РЕШЕНИЕ
№ 260058/11.06.2021 г.
гр. Велики Преслав
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря Марияна Василева,
като
разгледа докладваното от съдията
АНД № 32 по
описа на съда за 2021 г.,
За да се произнесе
взе предвид следното
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано
въз основа на въззивна жалба от „***“ ЕАД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, eт.3, представлявано от С.Д.Д., срещу
Наказателно постановление №НЯСС-187/30.12.2020 г., издадено от зам.председател на ДАМТН,
гр.София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер на 2 000 лева за неизпълнение на задължение по чл.141, ал.1, т.1
от Закона за водите.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на
наказателното постановление, издадено при противоречие с материалния закон. Аргументи за соченото се изтъкват:
обстоятелството, че назад във времето съоръжението е било напълно разрушено,
като именно „***“ е възстановило преливния ръб и бързотока на преливника до
степен, позволяваща на съоръжението да изпълнява основната си функция, а именно
– да отвежда безпрепятствено преливащите водни количества от язовирното езеро
до водоприемника – р.Суха река. Посочва се, че видно от съставения констативен
протокол при извършената проверка, цялостното състояние на яз.*** е добро,
което е в противоречие с посоченото в НП нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от
Закона за водите. Оспорва се както значителността на констатираното нарушение,
така и извършването на същото въобще, като се обосновава наличието на маловажен
случай и приложимост при конкретиката на установеното, на чл.28 от ЗАНН. Предвид изложеното се иска от съда
наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно,
алтернативно – да бъде намалена наложената имуществена санкция до минималния
законово предвиден за нарушението размер.
В
открито съдебно заседание жалбоподателя се представлява от юрисконсулт Василева, която допълва поддържаните изцяло аргументи в
жалбата за отмяна на НП и с това, че енергогасителят като съоръжение не е част
от която самият преливник да не функционира правилно или да не изпълнява своите
функции.
Въззиваемата
страна не се явява и не се представлява, като от нейна страна е депозирано писмено становище
за неоснователност на жалбата и липсата на твърдените със същата неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление, като се
излагат подробни мотиви в тази връзка. Претендират се и разноски, съобразно
чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На
04.06.2020 г. при извършване на проверка на язовир „***“,
находящ се в поземлен имот №40840.1.111 в землището на с.***, Община Смядово,
служителите на ДАМТН, ГД“Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, РО
НЯСС „Североизточна България“, свидетелите И.И. и Р.Р. при оглед и обход на
язовирната стена и съоръженията към нея и преглед на наличната документация установили,
че преливникът на яз.***, бил челен с трапецовиден профил, облицован с бетон и след
преливния ръб следвал трапецовиден бързоток, облицован с бетонен профил. Същите
констатирали, че бързотока зауства в енергогасител, чиято бетонова конструкция
е изцяло разрушена, като по този начин енергогасителя в края на бързотока не се
поддържал в техническа изправност. След преценка от административнонаказващия
орган за констатираното и това, че същото се явявало предпоставка при
евентуално преминаване на водни маси през преливника да се стигне до
разрушаване и на останалата част от бетоновата конструкция на преливното
съоръжение на яз.*** бил съставен и АУАН за нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от
Закона за водите. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите и на основание чл.200,
ал.1, т.38 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00лв.
Приетата за
установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на
доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство,
вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие. Свидетелските показания
депозирани от разпитаните свидетели – св.И. и св.Р. са напълно
безпротиворечиви, взаимно допълващи се и в
кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени
средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема
с доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги
обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.
Видно от приложения по
делото Констативен
протокол №05-03-48/04.06.2020 г. г., от същия се установява,
че основният изпусквател на левия бряг на яз.*** е в изправно техническо състояние и може да
изпълнява функциите си, съгласно представен протокол за манипулации от
09.04.2019 г. , като към десния край на стената е изпълнен напорен основен
изпускател, неизправен към момента съгласно горепосочения протокол, а преливникът
е облицован с бетон, като след преливния ръб
следва трапецовиден бързоток, облицован с бетонен профил, като бързотока
зауствал в енергогасител. Същият бил с изцяло разрушена бетонова конструкция.
