РЕШЕНИЕ
Номер 21927.08.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянВтори въззивен граждански състав
На 21.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Секретар:Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно гражданско дело № 20205400500350
по описа за 2020 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 60420/30.06.2020 г. по гр. д. № 306/2020 г.
Смолянският районен съд ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-
СМОЛЯН да заплати на СТ. ИВ. Н. сумата от 1 829,90 лв., представляваща
дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен
труд за периода 03.04.2017 г. – 03.04.2020 г., получени в резултат на
преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата
от 227,05 лв. мораторна лихва, считано от първо число на месеца, следващ
тримесечието, през което е положен трудът, до датата на предявяване на иска
- 03.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска 03.04.2020 г. до окончателното й изплащане; както и
сумата от 813,60 лв., представляваща левовата равностойност на неосигурена
храна за периода 03.04.2017 г. - 03.04.2020 г.; сумата от 103,54 лв.,
представляваща мораторна лихва върху дължимата сума, считано от първо
число на месеца, следващ тримесечието, през което е положен трудът, до
датата на предявяване на иска 03.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и
разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Също така, дирекцията е осъдена да плати по сметка на
Смолянския районен съд държавна върху уважените искове в размер на
173,20 лв., както и разноски за вещо лице в размер на 120 лв.
Срещу това решение е постъпила допустима
въззивна жалба от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-СМОЛЯН като се иска
неговата отмяна, отхвърляне исковете на Ст. Н. и присъждане на разноските
за двете инстанции.
Въззиваемият СТ. ИВ. Н., чрез пълномощника си адв.М. О.,
с отговор по чл.263, ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението да се
потвърди, както и му се присъдят разноски за въззивното
производство.
В съдебно заседание за редовно призования
жалбоподател чрез писмени бележки юр.Ек. Ст. поддържа жалбата.
В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се
явява. С писмено становище пълномощникът адв.М. О. продължава да
оспорва жалбата.
Съдът установява следното:
Решението е правилно и следва да се потвърди.
Не е спорно по делото, че ищецът Ст. Н. работи по служебно
правоотношение към ОД на МВР – Смолян като „Старши полицай“ в група
„Охрана на обществени ред“ в Районно управление-Смолян.
Ищецът претендира, че за времето от 03.04.2017 г. до
03.04.2020 г. е положил редица часове нощен труд, който не е надлежно
превърнат в дневен труд и не му е заплатен.
От заключението по съдебно-икономическата експертиза на
вещото лице Н. Ч. се изяснява, че ищецът работи на 12-часови смени въз
основа на изготвени месечни графици. Работното време на държавните
служители, работещи на смени, какъвто е ищецът, се изчислява и отчита в
часове сумарно по тримесечие. Експертизата установява, че на Ст. Н. е
заплатен нощният труд по реални часове, без да се преизчисляват в дневни.
За периода 27.01.2017 г. - 27.01.2020 г. Кузман Мерамов е положил 1 010 часа
нощен труд, който му е изплатен с положения дневен труд, без същите часове
нощен труд да бъдат преобразувани в дневни. Така Ст. Н. е положил общо 1
616 часа нощен труд за исковия период 03.04.2017 г. – 03.04.2020 г. При
приравняването им по реда на чл.9, ал.2 НСОРЗ към дневен те възлизат на 1
847 часа Разликата между тях е 231 часа, за които се дължат 1 829,90 лв.
Законната лихва върху тази сума, дължима на тримесечие, а за 2020 г. –
помесечно, възлиза на 227,50 лв.
Също така, на Ст. Н. е начислена сума за безплатна предпазна храна,
която е в размер на 813,60 лв., плюс общо 90 лв. за ободрителни напитки за
исковия период.
Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на
допълнително възнаграждение за нощния труд е правилно и в съответствие
със закона, според настоящата инстанция. Съгласно чл.176 ЗМВР, брутното
трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, сред
които, според чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, е възнаграждението за извънреден
труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън
редовното работно време и др. се определя на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР
от министъра на вътрешните работи.
Според чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., в сила от
19.08.2014 г. до 02.08.2016 г., при сумарно отчитане на работното време се
прилага коефициент 0.143 на общия брой часове положен труд между 22.00 и
06.00 часа за отчетния период. Действалите през исковия период от време
наредби съответно № 8121з-592, в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение
на ВАС от 11.07.2016 г. по адм. дело № 5450/2016 г., и № 8121з-776/, в сила
от 02.08.2016 г., отменена с решение на ВАС 10.12.2019 г. по адм.дело №
8601/2019 г., не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с
коефициент, аналогичен на чл.31, ал. 2 от предходната наредба от 2014 г.
При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото
сумарно отчитане на отработените часове, но без да е посочен алгоритъм за
преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен при
деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното
работно време /7 часа/. Противното разбиране, изразено във въззивната
жалба, че в действащите в процесния период наредби от 25.05.2015 г. и
29.07.2016 г. не се съдържа текст, предвижващ при заплащането на положен
нощен труд да се прави увеличение с коефициент 1,143, т.е., 7 часа нощен
труд да се приравняват на 8 часа дневен, а е предвидено 8 часа нощен труд да
се равняват на 8 часа дневен труд, би поставило държавните служители в
системата на МВР в неравностойно положение както спрямо останалите
държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово
правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
В този смисъл е и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр.дело №
1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни
възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно
разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично
уредено заплащане в ЗМВР. В решението на ВКС е посочено, че
положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни
разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане
на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в
разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или
неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе
решението си на основните начала на правото, обичая или морала.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че положените от
ищеца часове нощен труд следва да бъдат допълнително заплатени само с по
0,25 лева на час. На държавните служители в МВР се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като
условията и редът за изплащане на тези допълнителните възнаграждения се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с
негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т. 1 от Заповед №
8121з-791 от 28.10.2014 г. и отменящата я Заповед № 8121з-1429 от
23.11.2017 г., за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,
00 и 06, 00 ч., на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв. Тази специална разпоредба
съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малък от 0,25 лв. В чл.9, ал.2
НСОРЗ е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които
установяват два отделни способа за заплащане на положения нощен труд.
Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат
съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби
се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е., при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК).
Ето защо приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от
обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на
ищеца допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лева за всеки
отработен час през нощта.
В чл. 188, ал. 2 ЗМВР е посочено, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., се ползват със специалната
закрила по КТ, т.е., би могло да се приеме директно препращане и към чл.
140, ал.1 КТ (а не само към ал.4 на този текст), приложимо и за органите по
пожарна безопасност и защита на населението, тъй като следва да се приеме,
че единият от елементите на специалната закрила по КТ е и установената
намалена, в сравнение с дневната, продължителност на работното време през
нощта.
Ако не се приеме изложеното дотук относно приложението на чл.188,
ал.2 ЗМВР, то празнотата може да бъде преодоляна по реда на чл.46, ал.2 ЗНА
- аналогия на закона (извеждане на правило относно неуреден случай въз
основа на изрично уредена сходна хипотеза), като се приложи общата уредба
на трудовите правоотношения в тази насока.
В случая следва да се отчете, че въззиваемият е лице със статут на
държавен служител – чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. По отношение на работното
време, почивките и отпуските на държавните служители, чл. 50а, ал. 2 ЗДС
предвижда субсидиарно приложение на Кодекса на труда относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на
извънредния труд. Законът за държавния служител и Законът за
министерството на вътрешните работи, както и двете посочени по-горе
наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични
правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни
служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат
да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин,
различен от уредбата на кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, в сравнение с тези, спрямо които се отнасят правните
разрешения, предвидени по Кодекса на труда.
Правилен е изводът на съда, че определеният максимален брой
часове нощен труд от 8 часа, съгласно чл. 187, ал. 3, изречение последно
ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя
максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите
по ЗМВР. В чл. 187, ал. 3, изречение последно ЗМВР, на която разпоредба се
позовава жалбоподателят, е посочено, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От
тълкуването на същата не би могло да се направи извод, че тя определя
продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да е осем часа, а не седем
часа, както е за работещите по трудово правоотношение, което да налага
приложението на коефициент 1, а не на коефициент 1,143. Всъщност нормата
разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-
часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно,
без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд,
когато такъв е положен.
