№ 249
гр. Благоевград, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20251200500020 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба,
подадена от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н „В.“, ул. „О.П.“ № 260, представлявано от Д.Ш. и М.В.,
чрез пълномощника юрк. Б.П., против Решение №248/21.10.2024 г. по гр.д. №
902/2023 г. по описа на Районен съд С.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното решение. Сочи се, че ищецът не е
представил в оригинал изисканите от съда договор за кредит и споразумение
за отсрочване на погасителните вноски, доколкото кредитните досиета са били
съхранявани във външна фирма.
Поради това се прави искане съдът да допусне жалбоподателят да
представи сочените документи в оригинал. Прави се искане за отмяна на
атакувания акт и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от Б. Д. С.,
чрез особения представител, с който се оспорват наведените от жалбоподателя
твърдения, като се сочи, че решението е правилно и законосъобразно,
постановено при обсъждане на всички доказателства по делото. По
отношение на доказателственото искане се сочи, че на въззивника е дадена
възможност пред първата инстанция да ангажира всичките си доказателства,
поради което не следва да се допускат нови такива.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
1
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по същество правилно и законосъобразно,
поради следните съображения:
Районен съд С.е сезиран с искова молба, подадена от ищеца „Ю.Б.“ АД
срещу ответника Б. Д. С., последният представляван от особен представител.
Исковото производство е образувано след проведено заповедно производство,
по което е издадена заповед по чл. 410 ГПК срещу ответника. В исковата си
молба ищецът се позовава на сключен договор за потребителски кредит
************ между „БНП ППФ“ и Б. Д. С., по силата на който първият
/кредитор/ отпуска на втория /кредитополучател/ заем в общ размер на 20 000
лв. за срок на издължаване от 48 месеца - до 20.05.2023г. Твърди се, че
длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.07.2020г.,
като към тази дата са погасени общо 13 месечни вноски. Сочи се също така, че
на 31.05.2023г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на
„БНП ППФ-клон България“ КЧТ, ЕИК ************, по реда на чл. 15 ТЗ в
полза на „Ю.Б.“ АД
Сочи се, че непогасените суми по договора за кредит са както следва:
17030,44 лева - главница по договор за потребителски паричен кредит
************, сумата от 4500,17 лева - мораторна лихва за периода от
20.08.2020г. до 16.03.2023г., и законната лихва за забава от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането. За посочените суми ищецът предявява
установителни искове срещу ответника, след проведено заповедно
производство по реда на чл. 410 ГПК.
Ответникът, чрез назначения си особен представител, е оспорил
исковете с твърдения, че договорът за кредит, е недействителен. Направил е
изрично искане приложените към исковата молба документи, вкл. договорът
за кредит, да се представят от ищеца в оригинал.
По искане на ответника районният съд е задължил ищеца да представи
документите в оригинал, като му е указал, че при непредставянето им копията
ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Документите не
са представени в оригинал, както и в тази насока от страна на ищеца не е взето
каквото и да е становище. От страна на особения представител е направено
изрично искане за изключване на копията от доказателствения материал по
делото. Поради бездействието на ищцовата страна и исканията на особения
представител копията на приложените към исковата молба документи са
изключени от доказателствения материал по делото. Районният съд е действал
съобразно изискванията на процесуалния закон. Вслучая приложение намира
разпоредбата на чл. 183 ГПК, която задължава съда да изключи от
доказателствата по делото документи, които са представени в препис
/ксерокопие/, ако страната, която се ползва от тях не е представила
оригиналите при поискване от другата страна.
Районният съд е отхвърлил исковете като е приел, че липсват
доказателства за съществуването на договорната връзка по процесния договор
за кредит.
2
С въззивната жалба жалбоподателят посочва, че исканите от съда
оригинали не са представени поради това, че се не са открити от външно наета
фирма, която обслужва и съхранява кредитните досиета. Направено е искане
да бъде дадена възможност на жалбоподателя да представи документите в
оригинал.
Поради това съдията докладчик е указал на жалбоподателя, че не сочи
доказателства за невъзможността си да представи документите в оригинал,
както и не е представил същите.
Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят не е представил
доказателства за невъзможността си да представи документите пред първата
инстанция в оригинал, такова становище не е заявено и пред първата
инстанция. Документите в оригинал са представени пред въззивния съд с
молба преди третото о.с.з. Настоящата съдебна инстанция е приела, че не са
налице предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Ето защо оригиналите на
документите, измежду които и оригиналът на договора за кредит, не са приети
като писмени доказателства по делото.
При това положение и доколкото по делото липсва приет като
доказателство договор за кредит правилно районният съд е приел, че исковете
следва да се отхвърлят, като изцяло недоказани. Отделно от това липсата на
договора за кредит възпрепятства съдът да извърши преценка на твърдените в
писмения отговор възражения за недействителност на клаузите му, както и на
самия договор в цялост.
В тази насока следва да се отбележи, че съдът може да преценява само
доказателства, които са събрани в производството по делото. На изключен
съгласно чл. 183 ГПК препис от документ съдът не може да обоснове
решението си, ако документът не бъде приобщен към доказателствата по
делото по съответния процесуален ред по реда на чл 157 ГПК в хода на
съдебното производство. След като липсва приет като доказателство договор
за кредит, на който се позовава банката, следва изводът, че предявените искове
са изцяло неоснователни и недоказани и правилно са отхвърлени от първата
инстанция.
С оглед на изложеното по-горе ще следва решението на районната
инстанция да се потвърди.
В полза на особения представител на въззиваемия ще следва да се
заплати внесеното от жалбоподателя възнаграждение за настоящата съдебна
инстанция.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 248/21.10.2024 г., постановено по гр.д. №
902/2023 г. по описа на Районен съд С.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Б. А. Г., назначен за особен представител на
ответника Б. Д. С., адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна
3
инстанция в размер на 1169 лв., внесено от „Ю.Б.“ АД.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен срок в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4