Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Сливница, 05. 04. 2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря
Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 254 по описа
на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.513, ал.1 вр.
чл. 511, ал.3 вр. ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД, от Стилиян Е.Е. чрез
пълномощника си адв. Д. – САК срещу ответника Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.“ Граф
Игнатиев“ № 2, ет.2, представлявано от Генералния секретар А.Л., с който ищецът
моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 10 000 лв.,
представляваща размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат
на настъпило на 02.09.2015 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от
14.11.2018 г. датата на определеното от НББАЗ застрахователно обезщетение, до
окончателното изпълнение на задължението. Претендира и направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че на 02.09.2015
г., около 02.00 часа (съобразно направеното в с.з. от 04.03.2020 г. уточнение
от пълномощника на ищеца), на път ПП I-8, в района на 19 км. с посока на
движение от гр. София към гр. Драгоман управлявал мотоциклет марка „Симсон” с
рег. № . ., когато бил застигнат и ударен отзад от движещия се зад него лек
автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № ., управляван от Л.Н.А..
Местопроизшествието било посетено от дежурен мл. инспектор при СПП - ОДМВР,
който съставил констативен протокол №73 от 02.09.2015 г., в който е описан
механизмът и причините за ПТП. Ищецът счита, че процесното ПТП е настъпило
изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на л.а.
„Фолксваген” „Поло“ с рег.№ ., който не е съобразил поведението си с въведените
в чл. чл.5, ал.1, чл.23 ЗДвП правила за безопасно движение по пътищата.
При така настъпилото ПТП на ищеца били приченени
травматични увреждания: разкъсноконтузни рани в
областта ляво коляно, лактите на двете ръце, натъртване в областта на опашката
и болки в главата. Ищецът бил откаран в УБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където
му била поставена диагноза contusio capitis (контузия
на главата) и distorsio colli (разтягане на врата). След извършените
прегледи ищецът бил освободен от болничното заведение за домашно амбулаторно
лечение. Посочено е в исковата молба, че в първите десет дни след изписването
от болница ищецът изпитвал силни болки от получените
рани по тялото (лакти, опашка и ляво коляно) и от травмите в областта на врата
и главата. Изтъква, че е изпитвал неспокойство
и смущения при сън, болки в главата и врата при изправено положение и се
чувствал в невъзможност да извършва активна дейност. Също така е
следвало да изпълнява щадящ и постелен режим и
все още не се е възстановил напълно. Ищецът посочва, че в резултат на ПТП
изживява емоционален стрес, изразяващ се в страх от
автомобили, притеснение и безпокойство при необходимост да се качва на мотори,
тревожност без видима причина.
По повод пътния
инцидент ищецът е отправил запитване към
НББАЗ да му бъде предоставена информация за установяване на застрахователя -
представител, отговарящ за изплащането на щети причинени от л.а. „Фолксваген“,
модел „Поло“ с рег. № ... Ищецът бил уведомен, че отговорният застраховател за
репарирането на причинените неимуществени вреди е немското застрахователно
дружество „AlG Europe Limited. Direktion fur Deutschland“. Към днешна дата
посоченото дружество няма номиниран кореспондент за обработка на щети, поради
което ищецът е насочил претенцията си именно към ответника - НББАЗ. На
основание чл.429, ал.1 КЗ ищецът предявил пред ответното дружество претенция
за за изплащане на обезщетение за
претърпяна щета № BG-18-D-00035 за сумата от 26 000 лева, отчитайки
характера и степента на уврежданията, и претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания. Застрахователната комисия при НББАЗ взела
решение, с което е определено обезщетение в размер на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева. Ищецът счита, че така определеният размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди е силно занижен и несъответстващ на характера,
степента на уврежданията, начина на получаването им и последиците за здравето
му. Смята, че обезщетение в определения от ответника размер не отговаря на
принципа за справедливост и не може да изпълни функциите си да компенсира
пострадалия. Поради това за него възниква правен интерес от предявяването на
иска. Претендира и разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответникът Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ чрез пълномощника си адв. Ц. - М. от
САК е депозирал писмен отговор, в който
заявява, че оспорва предявения иск за неимуществени вреди по основание и
размер. Счита, че определеният по извънсъдебната претенция на ищеца размер на
обезщетението от 1 500 лева не е оспорен от последния и той първоначално е
изразил готовност за сключване на извънсъдебно
споразумение. Посочено е, че ищецът не е представил поисканите в изпълнение
изискванията на КЗ документи с оглед изплащане на застрахователно обезщетение,
а впоследствие е оттеглил съгласието си за постигане на споразумение.
