ден, ищцата започнала работа по трудов договор с ОТП Л. ЕООД на
длъжността “старши юрисконсулт“.
На 17.4.2019 г. е подписано споразумение между ищцата и ответника, по силата на което се
задължила да участва в изпълнение на посочените фирмени и индивидуални цели в
Приложение № 1 към споразумението, с което да допринася за повишаване ефективността и
продуктивността на дружеството. Срещу изпълнение на тази задача, работодателят се
задължил да изплаща на служителя допълнително годишно възнаграждение, съгласно
схемата за оценяване представянето на служителите, като максималното възнаграждение
възлиза на основното възнаграждение умножено по коефициента на изпълнение, посочен в
Приложение 1. Според чл. 4, за всеки показател е определен минимален праг и ако оценката
на изпълнението е под този праг, бонус за този показател не се начислява. Право да променя
показателите, в резултат на промени в пазарните условия и резултатите на дружеството, има
Управителният съвет, който може да реши да намали или разсрочи плащанията.
Изплащането е на два пъти - 40% преди провеждане на ОС на акционерите и останалата
част в 30-дневен срок от датата на провеждане на ОС на акционерите. Според чл. 8 от
споразумението, изплащането на допълнителното възнаграждение може да бъде частично
или напълно отменено, ако са налице съмнения относно коректното изпълнение на
поставените от работодателя задачи, установено е съществено нарушение или неизпълнение
на задълженията на служителя или чрез поведението си е причинил вреди на репутацията на
дружеството или финансови загуби, като работодателят е длъжен да представи в писмена
форма обяснение за своето решение. Съгласно чл. 9, правото на това възнаграждение се
прекратява, ако трудовото правоотношение е прекратено по време на изпитателен период,
или без предизвестие по инициатива на работодателя, или поради причини, свързани с
поведението на служителя. Служители, чието трудово правоотношение е прекратено или се
намират в период на предизвестие за прекратяване, към датата на изготвяне на
индивидуалната оценка, се изключват от бонус схемата. Изключение се допуска за
служители, които преминават на друга длъжност в групата на Банка ОТП или с решение на
УС. В чл. 9а е предвидено, че при прекратяване на правоотношението и постъпване на
работа в друго дружество от групата на Банка ДСК ЕАД и ОТП Груп, на служителя се
2
изплаща допълнително възнаграждение съобразно изготвената оценка за представяне, на
осн. чл.15 от Правилата за оценяване на служителите, и пропорционално на отработеното
време. Изплащането става по реда на чл. 7а и 7б от споразумението. Съгласно
приложението към споразумението – мотивационна схема за 2019 г., за определяне на
допълнителното възнаграждение са заложени три показателя: показател ROAA в размер на
1.92% с тежест 35%, показател C/А в размер на 2.46 % с тежест 35% и индивидуален
показател – оценка от ръководител, с тежест 30%.
Съобразно приложимите за случая Правила за прилагане на система за оценяване на
представянето на служителите на „ДСК Л.“ АД, приети през 2011 г., изменени с решение на
УС от 16.4.2019 г., чл. 7, бонусната схема за служителите се основава на различни
показатели, в зависимост от заеманата длъжност, които се групират в показатели на
дружеството и индивидуални показатели. Съгласно чл. 8 от правилата, определянето на
конкретните стойности на показателите за съответната финансова година е свързано със
заложените показатели в одобрения годишен план, а конкретните индивидуални показатели
и техните стойности (в проценти) за всички служители се определяли с решение на УС по
предложение на Изпълнителния директор, въз основа на което с всеки служител, включен в
бонусната система, се сключвало допълнително споразумение, отразяващо конкретните
индивидуални показатели и тяхната тежест (в %) при определянето на бонуса. Според чл. 9,
индивидуални допълнителни възнаграждения не се начисляват, когато основният показател
за измерване на степента на изпълнение на целите на дружеството – възвращаемост на
активите /ROA/, не е изпълнен, като е дадена формулата, по която този основен показател се
изчислява. Ако дружиството приключи финансовата година със загуба, индивидуални
допълнителни възнаграждения може да бъдат начислени по решение на УС на дружеството.
