№ 7421
гр. София, 26.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110103030 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от (фирма) против Д. А. Й. с искане ответникът да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 2606,02 лева,
представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. (адрес) с абонатен № ****, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022., ведно
със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 17.01.2024 г.
до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер на 547,69 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 20.12.2023г., сумата в размер на 24,96 лева, представляваща цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2022г., ведно
със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 17.01.2024г.
до окончателно погасяване на вземането и сумата в размер на 5,54 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г.
до 20.12.2023 г. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат
възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребената услуга за дялово
разпределение на енергия, дължима съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общо условия.
Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани
от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот.
Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на
дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид
неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница,
потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.
1
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът поддържа, че е погасил всички
вземания, като в подкрепа на изложените твърдения е представен касов бон.
С молба от 14.03.2025 г. ищецът чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Кънев признава извършеното от ответника в хода на делото плащане, с което са погасени
претендираните вземания, законната лихва и част от сторените разноски, като претендира
присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В хода на делото ответникът Д. А. Й. е починала, като в процесуалните права на
починалото лице са конституирани наследниците му по закон –И. С. Й. / съпруг/, И. И. Й. /
син/ и Я. И. Й. / син/.
По делото е постъпила молба от ответника И. Й. с искане извършеното в хода на
делото плащане да бъде съобразено от съда при постановяване на крайния съдебен акт и е
направено искане в полза на ищеца да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Предвид изложеното съдът намира, че
възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ.
неговото прекратяване е свързано с придобИ.е, респ. изгубване на вещно право на
собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към
топлопреносната мрежа.
Страните не спорят, че в процесния период между (фирма) и наследодателя на
ответниците е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, по силата на което е
доставена енергия на посочената в исковата молба стойност, като поради забава е начислено
и обезщетение за забава в размер на законната лихва. При съобразяване на твърденията на
ищеца съдът намира, че с извършени в хода на делото плащания процесните задълженията
са погасени, поради което и при съобразяване на обстоятелствата по чл. 235, ал. 3 ГПК
исковата претенция следва да бъде отхвърлена
Съдът намира, че независимо от изхода от спора в тежест на ответниците следва да
бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК. С
Определение № 674/23.11.2011 г. по ч. гр. дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО е
разяснено, че отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение е
правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените
2
разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо
задължение в хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, именно
ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е
дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без
значение е причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото
доброволно изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си,
съответно извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от
ответника.
Съдът, при съобразяване на формулираното от ищеца искане, намира, че в тежест на
ответниците следва да бъдат възложени единствено направените в настоящото производство
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
дружеството в размер на 100 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (фирма), ЕИК **** със седалище и адрес на управление
в гр. (адрес), срещу И. С. Й., ЕГН **********, И. И. Й., ЕГН ********** и Я. И. Й., ЕГН
**********, и тримата с адрес в гр. (адрес) конституирани в процесуалните права на
починалия в хода на делото първоначален ответник Д. А. Й., кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за сумата в размер на 2606,02 лева, представляваща незаплатена цена на потребена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес) с абонатен № ****, за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022., ведно със законна лихва за забава върху главницата от
подаване на исковата молба на 17.01.2024 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата
в размер на 547,69 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 20.12.2023г.,
сумата в размер на 24,96 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за забава
върху главницата от подаване на исковата молба на 17.01.2024г. до окончателно погасяване
на вземането и сумата в размер на 5,54 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 20.12.2023 г., поради
погасяване на вземанията посредством плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА И. С. Й., ЕГН **********, И. И. Й., ЕГН ********** и Я. И. Й., ЕГН
**********, и тримата с адрес в гр. (адрес) да заплатят на (фирма), ЕИК **** със седалище
и адрес на управление в гр. (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 100
лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „(фирма) ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление в гр. (адрес), в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3