Независимо от това ответникът поддържа, че предложената от сдружението сума се
явява напълно справедлива и изцяло удовлетворителна спрямо претьрпените болки и
страдания по повод процесното ПТП и претенция над определения от НББАЗ размер
до пълния предявен от ищеца е неоснователна и недоказана. Ответникът оспорва
като неоснователна претенцията и по отношение на душевните страдания, за които
ищецът твърди, че ще го съпътстват до края на живота му, доколкото с
обезщетението следва да се покриват реално претьрпени вреди, а не хипотетични
бъдещи такива. Намира претендирания размер на обезщетение като изключително
завишен и несъответстващ на претьрпените болки и страдания от описаните в
исковата молба травми- контузия на главата и разтягане на врата, тъй като от
тези увреждания не са произтекли трайни последици за здравословното състояние
на ищеца, който бил освободен от лечебното заведение без предписано лечение.
Оспорва изключителната отговорност на водача Л.Н.А. и твърди, че ищецът е
съпричинил претъпените от него телесни увреждания, като не е носил защитна
каска при управлението на мотоциклета и като е управлявал същия без включени
светлини отпред, габаритна отзад и за осветяване на задната табела на
регистрационния номер в тьмната част от денонощието. При така изложените
съображения за неоснователност на главния иск, ответникът оспорва като неоснователен
и акцесорния иск за заплащане на законната лихва. При условията на евентуалност
оспорва законна лихва да се дължи от датата, на която НББАЗ е уведомило ищеца
за определения размер на обезщетението. Ответното сдружение счита, че не е в
забава за плащане на обезщетение, а ищецът е в забава за изпълнение на
задължението си да посочи своя банкова сметка ***ласие за изплащане по друга
сметка. При тези съображения моли предявените искове да бъдат оставени без
уважение. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.09.2015 г. през
тъмната част на денонощието на път ПП I-8, в района на 19 км. с посока на
движение от гр. София към гр. Драгоман ищецът управлявал мотоциклет марка
„Симсон” с рег. № ., собственост на Й.С. Й.. Зад него като пътник на
мотоциклета бил И. Г.. Този участък от пътя е прав, пътното платно е двупосочно
с по една лента за движение във всяка посока, разделени от единична прекъсната
линия. Около 02.00 часа, управлявания от ищеца мотоциклет бил застигнат и
ударен отзад от движещия се зад него лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“ с
рег. № ., управляван от Л.Н.А., който се движел с около 70 км./ч.
Местопроизшествието било посетено от дежурен мл. инспектор при СПП - ОДМВР,
който съставил констативен протокол № 73 от 02.09.2015 г. При така
настъпилото ПТП на ищеца били причинени травматични
увреждания, които наложили транспортирането му в УБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
ЕАД, където му била поставена диагноза contusio
capitis (контузия на главата) и distorsio colli (разтягане на врата). След
извършените прегледи ищецът бил освободен от болничното заведение за домашно
амбулаторно лечение.
От разпита на св. М. Б.М. се установява, че в резултат на ПТП ищецът е имал охлузвания и наранявания по лактите и коленете, трудно си движел ръката и трудно е ходел. Св. М. посочва, че се е наложило тя да му помага с ежедневния тоалет и събличане на дрехи, както и да обуе и събуе обувките си, тъй като не е можел да се наведе. Твърди, че ищецът е изпитвал силни болки и в кръста и тези страдания са продължили около месец – два след инцидента, като за да се обърне е трябвало да движи цялото си тяло. Към настоящия момент ищецът все още изпитва болки в кръста, когато се налага да вдига тежки предмети и периодично от кръста му се излива секрет. Св. Маркова посочва, че все още ищецът си вдиго крака на по-високо и тя му помага в обуването на обувки. Заявява също така, че преди ПТП ищецът не се е оплаквал от болки в кръста и шията. Св. Маркова твърди, че непосредствено след удара, ищецът се е страхувал да управлява автомобил и само тя е шофирала, а понастоящем управлява автомобил, но не и мотор. Съдът кредитира като обективни и достоверни показанията на св. Маркова, тъй като в тях са изложени личните й впечатления от физическото и психическото състояние на ищеца след ПТП, придобити непосредствено от св. М. предвид близките й отношения с ищеца, а и показанията й се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
От заключението на комплексната медико-автотехническа
експертиза, което
не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че при управление на лекия автомобил водачът
прекалено късно забелязва движещия се пред него мотоциклет и вместо да го
изпревари, започва намаляване на скоростта без да се съобрази с разстоянието
между двете превозни средства, при което удря отзад мотоциклета и тогава
започва аварийно спиране, вследствие на което го избутва напред 27,40 метра до
окончателното спиране. Причините за настъпване на ПТП са управление на лекия
автомобил от водача с понижено внимание и забавено възприемане и оценка на
пътната обстановка, ненавременната реакция на водача на лекия автомобил за
изпреварване на мотоциклета или за намаляване на скоростта на движение и
спиране преди достигане на точката на удара. За възникване на процесното ПТП
няма основание да се счита, че има причини от технически характер и е зависело
само от правилните действия на водача на лекия автомобил и са само от
субективен характер. В резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: контузия на главата и навяхване на шията, като в медицинската
документация не са отразени и описани контактни
травматични увреждания като кръвонасядания и охлузвания, каквито ако е имало би
следвало да са обработени в болницата. Навяхването на шията се дължи на рязкото
движение на главата спрямо тялото, което е инерционен механизъм. И двете
увреждания могат да бъдат получени по
възприетия механизъм на ПТП независимо дали пострадалият е носил или не
предпазна каска. В обяснения си в о.с.з. на 13.07.2020 г. вещото лице д-р Т.