Тези факти се установяват
и от свидетелите И.И. и Р.Р.. Показанията на свидетелите допълват и
конкретизират, изцяло отразеното в КП.
При така установените фактически положения, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в
установения от закона седмодневен срок от връчването на НП. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това на настоящата
инстанция са следните:
Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са
съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 201, ал.11 и ал. 12 от ЗВ вр. с чл. 47, ал. 1, б. "б" ЗАНН и
Заповед №А-5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН. При съставянето на
акта и издаването на наказателното
постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните.
Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка
на възраженията, събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по
съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите
на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число
описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и неговата
правна квалификация.
В АУАН и НП е посочена конкретната нарушена
административна норма на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите.
При
тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал съдът
приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен по безспорен и категоричен
начин състава на вмененото административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.
141, ал. 1, т. 1 от ЗВ „собствениците на водностопански системи и
хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията
към тях, са длъжни да осигурят поддържането им в техническа изправност“ . Язовир
„***“ е в собственост на от „***“ ЕАД, за което се представя справка от
инвентарна книга на ДМА към 22.12.2019 , в която язовира е
с дата на заприхождаване – 07.12.2012 и инвентарен номер Ш4364. В
качеството му на такъв, за жалбоподателя е въведено задължение по
горецитираната разпоредба на Закона за водите, което несъмнено не е било
изпълнено, предвид показанията на актосъставителя Р., на длъжност "старши
инспектор" и свид. И. и събраните писмени доказателства. Подробно описаното
и конкретизирано в акта и НП състояние на енергогасителя, с посочена изцяло разрушена
конструкция, установено по време на проверката от 04.06.2020 г. от служители на
ДАМТН, несъмнено налагат извода за компрометирана техническата изправност на едно
от основните съоръжения на язовирната стена и за бездействие от страна на
неговия собственик.
В настоящият казус е
приложима Наредба за условията и реда
за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени
и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им
състояние приета с ПМС
№ 12 от 28.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 9 от 31.01.2020 г., в сила от
31.01.2020 Както изрично се сочи в
приложимия подзаконов нормативен акт, в последната се урежда приложението
досежно язовирните стени и съоръженията към
тях за язовирите, определени вчл.141а от Закона за водите. Също съгласно наредбата, правата и
задълженията на собствениците и операторите на язовирни стени и съоръженията
към тях са точно разписани. „***“ ЕАД, е собственик на язовир „***“, находящ се
в поземлен имот №40840.1.111 в землището на с.***, Община Смядово, като
подзаконовия нормативен акт предписва в тази връзка изискуемите действия.
Видно от цялата наредба е
това, че поддържането на техническата изправност и техническата експлоатация на
язовирните стени и на съоръженията към тях е строго нормирана дейност, при
която собственикът всякога е ангажиран с реда за извършване оценка на
сигурността, поради което доколкото констатираното свързано с енергогасителната
част на самия язовир е релевантно към функционирането на самото съоръжение,
респ. и на целия язовир то и изискването на чл.
141, ал. 1, т. 1 от ЗВ да се поддържа техническата изправност на язовирните
стени и съоръженията към тях, е изцяло приложимо в настоящия случай. Описаното
неизправно техническо състояние в КП, АУАН и НП съставлява нарушение на чл.
141, ал. 1 ЗВ и чл. 200, ал. 1, т. 38 от ЗВ. Посочената правна норма
съдържа конкретно правило за поведение, състоящо се в задължението на
собствениците на язовирни стени и/или съоръжения към тях да осигурят
поддържането им в техническа изправност. Именно това е вмененото на
жалбоподателя нарушение, за неизпълнението на което правилно и законосъобразно
е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Видно от Заповед
№237/08.06.2020 г. на Председателя на ДАМТН е установена компетентността на
извършилите проверката на 16.07.2020 г. и съставители Констативен
протокол №05-03-48/16.07.2020 г., служители на административнонаказващия орган.
Изпълнителното
деяние на нарушението по 200, ал. 1, т. 38, вр. чл.