От друга страна, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР, на която разпоредба
отново се опира жалбоподателят, нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица (така е посочено и в чл. 2, ал. 1 от трите
Наредби от 2014 г., 2015 г. и 2016 г.). Тълкуването на тази разпоредба налага
аналогични правни изводи на тези по приложението на чл. 136, ал. 1-3 КТ,
според които нормалното работно време е установено за работния ден и за
работната седмица, като за работния ден то е продължителността му в
рамките на едно денонощие - 8 часа, а за работната седмица, която е 5-дневна
- 40 часа, като продължителността на работния ден е установена с оглед на
дневната, а не на нощната част от денонощието. Работното време се дели на
два вида: дневно (или денно), при което трудът се полага през денната част на
денонощието, и нощно работно време, при което трудът се полага през
нощната част на денонощието, което от своя страна е обусловило и отделната
регламентация на нощния труд в чл.140, ал.1 КТ.
Не е налице твърдяното във въззивната жалба смесване на понятията
„нощен труд“ и „извънреден труд“. В писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011
г. на МТСП е посочено, че когато нормалната продължителност на работното
време е 8 часа (чл. 136 КТ) и нормалната продължителност на работното
време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ), отношението е 8 ч/7 ч., т. е., коефициентът
за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143, като целта на
този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че, когато той работи 7 часа през нощта, да получава
възнаграждение за 8 часа. Посочено е също така, че в тези случаи служителят
не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ.
Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен по-
продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен.
В тази насока от неоспореното заключение по счетоводната
експертиза се вижда в таблицата на л.31, че положеният нощен труд е 1 616
часа, който, след превръщането му в дневен, прави 1 847 часа, при което
разликата от 231 часа се явява извънреден труд. Т.е., при съпоставката с
общия брой нощни часове за периода като норма часове, разликата от 231
часа е извън тази норма и е извънреден труд. Поради това са неоснователни
доводите във въззивната жалба за смесване на понятията „нощен труд“ и
„извънреден труд“ от районния съд.
В настоящия случай е неприложимо разрешението, посочено от
жалбоподателя в Решение № 197/07.10.2019 г. по гр. д. № 786/2019 г., ІV г.о.
на ВКС, защото по онова дело се касае за предвидена изрична забрана в
ЗМВР, поради което не може да се приложи КТ, а не за липса на
регламентация, какъвто е настоящият случай.
Съгласно чл. 7 от Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г. за
определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
служителите на МВР за извършване на дейности, свързани със специфичния
характер на служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи
труд през нощта от 22. 00 ч. до 06. 00 ч., ръководителите на структури по чл.
37 от ЗМВР, чиито служители имат право на безплатна храна в натура,
организират доставката й съгласно изискванията на ЗОП и в случаите, когато
се констатира, че няма започнала такава процедура, то, съгласно § 3 от ПЗР на
наредбата, левовата равностойност на полагащата се безплатна храна следва
да бъде осигурена от работодателя. Целта на предоставянето на предпазна
храна е същата да бъде предоставена в точно определен момент – по време на
нощно дежурство, но, тъй като тя не е своевременно предоставена, към
настоящия момент иск за реално изпълнение не може да се предяви, което не
означава, че това право е погасено. Когато едно задължение не е изпълнено и
последващото му реално изпълнение е лишено от интерес, това води до
трансформация на задължението от натурално в задължение за парично
обезщетяване. Липсата на възможност както за реално изпълнение, така и за
компенсаторно парично обезщетение, в каквато насока е възражението на
жалбоподателя, би довело до абсурдния резултат длъжникът да се
освобождава от това си задължение чрез неговото просто неизпълнение.
В тази връзка се явява напълно правилно решението и в
частта, с която е уважен искът на Стефан Николов за осъждане на дирекцията
да му заплати и левовата равностойност на тази храна и напитки, със
съответната лихва забава.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия деловодните разноски за въззивното производство в
размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60420/30.06.2020 г. по гр. д. №
306/2020 г. на Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Смолян да заплати на
СТ. ИВ. Н., ЕГН **********, направените от него деловодни разноски за
въззивното производство в размер на 500 лв./петстотин лева/
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по
чл.280, ал.3, т.1 , пр.първо ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________