посочва, че като се вземат предвид двете диагнози на главата и шията, може да
се каже, че пострадалият е бил с каска. Вещото лице допълва, че при наличие на
каска, независимо, че е подплатена и защитена и при един удар може да има главоболие.
Видно от писмо с изх.
№ 1-1969/22.08.2018 г. от НББАЗ е, че лек автомобил с рег. № .. е бил
застрахован в AIG Europe Limited Direktin fur Deutschland, което
застрахователно дружество няма номиниран кореспондент за обработка на щети и
претенцията следва да бъде обърната към НББАЗ.
На 28.08.2018 г.
ищецът е предявил пред НББАЗ претенция за изплащане на обезщетение в размер на
26 000 лева. С писмо изх. № 4-2706 / 14.11.2018 г. ответникът е уведомил
ищеца, че за претърпените вреди е определил обезщетение в размер на 1 500
лева, като е изразил готовност за постигане на споразумение. С молба от
08.04.2019 г. ищецът е изразил становище, че не е съгласен с така определения
размер на обезщетението.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена от приетите по делото писмени
доказателства: писма от НББАЗ с изх. № 1-1969/22.08.2018 г. и с изх. № 4-2706 /
14.11.2018 г., претенция за изплащане на обезщетение, молба, констативен
протокол за ПТП от 02.09.2015 г., материалите по ДП № 265/2015 г. по описа на
РУ – Сливница (в частност протокол за оглед на местопроизшествие от 02.09.2015 г.
и постановление на прокурор при РП – гр. Сливница от 16.09.2016 г.), медицински
документи, писмо от НББАЗ с изх. № 1-1969/22.08.2018 г. заключението на комплексната
медико-автотехническа експертиза и показанията на св. М.М..
С оглед на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно
чл. 513, ал. 1 КЗ в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно
събитие по чл. 511, ал. 1 или 2 от КЗ и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 от КЗ
НББАЗ е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд,
освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач. Според
чл.511, ал.1, т.2 КЗ в случаите на настъпило застрахователно събитие на
територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява
моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално
бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от бюрото, когато
няма кореспондент за територията на Република България на застрахователя на
виновния водач. Ал. 3 на същия текст указва, че в случаите на ал. 1 увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока
по чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото
лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380.
Наред с
това, за да се ангажира отговорността на ответника, следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД (деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина),
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя,
респ. на Бюрото е функционално обусловена от отговорността на застрахования
деликвент и има вторичен характер - ответникът дължи обезщетение за вредите,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането
им. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията
на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП - 02.09.2015
г. лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № … бил
застрахован в AIG Europe Limited Direktin fur Deutschland, което
застрахователно дружество няма номиниран кореспондент за обработка на щети и
претенцията следва да бъде обърната към НББАЗ.
В
условията на пълно и главно доказване се установява, че водачът на лекия
автомобил Л.А. е реализирал противоправно виновно противоправно деяние, в
причинна връзка с което са причинените неимуществени вреди на ищеца - болки и
страдания в резултат на физическо увреждане. За механизма на реализираното ПТП,
деликвента, характерът на причинените травматични увреждания и причинно –
следствената връзка между събитието и уврежданията, съдът възприема изцяло
представените по делото документи, имащи характера на официални свидетелстващи
документи, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 от ГПК относно установените обстоятелства - протокол за
ПТП, материалите по ДП № ДП № 265/2015
г. по описа на РУ – Сливница (в частност протокол за оглед на местопроизшествие
от 02.09.2015 г. и постановление на прокурор при РП – гр. Сливница от 16.09.2016
г.), както и медицински документи и заключението на комплексната медико-автотехническа
експертиза. За установяването на претърпените
неимуществени вреди от процесното деяние са ангажирани и гласни доказателствени
средства.