141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите се е изразило в неизпълнение на
задължението от страна на ***, като собственик на яз.*** да осигури
поддържането в техническа изправност на съоръжение от същия, а именно – на
енергогасителя. Посоченото и констатациите на свидетелите по акта кореспондират
по между си и отразяват фактическите данни, които на практика не са оспорени от
жалбоподателя /който възразява досежно относимостта на установената
неизправност към правилното функциониране на друго съоръжение , а именно - преливника
на язовира/, което от своя страна очертава съставомернастта на
административното нарушение, визирано в нормата на чл.
141, ал. 1, т. 1 от ЗВ.
С оглед изложеното, съдът
намира, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на
административно нарушение по чл.
200, ал. 1, т. 38 от ЗВ, както правилно деянието е квалифицирано от
административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто
извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено
действие, което е безпротиворечиво установено.
Съдът намира за неоснователни
така релевираните с жалбата възражения касателно липсата на относимост на
установеното с правилното функциониране на преливника на язовира, доколкото се
сочи, че енергогасителят не представлява част от която преливникът да не
функционира правилно или да не изпълнява основната си функция за провеждане на
високи води при преливане на язовира, същата. Несъстоятелността на посоченото е
изводима от това, че от една страна констатиранато нарушение е безспорно, а от
друга – благоприятната липса на последици към настоящия момент която жалбоподателят
сочи не може да се възпиреме като аргумент
за противното доколкото и техническата изправност на всяко едно от
язовирните съоръжения, взаимосвързани помежду си обезпечава цялостното му
правилно и безопасно функциониране и стартиран регресен процес при едно от тях, развиващ се във времето при взаимната им
обусловеност влияе и по отношение на останалите, именно поради която и причина
с оглед значимостта на язовирите законодателят е вменил задължение на
собствениците им да осигурят поддържането в техническа изправност на всяко едно
съоръжение.
Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е приел, че извършеното нарушение не
представлява маловажен случай, поради което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. Касае се за нарушение, осъществявано трайно във времето
и свързано пряко с осигуряване безопасността на населението, като бездействието
на нарушителя за продължително време би я е застрашило. При определяне на маловажните
случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на
чл.
11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Действително в случая не се установява
да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или
инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе си не води
автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не
диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според
това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се
прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни
последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат
да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици,
при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят
вследствие бездействие за поддържане в изправност на енергогасителя, с оглед
функцията която изпълнява и доколкото и степента на
потенциална опасност на яз.***, съобразно оценката
на риска от човешки жертви, икономически, социални и екологични щети е изключително висока.
Съдът
намира, че отговорността на жалбоподателя правилно е ангажирана от
административнонаказващия орган при баланс на отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства, при с лек превес на смекчаващите такива.
В случая, не са представени доказателства,
жалбоподателят да е бил наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно
нарушение, но същото доколко се осъществява трайно и продължително
във времето и води до нефункционалност както на посоченото съоръжение, така и до предпоставки за такава спрямо
останалите язовирни съоръжения и съотв. до реалната заплаха
и риск от човешки жертви,
икономически, социални и екологични щети, което според
настоящия въззивен състав, е достатъчно обстоятелство, щото да
обоснове размер на санкцията над минималния такъв, определен в закона. Съобразявайки посоченото и във връзка с проверка на материалноправната
законосъобразност на наказателното постановление, в частта за наложената
санкция настоящият състав намира, че определеното наказание имуществена санкция
в размер на 2 000 лева е обосновано определена, като това е съответно на
обществената опасност на деянието и на дееца.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в
съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В настоящото производство са претендирани разноски от въззиваемата страна, при
определянето на които следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери
приложение ГПК и в частност нормата на чл.78 от ГПК . В контекста на приложението на цитираната разпоредба
към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията
на процесуалния представител на въззиваемата страна. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе
предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, без съотв.
същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалния представител
не е участвал в съдебното заседание намира, че на
страната следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от
Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Воден от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №НЯСС-187/30.12.2020 г., издадено от зам.председател на ДАМТН,
гр.София, с което на „***“ ЕАД,
гр.София, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, eт.3, представлявано от С.Д.Д. е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две
хиляди/лева за неизпълнение на задължение по чл.141, ал.1, т.1 от Закона з.водите.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, гр.София, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, eт.3, представлявано от С.Д.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Д.а.за м.и т.н.
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Шумен по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: