Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-292                            11.09.2020 година                             град Бургас

 

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                        Трети състав

На единадесети август                                                                        година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Лазарова

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. Йорданка Майска-Иванова

                                                                              2. мл.с.Красен Вълев        

                                                        Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер  1721 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 17109/22.05.20г. на БРС от „Качика“  ЕООД , ЕИК: *********,  със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, бл.127, вх.В , ет.4 , ап.10 , представлявано от управителя Никола Стоянов К. и „Контрол“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Братя Миладинови“, № 131, представлявано от Управителя Д.К.а-Ж., чрез адв.М.Ангелов, служебен адрес: гр.Бургас, ул.“Пиротска“ № 26, ет.1, ап.1, против решение № 890/10.03.20г. по гр.д.№ 5746/2019г. на БРС. С решението е уважен предявеният от „Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец,  ЕКСПО 2000, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, представлявано от Ани Василева Ангелова и Михаил Танев Петков, чрез ю.к.Д.Йорданов, против двете дружества иск с правно основание чл.135 ЗЗД, като договор за продажба на недвижими имоти, сключен между „Качика“ ЕООД и „Контрол“ ЕООД, извършен с нотариален акт № ***/18.07.**** г., том *, рег. № ****, дело № 169/**** г. по описа на нотариус Иван Кожухаров е обявен да недействителен спрямо въззиваемия търговец. Твърдят, че не е правилно. Излагат конкретни доводи, позовават се и на нищожност и недопустимост на съдебния акт. Молят на първо място да бъде прогласен за нищожен, евентуално – да бъде обезсилен като недопустим и отново евентуално - да бъде отменен изцяло и искът – отхвърлен. Имат доказателствено искане за назначаване на СИЕ, която да определи пазарната стойност на продадените от „Качика“ ЕООД на „Контрол“ ЕООД имоти, както и да се изискат пълните досиета към договорите за банкови кредити между въззиваемия търговец и „Качика“ ЕООД, от които да стане ясно какви са стойностите на ипотекираните като гаранция имоти, недопуснато от настоящия съд. Молят за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба чрез ю.к.Д.Йорданов в депозирания надлежно отговор. Излага подробно становище. Моли решението да бъде потвърдено, като в полза на „Райфайзен България“ ЕАД бъдат присъдени направените разноски. Няма доказателствени искания.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица и е допустима.

Предявеният пред районния съд иск е с правно основание чл.135 ЗЗД и пред настоящата инстанция нови доказателства не са допуснати.

Относно въведените с въззивната жалба оплаквания за нищожност и недопустимост на постановеното от БРС решение: основания за нищожност не са установени от настоящата инстанция. Налице е акт в законоустановената писмена форма, постановен от надлежен състав, в пределите на неговите компетенции. Актът е постановен по допустим иск, при липса на процесуални пречки за разглеждането му, ето защо е валиден и допустим.

Относно неговата правилност съдът приема следното: Производството пред БРС е образувано по искова молба от „Райфайзенбанк България” ЕАД против   „Качика“  ЕООД и „Контрол“ ЕООД с иск да се приеме за недействителен по отношение на Банката на основание чл.135 ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижими имоти, извършен с н.а. № ***, т.*, рег.№ ****, д.№ 169 от 18.07.****г. на нотариус Ив.Кожухаров, гр.Бургас. Твърди се, че по два конкретно посочени в исковата молба договори за кредит: 1.от 03.02.2006г., изменен и допълнен с множество анекси, последният от 24.09.2013г. и 2. от 19.12.2007г., също изменен и допълнен с множество анекси, „Качика“ ЕООД е кредитополучател и длъжник на Банката. Двата договора са гарантирани чрез поръчителство, с поръчител – Н.К. в лично качество. Поради просрочие на задълженията по двата договора, Банката се е снабдила с изпълнителни листи против дружеството и солидарно задължения поръчител и са образувани изпълнителни производства, все още висящи с неудовлетворени вземания на кредитора.

