О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
ІV-499 Година
2019, 19 март гр.Бургас
Бургаският окръжен
съд, четвърти въззивен граждански състав
на деветнадесети март година две хиляди и
деветнадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл.с.МАРИНА МАВРОДИЕВА
секретар ………………….
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 280 описа за 2019 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД гр.Варна, ЕИК
*********, против решение № 2542 от 10.12.2018 г. по гр.д.6715/2018 г. по описа на
Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която на
основание чл.344, ал.1, т. 1, предл. Първо от КТ е признато за незаконно и
отменено, дисциплинарното наказание уволнение на И.П.И. ***, наложено му на
основание чл.187, т.3 и т.10 от КТ със Заповед № НО-OR-101/08.08.2018
г. на Главния изпълнителен директор на въззивното дружество, въз основа която е
издадена Заповед № 45/08.08.2018 г. на посочения работодател; отменено е, на
основание чл.344, ал.1, т.1, предл.второ от КТ, дисциплинарното наказание
уволнение на И.П.И., наложено му на основание чл. 187, т.3 и т.10 от КТ със
Заповед № НО-OR-101/08.08.2018 г. на гл.изп.директор на Фрапорт Туин Стар
Еърпорт Мениджмънт“ АД; въззивникът е осъден на основание чл.225, ал.1 и 2,
вр.чл.344, ал.1, т.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД, да заплати на И.П.И. сумата
1 338,94 лв, представляваща обезщетение за периода 09.08.2018
г.-30.09.2018 г. за оставане на ищеца П. без работа, както и за получено
по-ниско по размер трудово възнаграждение в резултат от незаконното му
дисциплинарно уволнение, извършено на основание чл.187, т. 3 и т.10 от КТ със
Заповед № НО-OR-101/08.08.2018 г., въз основа която е издадена Заповед №
45/08.08.2018 г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху главницата от 1 338,94 лв, начиная от подаване на исковата
молба – 19.09.2018 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 800 лв,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
Твърди
се, че решението на БРС в обжалваната от ответника част, е неправилно и
необосновано. По-конкретно се твърди, че първоинстанционният съд, упражнявайки
контрол върху тежестта на наложеното наказание, не е съобразил тежестта на
извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, не е отчел голямата
обществена значимост на ответното предприятие, съотв.възможния вредоносен
резултат, до който е могло да се стигне заради дисциплинарните нарушения на
ищеца. Сочи се, че съдът е неглижирал и изобщо не е обсъдил множеството
представени от ответника писмени доказателства, както и събраните гласни
доказателства, и е изградил изводите си върху неправилна и необективна преценка
на доказателствата. Според въззивника, причиненият вследствие допуснатите от
ищеца нарушения на трудовата дисциплина и на правилата за безопасност, инцидент
се характеризира с висока степен на опасност предвид мястото на причиняването
му – в района на перона на Летище Бургас и времето на допускането му – в пика
на летния чартърен сезон. На следващо място се твърди, че са неправилни и
необосновани изводите на съда, че причина за инцидента е техническа
неизправност на автобуса. Сочи се, че от събраните доказателства се установява,
че инцидентът е настъпил поради неспазване на инструкциите и правилата за
спиране и паркиране на СОТ в района на перона, от страна на ищеца. Претендира
се отмяна на решението на БРС в обжалваната от ответника част и постановяване
на решение, с което уволнението на ищеца се признава за законно с последиците
по закон. Няма искания по доказателствата.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
В
срока по чл.263 от ГПК въззиваемият-ищец И.П.И. е подал отговор на въззивната
жалба, с който я оспорва като недопустима, неоснователна и недоказана. Не се
излагат съображения в подкрепа на твърдението за недопустимост на жалбата. По
отношение на нейната неоснователност и недоказаност се излагат подробни съображения
по съществото на спора, с които се цели оборване на твърденията във въззивната
жалба, че инцидентът, за който ищецът е наказан, е настъпил поради неизпълнение
от негова страна на правилата за безопасност и съотв.на трудовата дисциплина.
Заявено е искане за назначаване на автотехническа експертиза за потвърждаване
на твърденията на въззиваемия. Претендира се потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната от ответното дружество част и
присъждане на разноски за въззивното производство. Приложени са 6 бр.снимки.
Също
в законовия срок, въззиваемият е депозирал и насрещна въззивна жалба против решението на БРС, В ЧАСТТА, с която
са отхвърлени предявените от ищеца искове – по иска по чл.225, ал.2 от КТ - за
горницата над 1 338,94 лв до претендираното обезщетение от 1 847,34 лв
и за присъждане на обезщетението за периода 01.08.2018 г. -08.08.2018 г., както
и акцесорния иск за обезщетение за забава върху тази горница, начиная от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; както и иска по
чл.224, ал.1 от КТ. Твърди се, че решението в обжалваната от ищеца част е
неправилно и необосновано, тъй като съдът не е съобразил, че ищецът е бил
принудително изведен от работното си място и в периода 01.08.2018 г. - 08.08.2018
г. не е бил допускан до него, за което по делото има представени доказателства.
Твърди се на следващо място, че неправилно на ищеца не е присъден уговореният
по т.6 от трудовия договор между страните банус от 10% от отработената основна
работна заплата, за периода м.юни-м.август 2018 г. По отношение на
обезщетението на неползван платен годишен отпуск се твърди, че от приложеното
трудово досие се установява, че ищецът има такъв неползван отпуск, зо който не
е заплатено обезщетение при прекратяването на трудовото правоотношение, поради
което изводите на БРС отново за необосновани и неправилни. Претендира се отмяна
на решението на БРС в обжалваната с насрещната жалба отхвърлителна част и
уважаване на предявените искове в пълен размер. Приложени са копие от трудовите
договори между страните, извадка от Вътрешните правила за работна заплата на
ответното дружество, и 3 бр.фиш за работна заплата на ищеца за месеците август
и септември 2017 г. и август 2018 г.