Правилата дават уредба на индивидуалните показатели, индивидуалните оценки на
служителите и редът за възражения срещу изготвените такива – чл. 10 - чл. 12. В чл. 13 е
предвидено, че за всеки показател се определя минимален праг и ако оценката на
изпълнението е под прага, бонус по този показател не се начислява. Размерът на брутното
индивидуално допълнително възнаграждение не може да надвишава 4 средни брутни
месечни заплати – чл. 14. Разпоредбата на чл. 17 от правилата предвижда възможност при
несъответствие между прогнозните и окончателните финансови резултати на дружеството,
размерът на индивидуалното допълнително възнаграждение да бъде намален с решение на
УС на ответника.
Видно от приложения по делото протокол, Общото събрание на акционерите на ДСК Л. АД
е проведено на 26.5.2020 г.
С решение но УС на ДСК Л. АД от 26.5.2020 г. е прието да не се начисляват и изплащат
допълнителни възнаграждения за 2019 г. на служителите, с оглед което да не се изготвят
индивидуални оценки за тази година.
С покана, получена от ответника на 28.6.2022 г., ищцата го поканила да й плати
допълнителното възнаграждение в размер на 8034.67 лв.
Според заключението на основната съдебно-счетоводна експертиза, стойността на
показателя ROAA съгласно начина на изчисляване в приложението, за 2019 г. е 2.58%, а на
3
показателя C/А - 2.52%, като видно от разясненията от съдебно заседание относно въпроса
за оперативните разходи вещото лице не е изследвало счетоводството на ответното
дружество. Стойността на бонуса при изпълнение на всички показатели е 8034.67 лв.
Стойността на показателя ROAA след коригиране на нетната печалба с приходите за
обезценка е 1.36%, а на показателя C/А без да се включват неоперативните разходи – 2.35
%.
Според заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена след
запознаване със счетоводството на ответника, правилно изчислената стойност на показателя
C/А, съобразно данните за оперативните разходи от счетоводството на ответника, е 1.7%. И
двете страни приемат заключението, като в становището си по съществото на делото ищцата
обосновава тезата, че доколкото по-ниската стойност на показателя C/А означава по-добро
финансово състояние на дружеството, посоченият в приложението праг за този показател би
следвало да е максимален, а не минимален и да се счита за изпълнен.
При така установените по делото факти се изяснява, че договореното от страните
допълнително възнаграждение се явява такова по чл. 13, ал. 1, т.1 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. То е предвидено като насрещна
престация за участието на служителя в постигането на фирмените цели, което не е включено
в основните задължения на ищцата. Изплащането му е поставено в зависимост от постигане
на заложените в схемата финансови показатели, при наличието на които дружеството не
може да откаже изпълнение на задължението си, освен в изрично предвидените хипотези на
чл. 8 и чл. 9, които в случая ответникът не твърди да са налице. Като предвид
прекратавянето на трудовия договор с ищцата през процесната 2019 година и постъпването
й в друго дружество от групата на ОТП Л., е налице хипотезата на чл. 9а от споразумението,
при което на служителя се дължи допълнителното възнаграждение, пропорционално на
отработеното време.
Неоснователни са възраженията на ответника, че изплащането на това възнаграждение е в
зависимост само от волята на работодателя, както и е неприложима цитираната от него
съдебна практика. Какви са условията за изплащане на възнаграждението зависи от
уговорките на страните за това, а в случая те са го уговорили като задължение на
работодателя при сбъдване на визираните в споразумението условия. Въпросът дали е
елемент от трудовото възнаграждение с постоянен характер е ирелевантен и това че не е
такъв елемент не отменя задължението за плащането му, при реализиране на предвидените
условия за това.
Без значение са и промените в пазарните условия, спада в продажбите, намаляването на
разходите, стига да са реализирани заложените в схемата показатели. Като следва да се има
предвид, че в крайна сметка тези показатели отчитат финансовото състояние на
дружеството.
Видно от заключението на основната съдебно-счетоводна експертиза, за 2019 г. показателят
ROAA е 2.52%, като същият не следва да се преизчислява съгласно задачата на ответника,
тъй като не отговаря на предвидения от самия него начин на изчисляване на показателя.
Относно втория показател, следва да се кредитира заключението на допълнителната
4
съдебно-счетоводна експертиза, изготвено след запознаване със счетоводството на
дружеството и преценка действителната стойност на разходите. Този показател е изчислен
на 1.7%.
Съгласно споразумението и правилата, посочената в приложението стойност на всеки
показател е минимална, т.е. за да се изплати възнаграждение, следва да е достигнат
минималния праг.
Съобразно приетото по-горе, изпълнен е показателят ROAA, с тежест 35%, за който се
дължи 1.4 брой заплати. Вторият фирмен показател не е изпълнен и за него не се дължи
възнаграждение.
Относно индивидуалния показател, по делото се изясни, че оценка на ищцата не е изготвена.
Това представлява неизпълнение на поетото от работодателя задължение със
споразумението и правилата да изготви такава оценка. Той не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение и така да препятства изплащането на
възнаграждението. Като не е изготвил такава оценка /и при липса на установени
обстоятелства за неизпълнение/ следва да се приеме, че ищцата има изключително
представяне и показателят е изпълнен на 100%. Тежестта на този показател е 30% или 1.2
заплати.
Съобразно брутното възнаграждение на ищцата, отработеното време за 2019 г. и прилагане
на двата достигнати показателя, допълнителното възнаграждение възлиза на 5222.53 лв.
/(2410.4 по 2.6) делено на 12 и умножено по 10/.
С оглед липсата на доказателства за плащане, искът следва да се уважи за така установения
размер, като се присъди законната лихва от подаването на исковата молба.
Относно иска по чл. 86 ЗЗД:
Установиха се главен дълг и настъпил падеж за плащането му – изтичането на 30 дни от
провеждането на ОСА на 26.5.2020 г. Считано от 26.6.2020 г. ответникът е в забава и
дължи обезщетение в размер на законната лихва, което за периода до 3.11.2022 г. възлиза на
1249.06 лв., за които искът следва да се уважи.
Относно разноските.
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, за оказаната на ищцата безплатна помощ и на основание чл. 38,
ал.2 ЗА, съразмерно с уважения размер на исковете, на адвокат В. Г. В. се дължи
възнаграждение в размер на 1197.16 лв. /чл. 7, ал.2, т.2 и ал.9 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения/. Съразмерно с отхвърлената част от исковете,
съгласно чл. 78, ал.3 ГПК, от разноски за адвокатско възнаграждение 1560 лв. с ДДС /което
не е прекомерно, тъй като предвид размера на исковете и начисления ДДС, минималният
размер е 1554.76 лв./ и депозит 130 лв. за допълнителната експертиза, която съдът кредитира
по задачите на ответника, му се дължат 591.50 лв.
Съгласно чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът дължи разноски за държавна такса върху уважения
размер на исковете в размер на 258.86 лв. и за експертиза в размер на 130 лв. /от бюджетни
200 лв./.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДСК Л.“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ....., ДА
ЗАПЛАТИ НА Р. К. К., ЕГН **********, гр. София, ....., на основание чл. 128, т.2 КТ, вр. чл.
13, ал. 1, т.1 НСОРЗ, и чл. 86 ЗЗД, сумата от 5222.53 лв. допълнително възнаграждение за
постигнати резултати за 2019 г. съгласно допълнително споразумение от 17.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 04.11.2022 г. до изплащането й, и сумата 1249.06
лв. лихва за забава от 26.6.2020 г. до 3.11.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над 5222.53 лв. до предявените 8034.67 лв. и иска за лихва за разликата над
1249.06 лв. до предявените 1921.63 лв.
ОСЪЖДА „ДСК Л.“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ....., ДА
ЗАПЛАТИ НА адвокат В. Г. В. от САК, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на 1197.16 лв.
ОСЪЖДА Р. К. К., ЕГН **********, гр. София, ....., ДА ЗАПЛАТИ НА „ДСК Л.“ АД, ЕИК
...., седалище и адрес на управление гр. София, ....., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от
591.50 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „ДСК Л.“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ....., да
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд разноски за държавна такса в размер на
258.86 лв. и за експертиза в размер на 130 лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6