При така описаната фактическа обстановка и след възникване на вземанията, „Качика“ ЕООД е извършил разпореждане с имотите, описани по цитирания н.а. в полза на втория ответник – „Контрол“ ЕООД. Действието е преценено от страна на Банката като увреждащо и е заведен настоящият иск, по искова молба входирана на 18.07.2019г. – т.е. в последния ден на 5-годишния давностен срок. Ангажирани са доказателства.

С допълнителна искова молба – стр.104 и сл. по гр.д.№ 5746/2019г. БРС, въззиваемият е уточнил иска. Посочил е, че след извършеното на 18.07.2019г. разпореждане, са настъпили промени в правния статут на имотите. Променена е тяхната конфигурация, като са включени в новообразуван поземлен имот с обща площ от 12 602кв.м., описан по молбата. Ето защо е изменен петитумът и се претендира обявяване за недействителен по отношение на Банката на договора по н.а. № ***, т.*, рег.№ ****, д.№ 169 от 18.07.****г. на нотариус Ив.Кожухаров, гр.Бургас, с който е извършено разпореждане с бившите, описани в него поземлени имоти, представляващи понастоящем: 276/12602кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 14249.160.8 по КККР на с.Габър, общ.Созопол, ведно със селскостопанска сграда с идентификатор 14249.160.8.2, изградена в него, подробно описана по уточнението на исковата молба; 1585/12602кв.м.ид.ч. от ПИ с идентификатор 14249.160.8 по КККР на с.Габър, общ.Созопол, ведно със сграда – складова база, склад, с идентификатор 14249.160.8.1, изградена в него, подробно описана по уточнението на исковата молба и 1767/12602кв.м.ид.ч. от ПИ с идентификатор 14249.160.8 по КККР на с.Габър, общ.Созопол, ведно със  сграда – складова база, склад, с идентификатор 14249.160.8.3, изградена в него, подробно описана по уточнението на исковата молба.

В приложените идентични отговори срещу исковата молба, депозирани в срока и по реда на чл.131 ГПК, двамата въззивници оспорват иска. Заявяват, че не са налице основания за уважаването му. Твърдят, че с извършената покупко-продажба въззиваемият не е ощетен, понеже срещу отчуждаването на имотите е получена продажна цена. Така не е намалено имуществото на длъжника – „Качика“ ЕООД, следователно искът не е основателен. На следващо място се позовава на разпоредбата на чл.135, ал.1, изр.III ЗЗД, като твърди, че исковата молба е вписана след разпоредителните действия по обединяване и образуване на нов имот. Счита, че в резултат от това е възникнала нова вещ, самостоятелна по своята същност и предназначение и е недопустимо да се прогласява недействителност за идеални части от нея, още повече, че преобретателят е добросъвестен и не знае за увреждането.

При всички въведени възражения, съдът намира, че на първо място следва да коментира извършеното от Банката уточнение на иска и въведените с отговорите против исковата молба правопогасяващи възражения за давност и неоснователност, почиващи на твърдението за създаване на нова вещ, която не  може да бъде предмет на иска:

Изменението на иска е допустимо. Фактите, на които е основан, не са променени – твърди се, че „Райфайзенбанк България” ЕАД е титуляр на парично вземане, че след възникването му длъжникът се е разпоредил с вещ и така е увредил Банката. Не е изменен и петитумът – да се приеме за недействителна спрямо въззиваемия покупко-продажба на недвижими имоти, с която счита, че е увреден. Уточнението на недвижимите имоти не съставлява предявяване на нов иск, доколкото се касае за имоти, понастоящем представляващи идеална част от друг имот, но с площи – съответстващи на отчуждените, макар и в идеални части и със същото местоположение. Затова съдът дължи произнасяне по него.

Освен изложеното, следва да се отбележи и че по дефиниция изменението на иска съставлява промяна на основанието, предмета или страните по вече образувано и висящо производство, при която извършените процесуални действия по вече предявения иск запазват действието си и спрямо новия предмет или новата страна. Ето защо възражението, че към изменението на иска е изтекъл давностният срок и въззиваемият следва да търпи последиците от това, като искът му бъде отхвърлен само на горното основание, също не е основателно.