Насрещната
въззивна жалба също е подадена в законовия срок, поради което е допустима.
Против
насрещната въззивна жалба на ищеца, е подаден от въззивника-ответник отговор, с
който насрещната въззивна жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че
въззиваемият-ищец не излага оплаквания за неправилност на решението на съда в
обжалваната от него (отхвърлителна) част, а на практика предявява нови искове,
което е недопустимо в настоящия етап от производството – за първи път с
насрещната въззивна жалба ищецът заявява, че претендира „заплащане на
обезщетение за периода 01.08.2018 г. – 08.08.2018 г. поради недопускането му до
работа“; „претенция за изплащане на сезонен бонус“, както и обезщетение за
неползван 10 дни платен отпуск, като претендираното обезщетение в по-висок
размер от посочения в исковата молба размер на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ. Твърди се, че в случая не се касае за новооткрити или новонастъпили факти и
обстоятелства, поради което е недопустимо да се въвеждат за първи път във
въззивното производство.
По
заявените доказателствени искания съдът намира следното:
Въззиваемия-ищец,
въззивник по насрещната въззивна жалба, не обосновава искането си за събиране
на нови доказателства във въззивната инстанция с някоя от хипотезите на чл.266
от ГПК. Не се твърди, че става въпрос за новонастъпили обстоятелства или за
нови или новооткрити доказателства. Ищецът не се позовава в насрещната си жалба
и на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да са го
препятствали да ангажира посочените в жалбата и в отговора на въззивната жалба
на ответника, доказателства. Ето защо, и искането на ищеца за допускане на
съдебно-автотехническа експертиза, както и да приемане на нови доказателства –
приложените към насрещната въззивна жалба, следва да бъде оставено без
уважение. За пълнота следва да се добави, че твърденията на ищеца, че
инцидентът, за който му е било наложено дисциплинарното наказание, е настъпил в
резултат на техническа неизправност, е било заявено още с исковата молба. Също
в исковата молба ищецът е посочил размер на исковата си претенция по исковете
за обезщетения за оставане без работа след уволнението (чл.225, ал.1 от КТ) и
за неползван платен годишен отпуск (чл.224, ал.1 от КТ). Изрично в доклада по
делото, направен в съдебното заседание на 28.11.2018 г., на което заседание е
присъствал процесуалният представител на ищеца, е разпределена
доказателствената тежест между страните, и на ищеца е указано, че в негова
тежест е да докаже размера на претендираните от него вземания. Ищецът не е
заявил искания по доказателствата, поради което към настоящия момент
направените искания са преклудирани.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивната жалба на „Фрапорт Туин
Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД гр.Варна, ЕИК *********, против решение №
2542 от 10.12.2018 г. по гр.д.6715/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, В
ЧАСТТА, с която на основание чл.344, ал.1, т. 1,
предл.първо от КТ е признато за незаконно и отменено, дисциплинарното наказание
уволнение на И.П.И. ***, наложено му на основание чл.187, т.3 и т.10 от КТ със
Заповед № НО-OR-101/08.08.2018 г. на Главния изпълнителен директор на
въззивното дружество, въз основа която е издадена Заповед № 45/08.08.2018 г. на
посочения работодател; отменено е, на основание чл.344, ал.1, т.1, предл.второ
от КТ, дисциплинарното наказание уволнение на И.П.И., наложено му на основание
чл. 187, т.3 и т.10 от КТ със Заповед № НО-OR-101/08.08.2018
г. на гл.изп.директор на Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД; въззивникът
е осъден на основание чл.225, ал.1 и 2, вр.чл.344, ал.1, т.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД, да заплати на И.П.И. сумата 1 338,94 лв, представляваща обезщетение
за периода 09.08.2018 г.-30.09.2018 г. за оставане на ищеца П. без работа,
както и за получено по-ниско по размер трудово възнаграждение в резултат от
незаконното му дисциплинарно уволнение, извършено на основание чл.187, т. 3 и
т.10 от КТ със Заповед № НО-OR-101/08.08.2018
г., въз основа която е издадена Заповед № 45/08.08.2018 г., ведно с обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от
1 338,94 лв, начиная от подаване на исковата молба – 19.09.2018 г., до
окончателното й изплащане, както и сумата от 800 лв, представляваща
съдебно-деловодни разноски.
ДОКЛАДВА
насрещната въззивна жалба на И.П.И. *** против решение № 2542 от
10.12.2018 г. по гр.д.6715/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от ищеца
искове – по иска по чл.225, ал.2 от КТ - за горницата над 1 338,94 лв до
претендираното обезщетение от 1 847,34 лв и за присъждане на обезщетението
за периода 01.08.2018 г. -08.08.2018 г., както и акцесорния иск за обезщетение
за забава върху тази горница, начиная от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане; както и иска по чл.224, ал.1 от КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.П.И. за приемане като доказателства по делото на копие от 2 трудови договора между страните, извадка от
Вътрешните правила за работна заплата на ответното дружество, и 3 бр.фиш за
работна заплата на ищеца за месеците август и септември 2017 г. и август 2018
г., както и искането за назначаване на съдебно авто-техническа експертиза.
На
страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда хода на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.