Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 13.07.2023г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ТЕОДОРА ИВАНОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор …………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №6447 по описа за 2020г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца – И.Г.М., с ЕГН **********,
чрез процсуален представител адв.Г.Г., срещу решение №52415, постановено в открито съдебно заседание на 26.02.2020г., по гр.дело №69261/2019г.
по описа на СРС, II Г.О., 62-ри състав, в
частта, в която е отхвърлен предявения от И.Г.М., с ЕГН **********, срещу
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ“ - МВР, осъдителен иск с правно основание
чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР за
заплащане на сумата от 1658.07 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд след
превръщането на отработените часове нощен труд в дневен труд за периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 28.11.2019г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която е осъден И.Г.М.,
с ЕГН **********, да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - МВР на
основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК
сумата от 255.62 лв., представляваща направени по делото разноски, изчислени по компенсация. Във въззивната жалба са релевирани
доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт в
обжалваната част, като постановен
в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Поддържа се, че СРС е
анализирал неправилно събраните доказателства, тълкувал е превратно закона и е
обосновал погрешен извод, че за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време не се прилага по аналогия чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/, а съответно е
налице специална нормативна уредба за отчитането и заплащането на нощния труд в
МВР като намира
приложение ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, поради
което е обоснован извод за неоснователност на предявения иск с правно основание
чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. с
чл.179, ал.1 ЗМВР, вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР. Твърди се, че по отношение на служебните правоотношения, каквото е процесното такова,
възникнало между страните по делото, е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него
Наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивки за
държавните служители, което налага да се прилага по аналогия чл.9, ал.2 от
НСОРЗ и при кредитиране на приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, се налага извода, че предявеният иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд
след превръщането на отработените часове нощен труд в дневен труд за исковия период е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Излага се, че подробни аргументи досежно
основателността на заявената претенция за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд след
превръщането на отработените часове нощен труд в дневен труд са изложени в писмена защита,
представена пред първоинстанционния съд, който при постановяване на обжалваното
решение не е разгледал и обсъдил наведените в писмената защита доводи и
съображения. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваната част и да постанови друго,
с което да уважи предявения иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР, вр. с
чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата страна – ответник - ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ“ – МВР, не депозира писмен отговор и не взема становище относно
подадената въззивна жалба.
Предявени
са от И.Г.М., с ЕГН **********, срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ“ - МВР, при условията на обективно съединяване искове с
правно основание чл.187, ал.5,
т.2 ЗМВР вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР, вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.181, ал.3, изр.2 ЗМВР във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
С оглед
предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи
постановеното решение в частта, в която е отхвърлен предявения от И.Г.М., с ЕГН **********, срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ“ - МВР, осъдителен иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР, вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР.
Постановеното решение в частта, в
която е уважен предявения от И.Г.М., с ЕГН **********,
срещу ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - МВР, осъдителен иск с правно основание чл.181, ал.3, изр.2 ЗМВР във вр. с чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД като необжалвано е влязло в сила.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция
не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК,
които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт
не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение
на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението в обжалваната част е и правилно, като
постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и
при обоснованост на правните изводи за липсата
на предпоставките на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, вр. с чл.179, ал.1, вр. с
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, поради което е прието че не е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника. С оглед
на което на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите
изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от И.Г.М., с ЕГН **********,
срещу ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - МВР, осъдителен иск с правно основание
чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. с
чл.179, ал.1 ЗМВР, вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон,
поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и
правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В
обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение
разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на
правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и
събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата по същество са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
Като
неоснователни следва да се преценят доводите за неправилност на обжалваното
решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е
правилно. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка
със събраните по делото доказателства и приетите за установени с тях
обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. В конкретната хипотеза не е
спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства,
че за процесния период страните са били обвързани от служебно правоотношение,
по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „младши инспектор, старши полицай в група „ОПТЛ“-РДГП „Аерогари“-София” в ГД „Гранична полиция“ - МВР. Заеманата от ищеца длъжност го
определя като държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно
изричната правна норма на ал.2 на чл.142 ЗМВР, статутът на държавните служители
по ал.1, т.1 на същата разпоредба се урежда със ЗМВР.
В разглеждания случай спорът
между страните, пренесен и във въззивното производство е досежно обстоятелството дали в процесния случай при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите
на КТ и НСОРЗ - в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от посочената Наредба,
или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден
труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9 от НСОРЗ.
Настоящият въззивен състав
счита за правилен обоснованият извод на СРС, че за процесното служебно правоотношение,
възникнало между страните, за исковия период, при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служителите на МВР не са приложими разпоредбите
на КТ и на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, а следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове. До този извод въззивният съд достига като се съобразява с дадените
задължителни разяснения в ТР №1/2020г. по тълк.дело№1/2020г. на ОСГК на ВКС,
съгласно което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ /в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата Наредба/ и следва да се
прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. В същото ТР е разяснено,
че по отношение на служителите на МВР не са налице предпоставките по чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА за прилагане
по аналогия на разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ относно преобразуването на
часовете, положен нощен труд в дневен, с коефициент 1.143.
В чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР е
регламентирана нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР - 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица, като за работещите на 8, 12 или 24-часови смени се установява сумирано
изчисляване на работното време за тримесечен период. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната
продължителност на работното време е 8 астрономически часа, независимо от
частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в
неговата „светла“ част и през нощта - в неговата „тъмна“ част, съответно не е
налице празнота в правната уредба.
При съпоставката на цитираните норми с чл.140 КТ, която определя нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта на работниците и
служителите от частния сектор /при 5-дневна работна седмица -до 35 часа, или до
7 часа на ден/, е видно, че разпоредбите на ЗМВР установяват
по-голяма продължителност на работното време на служителите
от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение.
Това е така с оглед спецификата на извършваната от държавните служители работа,
както и обстоятелството, че съобразно чл.2 ЗМВР дейността на МВР, в т.ч. на
служителите му, е насочена към защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на
обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Предвид това
обстоятелство и високата степен на риск на извършваната дейност, законодателят
е диференцирал правния режим, уреждащ ограничението на максималната
продължителност на нощния труд, като за посочената категория държавни служители
е предвидена по-дълга такава. Следва да се отбележи и че липсва пречка за
възприемането на подобен подход, като съгласно решението на СЕС от
24.02.2022г., постановено по делото C-262/20, имащо задължителна сила за съда на основание чл.633 ГПК, чл.8 и чл.12, б.а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното
време не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор
като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня.
Липсата на възможността за
преобразуване на нощния труд в дневен за процесната категория държавни
служители, в която попада и ищеца в настоящото производство, е законодателно
заложена предвид спецификата на служебното правоотношение и равенството на
гражданите пред закона, като за неблагоприятните последици от полагането на
нощен труд от служители на МВР, в ЗМВР са предвидени множество компенсаторни
механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл.189, ал.1 ЗМВР/, обезщетение
при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал.1 ЗМВР/,
по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл.187, ал.5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски, по-благоприятни
условия за придобиване право на пенсия /чл.69, ал.2 КСО/, пенсиониране при условията
на I категория труд /чл.69 КСО/ и др. По този начин законодателят е уредил
механизъм за компенсация на предвидената по- висока продължителност на нощния
труд, положен от процесната категория работници, в т.ч. и от ищеца. Този подход
на законодателя съответства и на приетото с решение на СЕС от 24.02.2022г.,
постановено по дело С-262/2020г., съгласно което при всички случаи в полза
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.
По
горните аргументи и с оглед задължителните разяснения, дадени в ТР №1/2020г. по тълк.дело №1/2020г. на ОСГК на ВКС, подробно посочени
по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт,
съдът счита за неоснователен основният довод, изложен във въззивната жалба, че положеният
от въззивника-ищец нощен труд през процесния период, следва да се преобразува в
дневен, респ. в извънреден труд, чрез използване на допълнителен коефициент –
1.143, на основание чл.9, ал. 2 от НСОРЗ. Следователно предявеният от ищеца иск
с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР във вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР във вр. с
чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР за заплащане на претендираната от него сума,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 01.11.2016г.
до 31.10.2019г., формиран като разлика между положен от ищеца като държавен
служител нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1.143, отчетен като извънреден,
следва да се отхвърли като неоснователен.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което обжалваното първоинстанционно решение, вкл. и в частта на
разноските, определени
съобразно изхода на спора, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
По разноските:
С
оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата
страна – ответник, но доколкото няма заявена в този смисъл претенция съдът не
следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №52415, постановено
в открито съдебно
заседание на 26.02.2020г., по гр.дело №69261/2019г. по описа на СРС, II Г.О.,
62-ри състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./