Що се отнася до възражението, че тези имоти вече не съществуват, поради факта, че са включени в нов имот, представляващ нова вещ, в който са обединени няколко имота и част от тях са процесните: включването на трите поземлени имота, ведно с изградените в тях постройки, наред с други имоти в един общ поземлен имот, с по-голяма площ, не е основание за отхвърляне на иска, доколкото теренът съществува, макар и вече като идеални части от друг имот. Върху тези идеални части от имот, както и върху сградите, предмет на прехвърлителната сделка, няма пречка и може да бъде насочено изпълнение. Ето защо, според настоящия състав, обединяването на няколко имота, сред които и процесните или тяхната реорганизация, не води до извод за неоснователност или недопустимост на иска.

По останалите възражения съдът приема следното:

Безспорно е между страните, че „КАЧИКА“ ЕООД е сключил с въззиваемата банка договор за банков кредит от 03.02.2006г., с който банката е предоставила на дружеството кредит в размер на 800 000 евро, с краен срок  на погасяване 15.02.2013г. С анекс № 1 от 27.11.2006г. към договора банката е предоставила допълнително сума в размер на 100 000 евро. Впоследствие същият договор е изменян многократно с анекси, последният от които от 24.09.2013г.

Вземанията по договора са обезпечени с поръчителство от Никола Стоянов К. в лично качество по силата на договор за поръчителство от 30.05.2009г.

Също така е безспорно, че на 22.03.2005г. „Качика“ ЕООД е сключил с Банката и друг договор – за револвиращ банков кредит, изменен и допълнен с множество анекси, като с последният от тях – от 24.09.2013г. страните са се съгласили, че задълженията на кредитополучателя към Банката възлизат на 1 485 000лв. Вземанията по договора са обезпечени с договорна ипотека върху имоти, учредена от Д.Н. К. през 2006г. – н.а. № **, т.**, рег.№ ****, д.№ 81 от 22.03.****г. на Нотариус Д.Райнова, гр.Бургас – стр.135 по гр.д.№ 5746/19г. БРС.

По делото са приложени нотариални покани – стр.15 и стр.21 по гр.д.№ 5746/2019г. БРС, от които се установява, че „Качика“ ЕООД е сключил и друг договор – за инвестиционен банков кредит от 19.12.2007г. с краен срок на погасяване – 15.01.2014г. и с връчването им на 14.07.2014г. е поканен да погаси задълженията си към Банката. По делото са налице и издадени срещу търговеца заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с допуснато незабавно изпълнение и издадени изпълнителни лист.

По този начин Банката успешно е обосновала качеството си на кредитор по отношение на „Качика“ ЕООД за вземания, възникнали преди процесното разпореждане с трите имота от 18.07.2014г. Изложеното възражение в исковата молба относно това, че вземанията не са били ликвидни и изискуеми към датата на разпореждането не е основателно, защото кредиторът има това качество и без вземането да е с настъпил падеж, а освен това от приложените нотариални покани се установява, че към датата на връчването им търговецът вече е имал просрочени задължения към банката. Така съдът приема, че е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск.

 С н.а. за продажба на недвижим имот № ***/18.07.**** г., том *, рег. № ****, дело № 169/****г. по описа на нотариус Иван Кожухаров, гр.Бургас, „КАЧИКА” ЕООД е продал на „КОНТРОЛ” ЕООД следните недвижими имоти: 1. ПИ № 000795 в землището на с. Габър, общ.Созопол, с ЕКАТТЕ 14249, с площ от 0.276 дка, начин на трайно ползване: стопански двор, ведно с изградената в имота сграда с друго предназначение /навес за мостови кантар/ с площ по нотариален акт 45 кв.м., а по скица с площ 41 кв.м., с данъчна оценка на имота 4 475,60 лева; 2. ПИ № 000797 в землището на с. Габър, общ.Созопол, с ЕКАТТЕ 14249, с площ от 1.585 дка, начин на трайно ползване – стопански двор, ведно с изградената в имота сграда – склад за зърнени храни с площ по нотариален акт 400 кв.м., а по скица с площ 380 кв.м., с данъчна оценка на описания имот 7683,40 лева; 3. ПИ № 000798 в землището на с. Габър, общ.Созопол, с ЕКАТТЕ 14249, с площ от 1.767 дка, начин на трайно ползване: стопански двор, ведно с изградената в имота сграда - склад за зърнени храни с площ по нотариален акт 388 кв.м., а по скица с площ 399 кв.м., с данъчна оценка на описания имот е 7742 лева. Имотите са продадени за общата сума от 9950 лева.