Т.е. установени са всички правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, съответно на отговорността на НББАЗ. Не са ангажирани доказателства за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. При тези факти съдът намира искът за доказан по основание.
Размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определено по
справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на
извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените
морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС № 4/1968
г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето
му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им
вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди
по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско. При определяне размера на
обезщетението съдът съобразява причиненото телесно увреждане, както и
изпитваните от ищеца физическа болка с постепенно затишие. Неминуемо
преживяното от ищеца е предизвикало силен стрес и страх, който се установи и от
събраните гласни доказателствени средства, както и е оставило отпечатък върху
психиката му, като преживяното логично ще продължава и занапред да рефлектира
върху него в някаква степен. Същевременно съдът взема предвид, че болката от
увреждането е била интензивна в периода непосредствено след инцидента,
пострадалият е бил затруднен при посрещане на ежедневните си нужди в този
период и характерът на уврежданията е обусловил процес на възстановяване от
около един месец. Следва да бъде отчетено и че въпреки постепенното навлизане в
нормалния си ритъм на живот, ищецът все още изпитва затруднения в ежедневието
си заради болките в областта на кръста. Доказано е и, че инцидентът е
провокирал у ищеца емоционални неразположения, изразяващи се в страх да
управлява автомобил непосредствено след това, който понастоящем е преодолян.
Така
мотивиран и съобразявайки формираната съдебна практика по размера на присъжданите
обезщетения с оглед конкретните наранявания и последици, съдът намира, че
обезщетение в размер от 4 000 лева справедливо обезщетява претърпените от ищеца
болки и страдания, като искът за разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 10 000 лева следва да се отхвърли.
Съгласно
нормата на чл. 512,
ал. 1, вр. чл. 496 КЗ
ответникът дължи законната лихва за забава върху размера на присъденото застрахователно
обезщетение, считано от 14.11.2018 г. денят, когато се е произнесъл по
претенцията на ищеца.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да да заплати направените от ищеца разноски за заплатени държавна такса и депозит за възнаграждение на вещи лица КМАТЕ, в размер на 320 лева съобразно уважената част от иска.
На адв.
Я.Д. се следва възнаграждение, съобразно уважената част от иска, на осн. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
в размер на 510 лева (определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения).
На
основание чл.
78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят
разноски, съобразно отхвърлената част от предявения иск. Предвид направеното
със становище от 03.06.2020 г. (л.95 отделото) възражение за прекомерност и
съобразно отхвърлената част от иска и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на
ответника се следва сумата в размер на 630 лева.
При
тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на
основание чл.513, ал.1 вр. чл. 511, ал.3 вр. ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ с ЕИК …, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул.“ Граф Игнатиев“ № 2, ет.2,
представлявано от представлявано от Генералния секретар А. Л. чрез адв. Ц. – М.
от САК, да заплати на С. Е.Е., с ЕГН
**********, с адрес ***, представляван от адв. Д. от САК, сумата от 4 000,00 (четири
хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, причинени в резултат на ПТП на 02.09.2015 г.,
реализирано от водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег №
.., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.11.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул.“ Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, представлявано от Генералния секретар
А.Л. чрез адв. Ц. – М. от САК, да
заплати на С. Е.Е., с ЕГН **********, с адрес ***, представляван от адв. Д. от САК, сумата от 320 лева, представляваща
направените от ищеца разноски съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на чл.38, ал.2 от ЗА „Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.“ Граф
Игнатиев“ № 2, ет.2, представлявано от Генералния секретар А. Л. чрез адв. Ц. –
М. от САК, да заплати на адв. Я.Д.
от САК, сумата от 510 лева за оказана безплатно адвокатска
помощ и съдействие на ищеца в първоинстанционното производство
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С. Е.Е., с ЕГН **********, с адрес ***, представляван от адв. Д. от САК, да заплати на „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ с ЕИК …, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул.“ Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, представлявано
от Генералния секретар А.Л. чрез адв. Ц. – М. от САК, сумата от 630 лева, представляваща направените от ответника разноски
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване
пред СОС в двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните за
постановяването му.
Районен съдия: