№ 14339
гр. София, 20.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110130911 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх.№ ........./27.01.2023 г. депозирана от адв. Д. В. М.,
пълномощник на ищеца З. Р. Д. с искане за изменение на Решение № 194/05.01.2023 г.,
постановено по гр. дело № 30911/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, в частта за
разноските с оплакване, че присъдения размер на разноските за адвокатско
възнграждение следва да бъде в размер на 900 лева, тъй като се касае за неоценяеми
искове.
юрисконсултско възнаграждение, СТЕ и СсЧЕ са прекомерни.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна изразява становище за
неоснователност на предявената молба.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира за
установено следното следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана от активно
легитимирана страна – ответника в производството чрез надлежно упълномощения
процесуален представител в срока за неговото обжалване, представен е списък по чл.
80 ГПК /лист 189 от делото/, поради което съдът намира, че същата е процесуално
допустима.
Съдът намира молбата за неоснователна. С постановеното по делото съдебно
решение, съдът е разпредил разноските като е посочил, че по отношение на разноските,
намира, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Действително с отговора на исковата молба ответникът е признал иска по чл. 26 ЗЗД,
но доколкото ищцата не разполага с друг ред за защита на накърнените си права, освен
чрез предявяване на настоящия установителен иск за обявяване нищожността на
оспорената договорна клауза, разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест
на ответника. Разноски се следват и по иска с пр. осн. чл. 55 ЗЗД, тъй като
извънсъдебното прихващане е извършено след депозиране на исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящото производство и с поведението си ответникът
е дал повод за образуване на делото. По делото е представен договор за правна помощ
и съдействие за ищеца, съгласно който му е предоставена безплатна правна помощ от
адв. Д. М. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗАдв.- оказване на адвокатска защита
на близък. Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да предостави безплатна правна
помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия
случай. На основание чл. 2, ал. 5 НМРАВ, минималните адвокатските възнаграждения
за осъществяване на процесуално представителство по граждански и търговски дела се
1
определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове.
Посочено е, че разпоредбата на чл. 7, ал. 2 НМРАВ трябва да тълкува във връзка с чл.
2, ал. 5 НМРАВ, като при прилагането й следва да се вземе предвид вида на
съединяване на исковете, с оглед на което под „материален интерес“ по смисъла на чл.
7, ал. 2 НМРАВ се има предвид цената на всеки обективно съединен иск по отделно,
като за всеки от така съединените искове по отделно се определя минимално
възнаграждение, след последните се събират при определяне на отговорността за
разноски. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Приел е възражението за прекомерност на адвокатското възражение на ищеца е
неоснователно, доколкото възнаграждението е определено съобразно предвидения в
Наредба №1/09.07.2004 минимум. Настоящия съд възприема съдебната практика
съгласно която, когато кредитополучателят оспорва действителността на договора или
съществени негови елементи / размер и срок на връщане/ цената на иска е стойността
на договора и счита, че искът по чл. 26 ЗЗД е оценяем. Неоценяем би бил искът, когато
съдържанието на договорната клауза, чиято нищожност се претендира, не касае
основанието на вземането /престацията/ и длъжникът не отрича наличието на
действително правно основание за претенцията на кредитора, а единствено реда и
начина за определяне на вземането му или други уреждащи правоотношението
елементи, част от несъщественото съдържание на договора, искът за прогласяване
нищожността на тази клауза следва да се счита неоценяем.
На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004, съдът е определил
адвокатско възнаграждение за адв. М. в размер на 600 лева (по 300 лева за всеки
оценяем иск).
По гореизложените мотиви, молбата за изменение на решението в частта за
разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ ........./27.01.2023 г. депозирана от
адв. Д. В. М., пълномощник на ищеца З. Р. Д. с искане за изменение на Решение №
194/05.01.2023 г., постановено по гр. дело № 30911/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 36
състав, в частта за разноските
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
След влизане в сила на настоящия съдебен акт делото да се изпрати на СГС за
произнасяне по постъпилата въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2