Спори се по делото дали с извършеното действие първият въззивник – „Качика“ ЕООД е увредил  Банката, при положение, че се твърди наличие и на други имоти, с които „Райфайзенбанк България“ ЕАД може да удовлетвори вземанията си. По този повод съдът се съобрази с установената трайно съдебна практика - Решение № 407 от 29.12.2014г. на ВКС по гр.д. № 2301/2014г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева, съгласно която всяко действие, с което длъжникът се разпорежда с имуществото си в полза на трето лице, при наличие на задължения, увреждат кредитора, доколкото той има правото да се удовлетвори от цялото имущество на длъжника си по правилото на чл.133 ЗЗД. Ето защо, независимо от аргумента, че за имотите е получена продажна цена, отчуждаването им се преценява като действие, намаляващо имуществото, служещо за евентуално удовлетворяване на кредитора.

Така, при връчени покани за доброволно изпълнение на длъжника от страна на Банката, преди отчуждаването на трите имота, съдът приема, че  „Качика“ ЕООД е знаел, че с действието си уврежда своя кредитор.

Що се отнася до добросъвестността на преобретателя: двете дружества – въззивници са ЕООД, с еднолични собственици на капитала, управлявани и представлявани от свързани лица по смисъла на § 1 ДР ТЗ – роднини по низходяща линия, като едното от тях – Д.К.а-Ж. е ипотекарен длъжник по договорна ипотека върху имоти, учредена от Д.Н. К.а през 2006г. – н.а. № **, т.**, рег.№ ****, д.№ 81 от 22.03.****г. на Нотариус Д.Райнова, гр.Бургас – стр.135 по гр.д.№ 5746/19г. БРС, за да гарантира изпълнението на задължения за погасяване на револвиращ банков кредит от 22.03.2005г., отпуснат на „Качика“ ЕООД, а също така и по още два договора за учредяване на договорна ипотека върху имоти, по н.а. № ***, т.*** рег.№ ****, д.№ 498 от 10.10.****г. на Нотариус А. Нотариус А.Дичева, гр.Бургас, н.а. №** т.*, рег.№ ***, д.№ 37 от 03.02.****г. на Нотариус А. Нотариус А.Дичева, гр.Бургас  – стр.141 по гр.д.№ 5746/19г. БРС. Описаното води до недвусмислен извод, че преобретателят е бил в известност за финансовото състояние, просрочието на задълженията и започването на действия по принудително осребряване на имуществото на „Качика“ ЕООД - Решение № 13 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4606/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, затова „Контрол“ ЕООД не може да се ползва от защитата на чл.135, ал.1, предл.III ЗЗД.

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема по изложените по-горе мотиви, че постановеното решение на БРС следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемата страна се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

 Водим от изложеното БОС

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 890/10.03.20г. по гр.д.№ 5746/2019г. на БРС.

ОСЪЖДА „Качика“  ЕООД , ЕИК: *********,  със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, бл.127, вх.В, ет.4, ап.10, представлявано от управителя Никола Стоянов К. и „Контрол“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Братя Миладинови“, № 131, представлявано от Управителя Д.К.а-Ж., да заплатят на „Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец,  ЕКСПО 2000, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, представлявано от Ани Василева Ангелова и Михаил Танев Петков, сумата от 300лв. разноски за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение, съобразно изхода на спора

Решението е окончателно.

          

 

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: